Здравейте, много пъти съм си мислила по този въпрос. Млада майка съм и когато виждам как бързо расте дъщеря ми, си давам сметка, че няма и да усетя как ще отлети от гнездото, за да създаде свое. В едно съм сигурна - няма да й се пречкам, а ще я окуражавам. Толкова много я обичам, че искам тя да бъде щастлива, където и да е, каквото и да прави. Това е...
- Публикувана: 19 юни 2008, 09:56 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 14:38 ч.
Когато децата си тръгнат от дома
и няма вечно да бъда под 18 години.
значи нямаш и 18 години, а вече си живееш отделно с приятелката си, а родителите ти те тормозят със своите грижи, като междувременно са разведени...Напротив, отдавна преминах 18. Скоро ще направя 25 и мисля че ми е време да ставам татко. Ще поговоря с тях отново, ще се опитам да съм максимално искрен с тях и да им кажа че проблема е в тях и те трябва да го преодолеят.
Дали ще гледаме внуци не е ли наш избор?
Мисля си,че никой не може да ме накара на сила.Аз,естествено ще помагам-за да си поемат въздух младите,да излязат сами.Но варианта от петък до неделя всяка седмица не ми харесва. От сега съм гообявила на двете щерки,да си правят сметката отдалече...
Мисля си,че никой не може да ме накара на сила.Аз,естествено ще помагам-за да си поемат въздух младите,да излязат сами.Но варианта от петък до неделя всяка седмица не ми харесва. От сега съм гообявила на двете щерки,да си правят сметката отдалече...
да!моите родители се разведаха,когато бях на 20.сестра ми вече отдавна беше излетяла от нашия дом.нашите не се разбираха от години,но това се засили когато аз най-вечепоех живота си в свои ръце.е след години те пак се събраха и сега са заедно,но това се случи.
имам дете,а то ръсте толкова бързо. искам да спра времето.искам тя да си остане мото сладко момиченце. но не е възможно.знам само,предполагам като всеки добър родител,че ще й помагам с каквото мога и както мога.да съм и подкрепа,извинете/да сме й подкрепа с баща й.само да сме живи и здрави и тя също.и съм й обещала ,че ще си гледам внуците/дай боже всеки му/.
може малко да попрекалих с бъдещите планове но поне за мен каква поголяма награда ще има да си гледам внуците и да съм в помощ на дещеря си!? 
имам дете,а то ръсте толкова бързо. искам да спра времето.искам тя да си остане мото сладко момиченце. но не е възможно.знам само,предполагам като всеки добър родител,че ще й помагам с каквото мога и както мога.да съм и подкрепа,извинете/да сме й подкрепа с баща й.само да сме живи и здрави и тя също.и съм й обещала ,че ще си гледам внуците/дай боже всеки му/.
може малко да попрекалих с бъдещите планове но поне за мен каква поголяма награда ще има да си гледам внуците и да съм в помощ на дещеря си!? 
Не ми се иска да идва този момент. Ще ми е безкрайно пусто без дъщеря ми у дома. Любовта на партньора няма как да замести празнотата от близостта с детето.
Тъжна е тази тема и същевременно случването на "отлитане" е най-нормалното нещо на света.
Тъжна е тази тема и същевременно случването на "отлитане" е най-нормалното нещо на света.
сякаш има нещо параноично в тази ми тревогаИдиличната картинка, описана от babche, няма как да се случи във всяко семейство - ами ако осиротелите родители са болни, а не здрави, или пък няма друг дом за младите хора
Надявах се, че ще споделите как емоционално се справихте с проблема, как изведнъж трябва да повярваш, че детето може и само да се оправи толкова добре, колкото, ако ти се намесиш. Тактичното отдръпване не е ли сложно упражнение и защо трябва да крия от децата си проблемите - нима не значи, че и те ще правят същото, а дали не идва отчуждението с разделянето на бита ей върху това си мисля и ми е тъжно, тъжно....
понякога гледам видео с детските му рождени дни и се пренасям в друго време
Тактичното отдръпване не е ли сложно упражнение и защо трябва да крия от децата си проблемите - нима не значи, че и те ще правят същото, а дали не идва отчуждението с разделянето на бита
ей върху това си мисля и ми е тъжно, тъжно....
ей върху това си мисля и ми е тъжно, тъжно....
Не е въпроса да криеш от децата си проблемите, а да не ги караш да се чувстват виновни за тях.
Идиличната картинка, описана от babche, няма как да се случи във всяко семейство - ами ако осиротелите родители са болни, а не здрави, или пък няма друг дом за младите хора ...
Определението "осиротели" за родители чиито деца са живи и здрави е нелепо. Защо осиротели? Защото любимият син обича друга жена и не е до полата на мама. Или защото любимата дъщеря заспива в прегръдките на чужд мъж и не чурулика около тати? Осиротели родители (не дай Боже) означава нещо много страшно. Не смятам, че е уместно да се ползва в този контекст.
И за болестите! Какво по-здрав ли ще стане човек ако се оплаква и мрънка. Или изведнъж ще се излекува ако синът му повтаря три пъти дневно и веднъж за лека нощ - "мамо аз съм си до теб"? Смешно някак звучи този вопъл "Как сте се справили с проблема?" С кой проблем? Нима факта, че един безотговорен тинейджър се е превърнал в млад отговорен мъж е емоционален проблем? Или може би факта, че лигличката е вече грижлива майка и съпруга също е проблем?
Не знам, може и да не съм права, но това е моето мнение. И още нещо - всеки сам прави живота си. Дали той ще е "идилична картинка" или "нескончаем емоционален проблем" зависи само от него.
babche, има тълковен речник и може да погледнеш там значението на думите, за които си решила че са "нелепи" - осиротял - останал без близки; идиличен живот - тих, спокоен семеен живот, та в тоя смисъл недей да квалифицираш така неподготвена. 
Явно си в добро настроение щом ти е смешен въпроса ми, квалифициран от теб, като "вопъл: "Как сте се справили с проблема?". А и не си разбрала какъв е точно проблема....
Явно си в добро настроение щом ти е смешен въпроса ми, квалифициран от теб, като "вопъл: "Как сте се справили с проблема?". А и не си разбрала какъв е точно проблема....
един, прекрасен текст по темата
Халил Джубран,”Пророкът”
ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.
Халил Джубран,”Пророкът”
ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.
babche, има тълковен речник и може да погледнеш там значението на думите, за които си решила че са "нелепи" - осиротял - останал без близки; идиличен живот - тих, спокоен семеен живот, та в тоя смисъл недей да квалифицираш така неподготвена.
Явно си в добро настроение щом ти е смешен въпроса ми, квалифициран от теб, като "вопъл: "Как сте се справили с проблема?". А и не си разбрала какъв е точно проблема....
Явно си в добро настроение щом ти е смешен въпроса ми, квалифициран от теб, като "вопъл: "Как сте се справили с проблема?". А и не си разбрала какъв е точно проблема....
"Идиличен" не ми пасва, защото животът ми не е тих и спокоен, а е пълен с емоции и прекрасни преживявания.
Настроението ми е прекрасно (както обикновено), имам хубава работа, хоби, много приятели, знам, че децата ми са щастливи с избора си и на всичкото отгоре имам две съвършени внучета.
Извинявай, че не се жалвам в темата и не казвам колко гадина е снаха ми, само защото е обичана от сина ми и че не нямам "емоционален проблем" от този факт. Не намирам смисъл да пиша повече. Мога само да кажа, че искрено съжалявам хората, които се чувстват
"осиротели- останали без близки"(според тълковния речник), когато децата им пораснат и се отделят от дома. Това означава, че всичко в това семейство се е въртяло около децата. Съжалявам и тези, които независимо на каква възраст са, имат "идиличен живот - тих, спокоен семеен живот"(пак според тълковния речник). Няма нищо по страшно от скуката.
babche, не ми е ясна постановката ти, честно! 
Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни 
) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми! 
Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни ) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми!
Синът ми порастна,днес навършва 18 години.Надявам се още 3-4 години да е около нас и после ще излети.То е ясно.Днес му написах картичка с пожелания..плаках,писах...пак плаках и така...написах му едни такива "мъдри" майчини пожелания.А всъщност исках да му кажа"Почакай,сине,постой още мъничко при мен..."
babche, не ми е ясна постановката ти, честно! Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни ) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми!
Извиняваш ми се, че не се жалваш, снаха ти и т.н. - нещо не те разбирам... Темата е ясно формулирана и разсъждаваме по нея - просто приеми, че има и хора, които се чувстват тъжни от факта, че виждат по-рядко децата си, т.е. "нескончаемо" тъжни ) Личната ти история в детайли не ме вълнува, коментираме конкретна тема, а не кой какво хоби и каква снаха има...съжалявам, ако ти прозвучи неучтиво поста ми!