мекици със сирене, тутманик, пържени филийки със сладко от вишни , катми 
/
имамбаялдъ, пълнен заек-все бабини вкусотии
/имамбаялдъ, пълнен заек-все бабини вкусотии
- Публикувана: 25 юли 2008, 20:59 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2008, 08:28 ч.
манджичка която ме връща в детството
Всички си имаме ястия от миналото ни,които ни внасят приятни спомени.Никога няма да забравя вкусната ръчно точена висяща баница на баба-лека й пръст.
.Дай повече инфо ако можеш 
Правеше си баницата с ръчно точени кори,масло ,много сирене и много яйца.После след като се опече я обръщаше както си е с тавата да виси надолу -да дръпне както казваше тя/лека и пръст/До ден днешен никъде и никога не съм яла по-вкусна баница и за съжаление аз не се научих да я правя.Не мога да точа кори.Правя си я с купени,но вкуса хич не е същия.
Моята баба по майчина линия, бог да я прости , беше страхотен човек. С каквото се хванеше го изпиваше от-до и винаги се справяше перфектно. Надявам се да съм наследила поне малко от нейните качества и душа. Найните гозби нямаха равни - козунаци, пити, питки, торти, баници с точени от нея кори, манджички всякакви, зимнина (лютеницатаааа) и т.н. Изполваше малко подправки, но така комбинирани и в точната доза, че да си оближеш оръстите. Майка ми готви добре, даже отлично, но я няма тази дарба. Сестра ми и аз донякъде имаме усет, но месенето и точенето не са ни силни страни 
Само ме е яд, че много от рецептите са безвъзрватно изгубени, понеже си отиде много бързо и почти нямаме записана рецепта, всичко си беше в главата й. Мама понякога пробва разни неща по спомен, но не е същото 
И все пак най-ярък ми е споменът за козунаците и курабийките й, а правеше и страхотни ореховки и целувки(оттогава целувки и ореховки купешки не ям, нямат никакъв вкус за мен).
Само ме е яд, че много от рецептите са безвъзрватно изгубени, понеже си отиде много бързо и почти нямаме записана рецепта, всичко си беше в главата й. Мама понякога пробва разни неща по спомен, но не е същото И все пак най-ярък ми е споменът за козунаците и курабийките й, а правеше и страхотни ореховки и целувки(оттогава целувки и ореховки купешки не ям, нямат никакъв вкус за мен).
Тиква с мляко и ориз, опечена във фурната на печката с дърва... 
Ох, това е такава вкусотия. Аз го правя зимата, но в електрическата печка.
Сетих се нещо друго - печен картоф в печката на дървени въглища. Няма такъв аромат ....
Моята баба ни правеше едни страхотни петмезени/с боров мед/ питки.Дори не зная как стават,но бяха вълшебни.Незабравими ще останат за мен и зелевите коледни сърмички. 
Манджа със сливи.Тази яхнийка беше страхотна,както и бухтите на баба ми(Бог да я прости).Изобщо каквото и да приготвеше,всичко беше изпипано от всякъде.....
Знаеш ли рецептата за манждичката със сливи?
всяка година като идва есента, докато е още топло, си спомням за баба ароматът на печени чушки, лютеницата с едро нарязани парченца, зрял боб (мисля че тайната беше в запръжката и в сухата люта чушка), зелева чорба с праз, всякакви яхнийки с праз или арпаджик, кьопоо;у, люти чушлета, които печахме на котлона и слагахме в буркани за зимата... е, и циганската баница, разбира се. понякога следобяд ни мажеше филии с мармалад от шипки или сладко от сини сливи. друг път просто ни сваряваше картофи и ги мажеше с масло и шарена сол, или ги печеше. слагаше ни и царевица да се напука на котлона... ех, мъчно ми е 
ароматът на печени чушки, лютеницата с едро нарязани парченца, зрял боб (мисля че тайната беше в запръжката и в сухата люта чушка), зелева чорба с праз, всякакви яхнийки с праз или арпаджик, кьопоо;у, люти чушлета, които печахме на котлона и слагахме в буркани за зимата... е, и циганската баница, разбира се. понякога следобяд ни мажеше филии с мармалад от шипки или сладко от сини сливи. друг път просто ни сваряваше картофи и ги мажеше с масло и шарена сол, или ги печеше. слагаше ни и царевица да се напука на котлона... ех, мъчно ми е 
едната ми баба правеше най вкусната пилешка супа с истинско пиле, която съм яла. пити, мекици с сирене и яйца и липов чай зимата. живях доста време при нея в едно страхотно село и това са най красивите ми спокойни спомени от детството. сутрин се събуждах и в стаята беше 8 градуса, но никога не се разболях. баба ми ставаше и запалваше печката на дърва и се почваха страхотните гозби, пити, печена тиква........ех какви аромати бяха и как щастливо изяждахме всичко.
другата ми баба беше зле с готвеното, но в сладките неща, пасти, торти, дребни сладки и т.н. беше истински майстор. помня сладките- прасковите с някакъв страхотен крем. абе хората са си гледали истинси дома и семейството, не са киснали в някъв офис и така. като чета на всяка бабата е правела най вкусните неща
рецептит ене ги знам за жалост
другата ми баба беше зле с готвеното, но в сладките неща, пасти, торти, дребни сладки и т.н. беше истински майстор. помня сладките- прасковите с някакъв страхотен крем. абе хората са си гледали истинси дома и семейството, не са киснали в някъв офис и така. като чета на всяка бабата е правела най вкусните неща
рецептит ене ги знам за жалост
Баба ми на село правеше страхотна пилешка яхния с несравним вкус от току що заклано пиле, няма да забрави бухтите и добруджанската банища от ръчно точени кори.
Моята прабаба правеше такава яхния - с много лук, домат и запръжка с червен пипер (ако става дума за същото). Аз съм го правила с купено пиле и става хуаво, но не е същото като на бабаааа
