Когато се роди малкия,таткото(ние също нямаме брак) също много се промени.Започна да се дразни че на него не се обръща достатъчно внимание.Бебето беше мн ревливо и постоянно беше на ръцете ми,а той като се върне от работа първата му дума беше защо не си сготвила.И така не издържа дълго и на 40-тия ден на детето си отиди при мама.След някъде 2 месеца ме умоляваше да се върне бил си осъзнал грешките,какво бил той без нас двамата и така известно време обяснения в любов и така до преди 2 дена когато си замина пак-нямам думи.Дано при вас не се развиват по този начин нещата и успех
- Публикувана: 5 юни 2008, 20:26 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2008, 18:51 ч.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СЛЕД РАЖДАНЕТО ¿?¿?¿
Добре те разбирам и аз бях сама, но с тази разлика че мъжа ми ми помагаше много. Иначе преживях същото, с операция, по цял ден нагоре-надолу с бебчо, знам колко ти е трудно, много е тежко като си далеч от родината и си нова мама. Много хора казват че нещо се променя като влезе бебо в къщи. Може би е стресиран, различно е от това, което е очаквал, може дори да се притеснява защото не знае какво да ти каже как да се държи, мъжете са доста нескопосани понякога. Не се притеснявай за сега, а опитай да поговориш с него, да разбереш защо се държи така. В никакъв случай не търси вина в себе си, защото не си виновна в нищо друго освен че си го дарила с дете. И това че не сте омъжени нищо не означава мила, любовта не e подис на някакъв документ.
Ами щом се интересуваш он психология, ето малко изследваниа на СВЕТСКИ университети за живэнето заендно без брак:
http://lists101.his.com/pipermail/smartmarriages/2006-June/003062.html
http://www.collegian.psu.edu/archive/1999/02/02-12-99tdc/02-12-99dnews-2.asp
http://www.civitas.org.uk/hwu/cohabitation.php
http://researchnews.osu.edu/archive/cohabit.htm
http://marriage.rutgers.edu/Publications/SOOU/TEXTSOOU2004.htm
http://lists101.his.com/pipermail/smartmarriages/2006-June/003062.html
http://www.collegian.psu.edu/archive/1999/02/02-12-99tdc/02-12-99dnews-2.asp
http://www.civitas.org.uk/hwu/cohabitation.php
http://researchnews.osu.edu/archive/cohabit.htm
http://marriage.rutgers.edu/Publications/SOOU/TEXTSOOU2004.htm
На мен пък ми се струва странно това, че не трябва всеки ден да си казвате, че се обичате... Айде другите физическите ласки сега например бебка се врежда за тях, но пък думите... 
И вкъщи с мъжа ми повече цункаме и гушкаме бебето, на спалнята през деня то е между нас и обръщаме повече внимание на него, отколкото помежду си, но никога не сме спрели да казваме, че се обичаме... Дано му мине, но все пак следродилната депресия би трябвало да е хванала теб, а не него... 
И вкъщи с мъжа ми повече цункаме и гушкаме бебето, на спалнята през деня то е между нас и обръщаме повече внимание на него, отколкото помежду си, но никога не сме спрели да казваме, че се обичаме... Дано му мине, но все пак следродилната депресия би трябвало да е хванала теб, а не него... 
И аз ти пожелавам скоро нещата да станат както преди са били...
И аз мисля че трябва да мине малко време и всичко ще си дойде по местата.
и моето мнение е същото.
Ах как ги мразя понякога тези мъжееее - стресирани били, объркани били, един як бой и ще се оправят.
И моя мъж е от стресираните.ТОЯГА му е майката 
Изчетох всичко и макар че при нас още е далече този момент - 4-ти месец съм, си представям какво ти е. През подобен етап сме минавали и ние - не заради бебе а заради други промени и макар че едва ли може да се прави аналог, според мен не е само до бебето. Всичко идва от това ти как възприемаш себе си. Не се сърди, надявам се да не прозвучи грубо, но това, че всеки ден му казваш че го обичаш и чакаш от него същото, бебето, това че той носи цялата отговорност за вас и сте в друга страна, със сигурност го карат да се чувства все едно той носи целия товар /мъжка му работа - все едно ти си на курорт ама какво да ги правиш - много са чувствителни горките / , а това път и теб те кара да се чувстван не на 100% полезна и негова жена.
