Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 344
И на мен ми стана мъчно  Cry сестра ми почина на 36 г. и остави две деца, сега са на по двадесет години и до ден днешен не са стъпили на гроба и, тогава бяха по на 10-14 г. и спомените им са били ясни. Знам, че обичта не се измерва в това, но тя го заслужава. Защото разговорите, ходенето ни кара да си спомним за нашите близки..., а те вече са забравили, не я споменават. Опитвали сме да им предложим да отидем заедно, но винаги имат извинение. Те си знаят.

Ето това смятам за непростимо, не воденето по гробища...

Не знам,  за Тарталетакое е толкова непростимо и възмутително, всеки си има своята драма и квалификации не смея да давам. Но едно знам със сигурност, че  в момента в който човек отива на гроба на близък, той не го прави САМ.
[/quote]
Може и да е възмутително, но аз самата не изпитвам на гроба на майка ми, това което изпитвам към нея когато съм у дома. За мен майка ми е нявсякъде другаде, но не и в гроба (или по-скоро, това което е в гроба вече не е тя). Почина преди 5 месеца; много се обичаха с дъщеря ми.  Ами не мога да заведа детето на гроба й, не мога. То страда, пита за нея, понякога започва да плаче и си мисля, че ще е по-зле ако я заведа. 

# 76
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Не е ли по-добре да кажеш на детето и да покажеш отколкото да страда и да се чуди къде е починалия близък. Confused

# 77
  • Мнения: 3 016
Не е ли по-добре да кажеш на детето и да покажеш отколкото да страда и да се чуди къде е починалия близък. Confused


Много е индивидуално .Зависи от характера от емоционалността на детето . Има много фактори .

# 78
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 529
Абе като се опитвате да цитирате, поне го правете както трябва  Tired
Възмутително?! Къде съм го казала това нещо  newsm78
Непростимо, да. За мен е непростимо деца да не стъпват на гроба на майка си... Всеки сам изживява мъката си, затова казах, че така смятам аз.
И защо всяка контра някъде се приема за потъпкване на нечии права или бог знае какво сериозно нещо Не можем всички да сме на едно мнение, това ни отделя от стадото...

# 79
  • Мнения: 2 161
Аз казах на дъщеря си,че дядо й сега е звезда.Честно си признах,че не съм сигурна в това,но ми харесва да си мисля,че е звезда.Предложих й,ако й харесва и тя да си мисли така за него.Обясних й и за тялото,което е погребано и как то ще се разпадне,но че това няма никакво значение.Тя знае за тялото,знае как е устроен скелета на човека,има енциклопедии за тази цел.Не се погнуси,не се отврати,прие нещата естествено,защото така й бяха обяснени.На мен ми харесва да си мисля,че баща ми е звезда,на нея също й харесва-няма лъжа,няма измама.Защото никога не можем да бъдем сигурни в какво се превръщаме след това,нали така?

# 80
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Именно.Предпочитам детето ми да знае,че дядо е ангелче и е на небето.
 Да знае къде е погребан и,че ако и е мъчно за него можем да отидем "да го видим".
 Да му изпее песничка и да му поговори.
 Вместо да си мисли,че е заминал на някъде,и че тя явно не му липсва щом не и се обажда.
 И в един момент просто да го забрави,или да остане някаква горчивина от факта,че той не се сеща за нея.
 Детенцето ми е много емоционално и чувствително.Всичко преживява и изживява тежко,но беше доволна,когато я отведохме на гроба на дядо и.
 След това се успокои. Cry

# 81
  • Мнения: 329
Абе като се опитвате да цитирате, поне го правете както трябва  Tired
Възмутително?! Къде съм го казала това нещо  newsm78
Непростимо, да. За мен е непростимо деца да не стъпват на гроба на майка си... Всеки сам изживява мъката си, затова казах, че така смятам аз.
И защо всяка контра някъде се приема за потъпкване на нечии права или бог знае какво сериозно нещо Не можем всички да сме на едно мнение, това ни отделя от стадото...

Дължа ти извинение, погрешно съм те разбрала  Stop , а квалификации не давам. Няма да пълня темата с излишни обяснения, достатъчно е болезнена за някои.

# 82
  • Мнения: 690
Преди 6дни полагах 40 дни на татко! Каката я оставих на градина, но малката я взех с мен.
 Малката ми дъщеря е на 2г и 6м, нямаше на кого да я оставя. Не съжалявам, че я заведох.
През цялото време, докато траеше панахидата, дъщеря ми не каза и гък. Гледаше сериозно
 и беше улисана в самата панахида. #Crazy Много се изумих, мислех, че ще реве, че е вързана в количката,
ще се ядосва, че не може да тича и т.н.
 

# 83
# 84
  • София
  • Мнения: 6 999
...Ти знаеш ли че сина ми държеше своето братче  в ръцете си  и го очакваше с такова вълнение.  Спирам защото повече немога ..Ужасна болка е ...........

И точно, защото синът ви е очаквал братчето си с вълнение... вие сте решили да не му кажете какво изобщо се е случило с него?  Thinking Ако се бяхте посъветвали с психолог той щеше да ви даде правилното решение и повярвай ми нямаше да е да скриете от детето токова важна информация.  Naughty която може да окаже влияние върху цялостната му същност... и по всяка вероятност е оказала.

Разбирам, че болката ви е ужасна... но се замисли колко по-ужасна щеше да е тя ако някой просто ви беше отнел бебето без да ви даде никакви обяснения какво се е случило с него и ще разбереш какво е било на сина ви. 

# 85
  • Мнения: 3 016
...Ти знаеш ли че сина ми държеше своето братче  в ръцете си  и го очакваше с такова вълнение.  Спирам защото повече немога ..Ужасна болка е ...........

И точно, защото синът ви е очаквал братчето си с вълнение... вие сте решили да не му кажете какво изобщо се е случило с него?  Thinking Ако се бяхте посъветвали с психолог той щеше да ви даде правилното решение и повярвай ми нямаше да е да скриете от детето токова важна информация.  Naughty която може да окаже влияние върху цялостната му същност... и по всяка вероятност е оказала.

Разбирам, че болката ви е ужасна... но се замисли колко по-ужасна щеше да е тя ако някой просто ви беше отнел бебето без да ви даде никакви обяснения какво се е случило с него и ще разбереш какво е било на сина ви. 



Сигурно съм пропуснала да спомена ,че му казахме че бебето е болничко и е останало в болницата .В началото питаше, но с времето спря .
Ще ти кажа един друг случай в който жената загуби бебето в последните месеци .Когато казаха на дъщеря и какво е станало ,тя започнала да вика: ти си лоша  майка ,ти уби бебето .Кажи сега по- добре ли е така ?

# 86
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
siren, може ли да кажеш нещо повече, за "теорията" на племенниците си, моля.
Защото и аз съм на мнението на Тарталетка  Heart Eyes и ми е чудно (да не кажа и по-друга дума) такова поведение.  Thinking
Мерси.

# 87
  • София
  • Мнения: 6 999
Сигурно съм пропуснала да спомена ,че му казахме че бебето е болничко и е останало в болницата .В началото питаше, но с времето спря .
Ще ти кажа един друг случай в който жената загуби бебето в последните месеци .Когато казаха на дъщеря и какво е станало ,тя започнала да вика: ти си лоша  майка ,ти уби бебето .Кажи сега по- добре ли е така ?

Как си обясняваш това, че е спрял да пита?
Препоръчвам ти да прочетеш "Всичко е език" на Фр. Долто http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=217 Може да ти помогне в тази ситуация.  Peace

Що се отнася до последния въпрос - Да, по-добре е. Нормално е детето да изпитва гняв и да го изразява.  Peace

# 88
  • Мнения: 46 573
И аз подкрепям Тарталета.

... От личен опит - бях на 6 и половина, когато дядо ми почина и бях на погребението му ...

Ако до тази възраст не са те "посветили" в тези неща, нормално е да е травмиращо, ако те бяха водили от малка, щеше да го приемеш по-леко ...

Когато съм била бременна в 8 месец е починал единия ми дядо, заради глупави суеверия не са ми казали Confused приемам нормално смъртта, но неговата преживях и все още преживявам много тежко, а минаха вече няколко години Confused не мога да си простя, че не го изпратих.


# 89
  • Мнения: 1 049
Да, точно така е, Никол. Колкото повече се изчаква някаква подходяща вьзраст и времето минава, толкова по-трудно става. Нормално е при по-големите деца да се приема по-трудно, когато като малки никога не са се сбльсквали с това.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт