ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СЛЕД РАЖДАНЕТО ¿?¿?¿

И аз съм на това мнение

Май трябва да си поговорити

понеже и ние бяхме сами ще ти кажа. в никой случай не слушай как е било при майки , които са имали помощ и обгрижване от бабите, дядовците и т.н. аз също бях секцио и сега разбирам колко стресиран е бил мъжа ми. все сами, сами си купихме жилище, сами ремонт, той изцяло издържа семеиството и така. бебето ни само ревеше и ние в паника и ужас. той много ми помагаше за всичко + че виси на компа  и аз исках някаква нежност и внимание и даже в нервността си и рязката промяна в начина ми на живот все мислено се отчуждавах от него. абе като резултат 1 година без секс след раждането  оцеляхме де и второ имаме, та вече знаем как е  всичко с времето си 

Не мисля,че мъжът ми се чувства пренебрегнат.Въпреки,че малката ми отнема цялото време,аз винаги намирам поне час, за да му направя нещо сладко(той обужава сладкото) или да му направя лубимо ядене-мусака,сърми,пълнени чушки и др. Когато се прибере от работа никога не го натоварвам с каквито и да било задължения. Знам колко е уморителна работата му,а шефът му изнервящ. Но и не съм го изолирала.Все така продължавам да си го гушкам и милвам,но вече не знам дали и това му е приятно.Колкото до домашните задължения......той ми помага когато си е в къщи. А и аз не му повтарям постоянно,че го обича.Най-много веднъж на ден и не очаквам и не изисквам от нега да ми го казва винаги когато му го казвам аз,но.......това,че не е нужно да си го казваме наистина ме нарани.Той е от хората,които никога не казва нещо което не чувства и това,което ме притеснява.Преди винаги когато разговаряме сме се гледали в очите,а снощи като се опитах да му обясня как се чувствам,без да го упреквам или да изисквам каквото и да е от него.............той просто се обарна,взе си цигарите и излезе наван да пуши с думите “Хайде друг пат да говорим за това“. Дайе не ме погледна в очите. А като стана време за лягане,реши,че му се гледа телевизия.След 2 ч. станах да направя чай за коликите на Емануела-беба а той беше заспал на дивана в хола. Колко нелепо........при условие,че съм изчела томове с психологическа литература,сега се чувствам толкова безпомощна. Наистина не знам нито какво да мисля,нито какво да правя...... 

Да,взаимоотношенията ни се поотчуждиха след раждането,но аз бях причината ,не той-той започна смяна на памперсите още от първият ден,чистеше и ушите,мен ме беше страх,аз бях в депресия,той не На майката и се събира много повече,отколкото на бащата-не разбирам много много бащи,дето са"стресирани"-може би,защото не съм имала такъв в къщи.
И аз както и преди изказали се жени,винаги си казвам всичко,което ме мъчи,било то и обидно и лошо-не крия нищо-трябва да се говори,за да се преудолее кризата-не правихме близо година(с 2-3 изключения и то абсолютно неприятни за мен)нормален секс,по-скоро заради психическото отдалечаване помежду ни-после едвам събрах парчетата,които аз си бях пръснала-трудно е доста-мислехме за развод,но сега сме по-добре от всякога-трябва да говорите и да не му позволяваш да се отдалечава психически...не знам как обаче.  
Може би му дай малко време(около месец например) и после пак се опитай да говорите-ако и тогава не стане- ..........................................

ами какво да каж аи при нас нещатата не са  много добре....мъжа ми мисли ,4е съм вмание4ена майма и не давам бебето на никого(ди едно вревмв бв6в така)някак като 4е ли му е омръзнало ,вси4ко да се върти около бебето.дори на море не му се ходи сами с нас.нещо което много ме обиди.....незнам дано се регулират нещата.понякога е много  мил,но друг път се 4удя как съм се оженила за него.....трудно е определено....а аз си мислех и за 2ро,как ли 6тее тогава неща и да си представям...все пак може би се дължи и на факта 4е сме доста млади(той на 25 аз на 23)де да знам,но май проблемите са еднакви и на 20 и на 30,дано отминават някога

И при нас беше така   Не го исках около мен, като го нямаше пък нямах търпение да се прибере.Избухвах, карах се, на няколко пъти споменах думата "развод" и че си събирам багажа.След едномесечен тормоз над мъжа ми, той се обърна един ден и ми каза, че ако още един път чуе  за развод сам ще ми събере багажа и ще ме закара при майка ми   Тогава вече се опомних и всичко стана както трябва да бъде.
То явно все един от двамата трябва да го избие на някъде, но мисля че и при вас нещата ще се оправят  

Търпение всичко ще се оправи между вас.Според мен ще е добре да поговорите,сподели му какво те притеснява и те тормози и ще намерите изход от това положение.Успех......

Ами не, не е нормално. Но не знам какво да ти препоръчам, освен евентуално ад поговорите, или да поговорите със специалист...

Много са ми странни такива "крехки" мъже...