подписът няма нищо общо разбира се.
Най-гадното е че не поддава на твоите опити за откровен разговор. Дай му малко време, гледай си детето и себе си - наслаждавай се на това да си майка и на всеки момент с бебчо, намери неща които те зареждат със спокоийствие и те карат да се чувстваш личности и доволна от себе си, отделно на това да си негова съпруга. В такива ситуации според мен е най-добре да се отдадеш на себе си и детето. Нищо чудно като усети че се дистанцираш /ама не демонстративно а истински - имаш свои интереси, живот и дете/ да се юрне той да ти обяснява че те обича а на теб да не ти се слуша това
. Каквото и да се случва с него - сигурна съм че през ума ти са минали много неща - не избързвай и не го притискай много. С времето нещата ще се изяснят и подредят.
/ , а това път и теб те кара да се чувстван не на 100% полезна и негова жена.подписът няма нищо общо разбира се.
Най-гадното е че не поддава на твоите опити за откровен разговор. Дай му малко време, гледай си детето и себе си - наслаждавай се на това да си майка и на всеки момент с бебчо, намери неща които те зареждат със спокоийствие и те карат да се чувстваш личности и доволна от себе си, отделно на това да си негова съпруга. В такива ситуации според мен е най-добре да се отдадеш на себе си и детето. Нищо чудно като усети че се дистанцираш /ама не демонстративно а истински - имаш свои интереси, живот и дете/ да се юрне той да ти обяснява че те обича а на теб да не ти се слуша това
. Каквото и да се случва с него - сигурна съм че през ума ти са минали много неща - не избързвай и не го притискай много. С времето нещата ще се изяснят и подредят.
Вижте момичета, каквото и да си говорим, мъжете първо ги дондурка мама, после те сами си намират някоя по-свежа на която да се прехвърлят. Докато едно момиче още от невръстна възраст бива възпитавано и подготвяно за ролята си на майка и организатор на семейството, на дома, то на мъжете до към 30 години им викат: "момче", после са млади мъже (от 30-40г.), а по същото време - жената вече "за нищо не става". Съжалявам, ако някой го приема болезнено или се преструва, че не го е преживял. Мъжете не са готови за отговорността, която ги чака, но тъй като са стадни животни и винаги се навъртат около други пръчове, пред които да се правят на интересни, те трябва да симулират стабилност, оправност, сила, мъжественост. За съжаление, когато не успеят да се справят - просто абдикират и оставят всичко на автопилот. Каквото и да си говорим, една от най-честите и основни причини мъжът да се държи странно и да страни от бременната си жена или туко-що родилата е , че вече няма как да се изфука с нея пред приятелите си, тя вече не е "мацка", тя е ДЕБЕЛА и оттам: НЕПРИВЛЕКАТЕЛНА... Може на някой да го заболи, обаче това е положението, колкото по-бързо свикнете с положението и се стегнете, започнете да се грижите за себе си, толкова по-добре за вас и за връзката ви. Пък , ако искат някои жени нека разправят , че на мъжът им , му е безразлично, че задният й двор е станал близо декар, а тя стои с една раздърпана тениска у дома и не си е правила прическа от зимата насам... Това е истината и с това има само един начин за борба - грижете се за себе си , мъжът възприема най-много чрез очите, те са същества на непосредствения опит и усещания.
