Всички първолаци ли завършват с "Отличен"?

  • 10 300
  • 101
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 62 595
Преди 2 години и аз си мислех, че е трагедия, ама се оказа, че не е. Започнах да се интересувам повече от четенето и ученето като "производствен" процес, какви ресурси изисква, за какво време се прави едно или друго нещо, време на натрупване на умения и т.н.  И установих, че съм попаднала във водовъртежа на с нищо недоказаната ефективност на изискванията към децата, че всъщност всичко това е традиция, която толкова ни е набивана в главите, че изобщо не се замисляме кое е здравото зърно и кое е плявата. Добре, че се спрях навреме, че да не тормозя детето.

# 61
  • Мнения: 2 556
Аз изобщо не визирам четенето като учебен процес, а като удоволствие. Да четеш книги е безценно според мен и в този смисъл бих считала, че децата ми са ощетени, ако не проявяват интерес към книгите. Simple Smile За никакви традиции не говоря, а за собственото ми усещане за нещата. У нас има толкова много книги, че би било жалко, ако децата не ги четат един ден.

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
Нали точно затова говоря - ние като възрастни си мислим, че четенето е за удоволствие, защото сме забравили как сме се научили да четем и колко време е минало, докато започне да става удоволствие. Всяко нещо в живота е учене - от прочитането на енциклопедията до пускането на кафеварката. Приемаме всичко за даденост. Ако погледнем през очите и развитието на децата нещата ще ни изглеждат по съвсем различен начин.

# 63
  • Мнения: 2 556
Сигурно, просто самата аз четях от много малка и с огромно удоволствие, затова не помня как съм се научила, със сигурност преди първи клас беше.

# 64
  • Мнения: 24 467
Не е правилно да не се оставя в първи клас, защото ако едно дете не може да чете и не знае букви и цифри, то няма какво да прави във втори клас. Ама кой ти мисли в министерството...  Давай, всички да завършват с отличен! ... 
По зададената тема аз съм на същото мнение. Няма смисъл да се тикат насила деца да преминават във ІІ клас, без да са усвоили толкова елементарния иначе материал за І клас. Не става въпрос за срам или наказание. Ученето не е нито едното, нито другото, както и оценките. Голяма част от населението има наистина изкривена представа за целите на оценяването. Вече видях във ІІ клас проблемът с няколкото деца, които си бяха определено за повтаряне на първи, те закъсаха тотално и ако и сега им се размине за тях ще става все по- трудно и по- безинтересно, докато не се откажат след някоя и друга година от училището съвсем /няма да са първите/.
Че как може да не умееш да смяташ до 20 без проблеми, когато съучениците ти се справят с лекота с текстови задачи, смятат до 1000 и умножават и делят така, както пият вода? Или какво ще прави нагоре дете, което буквува /имаха две в класа такива сега/ с онези, които четат елементарните учебници с допълнителна информация, анализират я и отговарят вече на въпроси към текста?
Няма смисъл да се насилват така нещата, за изоставащите е най- зле в перспектива. Какво, като са им подарени тройките? Това само ще накара родителите да си отдъхнат с мотото "Ох, тоя път пак мина!".

# 65
За мен ако някое от децата не обича да чете би било направо трагедия

Как да се обича нещо да се прави, ако не си се научил да го правиш?  Децата не четат книги, защото е по-лесно да гледат филм или да играят на компютъра.  Ако имате поглед върху повечето деца, те филми със субтитри не гледат и в интернет не ровят , за да четат  дадена информация.  И все си мисля , че всичко идва от семейството. Ако детето ви вижда често с книга, и то скоро ще се заинтересува, но ако вие не четете не очаквайте то да започне, само защото го карате. Моят племенник/ 2 клас/ преписваше една приказка скоро и аз го попитах за какво се разправя , а той ми каза: Откъде да знам - аз я преписвам, не я чета.  У тях никой не чете книги.  Ето ви показателния пример, не е вездесъщ, но е така поне в 80% от семействата.
Тук , обаче , ставаше въпрос за това, че децата първо трябва да се научат да четат. В първи клас на тях им е много трудно самия процес на четене.

# 66
  • Мнения: 24 467
Когато бях малка пеех фалшиво. Не ме приеха дори в хора, а исках. В ІV клас започнах да свиря на китара. Ходех на солфеж. Започнах да се упражнявам и да пея. Имах учител. Полагах труд. В V клас вече бях в хора, пеех и в народен ансамбъл, изнасях концерти, по- късно ходех и в чужбина точно с "пеенето" си.
Ако не бях се упражнявала, нямаше да мога да се развия в тази насока.
В ІІІ клас не знаех да играя шах. В VІІІ клас, след тренировки, имах златен медал по шах на градско състезание.
Научих се да карам колело късно, на 6 години, но това не ми попречи в V клас да участвам в училищния отбор по колоездене, след тренировки, разбира се.
Така е с повечето неща. Никой не ме е натискал. Никога не ми е бил неприятен процесът "трудене" /ученето е такъв вид процес, това си е трудът на децата или поне една от неговите форми и при тях и при нас/, напротив той е и следва да се възприема като удоволствие, а не само да се гонят крайни резултати. Последното е крайно погрешно.