Нормално е да сте по - изнервени и придирчиви в отношенията си, настъпила е огромна промяна в живота ви, не сте свикнали още с новия си живот и не знаете какво да правите със старите си отношения.
Изходът е да говорите, да говорите и пак да говорите. Да се съобразявате дали това е моментът в който можете да го сторите, да подбирате думите си и да не бъдете жестоки и несправедливи в очакванията си един към друг...
Според мен е временна криза това, но все пак не оставяй така нещата, с надеждата, че времето лекува, в твоите ръце е изходът. Обясни му как се чувстваши дано те разбере. Успех!

Ние също определено изживяваме някаква криза. Раминаваме се някак си. Имам чувството, че мъжът ми все избира най-неподходящия момент да търси интимност (даже нямам предвид секс). Все когато съм се затърчала да правя нещо около бебето иска да го гушкам, да си говорим... А когато момента е подходящ да прекараме време заедно (например бебето спи), него го няма - все прави нещо друго. Аз много се изнервям, избухвам, често имаме спорове и около малката - как да я храним, къде да спи. Отначало му се карах, че ми се бърка прекалено много, после пък, че е прекалено дистанциран от грижите за бебето и не може да осъзнае, че е вече баща и трябва да се съобразява във всичките си действия и планове с този факт. Той се дразни, че не се грижа както е свикнал отпреди за него - да му сложа вечеря като се прибере от работа например. А то само ми е до вечери - бебето обикновено вечер реве от колики и докато се прибере на мен така са ми се опънали нервите, че само ми трябват натяквания, че не се справям с домакинството. Изобщо - и двамата имаме нужда да свикнем с огромната промяна и с новите си роли. Дано се справим и не се отчуждим...

Когато един мъж започне да търси утеха в компютъра, значи нещо му тежи и той се опитва да го скрие. Не приемай нещата много драматично, защото може да се касае за точно такъв случай. Не е задължително да е спрял да те обича, може да иска на спокойствие да помисли за някои важни неща, като например за финасите ви, за други проблеми, като жилище, бъдеще... А това, че не иска да си казвате всеки ден: "Обичам те!" е малко трудно за тълкуване. Ако не иска - значи - недей, но преди това се опитай да разбереш - ЗАЩО ? Много е вероятно да се дразни от "похабяването" на такива чувства, в изразяването им. Но, ако освен това не те и целува, това вече е странно, най-вероятно нещо го мъчи. Ти трябва непременно да разбереш - какво.
 Не искам да те стресирам, но понякога жените забравят за външния си вид и си мислят, че само защото са родили едно дете мъжът им ще ги обича повече. Това - уви не е така, една жена трябва винаги да изглежда добре, ако иска да задържи вниманието на мъжа си. при тях нещата са такива и има много малко изключения. Много мъже в разговори признават, че не обичат да гледат дебели жени, да знаят подробности , за това как точно се раждат децата, да виждат жена си в подобна ситуация, да виждат някои сцени, които им действат подтискащо. А такова нещо е , когато започнат да се чувстват изместени от детето. Мъжът иска винаги да се чувства желан, да покорява, да вижда, как жената го иска, едва ли го възбужда особено , ако ти стоиш неглиже и единственото от което се интересуваш е детето.
Но пак ти казвам - не е задължитено. опитай се да поговориш с него, ако не го направиш, само още повече ще се отдалечите един от друг.

Е айде сега детски работи... Двама души би трябвало да се събират заедно и да създават дете, ако са готови да бъдат един до друг във всякакви ситуации. Жената в повечето случаи не може за два месеца след раждането да е в предишната си форма. Колко време ще има да мисли за външния си вид покрай денонощните грижи за бебето? Кога да ходи на прически, на козметик? Естествено е един нормален зрял мъж да ги съобрази тия неща. Отношенията в семейството не се свеждат само до разпалване на страст и задоволяването й. Ако сте решили, че искате да имате деца, трябва да се очакват някой меко казано "неудобства".

Моя съвет към авторката на темата: Гледай си детенцето и остави мъжа си да свикне с новата ситуация. Не се напрягай прекалено много с мисли какво му е и защо се държи така - най-вероятно и той не си дава сметка защо. Казвам го защото неговото поведение много ми напомня на моето към моя мъж. Остави го да се приспособи към голямата промяна - на някои хора им е по-трудно да го правят. Всичко ще е наред, не се притеснявай!

Ха моя мъж от сега е престанал с излиянията за любов а за нежност и ласки да не говорим!!Не ми се мисли след раждането на бебka как ще са нещата  Според мен всичко си е до човека,до начина по който той възприема появата на новия семеен член и как се възприема самия себе си в тази ситуация!Дааа за нас е ново да сме майки но и за тях е ново да са бащи особено че не са преминали през всички усещание през които ние сме!За тях са чужди непознати и само са слушали!!
Не защитавам мъжете!!Особено моя-такъв е сухар понякога!!Но всеки възприема различно коренната промяна в живота си!!
ЕЕее да не ти казва че те обича а доста неприятно!!Всеки човек има нужда да го чуе!1Поговорете си няма по-добро лекарство