Публикувана: 28 юли 2008, 08:13 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2009, 15:44 ч.

Помен - 40 дни

193 576
63
1

# 15 28 юли 2008, 20:03 ч.

София
Мнения: 344

Да, в различните краища на страната е различно.
Моята майка почина преди 6 месеца и направо полудях, и от тези различия в ритуалите. Лелите ми са от две различни области на България, а аз от София (където всички е доста по-опростено). Много трудно ги съчетах, още повече, че за мен (и за майка ми) вече нямаше значение какво се прави. Накрая една разумна жена ми каза, че както и да го направя все е добре. Сънувах и майка, която ми даде знак, че не изисква нищо повече и се поуспокоих.
При теб е най-добре да поговориш с някоя местна баба или с майката на момичето да те посъветват.

# 16 28 юли 2008, 21:00 ч.

Мнения: 384

Цитат на: eddy6 в пн, 28 юли 2008, 20:03

Да, в различните краища на страната е различно.

При теб е най-добре да поговориш с някоя местна баба или с майката на момичето да те посъветват.

Подкрепям!Консултациите с църква и попове могат само да те объркат.
Когато почина баща ми,за 40 дни питахме няколко попа кое е най-правилно да се направи.Няма да се учудите като ви кажа,че получихме съвсем различни съвети.
Прави се панихида-попът идва в къщи и опява къщата и масата,на която после ще се хранят гостите.Оттам-на гроба-опело.После близките се връщат в къщи.Тук е така-най-близък духовно приятел или роднина се облича от-до,връчва му се на 40-тия ден.
За дрехите на починалия всеки сам решава ще ги пази ли или ще ги раздава,но по-късно.
Говоря за Пловдив,но родом съм от морето.Преди много години,когато почина там най-близката ми приятелка,обличаха мен на 40-то,но ми дадоха нейни дрехи.
Явно и за огромно съжаление,християнството не е еднозначно в обичаите си,което не говори добре за нас.
Поне в мъката си бихме могли да сме единни.

Господ да прости приятелката ти.Помни я с добро,това е достатъчно.

# 17 28 юли 2008, 21:58 ч.

Мнения: 3 675

Благодаря за отговорите на всички.Днес се чух с майката, но не можахме да се видим с жената, защото цял ден е била на гробищата и се е занимавала с паметници.Може утре да се видим с нея.И аз знам, че се дават дрехи на човека, които е починал, но моята приятелка е миньонче, затова жената ще ме облече с нови, които да ми станат.Няма да споменавам имена, но моя близка позната, като й казах че ще ме обличат и аз ще си купувам дрехите, първо попита колко пари ще ми дадат, което прозвуча много грозно.Не това е важното, а че се прави душата на човек, които вече не е сред нас, да си спомняме с добро за него и за Бог да прости.Иначе всичко майката е направила както трябва, записали са името на момичето в църква, както е по канон.Каквото и да правим или говорим, не можем да я върнем сред нас. Можем само да се молим за нея и да вярваме, че все някога от другата страна ще бъдем отново заедно.

# 18 29 юли 2008, 09:35 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

... имам време сега и да споделя...
На 40-я ден се прави помен на гроба със свещеник. Прави се опело и се равнява гроба.
Ако някоя жена носи траурно шалче, то се връзва на кръста. Паметник преди 6м или 1г. не се прави (с цел слягане на земята и т.н)
Прелива се с вино, което е разредено с вода и отделно с вода, като се прави нещо като кръст и се казва: "Бог да го прости (името на покойника)".
Кандилото задължително се запалва в началото и се оставя горящо.
Свещи се палят в питката, житото и виното. Всеки от присъстващите носи някакви дребни сладки... И държи запалена свещичка, по време на опелото. После се събират всичките свещички и се забождат в земята.
След опелото, се прави една порция от всичко, което е занесено на гроба и се оставя 1во за покойника. След това се раздава и на останалите...
Близките се събират в дома на покойника, за да го уважат. На самия гроб, когато се формират подавките е добре да се дадат на 2 непознати (мъж и жена).
На 2-3-ма, най-близки на покойника хора се дават някакви негови дрехи дрехи. Това се прави с цел, покойника да "има сянка".
До 40-тия ден не се раздават никакви вещи на умрелия (нито дрехи, нито вещи...).
След това, който както намери за добре, тъй процедира.

П.П: и нещо, което е много важно: През гроба не се подава нищо.... Отзад или отпред - да. През него - не.

# 19 29 юли 2008, 10:03 ч.

Мнения: 3 675

Направо съм бясна.Говорих с майката на приятелката ми.Няма да й правят паметник, а само бордюр около гроба.Няма да се събират нито в къщи след опелото, нито в ресторант.Ще протакат всичко за 1 час.Това е най-важния помен за душата на починалия.Момичето имаше наследство от баща й, много пари, той работеше в чужбина преди да почине.Сега те са на майка й, с момчето което живееше нямат брак и той не получава нищо.При липса на финансови пречки, защо ще се цигани майката така.Защо нямало да има помен в ресторант, за да не й се развали лихвата в банката.Думи нямам и съм бясна.

# 20 29 юли 2008, 10:12 ч.

София
Мнения: 344

Цитат на: gitadam в вт, 29 юли 2008, 10:03

Не се ядосвай за това.
Момичето го няма, това е най-страшното. Всичко останало е заради нас живите.
Аз знам, че паметник се слага за 1 година.

# 21 29 юли 2008, 10:19 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: gitadam в вт, 29 юли 2008, 10:03

Няма да й правят паметник,

всъщност - това е правилното.
За другото можеш да беснееш.

# 22 29 юли 2008, 10:30 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: gitadam в вт, 29 юли 2008, 10:03

Не разбрах - ти за майка или за мащеха говориш? Ако става дума за машеха, ОК - права си да се ядосваш, но ако става дума за майка, я оправдавам. Със сигурност ТЯ страда и ще страда повече от всички останали, независимо кой какъв приятел е бил. Ако така го чувства, нека така да го направи! Мен никога не са ме интересували хорските суеверия, поверия, традиции и мнения. Направих панахидите на родителите ми на 40-я ден в черква, почерпих в черквата и оттам нататък кой от къде е... Следващите годишини си ходих сама на гробищата и раздавах за Бог да прости, без да събирам купища страдающи. Не ми трябва никой и не ме интересува кой какво казва. А на самата панахида знаеш ли какви оптимистични разговори се водят нямащи нищо общо с починалия?

# 23 29 юли 2008, 10:48 ч.

Мнения: 3 675

Говоря за родната й майка.Страда дрън дрън.Пенсионирала се е и сега ще й харчи паричките с втория й мъж и сина й от втория брак.Нейните родители са се развели още като е била бебе и баба й и дядо й са я отгледали.Нямам думи просто.Възмутена съм.

# 24 29 юли 2008, 11:37 ч.

Мнения: 2 099

Няма смисъл да е ядосваш Гитадам.Знам че ти е криво,остави я да прави каквото иска.Тя си носи последствията.Колкото пари ти даде ,купи си дрехи за обличане ако на стигнат купи си ти с твои,нека си има всичко раздадено за душата момичето.Пък майка й ще си получи заслуженото някой ден.Всичко се връща.

# 25 29 юли 2008, 11:48 ч.

Мнения: 4 516

Гитадам, не се ядосвай!
Събери приятели и роднини и ти организирай малък помен, колкото да си спомните момичето и да си поговорите за нея. Каноните нямат такова значение в случая - важно е какво чувствате. Покани и майката, ако тя прецени, ще дойде.
Съжалявам за загубата ти. Sad

# 26 29 юли 2008, 12:11 ч.

София
Мнения: 344

Цитат на: solaris в вт, 29 юли 2008, 10:30

Цитат на: gitadam в вт, 29 юли 2008, 10:03

Нещо подобно бях написала и го изтрих, за да не нараня някого.
Никога не съм разбирала как пиенето и яденето на панахида помага на мъртвия, ще го върне ли, той има ли нужда от храна и питие? Сърцето ми се къса, а другите сядат, говорят, пият, обсъждат, смеят се, ..... отвратих се още преди 15-тина години, когато внезапно почина любимия ми дядо. Не е до парите, просто не ми се говори и не искам никого да виждам, искам да се скрия, да си поплача, а се налага да се съобразявам и натоварвам с някакви измислици. Така трябва, казват хората / лелите ми, а когато попитам защо, с какво помагам ( или вредя ) на майка ми, никой не можа да ми обясни.
Гита наистина не се натоварвай с такива емоции, съберете се приятели и си поговорете за нея, поплачете, помнете я....
Другото вече няма значение.

# 27 29 юли 2008, 14:08 ч.

Мнения: 1 062

Съжалявам за загубата ти, но мисля, че си малко несправедлива. Паметник не се слага до 1 година, защото след още една пропада, като се сляга земята. Повечето хора дори бордюр не правят а някаква оградка и после, когато слагат паметника тогава правят всичко на веднъж. За помена, всеки изживява по различен начин загубата и има различни нужди. Когато любимата ми баба почина преди няколко месеца, след погребението имах нужда да съм сама, да поплача ( на погребението не го направих, заради майка ми). Исках да бъда сама и да мисля за нея, не исках никой покрай себе си. Но понеже хората така правят и близките ми настояваха - отидохме в ресторант, ядохме, пихме и говорехме глупости, които нямат нищо общо с баба. Е, кое от всичко това е било за баба? Когато се прави панихида е същото - важна е молитвата, всичко друго е за живите. Ти изпитваш други нужди, да се съберете и да си говорите за нея - направи го, но не упреквай така майка и, защото само тя знае какво е в сърцето и. Няма майка, колкото и лоша да е, която да не страда, когато загуби дете, за майката е най-страшно. Сега си афектирана, ядосваш се, но не всеки има нужди подобни на нуждите на другия. И още веднъж - съжалявам за загубата ти.

# 28 29 юли 2008, 17:42 ч.

Мнения: 4 916

Имам въпрос, а не искам да отварям нова тема, и се извинявам на авторката, че питам тук.

Носят ли се цветя на панихида на гроба? (става въпрос за 6 месеца)

# 29 29 юли 2008, 17:56 ч.

София
Мнения: 344

Цитат на: argun в вт, 29 юли 2008, 17:42

Да. Цветя по всяко време се носят на гроба- четен брой.

Препоръчани теми

Ритуали при смърт на човек

Обичаи при помен за починал

Контакт с мъртви хора?

Животът на душата Лиса Уилямс

Причина:

Причина: