ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СЛЕД РАЖДАНЕТО ¿?¿?¿

Най-вероятно мъжът ти е още стресиран от появата на бебето. Много спокойни разговори се искат от твоя страна и търпение. След 1-2 месеца ще се пооправят нещата.

Аз мисля че трябва да бъдеш искренна с него .Така както го разказваш тук , му го кажи същото и на него .Няма лошо .Всичко се оправя с разговори ,ако си траеш няма да си помогнеш особено. А нали жените след раждането изпадат в следродилна депресия ?Да не би да е от това ?

Само не му досаждай с постоянните въпроси "Какво ти е ?", "Защо си такъв ?" и т.н. Всичко ще се оправи - просто му дай време да се осъзнае. За него бебето е нещо ново, с което от сега нататък ще трябва да свиква. И е нормално да е шашнат от промяната в живота ви. Късмет и не му досаждай.  

Остави го да "живне" малко човека. Моя си беше бая стресиран .

И аз мисля че трябва да мине малко време и всичко ще си дойде по местата.

Наистина неприятно, но е факт промяната при доста двойки след раждането на бебето.
За някои на пръв поглед детето може и да сближава двама души, но е доста трудно да се гледа новородено бебе. То изисква много грижи и отнема почти цялото време на майката, а таткото от своя страна често се чувства изолиран.
Важно е майката да съумее да "присъедини" към идилията и таткото, защото за разлика от жената, при която по принцип майчиния инстинкт се води вроден, на бащата му трябва време, за да осъзнае новата си отговорност.

При нас няма 6-5, детето и домът са 50:50 задължение на двамата, на който не му изнася - да си носи последствията.

На мен пък ми се струва странно това, че не трябва всеки ден да си казвате, че се обичате... Айде другите физическите ласки сега например бебка се врежда за тях, но пък думите...  И вкъщи с мъжа ми повече цункаме и гушкаме бебето, на спалнята през деня то е между нас и обръщаме повече внимание на него, отколкото помежду си, но никога не сме спрели да казваме, че се обичаме...  Дано му мине, но все пак следродилната депресия би трябвало да е хванала теб, а не него... 

Здравей мила.Дано нещата скоро при вас се нормализират,защото е трудно една жена да се справя сама особено в началото.Нашето слънчице е на 10 дни и незнам как бих се оправяла без помощта на свекървата и на мъжа ми.Аз родих нормално,без разкъсвания и се възстанових за 3-4 дни,но малката я хванаха колики и будуваме по цяла нощ.През деня гледам да поспя и почина.Мъжа ми е много грижовен и любвеобилен.Опитва се да сменя памперса,люшка я когато плаче и ме окуражава когато се ядосвам при кърменето,защото нашата госпожица е много мързелива и все спи на гърдата ми.
Радвай се на бебчето и се ядосвай по малко.

На същото мнение съм>малко ми е странно и това сцелувките само по бузата или челото.И след двете ми раждания не е имало такова отчуждение от страна на мъжът ми.Съвет не мога да ти дам но пожелавам нещата скоро да се нормализират

И аз така!

и моето мнение е същото.
Ах как ги мразя понякога тези мъжееее - стресирани били, объркани били, един як бой и ще се оправят.

Дайте си малко време, раждането на дете е голям стрес и за майката и за бащата. И ние се карахме много като се роди първото ни дете, после всичко пак си дойде на мястото. Като се роди дъщеря ни пак започнаха дразгите, но вече отминават. И двамата знаем, че просто е кофти период!

за татковците понякога стресът е много силен, тъй като до този момент бебето е било някакво имагинерно понятие  дай му време, но да ти кажа, аз съм като него и хич не си падам по някакви думички, още повече казвани ежедневно. направо се дразня и се дистанцирам, ако ми поставят такива изисквания. така че, не бих го нарекла отчуждение, а просто нов етап, с нов човек,нови правила - трябва време 

ОООХ, стресирани били, да ги оставим да си починат, да си поемат дъх!

Айде стига де, ние да не сме на курорт - хайде 9 месеца бременност и ходене на работа, раждане, шевове, кърмене, на работа от 3-тия месец, кърмене до 10-тия.

Според мен трябва да го ангажираш с домакинска работа, другото не е нормално. А за чувствата си говори с него, кротко, спокойно, ако те обича, ще те разбере.


Успех ти желая!   

Какво ви стресиране бе хора,много са  крехки тия мъже,за нас майките стреса е двойно по голям.
Може би разговор би помогнал,но зависи от човека,ти си го познаваш и сигурно му знаеш слабите места, използвай ги.

И в нашето семейство е така

при нас е обратното......той за мен не съществуваше

Всичко ще стане, като по старо му, просто трябва да мине време. При нас нещата стояха горе долу, като при вас. На мъжа ми му трябваше време да осъзнае какво се е случило и ,че живота ни след появата на бебка се е променил. Трябваше му време и аз му го дадох. Естествено когато много ме подразваше му го казвах, не съм от хората, които си замълчават и спестяват нещата. Поговори с него, кажи как се чувстваш.

 

И при нас е така.

Angels_eys, поговори с мъжа си и му обясни как се чустваши и от какво имаш нужда.

При нас нямаше никаква промяна във взаимоотношенията ни

Не мога да коментирам вашите отношения, но, честно казано, и на мен не ми е приятно да ме "обичосват" непрекъснато и да изискват и от мен да го изричам. Възрастни хора сме, знаем защо сме се събрали, какво ни свързва и доколко.
Като се роди дъщеря ми, с мъжа ми /без брак/  бяхме толкова отдадени на грижите по обгрижване на новороденото, че изобщо не ни оставаше време да се питаме дали единият обича другия.

Всичко ще си дойде на мястото.Вече животът ви не е същия.Нормално е и двамата да изживявате промяната.Най-добре си поговорете.Той също може да вижда промяна у теб.

И при нас стресовия период го имаше ... има. Но знам, че ще мине. Но пък не сме спирали да си казваме, че се обичаме. Аз съм на мнение, че следродилната депресия е и при двамата родители. Все пак поговори спокойно с него.

При нас се промениха много отношенията ни. За мъжа ми наистина беше голям стрес. Още разказва, какъв страх и ужас е изпитвал от малкото същество. Той се страхуваше дори да го докосне. Сега вече е много различен. Никога не съм "пилила" на главата, че излизаше често с приятели, че не ме отменя в гледането на детето и т.н., въпреки че вътрешно бях бясна от поведението му, но в същото време се чувствах по-спокойна, когато го нямаше.
Бих те посъветвала да поизтърпиш още известно време, поне докато детето стане на годинка. Пък ако продължава да е "студен", вероятно трябва да поемеш нещата в свои ръце. Сигурна съм, че ти е много трудно в чужда страна и без близки, в следродилна депресия...Но за съжаление такова поведение от страна на мъжете е често срещано явление.

Искрено ти съчувствам!
Важно е сега да не изпадаш в отчаяние.Разкажи му с подробности как се чувстваш,нека ти разкаже и той за неговите чувства.Объркан ли е?Има ли опасения и какви са те?Накарай го да споделя с теб.Направи една вечеря на свещи,малко вино...ако го направиш пожелавам бебче да спинка непробудно,че да имате повече време за вас.

