Най-тъжният завършек

  • 34 685
  • 180
  •   1
Отговори
# 120
  • in the back seat of my car
  • Мнения: 18
доста от изброените от вас и още
"Сърце" Едмондо де Амичис
"Да убиеш присмехулник" Харпър Лий
"История на любовта" Никол Краус
"Лудориите на лошото момиче" Марио Варгас Льоса
но не само краят

# 121
  • Мнения: 1 517
Това не са книги, но всеки път нещо ми засяда и в същото време ме успокоява:

"Настане вечер, месец изгрее.
Звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее.
Балканът пее хайдушка песен"..................Ботев (децата много го харесаха, една вечер ме караха и мелодия да измислям  Grinning )


"Когато вярата в живота, мадежди, страхове се сринат:
На всички Богове с охота накратко пак благодариме.
Че всичко живо отминава и мъртвия в покой остава.
Макар и бавно до морето, достига ручеят безимен"............"Мартин Идън" на Джек Лондон; този стих, че и цялата книга са тъжни


Не гарантирам за правилното поставяне на препинателните знаци в горецитираните.

# 122
  • Мнения: 181
" Туарег"

# 123
  • Мнения: 1 367
Присъединявам се към мнението за Андерсеновите приказки.Към тях добавям:част от разказите на Елин Пелин,"Отнесени от вихъра"/въпреки че на финала героинята събира сили да признае поражението си и да върви напред/,"Птиците умират сами",и особено финалът на "Морал",продължението на "Знахар" от Т.Д.Мостович.Там героят е толкова ужасяващо сам,плахата му надеждица за лично щастие е така стъпкана за пореден път,че чак ми се плаче всеки път,когато я препрочитам.

# 124
  • Мнения: 14 654
За мен до ден днешен, най-тъжен си остава завършекът на "Чучело".
Ето го.

# 125
  • Мнения: 2 280
Сега, ако някоя книга ме заинтригува от разказите ви, няма да искам да я чета защото вече ще й знам края....
Мила, понякога по-важно от крайната точка на пътя е самото пътуване  Simple Smile
Щом си влязла в тази тема, значи няма защо да ти казвам, че книгата не е само финал, всъщност не е само сюжет. Най-силните книги са тези, които "преживяваш" на всяка страница.
Иначе темата е страхотна (май се повтарям, но не мога да се въздържа Simple Smile), поздравления на Шанел и всички пишещи! Страхотни идеи за четива ми дадохте, момичета  newsm51

Да, права си, но аз винаги съм държала на елемента на изненада Simple Smile Дори понякога да знам нещо как ще свърши все ми се иска накрая да не се оказвам права... Simple Smile

# 126
  • София
  • Мнения: 3 099
Стършел.

# 127
  • София
  • Мнения: 115
"Снаха" и "Татул" на Георги Караславов.
"Гераците" на Елин Пелин.
"Майчина сълза" на Ангел Каралийчев.
"Сърце" Едмондо де Амичис
Особено, когато разказваше за посещението в училището за слепи деца. Ревах като магарица на думите на едно от децата - "Искам да мога да виждам още веднъж, поне за малко, за да мога да видя отново лицето на мама, защото започнах да го забравям" (цитат-а не е точен).
Има и още, но за това се сещам в момента.
P.S. Хубава тема между другото!

# 128
  • Мнения: 2 241
И от мен един глас за "Зоя и Шура", не знам кой би се засмял на това (но подозирам, че болшинството от списващите въобще нямат представа за какво иде реч).

От приказките най-тъжна ми е "Малката кибритопродавачка", един път не успях да я прочета както трябва на сина ми навремето, защото всеки път се задушавах от плач.

От българските разкази - "Другоселецът" на Йовков.

Бих изброила за себе си и много от руските романи, които вече сте споменали, явно огромната руска душа побира огромно количество тъга.

Същото може да се каже и за авторите от американския юг, освен Колдуел и Харпър Лий бих добавила Тенеси Уилямс и донякъде Фокнър.  Още Шърууд Андерсън (много тъжни разкази), Карсън Маккалърс и Капоти (извън "Хладнокръвно"). Робърт Пен Уорън - "Ела в зелената долина" е един от най-тъжните романи, които съм чела.

Сещам се за един разказ, "Айран", от турски автор, чието име не знам, за едно момченце, което продаваше айран на пътниците от спрелия на гарата влак и с мъка влачеше тежкия бидон (много ще да е бил тъжен, щом така ме е впечатлил).

"Невинният" от Габриеле д'Анунцио, идиотът - съпруг реши, че новороденото му бебе е плод от изневярата на жена му и за да я накаже държа бебето голичко на отворен прозорец през зимата, то се разболя и умря. (и мен всички истории, в които страдат бебета и деца ме докарват до истеричен плач)

"Ейглетиерови" и на мен ми е много любима трилогия, но не намирам края за тъжен, по-скоро за логичен и дори спасителен.

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 01:19 от Котка

# 129
  • Plovdiv
  • Мнения: 2 149
"Сърце"-плаках през голяма част от книгата

"Зеленият път"- когато умира жената на надзерателя, а Джон Кофи не може да й помогне,защото него отдавна вече го няма.

"Лолита"-това ми е една от най-любимите книги

"Пилешка супа за душата"- всичките й части, някои разкази в тези книги ме разплакват

" Цар Плъх"- края

"Майчена сълза"- всеки път ми ставаше тъжно, когато мама ми го четеше



# 130
  • Мнения: X
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....
Малко ме е срам да си призная, но само смътно си спомням за тази новела, даже не съм съвсем сигурна дали съм я чела изобщо.
Ставаше дума за едно момиче, влюбено в някакъв известен мъж, бяха прекарали едн нощ заедно, когато той беше пиян, тя роди дете от него и писмото беше описание на тайната и любов към него след толкова години? Това ли е, или бъркам?
Това е Peace

# 131
  • Мнения: 223
...ооооххххх не мога да се сетя в момента за името или автора,но като казахте за "сълза" се сетих и за една друга приказка...
за една зима..и една бедна майка с 3те си гладни дечица...и как тя отива да търси храна за тях, а когато се връща колибката е затрупана със сняг....и там имаше "три кокиченца"...  Confused бях малка и много плаках си спомням, и сега се сетих ....


също споменавам и братята с лъвски сърца
Лолита -мнооооооооого силна книга
също и "Жакито"...автора не си спомням
както и "черният красавец"
ох
ще се сетя за още по-натам...



също и Смирненски
"....

    А спрели за миг до фенера,
    чувалчета снели от гръб,
    стоят две деца и треперят
    и дреме в очите им скръб.

    А бликат снежинки сребристи,
    прелитат, блестят кат кристал,
    проронват се бели и чисти
    и в локвите стават на кал...."

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 11:56 от white dream

# 132
  • София
  • Мнения: 2 623
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.”

“Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.


Така започва "Птиците умират сами"
Ще го помня цял живот и винаги, когато го чета плача  Cry

# 133
  • София
  • Мнения: 3 432
Новелите на Стефан Цвайг-много тъжни и драматични.
Toчно за неговото "Писмо от една непозната " си мислех, навремето ме докара до смесица от отчаяние, мъка, истерия и гняв докато го прочета до края.
Това ми е любимата негова новела.Колко съм плакала на нея....
Малко ме е срам да си призная, но само смътно си спомням за тази новела, даже не съм съвсем сигурна дали съм я чела изобщо.
Ставаше дума за едно момиче, влюбено в някакъв известен мъж, бяха прекарали едн нощ заедно, когато той беше пиян, тя роди дете от него и писмото беше описание на тайната и любов към него след толкова години? Това ли е, или бъркам?
Това е Peace
Благодаря ти.

# 134
  • Мнения: 3 268
Новелата описва любовта на една жена към един мъж,който е от висшето общество и не я забелязва.Имат няколко краткотрайни контакта през целия си живот,но тя го обича от все сърце.Пише му писмо и това писмо всъщност е новелата.Много разтърсващо,сега настръхвам даже.

Общи условия

Активация на акаунт