# 67
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, научаването да четат става с четене при съответната настройка, а не като копане с мотиката - днес задължително ще прочетеш (изкопаеш) толкова, утре още толкова. И както става ясно - примерът на родителите и желанието на детето. Насила няма смисъл.
Точно е казало детето за преписването - дали са му го да преписва, а не да чете. То просто е копирало и е гледало да няма графични грешки и е правело така без никакъв интерес. Така може да препише Енциклопедия Британика и пак няма да разбере нищо и главата му ще е празна като кратуна. По същия начин гледам и на нормативите за четене - технически може да се прочете, но това да е без никакво удоволствие и полза.

# 68
  • Мнения: 7 821
Още нямам първолак, но ми стана интересна дискусията за книгите.
Според мен основната грешка, която допускат много родители е, че когато децата се научат да сричат, те веднага спират да им четат. Децата обаче не се справят добре и като че ли "намразват" книгите. За това въпреки, че Вики вече чете почти гладко ние продължаваме да му четем книжки и смятаме да го правим поне още година. Така мисля да поддържам интереса му към книгите, а и това доставя удоволствие на всички ни. Дано съм права де  Wink.

# 69
  • Мнения: 24 467
Да, Ели, чела съм точно такова нещо по въпроса- задължително четено от родителите следва да продължи до около 7-8 годишна възраст /тогава се предполага по- гладко четене и четене с разбиране, за което обаче са нужни упражнения/, а не да се преустанови с наченките на сричането, което става средно към 5 години.

# 70
  • София
  • Мнения: 1 352
Затова заниманията ще бъдат втората половина на лятото и то под формата на игра, за да не досадя и не нея все пак.



Ей това не ми харесва. Виж, не е моя работа, затова ако пожелаеш, няма да коментирам повече.
Какво целиш с решението си упражненията да бъдат само през втората половина от лятото? Да и подариш поне половин лято? В такъв случай се получава така: хубавата част от лятото и лошата - с ученето. Според мен ученето трябва да го има и през лятната ваканция, независимо от резултатите през изминалата година. Трябва да го има често и по малко. Аз като ученичка съдя по себе си. Аз забравям голяма част от ученото през годината за 3 месеца, а какво остава за едно 7 годишно дете?
Нищо не целя. Съобразявам се със свободното си време и със свободното време на детето си. Половината от лятото ще бъда на работа. Не възнамерявам като се прибера в 6,30 вечерта да захвана отново тетрадките и учебниците както цяла година. И аз съм човек. Дъщеря ми ще ходи на лятно училище, където смятам ще ги занимават достатъчно. Аз ще и обърна по-сериозно внимание когато си взема отпуска.  Peace
По въпроса с четенето мисля като Tess. Аз съм страстен четец и за мен би било трагедия ако децата ми не обичат четенето. Опитвам се да им давам личен пример  Wink. Насърчавам, чета и карам и малката да чете на глас поне по 1-2 странички вечер.

# 71
  • сред люляците
  • Мнения: 767
Чак сега виждам тази тема... Ето какво се получи при нас - около 1/3 от учениците в класа получиха оценка Много добър. Но на майките хич не им хареса...И станаха големи скандали и разправии с класната. За мен тези оценки са много завишени и тези, които са получили Мн. добър са за живи тройки. Аз не бих се сърдила за такова нещо. Приемам оценката и това, че детето знае за толкова. А какво ще става във втори клас като започнат истинско оценяване - не знам #Crazy Сигурно ще вдигат врява до Бога.
По въпроса за четенето - аз също много чета книги. Дъщеря ми чете през деня колкото и определя, а вечер задължително чета аз Peace Това е ритуал, който не се пропуска никога - независимо колко съм уморена или пък тя...

# 72
Но на майките хич не им хареса...И станаха големи скандали

Нали тъкмо от майките тръгва цялата работа...  А след някоя година и самите деца ще се държат така.

# 73
Това за четенето - всяко дете е различно и родителят сам трябва да намери пътя. Дъщеря ми е на 6, от миналата година се научи да чете, от този момент не съм и чела нищо. Сама си взима книжките и си чете. Все още срича, но четенето и писането стават изцяло по нейно желание и упорство. Чете и  пише ръкописно, сама се научи от старите тетрадки на батко си.
Докато батко и на сила съм го карала да чете, но още първата лятна ваканция го карах да чете разказчета по лбимата му тема и да им прави писмен преразказ. След втори клас също нямаше желание да чете много, но в края на ваканцията вече нещата се промениха, книгите го завладяха.
АЗ вкъщи не чета. Това го пиша заради личния пример - не е толкова важен. Кога да чета, като трябва да се сготви, изчисти, изпере и т.н.?

Та по повод 6ците - всеки родител иска детето му да е отличник. Също така иска да има знания. Естествено е очакването учителят да бъде отговорен за тези знания. На практика ако учителят е лош, колкото и умно да е детето няма да има знания, а  учителите наблягат на обратния вариант - колкото и добър да е учителят едно незаинтересовано дете никога няма да се научи. В крайна сметка всичко е много различно - няма идеален учител, но не може да се пренебрегват и неговите качества в овладяването на знанията. На практика - оценките са и за самия учител.

# 74
  • сред люляците
  • Мнения: 767
Съгласна съм, че това е оценка и за самия учител. Но учителката е много добра. Беше много трудно да си вредиш детето точно в този клас. Изисква много от децата, но аз това и харесвам. Peace

Общи условия

Активация на акаунт