Колкото и да е стресиран един мъж, не му прави чест да се държи така със скоро родилата си съпруга 
 За мен стресът като оправдание не би стоял на дневен ред  Бих поговорила кротко с мъжа си по въпроса- какво ти е, как се чувстваш след появата на бебето... Ако на него не му се говори, бих му дала малко време да осмисли случващото се и отново бих настояла за разговор, ако нещата не са се наместили.

И аз съм на това мнение

Май трябва да си поговорити

понеже и ние бяхме сами ще ти кажа. в никой случай не слушай как е било при майки , които са имали помощ и обгрижване от бабите, дядовците и т.н. аз също бях секцио и сега разбирам колко стресиран е бил мъжа ми. все сами, сами си купихме жилище, сами ремонт, той изцяло издържа семеиството и така. бебето ни само ревеше и ние в паника и ужас. той много ми помагаше за всичко + че виси на компа  и аз исках някаква нежност и внимание и даже в нервността си и рязката промяна в начина ми на живот все мислено се отчуждавах от него. абе като резултат 1 година без секс след раждането  оцеляхме де и второ имаме, та вече знаем как е  всичко с времето си 

Не мисля,че мъжът ми се чувства пренебрегнат.Въпреки,че малката ми отнема цялото време,аз винаги намирам поне час, за да му направя нещо сладко(той обужава сладкото) или да му направя лубимо ядене-мусака,сърми,пълнени чушки и др. Когато се прибере от работа никога не го натоварвам с каквито и да било задължения. Знам колко е уморителна работата му,а шефът му изнервящ. Но и не съм го изолирала.Все така продължавам да си го гушкам и милвам,но вече не знам дали и това му е приятно.Колкото до домашните задължения......той ми помага когато си е в къщи. А и аз не му повтарям постоянно,че го обича.Най-много веднъж на ден и не очаквам и не изисквам от нега да ми го казва винаги когато му го казвам аз,но.......това,че не е нужно да си го казваме наистина ме нарани.Той е от хората,които никога не казва нещо което не чувства и това,което ме притеснява.Преди винаги когато разговаряме сме се гледали в очите,а снощи като се опитах да му обясня как се чувствам,без да го упреквам или да изисквам каквото и да е от него.............той просто се обарна,взе си цигарите и излезе наван да пуши с думите “Хайде друг пат да говорим за това“. Дайе не ме погледна в очите. А като стана време за лягане,реши,че му се гледа телевизия.След 2 ч. станах да направя чай за коликите на Емануела-беба а той беше заспал на дивана в хола. Колко нелепо........при условие,че съм изчела томове с психологическа литература,сега се чувствам толкова безпомощна. Наистина не знам нито какво да мисля,нито какво да правя...... 

Да,взаимоотношенията ни се поотчуждиха след раждането,но аз бях причината ,не той-той започна смяна на памперсите още от първият ден,чистеше и ушите,мен ме беше страх,аз бях в депресия,той не На майката и се събира много повече,отколкото на бащата-не разбирам много много бащи,дето са"стресирани"-може би,защото не съм имала такъв в къщи.
И аз както и преди изказали се жени,винаги си казвам всичко,което ме мъчи,било то и обидно и лошо-не крия нищо-трябва да се говори,за да се преудолее кризата-не правихме близо година(с 2-3 изключения и то абсолютно неприятни за мен)нормален секс,по-скоро заради психическото отдалечаване помежду ни-после едвам събрах парчетата,които аз си бях пръснала-трудно е доста-мислехме за развод,но сега сме по-добре от всякога-трябва да говорите и да не му позволяваш да се отдалечава психически...не знам как обаче.  
Може би му дай малко време(около месец например) и после пак се опитай да говорите-ако и тогава не стане- ..........................................

ами какво да каж аи при нас нещатата не са  много добре....мъжа ми мисли ,4е съм вмание4ена майма и не давам бебето на никого(ди едно вревмв бв6в така)някак като 4е ли му е омръзнало ,вси4ко да се върти около бебето.дори на море не му се ходи сами с нас.нещо което много ме обиди.....незнам дано се регулират нещата.понякога е много  мил,но друг път се 4удя как съм се оженила за него.....трудно е определено....а аз си мислех и за 2ро,как ли 6тее тогава неща и да си представям...все пак може би се дължи и на факта 4е сме доста млади(той на 25 аз на 23)де да знам,но май проблемите са еднакви и на 20 и на 30,дано отминават някога

И при нас беше така   Не го исках около мен, като го нямаше пък нямах търпение да се прибере.Избухвах, карах се, на няколко пъти споменах думата "развод" и че си събирам багажа.След едномесечен тормоз над мъжа ми, той се обърна един ден и ми каза, че ако още един път чуе  за развод сам ще ми събере багажа и ще ме закара при майка ми   Тогава вече се опомних и всичко стана както трябва да бъде.
То явно все един от двамата трябва да го избие на някъде, но мисля че и при вас нещата ще се оправят  

Търпение всичко ще се оправи между вас.Според мен ще е добре да поговорите,сподели му какво те притеснява и те тормози и ще намерите изход от това положение.Успех......

Ами не, не е нормално. Но не знам какво да ти препоръчам, освен евентуално ад поговорите, или да поговорите със специалист...

Много са ми странни такива "крехки" мъже...

Нормално е да сте по - изнервени и придирчиви в отношенията си, настъпила е огромна промяна в живота ви, не сте свикнали още с новия си живот и не знаете какво да правите със старите си отношения.
Изходът е да говорите, да говорите и пак да говорите. Да се съобразявате дали това е моментът в който можете да го сторите, да подбирате думите си и да не бъдете жестоки и несправедливи в очакванията си един към друг...
Според мен е временна криза това, но все пак не оставяй така нещата, с надеждата, че времето лекува, в твоите ръце е изходът. Обясни му как се чувстваши дано те разбере. Успех!

Ние също определено изживяваме някаква криза. Раминаваме се някак си. Имам чувството, че мъжът ми все избира най-неподходящия момент да търси интимност (даже нямам предвид секс). Все когато съм се затърчала да правя нещо около бебето иска да го гушкам, да си говорим... А когато момента е подходящ да прекараме време заедно (например бебето спи), него го няма - все прави нещо друго. Аз много се изнервям, избухвам, често имаме спорове и около малката - как да я храним, къде да спи. Отначало му се карах, че ми се бърка прекалено много, после пък, че е прекалено дистанциран от грижите за бебето и не може да осъзнае, че е вече баща и трябва да се съобразява във всичките си действия и планове с този факт. Той се дразни, че не се грижа както е свикнал отпреди за него - да му сложа вечеря като се прибере от работа например. А то само ми е до вечери - бебето обикновено вечер реве от колики и докато се прибере на мен така са ми се опънали нервите, че само ми трябват натяквания, че не се справям с домакинството. Изобщо - и двамата имаме нужда да свикнем с огромната промяна и с новите си роли. Дано се справим и не се отчуждим...

Когато един мъж започне да търси утеха в компютъра, значи нещо му тежи и той се опитва да го скрие. Не приемай нещата много драматично, защото може да се касае за точно такъв случай. Не е задължително да е спрял да те обича, може да иска на спокойствие да помисли за някои важни неща, като например за финасите ви, за други проблеми, като жилище, бъдеще... А това, че не иска да си казвате всеки ден: "Обичам те!" е малко трудно за тълкуване. Ако не иска - значи - недей, но преди това се опитай да разбереш - ЗАЩО ? Много е вероятно да се дразни от "похабяването" на такива чувства, в изразяването им. Но, ако освен това не те и целува, това вече е странно, най-вероятно нещо го мъчи. Ти трябва непременно да разбереш - какво.
 Не искам да те стресирам, но понякога жените забравят за външния си вид и си мислят, че само защото са родили едно дете мъжът им ще ги обича повече. Това - уви не е така, една жена трябва винаги да изглежда добре, ако иска да задържи вниманието на мъжа си. при тях нещата са такива и има много малко изключения. Много мъже в разговори признават, че не обичат да гледат дебели жени, да знаят подробности , за това как точно се раждат децата, да виждат жена си в подобна ситуация, да виждат някои сцени, които им действат подтискащо. А такова нещо е , когато започнат да се чувстват изместени от детето. Мъжът иска винаги да се чувства желан, да покорява, да вижда, как жената го иска, едва ли го възбужда особено , ако ти стоиш неглиже и единственото от което се интересуваш е детето.
Но пак ти казвам - не е задължитено. опитай се да поговориш с него, ако не го направиш, само още повече ще се отдалечите един от друг.

Е айде сега детски работи... Двама души би трябвало да се събират заедно и да създават дете, ако са готови да бъдат един до друг във всякакви ситуации. Жената в повечето случаи не може за два месеца след раждането да е в предишната си форма. Колко време ще има да мисли за външния си вид покрай денонощните грижи за бебето? Кога да ходи на прически, на козметик? Естествено е един нормален зрял мъж да ги съобрази тия неща. Отношенията в семейството не се свеждат само до разпалване на страст и задоволяването й. Ако сте решили, че искате да имате деца, трябва да се очакват някой меко казано "неудобства".

Моя съвет към авторката на темата: Гледай си детенцето и остави мъжа си да свикне с новата ситуация. Не се напрягай прекалено много с мисли какво му е и защо се държи така - най-вероятно и той не си дава сметка защо. Казвам го защото неговото поведение много ми напомня на моето към моя мъж. Остави го да се приспособи към голямата промяна - на някои хора им е по-трудно да го правят. Всичко ще е наред, не се притеснявай!

Ха моя мъж от сега е престанал с излиянията за любов а за нежност и ласки да не говорим!!Не ми се мисли след раждането на бебka как ще са нещата  Според мен всичко си е до човека,до начина по който той възприема появата на новия семеен член и как се възприема самия себе си в тази ситуация!Дааа за нас е ново да сме майки но и за тях е ново да са бащи особено че не са преминали през всички усещание през които ние сме!За тях са чужди непознати и само са слушали!!
Не защитавам мъжете!!Особено моя-такъв е сухар понякога!!Но всеки възприема различно коренната промяна в живота си!!
ЕЕее да не ти казва че те обича а доста неприятно!!Всеки човек има нужда да го чуе!1Поговорете си няма по-добро лекарство

Когато се роди малкия,таткото(ние също нямаме брак) също много се промени.Започна да се дразни че на него не се обръща достатъчно внимание.Бебето беше мн ревливо и постоянно беше на ръцете ми,а той като се върне от работа първата му дума беше защо не си сготвила.И така не издържа дълго и на 40-тия ден на детето си отиди при мама.След някъде 2 месеца ме умоляваше да се върне бил си осъзнал грешките,какво бил той без нас двамата и така известно време обяснения в любов и така до преди 2 дена когато си замина пак-нямам думи.Дано при вас не се развиват по този начин нещата и успех

Добре те разбирам и аз бях сама, но с тази разлика че мъжа ми ми помагаше много. Иначе преживях същото, с операция, по цял ден нагоре-надолу с бебчо, знам колко ти е трудно, много е тежко като си далеч от родината и си нова мама. Много хора казват че нещо се променя като влезе бебо в къщи. Може би е стресиран, различно е от това, което е очаквал, може дори да се притеснява защото не знае какво да ти каже как да се държи, мъжете са доста нескопосани понякога. Не се притеснявай за сега, а опитай да поговориш с него, да разбереш защо се държи така. В никакъв случай не търси вина в себе си, защото не си виновна в нищо друго освен че си го дарила с дете. И това че не сте омъжени нищо не означава мила, любовта не e подис на някакъв документ.

При нас са ок, но мисля, че защото вече сме го играли веднъж този театър, с годините и възрастта узряваш ...

Ами щом се интересуваш он психология, ето малко изследваниа на СВЕТСКИ университети за живэнето заендно без брак:

http://lists101.his.com/pipermail/smartmarriages/2006-June/003062.html

http://www.collegian.psu.edu/archive/1999/02/02-12-99tdc/02-12-99dnews-2.asp

http://www.civitas.org.uk/hwu/cohabitation.php

http://researchnews.osu.edu/archive/cohabit.htm

http://marriage.rutgers.edu/Publications/SOOU/TEXTSOOU2004.htm

И аз ти пожелавам скоро нещата да станат както преди са били...

Това ме изкефи на 100%.    И моя мъж е от стресираните.ТОЯГА му е майката

При нас е точно обратното. Аз съм по стресирана от него , не се справям с домакинските задължения. И добре , че е той да ми помага , че иначе нещата биха излезли извън контрол. Ние също не сме женени ,но не мисля , че ако бяхме нещата щяха да са по различни.

Изчетох всичко и макар че при нас още е далече този момент - 4-ти месец съм, си представям какво ти е. През подобен етап сме минавали и ние - не заради бебе а заради други промени и макар че едва ли може да се прави аналог, според мен не е само до бебето. Всичко идва от това ти как възприемаш себе си. Не се сърди, надявам се да не прозвучи грубо, но това, че всеки ден му казваш че го обичаш и чакаш от него същото, бебето, това че той носи цялата отговорност за вас и сте в друга страна, със сигурност го карат да се чувства все едно той носи целия товар /мъжка му работа  - все едно ти си на курорт ама какво да ги правиш - много са чувствителни горките  / , а това път и теб те кара да се чувстван не на 100% полезна и негова жена.
подписът няма нищо общо разбира се.
Най-гадното е че не поддава на твоите опити за откровен разговор. Дай му малко време, гледай си детето и себе си - наслаждавай се на това да си майка и на всеки момент с бебчо, намери неща които те зареждат със спокоийствие и те карат да се чувстваш личности  и доволна от себе си, отделно на това да си негова съпруга. В такива ситуации според мен е най-добре да се отдадеш на себе си и детето. Нищо чудно като усети че се дистанцираш /ама не демонстративно а истински - имаш свои интереси, живот и дете/ да се юрне той да ти обяснява че те обича а на теб да не ти се слуша това . Каквото и да се случва с него - сигурна съм че през ума ти са минали много неща - не избързвай и не го притискай много. С времето нещата ще се изяснят и подредят. 

Вижте момичета, каквото и да си говорим, мъжете първо ги дондурка мама, после те сами си намират някоя по-свежа на която да се прехвърлят. Докато едно момиче още от невръстна възраст бива възпитавано и подготвяно за ролята си на майка и  организатор на семейството, на дома, то на мъжете до към 30 години им викат: "момче", после са млади мъже (от 30-40г.), а по същото време - жената вече "за нищо не става". Съжалявам, ако някой го приема болезнено или се преструва, че не го е преживял. Мъжете не са готови за отговорността, която ги чака, но тъй като са стадни животни и винаги се навъртат около други пръчове, пред които да се правят на интересни, те трябва да симулират стабилност, оправност, сила, мъжественост. За съжаление, когато не успеят да се справят - просто абдикират и оставят всичко на автопилот. Каквото и да си говорим, една от най-честите и основни причини мъжът да се държи странно и да страни от бременната си жена или туко-що родилата е , че вече няма как да се изфука с нея пред приятелите си, тя вече не е "мацка", тя е ДЕБЕЛА и оттам: НЕПРИВЛЕКАТЕЛНА... Може на някой да го  заболи, обаче това е положението, колкото по-бързо свикнете с положението и се стегнете, започнете да се грижите за себе си, толкова по-добре за вас и за връзката ви. Пък , ако искат някои жени нека разправят , че на мъжът им , му е безразлично, че задният й двор е станал близо декар, а тя стои с една раздърпана тениска у дома и не си е правила прическа от зимата насам... Това е истината и с това има само един начин за борба - грижете се за себе си , мъжът възприема най-много чрез очите, те са същества на непосредствения опит и усещания.

много жалко, ако наистина вярваш в това....може би мъжете от твоето обкръжение са само такива - за мое щастие познавам доста от по-друг вид....

А това, че твоя заден двор е станал близо декар не значи, че при всички е така...

А какво ще стане с теб като станеш на 60 години? Или не даи се бозхе нещо стане с "красотата" ти?  Според горенаписаното, изборите са два... да си правиш безброини пластични операции или да плануваш че ще си изоставена. А според теб всичките топ моделки, актриси, и. т. н. дето мъзхете им изневериават е защото са грозни и дебели. Питаи всеки себеувазхаващ се и преуспиал психолог на запад колко такива е видиал. А какво да казхем за тази жхена например...

http://en.wikipedia.org/wiki/Jacqueline_Kennedy_Onassis

http://www.digitalhistory.uh.edu/do_history/fashion/Clothing/clothing.html


За духовна основа на брака изобщо няма да говоря защото явно в този форум не може да се говори за такива неща без да те обвиниат, че си сектант и т н...

ох, Нежнолина, колко добре ми звучиш на теория  само че като проимаш бебе, само тогава ще се озовеш в ситуация, в която ще се чудиш защо на обяд още не си се сресала и си по пижама. и вярвай ми, това няма да е изключение. ако си го гледате сами и таткото е на работа през деня, както сме ние, ще се благодариш като си вземеш душ към 9-10 вечер. за подстригване още не смея да си мечтая, а имам нужда. и много други неща. ако мъжът ти приема това ти състояние като твой недостатък, аз лично бих му събрала багажа още същия ден, да не се мъчи 

На човек докато не му дойде до главата... И на мен ми е било трудно да си представя какво е да се грижиш за малко дете, докато не се роди нашето. Сега като си обрисувам картинката на майка на новородено бебе с безупречен грим и прическа да се върти със секси тоалетчета и на високи токове около невръстното си отроче и да му сменя нааканите памперси, опитвайки се да му обърше дупето, без да й пречат дългите маникюри, ми става много весело 

Ние даже се заобичахме повече след появата на Дамяна . Мъжът ми просто изпадаше в умиление , като ме чуеше как говоря на бебето : " Няма мамо ,недей плака , на мама малкото бебче........

Предполагам, че преживява голям стрес. Помисли си - ние имаме 9 месеца да се подготвим, а на тях всичко им идва в един ден, ние сме, като скачени съдове с бебето, а те се чудят какво да правят. Не им е лесно. Бащинското чувство идва по-късно, по-късно навлизат и те активно в живота на детето. При нас, като че ли на мен ми беше по-трудно, първия път, бях стресирана от раждането, тръшна ме следродилна депресия, беше ми много трудно, но не мъжът ми не е променял с нищо държането си, по-скоро на мен ми беше по-трудно да се върна към обичайния начин на живот. След второто обаче всичко си е, както преди, никаква разлика, никакъв стрес.

 А защо не ?!
По въпроса за майката на токчета: защо не ?!
Един лак - отнема минута-две, точно, докато си пийнеш кафенцето. Един душ сутринта - може да стане и за 5 минути, след като толкова нямате време. Една прическа: ами един път в месеца си я правете - отидете пострижете се, боядисайте се, отнема маскимум до 40 минути, все някой ще ви смени един път месечно. едно гримче: ами на мен ми отнема 3 минути сутрин, при все че слагам доста неща, но на вас може да ви отнеме и само минута за малко молив или сприрала и червило. Всичко зависи от организацията. Прическа : гребен, ластиче, шнола, нещо друго...Всичко е въпрос на желание.
Ето ще ви кажа, как можете да се погрижите за ноктите си: след душ ги оформете - забутайте кожичките, пооформете с пиличка и нанесете един слой лак,  днешните лакове изсъхват за минута. на другия ден, нанесете втори слой, докато си пиете кафето, на третия, може някакъв прозрачен , например с някакви блестящи фигурки, или ако отдолу сте имали бял или светло-розов, сега нанесете, по-тъмно розов или червен...
Толкова ли е сложно ?! Трябва да ви  кажа, че тук, в квартала има страшно много жени с колички, мога да твърдя, че със сигурност , много от тях , въпреки грижите си за едно бебе, са по-оправни от мен, станали са много по-рано, приготвили са бебето и , когато аз си пия кафето, те вече се прибират от разходка. Много от тях са по-поддържани мадами от мен, да не говорим , че има и по-стегнати. Това, колко месеца им е коствало:2, 5 , а може би година. не знам, може би... Въпрос на организация. По-малко приказки, повече действия и женски 'хитринки"    Успех момичета, само несе вживявайте повече отколкото е необходимо в ролята на мамчета и не очаквайте, че заради това ще станете по-интересни, хората се радват на бебето , не на майката, а тя е добре все пак да се погрижи за себе си, за да се сетят, че не е просто майка , а жена.

Напълно съм съгласна с теб!Мой познати с бебета все се оплакват как за нищо нямали време,ходели с космати крака седмици наред щото нямали време,не могат даже на разходка на излязат някой ден просто щото не могат да се организират........Аз нямама опит с бебета ама все им се чудя - как няма да намерят време да се пооправят малко бе,как ще ходят космати като маймуни???Ужас направо.......Надявам се тва да са единични случаи щото иначе - горките мъже....И после що се разваляли отношенията след раждането?..........

Аз ще се опитам малко да ти отговоря - защо при мен не стават малко или много тези неща. По начина по който си представяш имам предвид.
За токчетата -никога не са ми били удобни, мъж ми ме е харесал бе тях така или иначе, НО - ела ти да спринтираш след детето ми по токчета Да кажем, че докато е съвсем малко в количката само - става, ама проходи ли - удобните равни обувки са по-добрия вариант.
Сега от гледна точка на майка, която сама си гледа дететето.
Та моето се будеше между 3 и 103 пъти на нощ до година и 4 месеца. Общо взето ходех като сумнамбул. През деня докато поспиваше гледах да се изкъпя, да изпера, да почиста, да сготвя евентуално...това по 1 нещо общо взето на дремване на детето. 6 месеца почти през цялото време буден го гушках или кърмех или успокоявах - толкова време беше с ужасни колики....Нямаше и на кой да го оставям, нито имах желание за това - още по-малко за да си направя причесчица...
Та къпех се  когато мъж ми се върнеше от работа или преди да излезе, по-рядко през деня докато малчо спеше....
Имах вътрешна непоносимост до скоро към гримове и парфюми (като ги сложех ги чувствах като някаква мърсотия дразнеща върху себе си...), а преди много обичах да се гримирам , лакирам...ама на....още повече - не бих си целунала детето начервена, и да му оставя гадни следи пои без това нежната и атопична кожа....парфюмите - по-солните пък просто не се и препоръчват около новородени.
Лак - хубаво нещо, но маникюр не става, като се грижиш за бебе - с дългите нокти доста лесно без да искаш ще го изпонадраскаш новороденото........
А това докато си пиете кафето.....кафе ли...та аз е имало дни в които съм чакала мъжо, че да отида да се изпишкам (с извинение)....

Това за новороденото....ако детето обаче е кротко, няма колики, не е ревливо и т.н.....картинката е друга...моето такова не е било....
Но това не промени тогава отношението на мъж ми за лошо - напротив, точно обратното....има такива периоди...за това сме семейство...не дза да се фукаме един с друг пред приятелите.....това ми звучи повърхносно и комлексарско....ама някои хора сигурно само такива неща ги интересуват...

Виж като детето почне да лази, ходи, почне да се заиграва - вече е друго, да тогава можеш да го оставиш за малко само да се забавлява и да свършиш нещо и за себе си...но това е един малко по-късен етап като цяло....не е на 5-10 ден от раждането.....



Абе пожелавам ти като станеш майка и ако си гледаш сам сама детето да може да реализираш това което си написала по горе....

Нежнолина, до един момент ми беше симпатична, защото ми напомняш за мен, преди да родя. с този си постинг обаче и с този назидателен тон, ми се струва, че най-добре да си смениш ника 

чакай сега да ти кажа: не, като си гледаш детето сама, няма кой да те сменя, за да ходиш на фризьор, а детето там място няма, поне до една по-солидна възраст. като се прибере съпругът ти в 6:30-7:00 е леко неприемливо да се юрнеш тепърва, и то в случай, че си в България и салоните работят. тук затварят най-късно в 6:00.

душчето няма как да е сутрин, няма как и през деня да е, защото имам бебе, което трябва да се гушка, да се играе с него, да се храни, да се преоблича, почиства, разхожда и т.н. а да вляза под душа и той да ревне, и аз да търча със сапуна - не, благодаря. затова душа ми е нощната награда за отминалия ден.


лак за нокти, който да се слага качествено за 2-3 минути все още не съм намерила, а и не виждам много смисъл в слагането му, за да се обели на втория ден от постоянното киснене във вода. нокти и бебе пък е доста идиотско съчетание.

кафенцето можеш да си го пийваш ако бебето ти е кротко. ако е като моето кафенцето и лакирането ще ги оставиш за в бъдеще. аз успявам да си го "пийна" някъде докъм 4 следобяд, в моментите докато го храня с другата ръка.

ставането сутрин за гримчето май не ти е много ясно също  като си станала н-на брой пъти през нощта, разсънила си се още толкова пъти, скапал ти се е съня тотално и това продължава от 3 месеца примерно, последното нещо за което, влачейки крака на поредния рев, ще си помислиш, е спиралка и червилце. ако изобщо можеш да мислиш, защото аз съм на автопилот.

а, и последно: хората страшно много се радват на майката, вярвай ми! и не е лошо като родиш да се вживееш и ти, защото е приятно, макар и не на високи токчета 

като цяло предлагам да ни пишеш пак, примерно 3 месеца след раждането, да разкажеш (с доказателствен снимков материал) как ти процедираш и колко време отделяш на бебето, защото то може да е много кротко, но може и да иска да е залепено за теб постоянно. и като казвам залепено, точно това имам предвид - гушнато. и може да се буди на всеки 2.5 часа, а може даже и да яде по един час, а през останалото време да иска да си играете  ей такива работи, не е толкова сложно да не се чудите. до една възраст на бебето много от вашите предпочитания и потребности ще минат на заден план. дано случите на мъже, че като ви слушам ... 

Angel_Dust,  simplyaven    

Само да допълня за кафенцето (щото аз гримове, лакове и високи токчета вкъщи по принцип нямам)... Докато си пия кафенцето сутрин (или по обяд) седя тук във форума и се информирам за бебешка козметика, капки за колики, какво да давам за запек, какви ваксини и защо се слагат, кога и с какво се захранва и прочее други "глупости".... А с мъжа ми единственият проблем след раждането ни е секса, просто защото не ни се секси пред бебето, та го давам на баба му събота или неделя, за да си обърнем малко по-такова внимание... 

Накаряй го той да ти задава въпроса "Не ме ли обичаш?" Не съм ли аз Вайен за теб? "
Отдайсе изцяло на бебето и покажи на мъжа си ,че има и по-важно същество от него ще видиш как ще се обърнат нещата 
При мен проработи 

 

Точно това и аз исках да ти напиша Нежнолина. ПОжелавам ти от сърце да си имаш бебенце един ден и после да ни обяснаваш на нас кое как се прави за да се поддържаме. Така от страни много лесно и приятно исглежда, и аз навремето си виках ee какво толкова седят си майките по цял ден с количките по парковете и кеф. Да обаче един ден и аз станах майка и сега ЗНАМ как е наистинина. Пожелавам ти и ти да разбереш, а до тогава не се опитвай да даваш акъл, ние си знаем как да се поддържаме 

Стресирани били мъжете  а ние не сме ли?
При нас нямаше промяна от страна на  таткото , но  ако беше станало така аз бих говорила с него много открито за това, което те притеснява. Поне нашата връзка се крепи вече 10 години на разговори, а не на премълчаване на проблемите. При нас това е "ключът" за щастливо съжителство 

С мен се слуци апсолютно същото.Но нещата започнаха да се нормализират само се успокои и не му досаждаи даи му време да свикне с мисълта че вече е татко.И всичко ще е наред

 Недей така да предизвикваш съдбата да не ти се падне някое бодро гласовито бебче, което не обича да си губи времето със спане (след като може хубавичко да си пореве), че ще падне едно лакиране на нокти... Една организация ще падне... Ще изпревариш и най-ранобудните майки от квартала. Мойта госпойца съм я изкарвала на разходки по тъмни доби, само и само да поспи повечко, защото навън се чувства по-добре. Нямам време да си сложа токчетата обаче, защото се скъсва да реве докато не подкарам количката и то в чевръсто темпо. Поне може да се каже, че правя усилия да си върна формата с ходене. Макар че с удоволствие бих си поспала вместо да трамбовам в бързо темпо квартала

Апропо - откакто забременях не съм близнала кафе, а го обожавам. Когато жената стане майка, всичко друго отива на заден план и първото, което я интересува е детето й да е добре.

Аз много се надявам и Dareland да се вклюти отново в темата след около 5-6 месеца,да видим тогава на какъв хал ще е,а ако не се включи ще знам,че е защото си лакира ноктите или се епилира,едва ли ще е защото няма време...
Към авторката-при нас също имаше промяна в отношенията,може би не толкова силно изразена,но я имаше.Но с времето всичко си дойде на мястото.Може би трябва още малко време да му дадеш и пак да пробваш да поговорите.

Мисля като Нежнолина, дори нямам какво да добавя. Не изпускам от око нито бебето, нито себе си, иначе ще се абонирам за тази тема, за да разбера защо ли пък се променят взаимоотношенията след раждането?!
 Към авторката-повечето жени след раждането се променят, но сякаш не виждат това, виждат само променените си взаимоотношения.Вгледай се в себе си-ти си оригинала, който вероятно съпругът ти търси , но не намира. Ние сме майки, вярно е, но повярвай ми и ти-голямото ми дете  е на възраст, в която иска като тръгне с мен по улицата, да не се срамува от мен. Не бих си позволила да тръгна "космата", некъпана, без грим /особено длед безсънна нощ/, само защото имам бебе. Поддържам се във форма заради мен самата, заради семейството си.
 Прави ми впечатление, айде стига, пили кафенце чак към 16 часа следобед-ама в 10.52 си пред клавиатурата. Абе голяма мания е напоследък майките да изтъкват колко са отдадени на децата си-всички все сами си гледат, и ако не търчат след тях, то децата са като %"залепени... Няма да се учудя, ако се появи и някоя , дето стои гладна по цял ден, защото си гушка детето?!

Темата много се отплесна.Браво на такива като Тиха Вода,аз също имам претенции да изглеждам добре,но определено първият месец,дори два след раждането не бяха най-лесните за мен,а и трябва да мине време за да се влезе отново в ритъм.

Искам да попитам мамите,които имат две или повече деца-имали ли сте такива промени в отношенията с партньора ви и след второто раждане...или тогава стесът вече не е чак толкова голям?

Мисля че при всяко семейство отношенията се променят , но доколко всеки от вас ще залитне в някаква посока зависи от самите вас .
Мисля че драмите са излишни  , а от значение е хората да се вземат в ръце , всеки да се опита да се постави на мястото на другия , малко разговори , разбиране , търпение и спокойствие не са излишни никому ....
След появата на детето се стига до много  изневери и раздели , но то е главно защото го няма разбирането и уважението .
Не допускай това да се случи и на теб .

Да не те плаша-ама тогава е по-сложно, поне при нас е така. Като при старите ергени-имат си едни такива навици, дето за нищо на света не променят, та и при нас така стана.Един ритъм на живот, изграден за около десеттина години, сега вече е мил спомен. Ритъмът наистина е друг, но взаимоотношенията трябва да останат същите.Аз като мисля как да съм максимално добра майка, естествено ми се иска да съм такава и за бебето, и за голямото дете. Да , вярно е , и аз се къпя и епилирам по нощите на оторени врати, за да чувам бебето, не поддържам дълъг маникюр, дори си сложих ноктопластика, така си поддържам ноктите веднъж на три седмици /добър маникюр не означава непременно дълъг нокът/, косата си още преди 6 месеца боядисах в естествения си цвят, за да не се налага да посещавам фризьор  всеки месец...Е, не ми остава време например за хоби, за дълъг и непрекъснат сън, лягам си по-късно , за да побъбря със съпруга си, не мога да го  оставя сам на масата все пак /той се прибира към 20 ч/,  тази пролет нищо ново не си изплетох, а така обичам да си ръкоделствам, обичам да готвя "завързани "манджи, но сега отделям на готвенето съвсем малко врем, излизаме по-рядко... Да, много неща се променят, но това е един вид изпитание за любовта и разбирателството-те трябва да си останат, то иначе при многодетните семейства какво ще се получи...
 Ако някога нещо се обърка при нас, ако се разделим, поне ще знам , че съм дала всичко от себе си, за да го предотвратя. Появата на бебе в семейството наистина размества "пластовете", но това е в името на удобството на всички в това семейство.

Може би не съм се изразила ясно-не си и помислям,че ежедневието ми няма да се промени,но въпросът ми беше за мъжете-пак ли преживяват същият стрес и с второто бебе или тогава вече знаят какво да очакват и нещата протичат по-гладко.Въпросът ми важи и по отношение на майките- когато вече имате едно бебе и сте горе-долу подготвени за какво става въпрос по-малко стресирани ли сте били или не...?

При нас и двата пъти всичко протече по един и същи начин, не избягах от следродилната депресия, въпреки че вторият път знаех за нея и я очаквах!За останалото-вече споделих!

Понякога ми се повдига от мъжете 
Какво има да се съвземат и да свикват,
да не би те да раждат, помагащите в къщи са единици 
Седни и му объясни, че не си домашна прислужница
 и детето не е само твое-после ще е късно   

оххххххххххх и аз съм за бой .искам да му дам всичко както преди,а нямам сили-спи ми се или просто нямям желание,а как да му обясня като и той си иска неговото. но наистина поговори с мъжа ти-лео много правилно го е написала

На мен както писах и по-горе грижите за беба не ми тежат.Не ми тежи и безсанието(вече свикнах и с него понеже беба почти не спи и си устроиваме среднощни купончета в хола с нея),нито това да му сготвя лубимото ядене или сладко,нито винаги да има изпрани и изгладени ризи(понякога и сам си ги глади).Винаги намирам време и за себе си/един гребен,шнола,грим не ползвам заради малката-тя все се гушка в мен и ме е страх да не направи алергия,колкото до токчетата/когато излизаме да пазаруваме и той е с нас и бута количката влизат в употреба,но иначе все още рядко излизаме на разходка понейе от месец при нас само вали. За сажалени за епилатор нямам никакво време,но за щастие хората са измислили и самобръсначки. Вкуса на кафето вече не си го спомням(не пия от както съм забременяла)-то и без какъвто и да е кофеин не спим,а с него не искам и да си преставям какво ще е. А и не се чувствам като прислужница.Обичам да се грижа за моите ангелчета.Но вече нямам желание за нищо.Странното е,че взаимоотношенията ни се промениха толкова рязко и неочаквано.Мои приятелки-българки тук си признаваха,че ни завиждат за нашата любов,за отношенията ни,за подкрепата,която той винаги ми е оказвал(и все още оказво,но сякаш вече по задължение,а не по желание). Просто всичко се промени толкова бързо.....А най-лошото е че не ме допуска до себе си даже за да разбера на какво се дълйи цялата тази промяна.И ние винаги всичко сме решавалии с разговори и винаги сме били откровенни един с друг независимо,че нещо мойе да не хареса на мен или на него. Затова сега не мога да  го разбера.не разбирам и защо избягва разговора. Когато приех да живея с него и дойдох  тук в Испания...си обещахме, че винаги ще бъдем откровенни един с друг(независимо,че може да има неща,които да не ни харесват)както и че и на 80 г. да станем,няма да заспиваме вечер ако не сме си казали поне веднъй за деня,че се обичаме.И това тои поиска от мен да му обещая,на аз........А сега какво?

Знаеш ли,много ми е мъчно за теб и искренео ти съчувствам,предполагам какви мисли ти минават през главата като възможни причини,но според мен,ако тази промяна е настъпила веднага след раждането,а преди да родиш всичко помежду ви е било наред то най- вероятно е просто някакъв стрес от новите отговорности и огромната промяна в живота му,мисля че му трябва само малко време.А дори и започнало още през бременността пак не мисля,че е проблем.Моят съпруг например докато не започна много да ми личи бременноста сякаш не вярваше и не осъзнаваше какво се случва...Но после беше стрес и за двамата,но всичко мина и замина!Късмет ти пожелавам и не се измъчвай,доколкото е възможно!

Може би му трябва малко време. Това е голяма промяна и за двама ви, но на мъжете им е по-трудно да я преживеят...
При нас нещата също не бяха розови след раждането, карахме се често, някак си се отчуждихме. Сега след време, когато всичко се нормализира, си давам сметка, че и двамата сме били под голям стрес, аз изживявах следродилната депресия, бях станала много уязвима и чувствителна и за всичко се сърдех и съмнявах, което допълнително го обременяваше и дразнеше. Просто се опитай да не се тормозиш и му дай време и ще видиш, че всичко ще се оправи. Успех!

Angels_eys, надявам се това да е само период! Вярвай му повече, предразполагай го - вероятно му трябва време! 

Ами то и аз съм сама тук, без никого освен дъщеря ми и съпруга ми. Домакинските задължения + детето си ги върша аз, без помощ от близки, мъжът ми работи 6 дни в седмицата, но намира време да ми помогне - поне да нагледа детето, докато посвърша това-онава вечер. При мен пък беше обратното, още повече се привърза към нас.. .. но е вероятно да е в шок от появата на бебето. Дай му време да дойде на себе си, остави го да обмисли всичко на спокойствие,
и (ако го има), ще му дойде акъла (извинявай за директния израз  ) 

айде малко по-спокойно да го раздаваш и да вземеш да пресметнеш една часова разлика от 9 часа преди да се извисиш в словесен апломб, става ли? защото моят син яде по това време, както и в момента и аз лично тогава пиша, с другата ръка. не че ти дължа обяснения, но ми идват в повече коментари от тоя род  и да, стоя гладна, ям вечер, предпочитам да си играя с детето, вместо да седна да се наям, докато то реве  аман от знаещи битието на другия! 

чудя се как не ти е неудобно да обявиш някого за лъжец, без да си дадеш труда да погледнеш четири букви! вярно, отнема време, но по-малко от лакирането 

п.п. колкото и космати, негримирани и мърляви да решат да ходят майките, не е нито твоя, нито на други радетелки на словото работа да ги наставлявате. ако всеки си гледа в неговата паница и не наставя акъл на другите, животът ще е песен. като можете да помогнете, направете го. ако не - ударете един лак и си живейте живота, но оставете и другите да ги живеят както им харесва.

Мило момиче, мисля че даваш всичко от себе си и не виждам какво повече може да се очаква от теб. В крайна сметка си родилка и ТИ си тази която има нужда от спокойствие и мили думи, а не мъжа ти. Според мен колкото и да ти е трудно, знам колко жената има нужда от подкрепа в такъв момент, остави го известно време да е сам с мислите си. А докато той се намъдрува как се чуства относно теб и детето, грижи се за себе си доколкото можеш и за бебето, защото вие в момента сте най-важните. Мъжа ти или ще се освести и ще започне да се държи както подобава или просто не заслужава нито теб нито детето ви. В крайна сметка не си му направила нещо лошо, родила си му дете.   
До момичетата с лаковете за нокти - никой тук не е споменал че се е запуснал, че ходи космат и некъпан. Аз се поддържам ПЪРВО за да се чуствам АЗ добре и после за да зарадвам мъжа си. Ако вие живeeте и се поддържате за едната естетическа наслада на мъжете си много тъжно наистинина. Жал ми е за всяка жена чийто мъж не може да я обича и уаважава ако три месеца от съвместния им живот тя не е на същото ниво поради факта че е изтощена покрай грижите за детето им. 

При такова умение за водене на разговор, и изобщо -при подобен начин на общуване, е неизбежно-да , променят се взаимоотношенията след раждане.
 Обясненията ти си ги дала, без да съм ти ги искала.За часовете си права-не съм погледнала наистина, за което се извинявам.

Аз съм една майка, която може и да се гримира, и да си плува малко, и да излезе ако иска, защото има много помощ до себе си... Може, ама не иска без бебка, защото привързаното родителство за мен е наи-емоционално полезното родителство. Благодаря на Бог, че имам помощ и в никакъв случай не бих давала акъл на мами, които едвам намират време да подремнат, как да си правят ноктите и косите, защото би било арогантно и неблагодарно от моя страна.

Но наи-много ме боли от изказвания за гримчетата, защото има един куп страхотни мами, които се съсипват от работа от сутрин до вечер и един ден научават, че мъжете им не са били напълно искрени с тях... и тогава започват да се самообвиняват. А да не говорим ако прочетат един такъв пост, дето за жалост идва от други жени, а не от мъже... на тях мога само да кажа, че изневярата и абдикирането на семейни отговорности са пороци, които нямат нищо общо с тях или с гримчетата... Да, когато има проблеми, разбира се, че двете страни могат да се подобрят, но не на такава плоска и елементарна основа. Затова бих препоръчала на авторката да потърси семеен психолог и ако не иска партниорат и, тя сама да ходи...

А нашият тати слава Богу няма нужда да се "фука," защото неговите постижения говорят много за него. Той даже ни води на офитсиални вечери със слинга и с бутилка изтседено мляко и много си се гордee с нас.

TIHA VODA , много неща мога да ти кажа, но ще се огранича да ти напомня, че минаваш границите - и на темата, и на отношенията между непознати 

Не мога да разбера, защо не си се карате на ЛС, ами го правите в темата на момичето. Аз разбирам да има спор, но когато прерастне в нещо неприятно, то по- добре да си е на ЛС.

Angels_eys, чудесна ти е темата. От прочетеното дотук си мисля, че са изключителна рядкост семейства, независимо дали има брак или не, при които всичко да е съвсем гладко след бременността и раждането. Не мога да си представя, че едно толкова важно събитие няма да промени поне малко отношенията в един дом. Не само между партньорите, то дори според мен променя отношенията и между родилка и майка й/баба й и т.н. Даже смятах скоро да пускам такава тема пък за това, дали има промени в отношенията като цяло в семейството в по- голям мащаб.