Вижте момичета, каквото и да си говорим, мъжете първо ги дондурка мама, после те сами си намират някоя по-свежа на която да се прехвърлят. Докато едно момиче още от невръстна възраст бива възпитавано и подготвяно за ролята си на майка и организатор на семейството, на дома, то на мъжете до към 30 години им викат: "момче", после са млади мъже (от 30-40г.), а по същото време - жената вече "за нищо не става". Съжалявам, ако някой го приема болезнено или се преструва, че не го е преживял. Мъжете не са готови за отговорността, която ги чака, но тъй като са стадни животни и винаги се навъртат около други пръчове, пред които да се правят на интересни, те трябва да симулират стабилност, оправност, сила, мъжественост. За съжаление, когато не успеят да се справят - просто абдикират и оставят всичко на автопилот. Каквото и да си говорим, една от най-честите и основни причини мъжът да се държи странно и да страни от бременната си жена или туко-що родилата е , че вече няма как да се изфука с нея пред приятелите си, тя вече не е "мацка", тя е ДЕБЕЛА и оттам: НЕПРИВЛЕКАТЕЛНА... Може на някой да го заболи, обаче това е положението, колкото по-бързо свикнете с положението и се стегнете, започнете да се грижите за себе си, толкова по-добре за вас и за връзката ви. Пък , ако искат някои жени нека разправят , че на мъжът им , му е безразлично, че задният й двор е станал близо декар, а тя стои с една раздърпана тениска у дома и не си е правила прическа от зимата насам... Това е истината и с това има само един начин за борба - грижете се за себе си , мъжът възприема най-много чрез очите, те са същества на непосредствения опит и усещания.
много жалко, ако наистина вярваш в това....може би мъжете от твоето обкръжение са само такива - за мое щастие познавам доста от по-друг вид....
А това, че твоя заден двор е станал близо декар не значи, че при всички е така...
Вижте момичета, каквото и да си говорим, мъжете първо ги дондурка мама, после те сами си намират някоя по-свежа на която да се прехвърлят. Докато едно момиче още от невръстна възраст бива възпитавано и подготвяно за ролята си на майка и организатор на семейството, на дома, то на мъжете до към 30 години им викат: "момче", после са млади мъже (от 30-40г.), а по същото време - жената вече "за нищо не става". Съжалявам, ако някой го приема болезнено или се преструва, че не го е преживял. Мъжете не са готови за отговорността, която ги чака, но тъй като са стадни животни и винаги се навъртат около други пръчове, пред които да се правят на интересни, те трябва да симулират стабилност, оправност, сила, мъжественост. За съжаление, когато не успеят да се справят - просто абдикират и оставят всичко на автопилот. Каквото и да си говорим, една от най-честите и основни причини мъжът да се държи странно и да страни от бременната си жена или туко-що родилата е , че вече няма как да се изфука с нея пред приятелите си, тя вече не е "мацка", тя е ДЕБЕЛА и оттам: НЕПРИВЛЕКАТЕЛНА... Може на някой да го заболи, обаче това е положението, колкото по-бързо свикнете с положението и се стегнете, започнете да се грижите за себе си, толкова по-добре за вас и за връзката ви. Пък , ако искат някои жени нека разправят , че на мъжът им , му е безразлично, че задният й двор е станал близо декар, а тя стои с една раздърпана тениска у дома и не си е правила прическа от зимата насам... Това е истината и с това има само един начин за борба - грижете се за себе си , мъжът възприема най-много чрез очите, те са същества на непосредствения опит и усещания.
А какво ще стане с теб като станеш на 60 години? Или не даи се бозхе нещо стане с "красотата" ти?
Според горенаписаното, изборите са два... да си правиш безброини пластични операции или да плануваш че ще си изоставена. А според теб всичките топ моделки, актриси, и. т. н. дето мъзхете им изневериават е защото са грозни и дебели. Питаи всеки себеувазхаващ се и преуспиал психолог на запад колко такива е видиал. А какво да казхем за тази жхена например...http://en.wikipedia.org/wiki/Jacqueline_Kennedy_Onassis
http://www.digitalhistory.uh.edu/do_history/fashion/Clothing/clothing.html
За духовна основа на брака изобщо няма да говоря защото явно в този форум не може да се говори за такива неща без да те обвиниат, че си сектант и т н...
ох, Нежнолина, колко добре ми звучиш на теория 
само че като проимаш бебе, само тогава ще се озовеш в ситуация, в която ще се чудиш защо на обяд още не си се сресала и си по пижама. и вярвай ми, това няма да е изключение. ако си го гледате сами и таткото е на работа през деня, както сме ние, ще се благодариш като си вземеш душ към 9-10 вечер. за подстригване още не смея да си мечтая, а имам нужда. и много други неща. ако мъжът ти приема това ти състояние като твой недостатък, аз лично бих му събрала багажа още същия ден, да не се мъчи 
само че като проимаш бебе, само тогава ще се озовеш в ситуация, в която ще се чудиш защо на обяд още не си се сресала и си по пижама. и вярвай ми, това няма да е изключение. ако си го гледате сами и таткото е на работа през деня, както сме ние, ще се благодариш като си вземеш душ към 9-10 вечер. за подстригване още не смея да си мечтая, а имам нужда. и много други неща. ако мъжът ти приема това ти състояние като твой недостатък, аз лично бих му събрала багажа още същия ден, да не се мъчи ох, Нежнолина, колко добре ми звучиш на теория само че като проимаш бебе, само тогава ще се озовеш в ситуация, в която ще се чудиш защо на обяд още не си се сресала и си по пижама. и вярвай ми, това няма да е изключение. ако си го гледате сами и таткото е на работа през деня, както сме ние, ще се благодариш като си вземеш душ към 9-10 вечер. за подстригване още не смея да си мечтая, а имам нужда. и много други неща. ако мъжът ти приема това ти състояние като твой недостатък, аз лично бих му събрала багажа още същия ден, да не се мъчи
само че като проимаш бебе, само тогава ще се озовеш в ситуация, в която ще се чудиш защо на обяд още не си се сресала и си по пижама. и вярвай ми, това няма да е изключение. ако си го гледате сами и таткото е на работа през деня, както сме ние, ще се благодариш като си вземеш душ към 9-10 вечер. за подстригване още не смея да си мечтая, а имам нужда. и много други неща. ако мъжът ти приема това ти състояние като твой недостатък, аз лично бих му събрала багажа още същия ден, да не се мъчи 
На човек докато не му дойде до главата... И на мен ми е било трудно да си представя какво е да се грижиш за малко дете, докато не се роди нашето. Сега като си обрисувам картинката на майка на новородено бебе с безупречен грим и прическа да се върти със секси тоалетчета и на високи токове около невръстното си отроче и да му сменя нааканите памперси, опитвайки се да му обърше дупето, без да й пречат дългите маникюри, ми става много весело Колкото и да е стресиран един мъж, не му прави чест да се държи така със скоро родилата си съпруга 
За мен стресът като оправдание не би стоял на дневен ред
Бих поговорила кротко с мъжа си по въпроса- какво ти е, как се чувстваш след появата на бебето... Ако на него не му се говори, бих му дала малко време да осмисли случващото се и отново бих настояла за разговор, ако нещата не са се наместили.
За мен стресът като оправдание не би стоял на дневен ред
Бих поговорила кротко с мъжа си по въпроса- какво ти е, как се чувстваш след появата на бебето... Ако на него не му се говори, бих му дала малко време да осмисли случващото се и отново бих настояла за разговор, ако нещата не са се наместили.
Предполагам, че преживява голям стрес. Помисли си - ние имаме 9 месеца да се подготвим, а на тях всичко им идва в един ден, ние сме, като скачени съдове с бебето, а те се чудят какво да правят. Не им е лесно. Бащинското чувство идва по-късно, по-късно навлизат и те активно в живота на детето. При нас, като че ли на мен ми беше по-трудно, първия път, бях стресирана от раждането, тръшна ме следродилна депресия, беше ми много трудно, но не мъжът ми не е променял с нищо държането си, по-скоро на мен ми беше по-трудно да се върна към обичайния начин на живот. След второто обаче всичко си е, както преди, никаква разлика, никакъв стрес.