ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СЛЕД РАЖДАНЕТО ¿?¿?¿

Може би не съм се изразила ясно-не си и помислям,че ежедневието ми няма да се промени,но въпросът ми беше за мъжете-пак ли преживяват същият стрес и с второто бебе или тогава вече знаят какво да очакват и нещата протичат по-гладко.Въпросът ми важи и по отношение на майките- когато вече имате едно бебе и сте горе-долу подготвени за какво става въпрос по-малко стресирани ли сте били или не...?

При нас и двата пъти всичко протече по един и същи начин, не избягах от следродилната депресия, въпреки че вторият път знаех за нея и я очаквах!За останалото-вече споделих!

Понякога ми се повдига от мъжете 
Какво има да се съвземат и да свикват,
да не би те да раждат, помагащите в къщи са единици 
Седни и му объясни, че не си домашна прислужница
 и детето не е само твое-после ще е късно   

оххххххххххх и аз съм за бой .искам да му дам всичко както преди,а нямам сили-спи ми се или просто нямям желание,а как да му обясня като и той си иска неговото. но наистина поговори с мъжа ти-лео много правилно го е написала

На мен както писах и по-горе грижите за беба не ми тежат.Не ми тежи и безсанието(вече свикнах и с него понеже беба почти не спи и си устроиваме среднощни купончета в хола с нея),нито това да му сготвя лубимото ядене или сладко,нито винаги да има изпрани и изгладени ризи(понякога и сам си ги глади).Винаги намирам време и за себе си/един гребен,шнола,грим не ползвам заради малката-тя все се гушка в мен и ме е страх да не направи алергия,колкото до токчетата/когато излизаме да пазаруваме и той е с нас и бута количката влизат в употреба,но иначе все още рядко излизаме на разходка понейе от месец при нас само вали. За сажалени за епилатор нямам никакво време,но за щастие хората са измислили и самобръсначки. Вкуса на кафето вече не си го спомням(не пия от както съм забременяла)-то и без какъвто и да е кофеин не спим,а с него не искам и да си преставям какво ще е. А и не се чувствам като прислужница.Обичам да се грижа за моите ангелчета.Но вече нямам желание за нищо.Странното е,че взаимоотношенията ни се промениха толкова рязко и неочаквано.Мои приятелки-българки тук си признаваха,че ни завиждат за нашата любов,за отношенията ни,за подкрепата,която той винаги ми е оказвал(и все още оказво,но сякаш вече по задължение,а не по желание). Просто всичко се промени толкова бързо.....А най-лошото е че не ме допуска до себе си даже за да разбера на какво се дълйи цялата тази промяна.И ние винаги всичко сме решавалии с разговори и винаги сме били откровенни един с друг независимо,че нещо мойе да не хареса на мен или на него. Затова сега не мога да  го разбера.не разбирам и защо избягва разговора. Когато приех да живея с него и дойдох  тук в Испания...си обещахме, че винаги ще бъдем откровенни един с друг(независимо,че може да има неща,които да не ни харесват)както и че и на 80 г. да станем,няма да заспиваме вечер ако не сме си казали поне веднъй за деня,че се обичаме.И това тои поиска от мен да му обещая,на аз........А сега какво?

Знаеш ли,много ми е мъчно за теб и искренео ти съчувствам,предполагам какви мисли ти минават през главата като възможни причини,но според мен,ако тази промяна е настъпила веднага след раждането,а преди да родиш всичко помежду ви е било наред то най- вероятно е просто някакъв стрес от новите отговорности и огромната промяна в живота му,мисля че му трябва само малко време.А дори и започнало още през бременността пак не мисля,че е проблем.Моят съпруг например докато не започна много да ми личи бременноста сякаш не вярваше и не осъзнаваше какво се случва...Но после беше стрес и за двамата,но всичко мина и замина!Късмет ти пожелавам и не се измъчвай,доколкото е възможно!

Може би му трябва малко време. Това е голяма промяна и за двама ви, но на мъжете им е по-трудно да я преживеят...
При нас нещата също не бяха розови след раждането, карахме се често, някак си се отчуждихме. Сега след време, когато всичко се нормализира, си давам сметка, че и двамата сме били под голям стрес, аз изживявах следродилната депресия, бях станала много уязвима и чувствителна и за всичко се сърдех и съмнявах, което допълнително го обременяваше и дразнеше. Просто се опитай да не се тормозиш и му дай време и ще видиш, че всичко ще се оправи. Успех!

Angels_eys, надявам се това да е само период! Вярвай му повече, предразполагай го - вероятно му трябва време! 

Ами то и аз съм сама тук, без никого освен дъщеря ми и съпруга ми. Домакинските задължения + детето си ги върша аз, без помощ от близки, мъжът ми работи 6 дни в седмицата, но намира време да ми помогне - поне да нагледа детето, докато посвърша това-онава вечер. При мен пък беше обратното, още повече се привърза към нас.. .. но е вероятно да е в шок от появата на бебето. Дай му време да дойде на себе си, остави го да обмисли всичко на спокойствие,
и (ако го има), ще му дойде акъла (извинявай за директния израз  ) 

айде малко по-спокойно да го раздаваш и да вземеш да пресметнеш една часова разлика от 9 часа преди да се извисиш в словесен апломб, става ли? защото моят син яде по това време, както и в момента и аз лично тогава пиша, с другата ръка. не че ти дължа обяснения, но ми идват в повече коментари от тоя род  и да, стоя гладна, ям вечер, предпочитам да си играя с детето, вместо да седна да се наям, докато то реве  аман от знаещи битието на другия! 

чудя се как не ти е неудобно да обявиш някого за лъжец, без да си дадеш труда да погледнеш четири букви! вярно, отнема време, но по-малко от лакирането 

п.п. колкото и космати, негримирани и мърляви да решат да ходят майките, не е нито твоя, нито на други радетелки на словото работа да ги наставлявате. ако всеки си гледа в неговата паница и не наставя акъл на другите, животът ще е песен. като можете да помогнете, направете го. ако не - ударете един лак и си живейте живота, но оставете и другите да ги живеят както им харесва.

Мило момиче, мисля че даваш всичко от себе си и не виждам какво повече може да се очаква от теб. В крайна сметка си родилка и ТИ си тази която има нужда от спокойствие и мили думи, а не мъжа ти. Според мен колкото и да ти е трудно, знам колко жената има нужда от подкрепа в такъв момент, остави го известно време да е сам с мислите си. А докато той се намъдрува как се чуства относно теб и детето, грижи се за себе си доколкото можеш и за бебето, защото вие в момента сте най-важните. Мъжа ти или ще се освести и ще започне да се държи както подобава или просто не заслужава нито теб нито детето ви. В крайна сметка не си му направила нещо лошо, родила си му дете.   
До момичетата с лаковете за нокти - никой тук не е споменал че се е запуснал, че ходи космат и некъпан. Аз се поддържам ПЪРВО за да се чуствам АЗ добре и после за да зарадвам мъжа си. Ако вие живeeте и се поддържате за едната естетическа наслада на мъжете си много тъжно наистинина. Жал ми е за всяка жена чийто мъж не може да я обича и уаважава ако три месеца от съвместния им живот тя не е на същото ниво поради факта че е изтощена покрай грижите за детето им. 

При такова умение за водене на разговор, и изобщо -при подобен начин на общуване, е неизбежно-да , променят се взаимоотношенията след раждане.
 Обясненията ти си ги дала, без да съм ти ги искала.За часовете си права-не съм погледнала наистина, за което се извинявам.

Аз съм една майка, която може и да се гримира, и да си плува малко, и да излезе ако иска, защото има много помощ до себе си... Може, ама не иска без бебка, защото привързаното родителство за мен е наи-емоционално полезното родителство. Благодаря на Бог, че имам помощ и в никакъв случай не бих давала акъл на мами, които едвам намират време да подремнат, как да си правят ноктите и косите, защото би било арогантно и неблагодарно от моя страна.

Но наи-много ме боли от изказвания за гримчетата, защото има един куп страхотни мами, които се съсипват от работа от сутрин до вечер и един ден научават, че мъжете им не са били напълно искрени с тях... и тогава започват да се самообвиняват. А да не говорим ако прочетат един такъв пост, дето за жалост идва от други жени, а не от мъже... на тях мога само да кажа, че изневярата и абдикирането на семейни отговорности са пороци, които нямат нищо общо с тях или с гримчетата... Да, когато има проблеми, разбира се, че двете страни могат да се подобрят, но не на такава плоска и елементарна основа. Затова бих препоръчала на авторката да потърси семеен психолог и ако не иска партниорат и, тя сама да ходи...

А нашият тати слава Богу няма нужда да се "фука," защото неговите постижения говорят много за него. Той даже ни води на офитсиални вечери със слинга и с бутилка изтседено мляко и много си се гордee с нас.

TIHA VODA , много неща мога да ти кажа, но ще се огранича да ти напомня, че минаваш границите - и на темата, и на отношенията между непознати