Относно мъжете, колкото и да ме е яд понякога на тях, все пак, не може да не се признае, че няма как появата на бебче в къщи да не е стрес и за тях, въпреки, че все пак основно жената сякаш поема по- големия товар. Т.е. това е голям стрес и за мъжете, но всеки мъж го избива по различен начин, едни го приемат по- философски и стоически, други по- драматично, трети просто гледат да ги няма по- често в къщи, четвърти не си задават излишни въпроси, ами гледат да се активизират повечко било то вкъщи или на работата, за да не се задълбават излишно. Като цяло си мисля, че може би при всички мъже има някакъв вид дистанция след това събитие, независимо дали го изразяват или не, дали го усещат реално или не. Защото съм склонна да подкрепям тезата, че мъжът, когато има някакъв проблем или някаква съвсем объркваща, нова ситуация, предпочита да се дистанцира леко или не много леко, да бъде сякаш оставен да си помисли сам. В същата ситуация ние жените обичаме много да разговаряме, да бистрим проблемите си,  да анализираме, да се надговаряме, да си обясняваме и предполагаме. А доколкото знам това повечето мъже ги дразни, това преекспониране и вечно анализиране и разговаряне. Разбира се, че много от тях въпреки всичко разговарят и нищят и бистрят с нас чувства, емоции, усещания, но мисля, че го правят само заради нас. Незнам, може би аз на такива мъже съм попадала, но като цяло си мисля, че на мъжката природа по- скоро е чуждо това вечно вглеждане в чувствата и обсъждане. Доста често мъжете обичат да си се самовглъбяват и не им е приятно като нас да споделят това самовглъбяване и ние като се опитваме да бъдем уж съпричастни и да ги "отворим" към себе си, само им досаждаме, защото не е задължително те всеки път да имат нужда от помощ или от разговор, понякога просто искат да останат насаме с мислите си, или пък да си имат малко свободно пространство за себе си, било то да гледат някой бокс, безмислен филм с бой, нещо на компютъра или просто да сменят каналите, зяпайки всичко и нищо.  С моя мъж примерно винаги сме говорили за проблемите, нищели сме и т.н., но все съм усещала, че го прави заради мен, ако можеше да избира вероятно щеше да избере един малко по- друг начин на "живеене заедно", където ги няма вечните разговори за чувствата и кога, какво и защо съм си помислила, почувствала... Много често ми е казвал: абе, защо трябва да дискутираме вечно, просто ми кажи, какво те дразни, аз ще се опитам да го променя и това е.  В такъв случай си мисля, че пък като живее с мен, която все пак съм жена, ще си прави труда да отговаря на някои изисквания за комуникация, ако иска друг начин, то по- добре да живее с мъже, нали така    и да си се разбират, ако искат само с по една дума или с един юмрук  Същото се отнася и за нас обаче, ние сякаш искаме мъжете ни да са жени като нас в главите и да имат нужда от този тип комуникация, от които ние имаме нужда. Абе, не е лесно.

С това всичкото исках да кажа, че е твърде възможно и твоят човек да изживява някаква криза. Ти също предполагам си в криза, в следродилна депресия и търсиш подкрепа, успокоение, обич повече от друг път. Но той като е самият в още непозната за него ситуация, не може да ти дад е подкрепата, защото нещо го кара самият той да е объркан. Може да има много причини - от финансови притеснения, през това да се чувства като един висящ във въздуха нескопосан човек, та чак до емоционални разни такива смущения от сорта на, че за него ти вече си предимно с ролята и етикета "майка" и още не може да свикне с това. И с това нямам предвид великия тук спор за гримчетата, а имам предвид, че като те вижда как се оправяш с всичко сама, може би вижда, че си влязла в нова роля, а той още не може да се напасне със своята роля и се чувства малко объркан, не на мястото си, висящ във въздуха, може би се пита дали ще се справи, а ти си за него на разстояние, защото може би се справяш прекалено перфектно според него и нямаш проблем с новата си роля. А и все пак повечето мъже имат някакво особено отношение към майчинството, може би и осъзнавайки, че все пак и те самите имат майки и някакси вероятно отношението му към теб е по като към родилка в момента, като към жена с дете, а не като към гадже и мацка, каквато си била в съзнанието му преди това, затова и може би те целува по челото. Знаеш ли, че и аз сега се сещам, че и моят след раждането беше почнал да ме целува по челото сякаш съм баба му или пък светата Мадона с младенеца Може би има един такъв емоционален момент при мъжете, след като жената до тях им роди рожба. Ето, че дори доста момичета са ти писали за нежелание за секс и от двете или само от едната страна след раждането близо година дори. Но и при жените си го има това, че се сменят нагласите, дори и желанието за секс намалява в първите месеци, дори година. Сигурно и при мъжете има подобни психически сексуални прегради, защото за тях си вече "майката на децата им". Но, както повечето момичета са ти писали, нещата се нагласят с времето, всичко се напасва постепенно паралелно със свикването с новите роли.

При нас също имаше труден период в началото, даже не може да се каже, че вече на 100% сме се напълно напаснали с новата ситуация, но трябва време и ако хората се обичат, ще намерят начин да преодолеят този период, който очевидно и за двете страни е кризисен. При нас проблемът беше, че ние с бебчо в началото бяхме при родителите ми, защото имах усложнения след операцията и трябваше да ми се помага. Така че таткото остана сам в друг град, защото просто там работеше и въпреки, че идваше всеки уикенд, не можеше да знае, какво го чака като се съберем тримата у дома сами. И като се събрахме неминуемо се изпокарахме, защото на него му дойде като гръм от ясно небе внезапна смяна на начина на живот. Ние винаги сме деляли 50 на 50 домакинството, но с бебето вече станаха задълженията ни толкова безбройни, че се оказа, че никой от нас нямаше време за себе си и взехме да се изнервяме и да се обвиняваме взаимно, на кой колко му е напрегнато и т.н. и то така се изпокарва човек.  Тогава усетих въпреки, че ми помагаше тази въпросна дистанцираност сякаш, т.е. той помагаше във всичко, но сякаш чакаше с нетърпение да си свърши ангажиментите към нас и да си има едно мъничко пространсво за себе си, било то пред компютъра или нещо подобно. А аз се дразнех, защото някакси ми се щеше едва ли не и двамата да сме един вид като две еднакво ентусиазирани млади мамчета, които да пърхат около детето и да следят и да се радват на всяка секунда с него. Но както винаги мъжете дори и да проявяват най- големия интерес и желание за комуникация с едно бебе, те сякаш никога не могат да му се радват така както майката и това май е напълно нормално.  На повечето мъже децата започват да им стават невероятно интересни, когато проговорят поне или проходят. Оффф, пак написах 100 неща като типичната жена, дето все иска да обяснява.

С две думи в твоя случай, може ти да си станала по- чувствителна и да си се вкопчила повече в него заради следродилната депресия, да имаш нужда от повече любов от преди или поне да си по- ранима отпреди. А може и той да е в криза и още да не се е нагодил към ролята си и към теб в твоята роля на жена-майка. А може и да е комбинация от двете. Ако въобще трябва да давам съвет, той ще е: много кратко да споделиш с него, че се е дистанцирал от теб и това те натъжава, но предполагаш, че както за теб, така и за него ситуацията е нова и още необичайна за вас. Но трябва да е много кратко и ясно казано, без словесни разливания, дълги разговори, анализи, обвинения, защото за дистанциралия се човек най- големият ужас е да го карат да обяснява поведението си, когато той дори още не може сам да си го обясни и сам търси отговорите. В такъв случай някои хора дори са склонни да проявяват словесна агресия и да се капсулират още повече. А да чакаш от един мъж да седне и да ти признае, че се чувства слаб, объркан, неспособен, че не може да се напасне, това значи да чакаш от умрял писмо - тестостеронът на повечето мъже не им позволява лесно да дискутират слабостите си. Така че, според мен кратко напомняне за дистанцирането му и ясен знак: "Това ме наранява" биха свършили чудесна работа. Другото трябва да си го свърши той сам в главата си и мисля, че за това се иска време.

Извнявам се за досадната дължина на писанието ми