Търся дъщеря си, родена на 9 ноември 1986 г., в София

  • 12 280
  • 82
  •   1
Отговори
# 15
  • космополитно
  • Мнения: 941

Moje da e popadnala na otka4eni osinoviteli, i vob6te da ne ia obi4at!
Разбира се Керати и това е възможно! Никой не е застрахован!...И от неадекватно родителство (както и при биологични родители) и/или  от нечитави(напр.) деца!...
Но да влизаш в български форум, пишейки на латиница и с агресивен тон, това как да се интерпретира и към какви личностови характеристики да се съотнесе!?
Форумът е замислен като пространство за взаимопомощ! Негативни оценки, черни прокоби и непреработени диструктивни емоции не са от спектъра на помагането! Ти защо си тук и от какво имаш потребност!? Thinking Crossing Arms

# 16
  • Мнения: 4 390
kerati , заигравката ни с бутон "delete" ще е до време. Идва ред на бутон "бан"...

Пиши на кирилица.

# 17
  • Мнения: 545
"Пази боже, сляпо да прогледа" - българин да отиде в северна америка.

Не и отговаряйте, докладвайте и ще забърсваме с таралежчето. Явно е, че идва за да се заяжда - при това с хора, които си имат предостатъчно други проблеми. (Да, това е същата 'дама').
Извинявайте, че не сме я разкарали тотално - елементарно е, но това ще лиши от достъп евентуални други потребители от САЩ. Така че, тя ще цапа, ние ще бършем след нея американското и а.о и така..

еди


Moje da e popadnala na otka4eni osinoviteli, i vob6te da ne ia obi4at!
Разбира се Керати и това е възможно! Никой не е застрахован!...И от неадекватно родителство (както и при биологични родители) и/или  от нечитави(напр.) деца!...
Но да влизаш в български форум, пишейки на латиница и с агресивен тон, това как да се интерпретира и към какви личностови характеристики да се съотнесе!?
Форумът е замислен като пространство за взаимопомощ! Негативни оценки, черни прокоби и непреработени диструктивни емоции не са от спектъра на помагането! Ти защо си тук и от какво имаш потребност!? Thinking Crossing Arms

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 12:33 от T3-M4

# 18
  • Мнения: 2 084
Амелия, странно ми е, че си тук, и в същото време се радвам че си тук. Не съм в синхрон с това, което пишеш, но някак ми е нормално да си при нас. Вече сме трима. Навярно те идентифицирам с нашата родилка... Ако имаш сили - остани. Дано детето, което си родила е безкрайно щастлива млада жена. Дано е достатъчно зряла да ти каже думите, от които имаш нужда.
Мисля си, ако те бях "срещнала" преди една година какви ли думи щяха да напират в мен.

# 19
  • София
  • Мнения: 591
 Ако ми се случи подобно нещо и дадойде някоя жена да ме търси, защото и аз съм осиновена незнам каква ще ми е реакциято, но съм сигурна, че подобре е да не явиждате smile3512 smile3512. За това въобще не го търси това дете. ВИЕ сте си направили избора още през 1986г. Съжалявам но мойто мнение е такова.

# 20
  • София
  • Мнения: 591
А между другото аз пък търся тая дето ме е оставила родена съм на 14.12.1981г. За да и благодаря, че ме срещтна с мойте истински родители, които направиха така, че да не съм лишена от абсолютно нищо.
Съжалявам ама като прочетох това, че тази жена си търси детето след като е решила до го остави направо побеснях. Извинете ме.

# 21
Няма такова нещо като "други решиха вместо мен". Точно ти си го избрала както си избрала сега да страдаш за това. Вземи се в ръце и се научи да живееш с изборите си.
Познавам 4 осиновени деца, живеят си чудесно с осиновителите и ако сега биологичните родители ги потърсят, просто ще объркат живота на децата. Не е работа а оставиш детето, някой да го гледа как расте, да му сменя памперсите, да играе с него, да плаща всичко, да го заобича като свое собствено дете, да го възпита и да му даде образование и накрая когато цялата работа е свършена, да се появи бм да се били запознаели... Човекът с който ще се запознаеш не е дъщеря ти, само гените й са наполовина (+ - ) твои и единственото което си направила за нея е да забременееш и да я родиш, а това не е никакво постижение.
С всичко това просто искам да ти кажа - научи се да живееш с избора си, разбери че ТИ избираш, не родителите ти, не лекарите, не баба ти от Кермен. И на 13 да си забременяла, и в 19 век да е било, пак ТИ избираш.

# 22
  • Мнения: 4 138
може би мнението е доста директно, но с две ръце се подписвам под него.
аз съм много жалпостив и добронамерен човек, но се научих напоследък да поставям граници.
фактите са такива и ето това е простата истина

научи се да живееш с избора си, разбери че ТИ избираш, не родителите ти, не лекарите, не баба ти от Кермен. И на 13 да си забременяла, и в 19 век да е било, пак ТИ избираш.

децата да търсят биологичните си родители - да. напълно съм съгласна, даже считам, че за да бъдат в хармония, повечето трябва да го направят.
но биологичните родители да имат право да търсят децата си - не съм съгласна. с раждането и отказа от детето ролята им е приключила.
не осъждам ничии избор, но човек трябва да знае какво прави и когато избере нещо, да живее със своя избор.

Последна редакция: пт, 25 юли 2008, 17:30 от matakosmata

# 23
  • Русе
  • Мнения: 729
Напълно подкрепям мненията на Мата и Арктика.Особено на Арктика.Така както ние се научаваме да живеем със избора си да осиновим дете,отглеждайки го,дарявайки го с цялата любов и всичко което е необходимо за едно дете,така и ти Амелия трябва да се научиш.Не мисля,че е редно да нахлуеш в живота на някой и да го преобърнеш тотално.Историята ти ако наистина е такава, ме трогна,но все пак - ВСЕКИ СИ НОСИ КРЪСТА,какъвто и да е той.Надявам се,че девойката е попаднала на семейство и е намерила щастието си.Единствено можеш да се молиш,ако тя знае,да те потърси.

# 24
  • Мнения: 2 084
Ако това дете е останало от другата страна на живота и ако ти Амелия си единствения човек, който го е грижа за нея по-добре наистина я потърси.
След черния период на моя 4-годишен син, след бурята от емоции, която го подхвърля няколко месеца дори и родилката бих приела в живота ни, за да не се повтори всичко.
А това, че избора е само твой дори и в 19 век е факт. Всъщност и представа нямаш какво е донесъл твоя избор на едно дете. Не можеш да промениш факта, но ако ако искаш да помогнеш на това пораснало непораснало дете се опитай да ни "погледнеш" в очите.

# 25
  • Мнения: 4 138
аз бих добавила следното.
потърси я, но не за да и кажеш дзак, а за да видиш дали има нужда от помощ и от твоята грижа. има начини човек да направи това, което иска. винаги.
ако разбереш, че е добре, че не те търси, просто чакай, ако тя иска да те потърси.
в крайна сметка всичко е в името на детето, за да е то добре.
на мен лично би ми било любопитно защо си я оставила. не точно скандалната част на нещата, а по скоро момента, в който си се съгласила, предала, примирила. наричай го както искаш.
и не за да те съдя, а за да се опитам да разбера. защото понякога да оставиш детето при себе си също може да е егоизъм.
в тази тема няма да срещнеш много съпричастие, но пък си единствена и лично аз не искам да си отиваш.
и, както казах. начини има, предполагам за 24 часа можеш да разбереш къде е..............
ето тук запецнах. за малко да напиша-дъщеря ти.
къде е това момиче.
бъди внимателна. желая ти спокойно настояще.

Последна редакция: пн, 28 юли 2008, 23:46 от matakosmata

# 26
  • Мнения: 286
Няма такова нещо като "други решиха вместо мен". Точно ти си го избрала както си избрала сега да страдаш за това. Вземи се в ръце и се научи да живееш с изборите си.
Познавам 4 осиновени деца, живеят си чудесно с осиновителите и ако сега биологичните родители ги потърсят, просто ще объркат живота на децата. Не е работа а оставиш детето, някой да го гледа как расте, да му сменя памперсите, да играе с него, да плаща всичко, да го заобича като свое собствено дете, да го възпита и да му даде образование и накрая когато цялата работа е свършена, да се появи бм да се били запознаели... Човекът с който ще се запознаеш не е дъщеря ти, само гените й са наполовина (+ - ) твои и единственото което си направила за нея е да забременееш и да я родиш, а това не е никакво постижение.
С всичко това просто искам да ти кажа - научи се да живееш с избора си, разбери че ТИ избираш, не родителите ти, не лекарите, не баба ти от Кермен. И на 13 да си забременяла, и в 19 век да е било, пак ТИ избираш.

+1

# 27
  • Мнения: 677

Амелия, няма да коментирам постовете ти, ще ти кажа само, че лично аз съм ти благодарна за тях. Това ми дава надеждата, че някъде има други три жени, които мислят като теб и се питат дали децата, оставени някога /ние тримата/ са добре и щастливи.
----това е от Дефи-----
 Hug
[/quote]
Напълно те подкрепям в решението ти да откриеш детенцето си.
Друг направлява нещата и ако е решено да изживееш и научиш още в този живот ще стане.
Знам,че ще ме заболи когато моето дете се срещне с родителите си,но знам,че ако трябва да получи още обич в този живот,мойте страхове са излишни.Така както мойте мама и тати ми позволиха да получа и обичта на още хора.
Пожелавам ти успех. Hug

# 28
  • Мнения: 22 433
Много рядко чета тук, защото съм далеч от нещата, които се случват на родителите тук.
Тази тема ме изненада, но още повече ме изненадаха реакциите на 90% от изказалите се.
Що за злоба към една жена, която мисли за детето, което е изоставила.
Ок, отказала се е от детето си, дала го е за осиновяване. Но я си помислете малко, преди да почнете да оплювате и да съдите. Ако нямаше такива майки, които да се откажат от децата си, вие щяхте ли да имате деца? Щяхте ли да се радвате на тези малки същества, да ги обичате, а после да плюете по родителите им? Или е по-добре те да гният в домовете, защото милите им родители не са се погрижили да си сложат подписите където трябва.
Никой, никога не знае какво ще му се случи. Но когато човек, извършил недобра постъпка се разкае и поиска прошка, смятам, че трябва да му се даде такава и да се подаде ръка.
Ако тук има някой безгрешен, да продължава да се изказва толкова остро.

# 29
  • Мнения: 4 138
личи ти, че четеш рядко тук, но защо ли пишеш. изказването, че плюем по родителите на децата си пък считам за изключително нагло. НИЕ сме родителите на тези деца, други родители те нямат.

предполагам, ако беше походила в домовете за деца, лишени от родителски грижи, ако беше видяла мъката на изоставените деца, ако ТВОЕТО дете си удряше всяка нощ главата в таблата на леглото си с часове, щеше да си наясно защо повечето майки тук са толкова крайни.
не ще плюем, а ще убиваме, толкова е силна болката на децата. а затова, дали без тези жени и мъже ние щяхме да имаме нашите деца, просто ти предлагам - да не разсъждаваш по въпроса.

няма какво повече да пиша, и без това няма да разбереш............само ти желая ти и твоето дете да не изпитате болките на нас и нашите деца. не плачи на чужди гробища, след като нищо не разбираш. и разкаянието, и прошката имат свои пътища, а в нашия случаи те са други.
това са дълбоки и интимни неща и не всеки минаващ може просто да си пльосне мнението.

Общи условия

Активация на акаунт