Как протича живота ви след загубата?

  • 21 317
  • 180
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 604
Благодаря на всички  мамки в този форум!Наистина не знам какво щях да правя без вас! Hug Hug Hug
И аз го приемам като знак на съдбата!И вярвам че нещата ще се променят към по добро!

# 31
  • Мнения: 656
Луиза,хич не се ядосвай,нека да е на добро тази промяна.Успех и от мен. Hug
Протича покрай мен е точно казано.Първите два месеца се затворих вкъщи ,не исках да говоря с никого,не вдигах телефона на никого.После тръгнах на работа,трябваше да се стегна,не исках никой да ме съжалява.Понякога с дни не се поглеждам дори как съм облечена,да не говорим за грим или нещо друго.После си казвам-от днес се стягам,имам съпруг ,имам дете,родители,работа,длъжна съм да продължа.И така се лутам в  различните периоди.Не мога да се зарадвам на нищо.Стоя си все някак встрани от всички ,отдалечих се от всички и от всичко,превърнах се в една изнервена и свадлива жена.За което много се упреквам и самообвинявам.Не мисля ,че близките са длъжни да търпят вечно лошото ми настроение.Говоря много малко,все някъде витая ,за съжаление детето е най-засегнато.
Вчера ме хвана за ъгълчетата на устните и ги разтегли-я да видя как се усмихваш,ми каза.
Това ме разстрои ужасно много ,защото се усетих в каква майка съм се превърнала ,и колко я ощетявам.И това ,че времето лекува ми звучи толкова нелепо,не знам на мен с времето ми става много тежко.

# 32
  • Мнения: 1 369
Мерри, миличка, Hug Hug Hug Мислях си скоро за теб, че отдавна не си писала... 

стана ли мъчно  Cry

# 33
  • Мнения: 703
Мила Мери,
мъката си остава в нас завинаги...,ще си я носим.
Но заради детето ти,заради близките ти и заради самата себе си-усмихни се и се надявай!
Изгони от себе си лошата и свадлива жена и се опитай да намериш сили за щастие...Защото то със сигурност е останало за теб тук...сега и занапред!

Последна редакция: пт, 13 юни 2008, 14:23 от ZLATO и много тъга...

# 34
  • Мнения: 425
Трудно е,

многоооооооо е трудно, но заради другите ни деца, родителите ни, близки, роднини, трябва да продължим напред.

Никой ден ще трябва да се усмихнем заради тях, поне само външно, ох колко още ще ни боли...

 Cry

# 35
  • Мнения: 2 401
От доста време се каня да ви питам, дали има и други "случаи" като мен. Как отговаряте на въпроса "Колко деца имате".  Знам, че е откачено, но винаги от устата ми успява някак си да се изплъзне "Три". За щастие никой още не ме е попитал къде е третото..

# 36
  • на дъното
  • Мнения: 1 546
По темата ето така протича моя живот въртя се на едно място и така всеки ден и чакам да стигна  края на това колело  .

минзухар Ако някой ме попита никога няма да крия аз си имам едно макар и ангелче и винаги ще си имам до края на този скапан живот.

# 37
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Минзухар, и моите са три. Толкова деца съм родила, толкова деца съм обичала. Само дето най-малкото винаги ще е на 5 месеца...

# 38
  • Мнения: 1 369
 Аз си казвам, че ми е второ. Когато ме питат казвам какво се е случило, без да изпадам в подробости. Някак нелепо ми изглеждаше, когато попълвах разните документи за помощта за раждане и молбата за болничните, където трябваше да напиша, че ми е първо. Почувствах се малко виновна пред другото си детенце, докато го пишех Rolling Eyes.

# 39
  • Мнения: 7 112
Днес два пъти ми се наложи да отговаря, че нямам детенце. Като първия път беше добронамерен въпрос колко голямо е детенцето ми. Предпочетох да не карам жената да се почувства виновна за топлотата в гласа й. Задаването на втория въпрос не ми се коментира.

# 40
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 340
Животът след загубата буквално протичаше. Покрай мен... Дните се нжеха, без да разбера изобщо. Всичко се сливаше- дните, месеците, деня и нощта...
Сега дъщеря ми осмисля живота ми. Тя е животът ми.
Вчера я водих на гробищата. Не беше идвала с мен от септември. Купихме цветя, тя избра едно мъничко букетче от градински цветя. По пътя през алеите ми говореше как ще подари на батко си цветята, защото го обича... Плачех тихичко, докато я слушах, прикрита зад очилата...

# 41
  • Мнения: 825
Не минава ден някой да не ме попита как е детето, или на колко стана. Няма край този ад , и не разбраха ли всички най-накрая, че нямам детенце, та да престанат да ме питат  Sad
Не говоря много, само при нужда, на работа страня от колегите си, витая някъде, ................живея само с надеждата да забременея пак бързо  Praynig

# 42
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 340
Не минава ден някой да не ме попита как е детето, или на колко стана. Няма край този ад , и не разбраха ли всички най-накрая, че нямам детенце, та да престанат да ме питат  Sad


В нашия малък град бегли познати продължават да ме питат на колко са станали децата. Обяснявам, че имам само 1 дете сега и се почва- ама нали беше бременна втори път, какво стана с бебето... Не им обяснявам, че съм загубила първото си дете, просто ги оставям с въпросите им.

# 43
  • Мнения: 384
Всеки ден е борба! Боря се със себе си и с желанието си да се предам на болката! Знам, че колкото и да ми е трудно трябва да продължа и да не се отчайвам, трябва да вярвам, че един ден всичко ще се нареди и ще сме щастливи! Трудно е и понякога всичко ми изглежда като в някакъв сън, на моменти се замислям дали това е реалност. Всичко е различно!

# 44
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Сладурана, браво за куража! Някой беше казал, че човек трябва да се бори за щастието си. Аз пък ти пожелавам да е успешен стремежът ти към щастие и да ти се радваме много скоро!
Само че си позволявай и човешка слабост от време на време, все пак не си маши
на и емоциите трябва да се изживеят, за да отшумят.
 Hug

Общи условия

Активация на акаунт