Публикувана: 5 юни 2008, 16:32 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2010, 22:25 ч.

Как протича живота ви след загубата?

21 326
180
1

# 15 7 юни 2008, 21:06 ч.

Мнения: 604

Цитат на: Ефа в сб, 07 юни 2008, 15:04

Зарязах всичко- работа, пари, себе си.... Пусто ми е.... Като че ли всичко се разпадна... на милион парчета. Искам си дъщерята.....

Все едно си прочела мислите ми Ефи!точно така се чувствам в момента·
мили мамчета благодаря ви че споделяте всичко това тук защото аз имам нужда
да знам за да разбера само аз ли се чувствам пуста и объркана и живееща
в нищото·Имам дъщеричка но и сина ми ми липсва и искам да го видя искам да знам
как щеше да изглежда на кого щеше да прилича......
Имах планове другато лято да се прибера с ДЕцАТА-в България
с моят син и с дъщеря ми а сега всичко е различно и аз се чувствам празна....
Мисля че Тристе веднъж беше написала че има две лица-едното е за пред хората
а другото е за моментите когато е сама-и при мен е така ·

За всички мамчета Hug

за малките ни ангелчета Flowers Rose

# 16 7 юни 2008, 23:03 ч.

Мнения: 581

Скоро ще станат 7 год.откакто загубихме близначката на дъщеря ни (роди се с аномалия и живя само два дни).Времето изобщо не е притъпило мъката и не съм по-малко сърдита на живота.
Всеки празник, всяко събитие свързано с детето ми е колкото радостно, толкова и тъжно.Не спирам да си представям какво щеше да бъде, ако бяха двете.Нямам ден без плач.

Цитат на: LUIZA2001 в сб, 07 юни 2008, 21:06

Цитат на: Ефа в сб, 07 юни 2008, 15:04

Искам си дъщерята.....

Мисля че Тристе веднъж беше написала че има две лица-едното е за пред хората
а другото е за моментите когато е сама-и при мен е така ·

Това важи на 100% и за мен.

# 17 8 юни 2008, 20:21 ч.

Мнения: 384

Цитат на: cher в сб, 07 юни 2008, 17:50

Не можех да повярвам, че живота си върви при положение, че на мен ми се е случило това.

За мен живота спря на 27.03 когато загубих моето момиченце. Вече нищо не е същото, нищо не ме радва и за нищо не ме е грижа. Единствено си искам детето smile3518

На моменти се замислям дали това наистина се случи, дали не е плод на моята фантазия, но ДА всичко е истина!

# 18 8 юни 2008, 22:04 ч.

Варна
Мнения: 1 003

Веднага след загубата изпитвах огромна болка и в същото време ярост, разкъсвах се, че не мога да върна времето назад, че не мога пак ей така само със щракане на пръсти да съм бременна и всичко да си върви добре. Исках да правя нещо, да избягам от случилото се, веднага започнахме ремонт на терасата ни, аз се занимавах с абсолютно всичко покрай това. Чувствах, че ако за момент престана да се занимавам с нещо ще рухна. Ограничих много контактите с приятели и познати. Върнах се на работа много скоро, но уведомих възможно повече хора за случилото се и забраних да ми се задават каквито и да било въпроси. Тук трябва да отбележа, че всички колеги бяха изключително толерантни и атмосферата на работа малко по-малко успяваше да ме откъсне от проблемите. Два месеца ходех всеки ден с един и същи панталон и блуза и това не ми правеше ама никакво впечатление. Постепенно с времето осъзнах, че ако не изляза от депресията все повече ще се отдалечавам от мечтата си. Осъзнах, че живота е кратък, че трябва да се ценят и малките моменти от него. Започнах да отсявам нещата и нещо, за което преди съм се ядосвала с дни сега го отхвърлям с лека ръка и не му отдавам значение. Гледам си старите снимки, никога няма да имам същата усмивка и безгрижието, което лъха от тях, никога няма да бъда същата, но няма и да се откажа докато не постигна целта си.

# 19 8 юни 2008, 23:25 ч.

Мнения: 1 234

Вече са минали повече от осем години, от загубата ми, но спомените си остават някак живи в съзнанието. И аз не исках да се връщам на същата работа, имах спомени, от бременността, страхувах се да срещна същите хора, да ме питат, да ме гледат, как преживявам всичко...и реших да напусна. Имах една магистърска теза да защитавам, амбицирах се и я защитих, и започнах да си търся нова работа. Два-три месеца ми отне това. През цялото това време, се лутах психически, ходех да помагам на мои приятелки, родили заедно с мен, борех се със себе си, гушках техните бебчета и гледах как растат пред очите ми, имах нужда от това... Исках да не допусна да се затворя в себе си, и да не искам да погледна бебче, и мисля, че това го преодолях, естествено с цената на силна воля и сълзи разбира се...Когато започнах вече сериозно работата , й се отдадох напълно, и благодарение на съпруга ми, който се грижеше да се чувствам добре, лека-полека в съзнанието ми се прокрадна мисълта, че искам пак бебче. Но мина време, близо две години и половина, трябваше да чакам след секциото, да си правя изследвания, за причини, да отслабвам, и така. Но знам, че няма как да се избегне онова състояние на безтегловност, и да се чувстваш безполезен и ненужен, да не виждаш смисъл да продължиш. Важното е , да имаш човек до себе си и да изплувате заедно, да преживеете всичко, и да вярвате в доброто бъдеще!

# 20 9 юни 2008, 01:05 ч.

Мнения: 825

Цитат на: sladurana_83 в нд, 08 юни 2008, 20:21

Цитат на: cher в сб, 07 юни 2008, 17:50

Не можех да повярвам, че живота си върви при положение, че на мен ми се е случило това.

На моменти се замислям дали това наистина се случи, дали не е плод на моята фантазия, но ДА всичко е истина!

и аз така

# 21 11 юни 2008, 16:21 ч.

Мнения: 425

ДАЖЕ ОЩЕ 100 ДЕЦА ДА ИМАМ /РОДЯ/ НЯМА ДА НАМАЛЕЕ БОЛКАТА, ПРАЗНОТАТА, МЪКАТА ОТ ЗАГУБАТА...

НО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД РЕВЕЙКИ И СКЪРБЕЙКИ....

КРЕПИ МЕ МАЛКАТА ДАЛИЯ, КОЯТО ТОЛКОВА ИСКА ДА Е КАКА И НИЩО ЧЕ НЯМАШЕ ОЩЕ 3 Г. ПОСТОЯННО СИ МЕ ПИТА ЩОМ СЕ ПРИСЕТИ... Embarassed

# 22 11 юни 2008, 22:22 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: LUIZA2001 в чт, 05 юни 2008, 16:32

Мили мамчета задавам този въпрос защото се чувствам объркана и безпътна·
Все още не искам да се връщам на работа и доста съм ограничила контактите си с хората·
И при вас ли е така?
Как вие се справяте със загубата?Защо го няма желанието ми за живот?

Непременно се върни на работа, реви, влачи се, но не оставай вкъщи. Аз така се спасих.

# 23 12 юни 2008, 09:20 ч.

Мнения: 604

Цитат на: минзухар в ср, 11 юни 2008, 22:22

Цитат на: LUIZA2001 в чт, 05 юни 2008, 16:32

Непременно се върни на работа, реви, влачи се, но не оставай вкъщи. Аз така се спасих.

За съжаление вчера изгубих работата си и вече няма къде да се върна!

# 24 12 юни 2008, 09:32 ч.

Мнения: 703

O,Луизка,съжалявам...Но не се ядосвай!Това поне е нещо поправимо,работа се намира.Сигурно го преживяваш,но може да е за добро!Прегръщам те!

# 25 12 юни 2008, 10:00 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Луиза, съжалявам, че и това ти е дошло до главата! Но като гледам доста мами след такава скръб са сменили работата и се чувстват по-добре от това. Животът им поема нова посока. Дано и ти намериш работа, която да ти допада и да е начало на нов, по-добър живот за теб!

# 26 12 юни 2008, 12:47 ч.

Мнения: 3 166

Съвсем подкрепям казаното от Злато и Лилибон. Понякога е за добро. Не знаем какво е предвидила съдбата ни. Когато загубих момиченцето, работех в едно училище по заместване. Договорът ми изтичаше точно по времето, когато трябваше да излезна в майчинство. А аз в един момент се оказах без работа/титулярът се върна/ и без бебче. Днес не съжалявам за тази работа. Работя в много по-елитно училище и разликата е огромна/по-спокойно и много по-приятно е/. Но тогава ми се струваше много жестоко от страна на съдбата.
Вярвам, че и при теб не е случайно. Дай си мънчико почивка и може би по-добрата възможност сама ще те намери. Peace

# 27 12 юни 2008, 12:52 ч.

Мнения: 3 621

Луиза, може би е за добро, от сърце ти пожелавам нова работа, нова и успешна бременност Hug

# 28 12 юни 2008, 14:39 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: LUIZA2001 в чт, 12 юни 2008, 09:20

За съжаление вчера изгубих работата си и вече няма къде да се върна!

Снощи мислех да ти предложа да си смениш работата.. приеми това, което е станало за шанс. Гледай обявите за работа, ходи по интервюта, дори и за спорта. Прекарвай повече време с другото си дете. Ще се справиш!

# 29 12 юни 2008, 15:57 ч.

Мнения: 3 016

Луиза, и аз мисля че може би е за добро .Успех !

Препоръчани теми

Говорене с мъртъв човек - възможно ли е?

Контакт с мъртви хора?

Разведен два пъти...

Бихте ли си "взели" мъж, който...?

Причина:

Причина: