Помен - 40 дни

Когато почина майка ми,сякаш света се срути за броени часове.Бях ужасена,объркана и смазана от мъка.Тя беше на 57 год.,предния ден се смяхме и правихме планове, а на другия ден вече я нямаше.Почина през ноща от масиран инсулт.Нещото което ме караше да страдам години,е че не бях до нея в последните и часове.Тук повечето от вас са много прави,че в различните краища на България, ритуала е различен.Всеки започна да ми дава съвети,един казва едно ,други трето.Това не били правилно,онова не било така....Ако щете ми вярвайте...,луднах.Не стига че сърцето ти кърви от болка,а и настава някакъв хаос.Тогава една комшийка ме прегърна и каза"Послушай сърцето си,ти най- добре познаваш майка си.Направи така,както мислиш,че на нея ще и е добре"още повече,че мама беше рускиня.Там нямат некролози,и черно се носи само в деня на траура,и доста неща от помените се разминават с нашите..Говоря за нейния край,Ростовска област.И така постъпих,спазих някои основни традиции,някои избегнах.Това за обличането го няма по нашия край,но когато я сънувах,че ми казва че и е студено,дадох нейна блуза на една леля.Така ме посъветваха.И знаете ли,уж не вярвам на тези неща,но все си викам"Ами ако не го направя,тя дали няма да страда там"..Некролози правих само за деня на смърта и 40-те.Ако имаше начин,изобщо бих ги избегнала.Няма по грозна гледка от разлепени и изпокъсани листове хартия с лика на любим човек,веещи се по стени,стълбове и разни табла.Всичко преглътнах,и одумки и сплетни,че това не съм направила,че онова небило както трябва..........не мога да свикна само с мисълта,че мама няма,а тя  страшно ми липсва.