Има такива гозби-спомени.Ето една от тях от баба: 15-20 лозови листа,1 глава лук,1ч.ч.ориз,1,5 вода,5с.л. олио,1 яице,1 кофичка кис. мляко,магданоз,джоджен,1 щипка канела,, сол.Запържвам леко лука,прибавям ситно нарязаните лозови листа,след това ориза докато се "оцъкли''Заливам с водата и оставям да ври докато омекне оризът.Ако е нужно добавям още вода.Дърпам от огъня и застроивам по познатия на всички начин с яицето и киселото мляко.Поръсвам с магданоз,джоджен и канела .Толкова просто,че чак гениално и много,много вкусно
- Публикувана: 25 юли 2008, 20:59 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2008, 08:28 ч.
манджичка която ме връща в детството
Не е манджичка,но първото,което ми идва на ум е "циганска баница" с парче сирене и прясно откъснат домат от градината.Ммм,вкусни спомени. 
А да,и меки,пухкави милинки със солена заливка,или тутманик,или пък баница с ръчно точени кори.И прекрасната домашна торта с кексово тесто,слепена с крем и поръсена с орехи.Непретенциозно,но много,много вкусно.
А да,и меки,пухкави милинки със солена заливка,или тутманик,или пък баница с ръчно точени кори.И прекрасната домашна торта с кексово тесто,слепена с крем и поръсена с орехи.Непретенциозно,но много,много вкусно.Мисля,че имаше подобна тема скоро.
В детството ми ме връщат всякакви тестени неща - от тутманиците до палачинките и бухтичките .....Мама ми ни ги приготвяше всякя неделя сутрин и къщата ухаеше на доашно сготвено
ПП тя и сега от време на време прави ,но ние със сестра ми вече не живеем там ,така че не е същото ......може би традицията ще се възобнови за внучето
ПП тя и сега от време на време прави ,но ние със сестра ми вече не живеем там ,така че не е същото ......може би традицията ще се възобнови за внучето
Чушки с млечен сос
Печени чушчици се слагат с малко мазнина в тенджера. Запържват се леко с червен пипер. Отгоре се заливат с пр.мляко и се продължава на много слаб огън, като се бърка постоянно. Добавя се сол. Сгъстява се с брашно. Става много вкусно и ми мирише на детството ми
Също и питата "Слънце". Баба я прави уникална. Да е жива и здрава жената, но вече не може да меси
Печени чушчици се слагат с малко мазнина в тенджера. Запържват се леко с червен пипер. Отгоре се заливат с пр.мляко и се продължава на много слаб огън, като се бърка постоянно. Добавя се сол. Сгъстява се с брашно. Става много вкусно и ми мирише на детството ми
Също и питата "Слънце". Баба я прави уникална. Да е жива и здрава жената, но вече не може да меси
Всички си имаме ястия от миналото ни,които ни внасят приятни спомени.Никога няма да забравя вкусната ръчно точена висяща баница на баба-лека й пръст.
.Дай повече инфо ако можеш 
Чушки с млечен сос
Печени чушчици се слагат с малко мазнина в тенджера. Запържват се леко с червен пипер. Отгоре се заливат с пр.мляко и се продължава на много слаб огън, като се бърка постоянно. Добавя се сол. Сгъстява се с брашно. Става много вкусно и ми мирише на детството ми
Също и питата "Слънце". Баба я прави уникална. Да е жива и здрава жената, но вече не може да меси
Печени чушчици се слагат с малко мазнина в тенджера. Запържват се леко с червен пипер. Отгоре се заливат с пр.мляко и се продължава на много слаб огън, като се бърка постоянно. Добавя се сол. Сгъстява се с брашно. Става много вкусно и ми мирише на детството ми
Също и питата "Слънце". Баба я прави уникална. Да е жива и здрава жената, но вече не може да меси
Всички си имаме ястия от миналото ни,които ни внасят приятни спомени.Никога няма да забравя вкусната ръчно точена висяща баница на баба-лека й пръст.
.Дай повече инфо ако можеш Правеше си баницата с ръчно точени кори,масло ,много сирене и много яйца.После след като се опече я обръщаше както си е с тавата да виси надолу -да дръпне както казваше тя/лека и пръст/До ден днешен никъде и никога не съм яла по-вкусна баница и за съжаление аз не се научих да я правя.Не мога да точа кори.Правя си я с купени,но вкуса хич не е същия.
Моята баба по майчина линия, бог да я прости , беше страхотен човек. С каквото се хванеше го изпиваше от-до и винаги се справяше перфектно. Надявам се да съм наследила поне малко от нейните качества и душа. Найните гозби нямаха равни - козунаци, пити, питки, торти, баници с точени от нея кори, манджички всякакви, зимнина (лютеницатаааа) и т.н. Изполваше малко подправки, но така комбинирани и в точната доза, че да си оближеш оръстите. Майка ми готви добре, даже отлично, но я няма тази дарба. Сестра ми и аз донякъде имаме усет, но месенето и точенето не са ни силни страни 
Само ме е яд, че много от рецептите са безвъзрватно изгубени, понеже си отиде много бързо и почти нямаме записана рецепта, всичко си беше в главата й. Мама понякога пробва разни неща по спомен, но не е същото 
И все пак най-ярък ми е споменът за козунаците и курабийките й, а правеше и страхотни ореховки и целувки(оттогава целувки и ореховки купешки не ям, нямат никакъв вкус за мен).
Само ме е яд, че много от рецептите са безвъзрватно изгубени, понеже си отиде много бързо и почти нямаме записана рецепта, всичко си беше в главата й. Мама понякога пробва разни неща по спомен, но не е същото И все пак най-ярък ми е споменът за козунаците и курабийките й, а правеше и страхотни ореховки и целувки(оттогава целувки и ореховки купешки не ям, нямат никакъв вкус за мен).
Тиква с мляко и ориз, опечена във фурната на печката с дърва... 
Ох, това е такава вкусотия. Аз го правя зимата, но в електрическата печка.
Сетих се нещо друго - печен картоф в печката на дървени въглища. Няма такъв аромат ....
Манджа със сливи.Тази яхнийка беше страхотна,както и бухтите на баба ми(Бог да я прости).Изобщо каквото и да приготвеше,всичко беше изпипано от всякъде.....
Знаеш ли рецептата за манждичката със сливи?
всяка година като идва есента, докато е още топло, си спомням за баба ароматът на печени чушки, лютеницата с едро нарязани парченца, зрял боб (мисля че тайната беше в запръжката и в сухата люта чушка), зелева чорба с праз, всякакви яхнийки с праз или арпаджик, кьопоо;у, люти чушлета, които печахме на котлона и слагахме в буркани за зимата... е, и циганската баница, разбира се. понякога следобяд ни мажеше филии с мармалад от шипки или сладко от сини сливи. друг път просто ни сваряваше картофи и ги мажеше с масло и шарена сол, или ги печеше. слагаше ни и царевица да се напука на котлона... ех, мъчно ми е 
ароматът на печени чушки, лютеницата с едро нарязани парченца, зрял боб (мисля че тайната беше в запръжката и в сухата люта чушка), зелева чорба с праз, всякакви яхнийки с праз или арпаджик, кьопоо;у, люти чушлета, които печахме на котлона и слагахме в буркани за зимата... е, и циганската баница, разбира се. понякога следобяд ни мажеше филии с мармалад от шипки или сладко от сини сливи. друг път просто ни сваряваше картофи и ги мажеше с масло и шарена сол, или ги печеше. слагаше ни и царевица да се напука на котлона... ех, мъчно ми е 
едната ми баба правеше най вкусната пилешка супа с истинско пиле, която съм яла. пити, мекици с сирене и яйца и липов чай зимата. живях доста време при нея в едно страхотно село и това са най красивите ми спокойни спомени от детството. сутрин се събуждах и в стаята беше 8 градуса, но никога не се разболях. баба ми ставаше и запалваше печката на дърва и се почваха страхотните гозби, пити, печена тиква........ех какви аромати бяха и как щастливо изяждахме всичко.
другата ми баба беше зле с готвеното, но в сладките неща, пасти, торти, дребни сладки и т.н. беше истински майстор. помня сладките- прасковите с някакъв страхотен крем. абе хората са си гледали истинси дома и семейството, не са киснали в някъв офис и така. като чета на всяка бабата е правела най вкусните неща
рецептит ене ги знам за жалост
другата ми баба беше зле с готвеното, но в сладките неща, пасти, торти, дребни сладки и т.н. беше истински майстор. помня сладките- прасковите с някакъв страхотен крем. абе хората са си гледали истинси дома и семейството, не са киснали в някъв офис и така. като чета на всяка бабата е правела най вкусните неща
рецептит ене ги знам за жалост
Баба ми на село правеше страхотна пилешка яхния с несравним вкус от току що заклано пиле, няма да забрави бухтите и добруджанската банища от ръчно точени кори.
Моята прабаба правеше такава яхния - с много лук, домат и запръжка с червен пипер (ако става дума за същото). Аз съм го правила с купено пиле и става хуаво, но не е същото като на бабаааа
Постна картофена яхния и яхния с пилешко месо...баба ми ги правеше , правила съм, но не е същото на вкус.
Правеше и една закуска на която казваше "мачкан"-нарязва хляб на малки кубчета и го запържва в малко масло докато леко хване розова коричка, накрая го избъркваше със натрошено сирене и се скъсвахме да ядем....простичко ,но много вкусно
Правеше и една закуска на която казваше "мачкан"-нарязва хляб на малки кубчета и го запържва в малко масло докато леко хване розова коричка, накрая го избъркваше със натрошено сирене и се скъсвахме да ядем....простичко ,но много вкусно
Баба вече не готви-но никога няма да забравя мажджата, която още като се сетя, усещам аромата и вкуса й - бакла с ориз и много сметана на фурна.А какви пити,баници и мекици правеше, и баклави...всичко сготвено то нея ми беше вкусно.Вече не готви, но винаги опитва на сол манджите на майка и мойте 
И от двете си баби има любими манджи! Едната правеше страхотни пълнени чушки с боб (изсушени червени чушки, попарват се и се пълнят с предварително сварен и овкусен зрял боб). А от другата най-много обичам т. н. "гюзлеми" или нещо подобно, забравила съм вече как ги наричаше, тя сама си точеше корите и от тях правеше едни квадратни банички, които после пържеше в мазнина - невероятна всусотия!
На баба коричките със сирене, .. 
Eто на баба цацата:1кг.цаца,1/2ч.ч.олио,1/2ч.ч.оцет,2дафинови листа,15 зърна черен пипер,5 зърна бахар,4-5шайби лимон,5 маслини.Рибата се изчиства (глави и вътрешности),слага се в тенджера,добавят се олиото,оцета,подправките,лимона и маслините. най-отгоре.Вари се на много тих огън поне 2 часа,докато остане на масло.Сервира се топла като основно с картофки или изстудена, като мезе за всичко с градус.
Сетих се един специален СОС на едната ми баба (лека й пръст), правя го често за всякакво месо. Тя го правеше най-често със заешко Значи варят се заедно: картофи, моркови, лук, чесън, целина, зрънца бахар. След това всичко се пасира и отделно се прави запръжка с червен пипер и доматен сос, към която се добавя соса. Залива се свареното (или печено) месо с този сос и още мъничко се дозапича. Става разкошно.
Бабиният тиквеник също ставаше невероятен - с точени кори, канела и орехи
Значи варят се заедно: картофи, моркови, лук, чесън, целина, зрънца бахар. След това всичко се пасира и отделно се прави запръжка с червен пипер и доматен сос, към която се добавя соса. Залива се свареното (или печено) месо с този сос и още мъничко се дозапича. Става разкошно. Бабиният тиквеник също ставаше невероятен - с точени кори, канела и орехи
Тиквеникът, т.наречената спорна манджа - свинско с доматен сос - невероятна е, така и не мога да я направя като нея. Пълненото й пиле с кисело зеле, картофите с ориз на фурна - знам, че никога никога няма да имат същия вкус.
Полятите биди, баклата с листа от алабаш и още много.
Полятите биди, баклата с листа от алабаш и още много.
Момичета, страшни сте! Толкова много неща ми припомнихте!
Едната ми баба правеше страхотна ръчно точена баница и домашна юфка. Още си сопомням корите, които съхнеха върху снежнобели чаршафи из цялата къща на баба.
Тя приготвяше и най- вкусния борш с набран зелен и зрял фасул от градината.
При прабаба ми опитах най- вкусната картофена яхния и най- вкусните катми.
Другата ми баба правеше страхотни постни супи (супа от бамя ми беше любима), паниран карфиол, пържена риба с бял сос, бухти, пухкав кекс. За Нова година задължително се приготвяха сладки розички и локумки, които тя нареждаше в огромни купи из цялата къща и ние - внуците, ядяхме, ядяхме - до насита. Пак за Нова година приготвяше и една торта с маслен крем с 6 блата и цялата посипана с орехи. Спомням си в детството ми, когато нямахме миксер, как баща ми бъркаше маслото с пудрата захар за тоя прословут маслен крем.
Тази ми баба си записваше повечето рецепти в едно малко тефтерче и когато почина, то остана за мен - избеляло и с мазни петна – но най- скъп спомен от нея!
Едната ми баба правеше страхотна ръчно точена баница и домашна юфка. Още си сопомням корите, които съхнеха върху снежнобели чаршафи из цялата къща на баба.
Тя приготвяше и най- вкусния борш с набран зелен и зрял фасул от градината.
При прабаба ми опитах най- вкусната картофена яхния и най- вкусните катми.
Другата ми баба правеше страхотни постни супи (супа от бамя ми беше любима), паниран карфиол, пържена риба с бял сос, бухти, пухкав кекс. За Нова година задължително се приготвяха сладки розички и локумки, които тя нареждаше в огромни купи из цялата къща и ние - внуците, ядяхме, ядяхме - до насита. Пак за Нова година приготвяше и една торта с маслен крем с 6 блата и цялата посипана с орехи. Спомням си в детството ми, когато нямахме миксер, как баща ми бъркаше маслото с пудрата захар за тоя прословут маслен крем.
Тази ми баба си записваше повечето рецепти в едно малко тефтерче и когато почина, то остана за мен - избеляло и с мазни петна – но най- скъп спомен от нея!
Чушки с доматен сос, приготвянето им е цял ритуал. Пекат се чушките, задушават се, белят се, солят се, овалват се в брашно и се пържат. В същата мазнина се изсипва една голяма купа домати, обелени и ситно нарязани, които се сгъстяват. 5-10 минути преди края се прибавя една глава чесън на ситно нарязана и тя. Застройва се с малко брашънце за подходяща гъстота на соса и магданоз.
Не че не знаете как се прави тази манджичка, но ми стана едно носталгично на душата и се увлякох
Не че не знаете как се прави тази манджичка, но ми стана едно носталгично на душата и се увлякох
Чушки с доматен сос
бабината лятна манджа...,а чушките изпечени в жарта от огъня, където са се варили буркани с някаква зимнина.
Ах, каква хубава тема! Да се върнеш в детството е най- прекрасното нещо!Най-хубавият период от живота!Е-е-е-е-е , всеки период си е хубав по своему, но този е най-безгрижен 
Толкова много рецепти имам от баба, но не мога да ви ги пусна наведнъж!
Баница с мас.Баба ми беше научила и баща ми да я прави.Той ме е учил и мене.Когато я правя под негово наблюдение - става супер!Когато я правя сама - нищо не става!Аз нямам усет за месенето на тесто.При мене все лепне."брашно-колкото поеме" - при мене поема много и става после тухличка.
ето рецептата на дърпана баница:
300г. топла вода,щипка сол,2с.л. олио - замесва се меко тесто.Разделя се на 16 малки топки- колкото яйце.Завиват се с кърпа и се оставят да втасат 30 мин.Стопява се 1ч.ч. мас - трябва да е топличка и в нея се слагат по 2-3 топки.Всяка се разтегля в самата тава( или по-точно - дърпа),като краищата се издигат нагоре по тавата и се залепва за нея.Всяка кора се ръси със мас от това което падне от самото топче.На всяка кора се слага сирене и с вилица се поъсва малко разбито яйце.Така всичките питки.Най-отгоре се залива с 2 разбити с малко вода яйца.Пече се в загрята фурна.Когато се извади се покрива с кърпа.
По-късно ще ви пусна и други.
Толкова много рецепти имам от баба, но не мога да ви ги пусна наведнъж!
Баница с мас.Баба ми беше научила и баща ми да я прави.Той ме е учил и мене.Когато я правя под негово наблюдение - става супер!Когато я правя сама - нищо не става!Аз нямам усет за месенето на тесто.При мене все лепне."брашно-колкото поеме" - при мене поема много и става после тухличка.
ето рецептата на дърпана баница:
300г. топла вода,щипка сол,2с.л. олио - замесва се меко тесто.Разделя се на 16 малки топки- колкото яйце.Завиват се с кърпа и се оставят да втасат 30 мин.Стопява се 1ч.ч. мас - трябва да е топличка и в нея се слагат по 2-3 топки.Всяка се разтегля в самата тава( или по-точно - дърпа),като краищата се издигат нагоре по тавата и се залепва за нея.Всяка кора се ръси със мас от това което падне от самото топче.На всяка кора се слага сирене и с вилица се поъсва малко разбито яйце.Така всичките питки.Най-отгоре се залива с 2 разбити с малко вода яйца.Пече се в загрята фурна.Когато се извади се покрива с кърпа.
По-късно ще ви пусна и други.
Сега се освободих и ще напиша още рецепти!
мъстакулки
3 яйца се разбиват с 1ч.ч. мъст (шира).Прибавя се 1ч.ч. олиои 1/2 ч.ч. к.мляко в което сме разтворили 1ч.л. сода.Слагат се 20 смлени карамфила и на върха на ножа черен пипер.,1ч.ч. нарязани орехи.В брашното се слага 1 бакпулвер.Омесва се тесто.Разточва се и с чаша се изрязват кръгчвета.Отгоре всяко се маже с мъст и се пече.
Още усещам вкусът им!!!!
градинарска супа
Задушава се лук - 1-2 глави.Налива се вода и когато заври се слага от жълтия зелен боб.КОгато е готов се слгат 2-3 нарязани на кубчета картофа ,1 шепа фиде и 2-3 домата нарязани на ситно.Щом омекнат доматите се слага много магданоз. При сервиране по желание може да се сложи натрошено сирене.
мъстакулки
3 яйца се разбиват с 1ч.ч. мъст (шира).Прибавя се 1ч.ч. олиои 1/2 ч.ч. к.мляко в което сме разтворили 1ч.л. сода.Слагат се 20 смлени карамфила и на върха на ножа черен пипер.,1ч.ч. нарязани орехи.В брашното се слага 1 бакпулвер.Омесва се тесто.Разточва се и с чаша се изрязват кръгчвета.Отгоре всяко се маже с мъст и се пече.
Още усещам вкусът им!!!!
градинарска супа
Задушава се лук - 1-2 глави.Налива се вода и когато заври се слага от жълтия зелен боб.КОгато е готов се слгат 2-3 нарязани на кубчета картофа ,1 шепа фиде и 2-3 домата нарязани на ситно.Щом омекнат доматите се слага много магданоз. При сервиране по желание може да се сложи натрошено сирене.
градинарска супа
Задушава се лук - 1-2 глави.Налива се вода и когато заври се слага от жълтия зелен боб.КОгато е готов се слгат 2-3 нарязани на кубчета картофа ,1 шепа фиде и 2-3 домата нарязани на ситно.Щом омекнат доматите се слага много магданоз. При сервиране по желание може да се сложи натрошено сирене.
тази супа и аз я знам от баба, че и от прабаба. само че слагаме и морков. има я и във вариант с чесън, тиквичка и пресни картофи. а на края се сервира с разбито и посолено кисело мляко на дъното на купичката, супата отгоре. даже и тук съм пускала рецептата, и двете супи са страхотни, стват и за отслабване - изпробвано
Пак за Нова година приготвяше и една торта с маслен крем с 6 блата и цялата посипана с орехи. Спомням си в детството ми, когато нямахме миксер, как баща ми бъркаше маслото с пудрата захар за тоя прословут маслен крем.
Ех, и на мен ми стана мъчно за баба. Голяма част от детството ми премина в нейната къща.
здравейте,
от дълго време Ви чета и тази тема така ме върна в детството, че не се стърпях да напиша и аз нещо:
- винаги баба ни питаше какво искаме за закуска от вечерта и правяше за вески каквото иска - пържени филии от бял селски хляб с много домашни яйца и филиите ставаха пухкави и жълти и божественим тутманик с много сирене и яйце - все домашни и с друг вкус не като тези в магазина сега; мекици с пълнеж или без пълнеж, но ной-често ги правеше със сирене и яйца т.е. с пълнеж , питки с пресен мед ...когато вадехме меда и правеше специално за този случай проста питка с мая и после топла-топла си я хапвахме с медец още с вкус на восъка в него; иначе само ми разказваше за нещата от нейното детство...за мастакулките например помня и знам рецептата но само веднъж я правихме с баба защото нямаше това нещо което се нарича мъст (петмез)...
- другото което обожавах е лучника на баба - умирах за него
- и нейния кекс на който казваше Подбъркано - печеше го в тавичка кръгла и още топъл го изяждахме - всичко сипваше в една купа разбъркваше и готово в печката и много се навдигаше и беше вкусно...
- помня и кифлите с мармалад (домашен заедно го варяхме от сливи) и козунака на баба и рулата с мармалад и орехи за великден и палачинките за закуска ...едни дебели и мазнички такива но с ягодовото сладко бяха Божествени ...на баба...
- помня и манджичката пиленце с картофки което си е най-проста яхния ама с домашни продукти и както я прави баба;
- помня и постните чушки - това ми е най-любимото и в момента за хапване;
- печените ярета за празниците с плънка вътре...или варена кокошка поръсена с червен пипер ама цяла варена и пак домашна ...
и нещо адски любимо ...сетих се за меденките на баба с нашия си мед ...та любимото ми от детските години е яйце на книжка - така се казва ...може и на ел. печка да се прави но баба ми го правеше на тази с дървата върху лист от тетрадка и се чуква яйце и после като се запече от долу с шарена солчица която пак баба си правеше ...ех...
и лятно време най-обичах тази манжда която баба наричаше пържено (лук, чушки и домати) - ей това го обожавах и да си топя с топъл селски хляб ....ех ...а сега ...съм вегетарианка от години и дори хляб гледам да не ям от 7-8 месеца ...трагедия ...баба ми отдаван вече на готви, а и носят храна по домовете ...и на баба съседките правеха разни вкусни неща като локумени топчета със свинска мас оваляни с пудра захара ама вече са измрели съседките де опустяло било селото и аз не съм ходила скоро ...а баба правеше и едни пурички с вино - бяло вино - бялото вино служеше за завмесване на тестото а селото където са ме гледали и където все още живее тази Златна Баба на Не-златната си днес Внучка се казва Горни Дъбник, Плевенско и там сега и сезона на пъпешите и дините и на всичко правихме дори конфютюр от пъпеш щото имаше адски много пъпеши и хранехме кокшките с тях а на козата давахме ябълки - аз сега такива ябълки като тези които ядеше козата и прасетата мога само да сънувам ...скитайки се из женския пазар...ех, било е хубаво ...срам ме хвана как баба ми ни е гледала жената като се сетих а аз сега не правя кой знае какво за нея...
от дълго време Ви чета и тази тема така ме върна в детството, че не се стърпях да напиша и аз нещо:
- винаги баба ни питаше какво искаме за закуска от вечерта и правяше за вески каквото иска - пържени филии от бял селски хляб с много домашни яйца и филиите ставаха пухкави и жълти и божественим тутманик с много сирене и яйце - все домашни и с друг вкус не като тези в магазина сега; мекици с пълнеж или без пълнеж, но ной-често ги правеше със сирене и яйца т.е. с пълнеж , питки с пресен мед ...когато вадехме меда и правеше специално за този случай проста питка с мая и после топла-топла си я хапвахме с медец още с вкус на восъка в него; иначе само ми разказваше за нещата от нейното детство...за мастакулките например помня и знам рецептата но само веднъж я правихме с баба защото нямаше това нещо което се нарича мъст (петмез)...
- другото което обожавах е лучника на баба - умирах за него
- и нейния кекс на който казваше Подбъркано - печеше го в тавичка кръгла и още топъл го изяждахме - всичко сипваше в една купа разбъркваше и готово в печката и много се навдигаше и беше вкусно...
- помня и кифлите с мармалад (домашен заедно го варяхме от сливи) и козунака на баба и рулата с мармалад и орехи за великден и палачинките за закуска ...едни дебели и мазнички такива но с ягодовото сладко бяха Божествени ...на баба...
- помня и манджичката пиленце с картофки което си е най-проста яхния ама с домашни продукти и както я прави баба;
- помня и постните чушки - това ми е най-любимото и в момента за хапване;
- печените ярета за празниците с плънка вътре...или варена кокошка поръсена с червен пипер ама цяла варена и пак домашна ...
и нещо адски любимо ...сетих се за меденките на баба с нашия си мед ...та любимото ми от детските години е яйце на книжка - така се казва ...може и на ел. печка да се прави но баба ми го правеше на тази с дървата върху лист от тетрадка и се чуква яйце и после като се запече от долу с шарена солчица която пак баба си правеше ...ех...
и лятно време най-обичах тази манжда която баба наричаше пържено (лук, чушки и домати) - ей това го обожавах и да си топя с топъл селски хляб ....ех ...а сега ...съм вегетарианка от години и дори хляб гледам да не ям от 7-8 месеца ...трагедия ...баба ми отдаван вече на готви, а и носят храна по домовете ...и на баба съседките правеха разни вкусни неща като локумени топчета със свинска мас оваляни с пудра захара ама вече са измрели съседките де опустяло било селото и аз не съм ходила скоро ...а баба правеше и едни пурички с вино - бяло вино - бялото вино служеше за завмесване на тестото а селото където са ме гледали и където все още живее тази Златна Баба на Не-златната си днес Внучка се казва Горни Дъбник, Плевенско и там сега и сезона на пъпешите и дините и на всичко правихме дори конфютюр от пъпеш щото имаше адски много пъпеши и хранехме кокшките с тях а на козата давахме ябълки - аз сега такива ябълки като тези които ядеше козата и прасетата мога само да сънувам ...скитайки се из женския пазар...ех, било е хубаво ...срам ме хвана как баба ми ни е гледала жената като се сетих а аз сега не правя кой знае какво за нея...
Такава хубава темичка 
На пръв поглед се сещам за бухтичките и палачинките на баба.На палачинките им викаше сачи пити 
/може би има връзка със сач,незнам или някакъв местен диалект (с.Баниска,Русенско)
Каквото и да направеше беше вкусно и истинско,сега всичко по магазините ми е "пластмасово" и в последно време ми се иска по-рядко да купувам готови и полуготови храни.
Като се сетя ще напиша и още
На пръв поглед се сещам за бухтичките и палачинките на баба.На палачинките им викаше сачи пити /може би има връзка със сач,незнам или някакъв местен диалект (с.Баниска,Русенско) Каквото и да направеше беше вкусно и истинско,сега всичко по магазините ми е "пластмасово" и в последно време ми се иска по-рядко да купувам готови и полуготови храни.
Като се сетя ще напиша и още
Триената каша на мама.В масло се запържва малко ситно нарязан лук.Добавя се 1 чаена лъжичка червен пипер.После 2 супени лъжици брашно и като се пазачерви се добавя вода около 1 литър.В купичка сипваме брашно и много малко вода.Става твърдо тесто.С ръце се трие върху врящата вода. Оставя се да ври до готовност.Става много вкусна каша.Майка ми е знае от нейната майка.
От баба помня попската яхния-с дребния лук,арпаджик и чесън,правеше я със свинско,друго не помня.Дори не искам да я търся рецептата по готварските книги,знам,че като нейната никога няма да направя.
Козунаците й-правеше ги до последно.Веднъж ме повика при нея на село,да ми предаде занаята,че снахите й не се научиха.Помня,че беше много топло в стаята,месих,мачках,но стана козунака.Сега правя по Великден повече в нейна памет,отколкото заради нас самите.
Тази тема ме разстрои,милата ми баба,винаги ще ми липсва.
Козунаците й-правеше ги до последно.Веднъж ме повика при нея на село,да ми предаде занаята,че снахите й не се научиха.Помня,че беше много топло в стаята,месих,мачках,но стана козунака.Сега правя по Великден повече в нейна памет,отколкото заради нас самите.
Тази тема ме разстрои,милата ми баба,винаги ще ми липсва.
Страхотна тема, дано се умножат рецептите тук!
Аз също се сещам за на баба"гюзлемите"- точени кори, които се свиват на правоъгълни банички и се пържат. Нямам рецептата, но и кори за баница не мога да точа
Имам много спомени, но не искам да изброявам, защото ми става мн. тъжно за баба
.
И една рецепта,за "Чушчена манджа" която тя готвеше( сега я готви и майка и аз, тъка че няма да се загуби)
-Чушки( печени и белени, ако са стари или съвсем младички- непечени)
-домати
-2-3 яйца( зависи от количеството)
-сиренце
Чушките се режат на парчета и се запържват в олио....Добавя се червен пипер и като омекнат се добавя и доматен сос (стърани домати, или на малки парчета) ....Долива се с 3-4 пръста над чушките с вода и къкри 10-15 мин- докато се сварят доматите. Накрая за сгъстяване се чукват няколко яйца, директно в тенджерата, като се бъркат лекичко, за да станат " на конци".
По желание, накрая като се дръпне от котлона се слага стрък сушен копър.
Поднася се топло с натрошено сиренце във всяка порция.
Лесна и бърза лятна манджа ! Да ви е вкусно !
Аз също се сещам за на баба"гюзлемите"- точени кори, които се свиват на правоъгълни банички и се пържат. Нямам рецептата, но и кори за баница не мога да точа
Имам много спомени, но не искам да изброявам, защото ми става мн. тъжно за баба
.И една рецепта,за "Чушчена манджа" която тя готвеше( сега я готви и майка и аз, тъка че няма да се загуби)
-Чушки( печени и белени, ако са стари или съвсем младички- непечени)
-домати
-2-3 яйца( зависи от количеството)
-сиренце
Чушките се режат на парчета и се запържват в олио....Добавя се червен пипер и като омекнат се добавя и доматен сос (стърани домати, или на малки парчета) ....Долива се с 3-4 пръста над чушките с вода и къкри 10-15 мин- докато се сварят доматите. Накрая за сгъстяване се чукват няколко яйца, директно в тенджерата, като се бъркат лекичко, за да станат " на конци".
По желание, накрая като се дръпне от котлона се слага стрък сушен копър.
Поднася се топло с натрошено сиренце във всяка порция.
Лесна и бърза лятна манджа ! Да ви е вкусно !
О, сега се сетих и за тази ПЪРЖЕНА ТУРШИЯ...беше мн. лесна. От отдавна не съм я правила, че моите хора няма да искат да я 
ядат.
Запържва се нраязана туршия( домати, чушки и др. по-меки , но БЕЗ Моркови) до омекване. Досипва се сосче от туршията, след което, като заври се добавя брашно...до сгъстяване.
Става като каша( киселичко и мн. вкусно)...Не се слага сол или др. подправка, защото в сока от туршията има и сол и оцет.
ядат.Запържва се нраязана туршия( домати, чушки и др. по-меки , но БЕЗ Моркови) до омекване. Досипва се сосче от туршията, след което, като заври се добавя брашно...до сгъстяване.
Става като каша( киселичко и мн. вкусно)...Не се слага сол или др. подправка, защото в сока от туршията има и сол и оцет.
и аз се разстроих и развълнувах като се сетих за миналото...може би не трябваше да пиша въобще ама...
та помня как правехме сирене ...овче сирене ...варяхме и сапун с баба ...апепитка (така я наричахме) ...правехме и суджуци и бабе (пак така се казва - нещо от главата на прасето, която се вари, обезкостява и после се слага чубрица и чесън и се слага в нещо като черво май и се затиска да се стегне и изстине)...иначе по това лятно време правехме и юфка (аз помагах де и се учех да точа тънко сега сигурно съм забравила)...преди това събирахме яйца ...помня че баба месеше с по 2 кори тази юфка, рядко пъти с 45 яйца и малко мляко слагаше в тестото, което след разточване съхнеше върху чаршафи на слънце...помня и розичките на баба - вид сладка баница много популярна в северния край вътре с орехи и канела и после се сиропира...но най-обичах яйцето на книжка и пърженото с топъл хляб...
та помня как правехме сирене ...овче сирене ...варяхме и сапун с баба ...апепитка (така я наричахме) ...правехме и суджуци и бабе (пак така се казва - нещо от главата на прасето, която се вари, обезкостява и после се слага чубрица и чесън и се слага в нещо като черво май и се затиска да се стегне и изстине)...иначе по това лятно време правехме и юфка (аз помагах де и се учех да точа тънко сега сигурно съм забравила)...преди това събирахме яйца ...помня че баба месеше с по 2 кори тази юфка, рядко пъти с 45 яйца и малко мляко слагаше в тестото, което след разточване съхнеше върху чаршафи на слънце...помня и розичките на баба - вид сладка баница много популярна в северния край вътре с орехи и канела и после се сиропира...но най-обичах яйцето на книжка и пърженото с топъл хляб...
ГЮЗЛЕМИЧКИТЕ ги знам от бабата на мъжа ми.Ако не можеш да точиш кори може да си ги направиш и с готови ,купени,трябва само да си избереш да са по-дебелички,но и с тънки става.Разбърква се яйчице и сиренце и се сгъват по същия начин като с точените (домашните).Пека в тефлонен тиган с много малко мазнина,само няколко капки.Еееее,като на баба няма да са,ама пак са много хубави.
Кокошата супа на баба нямаше равна а и редовно присъстваше на масата
И аз сега като се върна назад във времето се разстройвам и ми е толкова мило ,а само в спомените си съм на село с баба и дядо,но това е за друга тема
Кокошата супа на баба нямаше равна а и редовно присъстваше на масата
И аз сега като се върна назад във времето се разстройвам и ми е толкова мило ,а само в спомените си съм на село с баба и дядо,но това е за друга тема
Добре си пишем тук в темичката, спомняме си за бабите си с любов и носталгия, но това ме навежда на следната мисъл: моята баба се пенсионира на 50 години, майка ми - на 55, а аз, ако е рекъл Господ, ще се пенсионирам на 60, когато внучките ми ще са отхвръкнали и ще са на вълна здравословно хранене, диети 
Та мисълта ми е какво ще запомнят от мен и дали ще имам хъс за готвене 
или ще копам с последни сили и космодиск на кръста градинката, за да им предложа нещо еко в днешното време 
Та мисълта ми е какво ще запомнят от мен и дали ще имам хъс за готвене или ще копам с последни сили и космодиск на кръста градинката, за да им предложа нещо еко в днешното време
През моето детство,не съм и чувала за разделно и здравословно хранене,но съм убедена ,че съм се хранила много по добре на баба със манджите (пържени 
) и тестени закуски всякакви,от колкото сега ядат моите деца.
Един домат току що откъснат с една филийка от топлия селски хляб ми е някак по здравословно за душата, от това , което децата ми ядат,пълно с консерванти и годно до две хиляди и трийста година
Дано когато аз стана баба внуците ми не са с болното съзнание кое с кое може или неможе да се яде,аз съм на принципа че може от всичко по малко.За мен няма забранени комбинации.Та като стана бабка и внучетата поискат нещо,ще им го направя,тъй както моята баба ме е гледала - All inclusive
За да не е извън темата ще спомена сушените плодове на баба (сушенки) цяла зима си ги хапвахме или ди вареше на компот (ошав) и той имаше различен вкус от обикновените компоти.
А за липовия чай.........ммммммммм, аромата е вълшебен .
) и тестени закуски всякакви,от колкото сега ядат моите деца.Един домат току що откъснат с една филийка от топлия селски хляб ми е някак по здравословно за душата, от това , което децата ми ядат,пълно с консерванти и годно до две хиляди и трийста година
Дано когато аз стана баба внуците ми не са с болното съзнание кое с кое може или неможе да се яде,аз съм на принципа че може от всичко по малко.За мен няма забранени комбинации.Та като стана бабка и внучетата поискат нещо,ще им го направя,тъй както моята баба ме е гледала - All inclusive
За да не е извън темата ще спомена сушените плодове на баба (сушенки) цяла зима си ги хапвахме или ди вареше на компот (ошав) и той имаше различен вкус от обикновените компоти.
А за липовия чай.........ммммммммм, аромата е вълшебен .
Защо все за бабините гозби се сещаме?Моята майка работеше на смени,дори внуци не гледа,млада беше.Сега се готви за правнуците вече.Тя е майсторка на баницата с правени кори,ова не се научих-да меся.Освен пита за Бъдни вечер,май едни козунаци меся.
Но се надявам моите внуци да ми помнят кексовете,че дъщерите са големи и не позволяват да ги правя,да не надебелеят.И пицата ми е за запомняне.Извинявам се,май се поонесох!
Но се надявам моите внуци да ми помнят кексовете,че дъщерите са големи и не позволяват да ги правя,да не надебелеят.И пицата ми е за запомняне.
Извинявам се,май се поонесох! 
Как можах да забравя - ами да, дърпаната баница на баба. Благодаря ти рени55, че ми напомни. Ти да нямаш връзка с Велико Търновския край, защото моята баба беше оттам.Мммда... "Тамммм, преди сто летааа..."
Да!Баба ми беше от Сухиндол(лека й пръст).В този край - Велокотърновският готвят мн. вкусно!Спомням си че правеше рачел - голяма вкусотийка
Правеше ПРАСЕШКА СУПА.Аз редовно я правя зимата.
ето и рецептата:
Свинско (не замразено) месо се реже на хапки и се запържва в мн.малко мазнина.Сипва се зелев сок и вода и един лист от зелката,нарязан на ситно и 1 гл.лук - докато се свари месото.Прибавя се фиде - 1 шепа и естрагон (тарус)Като омекне фидето се прибавя 1 с.л. брашно,размито с малко водичка - за плътност.Тази супичка е идеална за махмурлук, защото е киселичка.
Зимата баба правеще и куркудак - пак със зелев сок:
В тенджерата се слага вода и зелев сок.Като заври се слага праз или кромид лук и 1к.ч. ориз.Препичаше люти сухи чушки на печката.Надробяваше хляб в големи купички,знатрошаваше лютата чушка и заливаше със зелевата супа и покрива с чинии всяка купичка- да се задуши.Падаше голямо лапане и пухтене ( от лютото).
В зелев сок и вода се слага лук или праз лук и 1к.ч. ориз
Сетих се за боб чорбата на дядо. Милият, толкова се беше ошашкал какво да ми готви, нали му бях любимата внучка, имахме силна връзка. Много държеше нещо да направи. И какво какво, само боб знаел. Въпреки че майка ми беше му казала да не се притеснява за яденето, тя ще готви и ще ни носи. Баба ми, кулинарката, беше влезнала в болница и ние двамата трябваше да се гледаме. Още го помня този боб, а минаха толкова години откакто той почина, над 20. За жалост и баба и дядо много рано си отидоха.
Рени55 ,с мъстакулките направо ме разплака.Баба ми е от Лясковец,Вел,Търновско.Спомням си правеше един сладкиш от сгъстена с захар шира в която потапяше конец.Ширата е гореща.Като изстине конеца пак се потапя и така докато стане с дебелина на суджук.Май не го обясних много добре... .После се оставя да съхне и може да издържи 1-2 месеца,Реже се на парченца и напомня малко на локум.Имаше си и име което не помня.Благодаря за спомена 
.После се оставя да съхне и може да издържи 1-2 месеца,Реже се на парченца и напомня малко на локум.Имаше си и име което не помня.Благодаря за спомена
Колко му трябва на човек...Една дума и спомените хукват...Ето и крема от шира(на баба,разбира се),1л.шира,3-4с.л. нишесте,1/2ч.ч.захар.Смесват се и подгряват,бърка се непрекъснато да не стане на бучки.Пуска се вътре 1 листо индрише.Трябва да е като крем.Като поизстине се разлива в купички.Отгоре смлени орехи и канела.Мммммм.......!!!!!
Колко му трябва на човек...Една дума и спомените хукват...Ето и крема от шира(на баба,разбира се),1л.шира,3-4с.л. нишесте,1/2ч.ч.захар.Смесват се и подгряват,бърка се непрекъснато да не стане на бучки.Пуска се вътре 1 лист индрише.Трябва да е като крем.Като поизстине се разлива в купички.Отгоре смлени орехи и канела.Мммммм.......!!!!!
Рени55 ,с мъстакулките направо ме разплака.Баба ми е от Лясковец,Вел,Търновско.Спомням си правеше един сладкиш от сгъстена с захар шира в която потапяше конец.Ширата е гореща.Като изстине конеца пак се потапя и така докато стане с дебелина на суджук.Май не го обясних много добре... .После се оставя да съхне и може да издържи 1-2 месеца,Реже се на парченца и напомня малко на локум.Имаше си и име което не помня.Благодаря за спомена
.После се оставя да съхне и може да издържи 1-2 месеца,Реже се на парченца и напомня малко на локум.Имаше си и име което не помня.Благодаря за спомена
Всички говорите за гозбите на баба.
Така ми липсват и двете ми мили баби - Лека им пръст и на двете.
Като ви чета и се върнах в спомените си от детството. Топлата стая на село, любящата ръка на баба (и на двете ми мили баби).
Още сънени улавяме мириса на точени пържени банички с домашно сиренце, качамак с печена луканка домашно производство разбирасе на жар - качамака приготвен от баба а мръвчицата от дядо.
Разкошните месеници на баба - тя така им казваше.Това е месена на ръка питка с много масло и сиренце завита като охлювчета и втасала до небето, Виеничките на баба - това всъшност е сладка баница - намерих подобна рецепта на Пепчо и съм много щастлива .
Пепчоза теб
Пълнената пуйка за коледа - цяла година отглеждана на слънце от баба, екологична, специално за този празник.
Гергьовското агне печено в пещ.
Еххххх вкусни мили спомени.
А другата ми баба - най невероятните мекици на света - още издирвам такава рецепта, пържен патладжан с доматен сос - правя го ама все не става така като нейния, яхнийката от домашно пиленце с картофки, най вкусните пържени картофки на колелца.
Спирам, че за мен темата нещо тъжна ми стана
Така ми липсват и двете ми мили баби
- Лека им пръст и на двете.Като ви чета и се върнах в спомените си от детството. Топлата стая на село, любящата ръка на баба (и на двете ми мили баби).
Още сънени улавяме мириса на точени пържени банички с домашно сиренце, качамак с печена луканка домашно производство разбирасе на жар
- качамака приготвен от баба а мръвчицата от дядо.Разкошните месеници на баба - тя така им казваше.Това е месена на ръка питка с много масло и сиренце завита като охлювчета и втасала до небето
, Виеничките на баба - това всъшност е сладка баница - намерих подобна рецепта на Пепчо и съм много щастлива .Пепчо
за теб Пълнената пуйка за коледа - цяла година отглеждана на слънце от баба, екологична, специално за този празник.
Гергьовското агне печено в пещ.
Еххххх вкусни мили спомени.
А другата ми баба - най невероятните мекици на света - още издирвам такава рецепта, пържен патладжан с доматен сос - правя го ама все не става така като нейния, яхнийката от домашно пиленце с картофки, най вкусните пържени картофки на колелца.
Спирам, че за мен темата нещо тъжна ми стана
Рени55 ,с мъстакулките направо ме разплака.Баба ми е от Лясковец,Вел,Търновско.Спомням си правеше един сладкиш от сгъстена с захар шира в която потапяше конец.Ширата е гореща.Като изстине конеца пак се потапя и така докато стане с дебелина на суджук.Май не го обясних много добре... .После се оставя да съхне и може да издържи 1-2 месеца,Реже се на парченца и напомня малко на локум.Имаше си и име което не помня.Благодаря за спомена
.После се оставя да съхне и може да издържи 1-2 месеца,Реже се на парченца и напомня малко на локум.Имаше си и име което не помня.Благодаря за спомена пестил е това за което каза Сузи - което се прави с конец!
ПЪРЖЕНА ТУРШИЯ
Запържва се нраязана туршия( домати, чушки и др. по-меки , но БЕЗ Моркови) до омекване. Досипва се сосче от туршията, след което, като заври се добавя брашно...до сгъстяване.
Запържва се нраязана туршия( домати, чушки и др. по-меки , но БЕЗ Моркови) до омекване. Досипва се сосче от туршията, след което, като заври се добавя брашно...до сгъстяване.
Иначе се присетих за киселите динчета и зимните круши в бабината туршия
Ей,как ми напомни за тези филийки с мас.Много вкусни,особено,ако са запечени.Върна ме в студентските ми години.Колко такива филии сме изяли...
Брех, то имало такава тема вече... 
Важното е,че има интерес и към двете теми.
Брех, то имало такава тема вече...
Важното е,че има интерес и към двете теми.
Сетих се сега за една лятна манджа, която приготвяше баба ми и после затваряше в буркани за зимнина.
Не знам точно рецептата, но имаше домати, чушки, лук и разни други. Беше много вкусна.
Като дойдеше зимата си отваряхме един буркан и в тигана с малко сол, сирене и яйце ставаше чудна манджичка само за 10 минути.
ПЪРЖЕНА ТУРШИЯ
Запържва се нраязана туршия( домати, чушки и др. по-меки , но БЕЗ Моркови) до омекване. Досипва се сосче от туршията, след което, като заври се добавя брашно...до сгъстяване.
Запържва се нраязана туршия( домати, чушки и др. по-меки , но БЕЗ Моркови) до омекване. Досипва се сосче от туршията, след което, като заври се добавя брашно...до сгъстяване.
Иначе се присетих за киселите динчета и зимните круши в бабината туршия