Детски истерии - това има ли го и при вас?

lunica, за каква агресия говориш при деца на по 1-1.6г? Ти чуваш ли се въобще? Ако е по вина на родителите, защо проблема както се появява от нищото, така си и заминава(поне при Констанца беше така)?

Говоря за безпричинното тръшкане и истериите. Боя е друга работа.

И мен не ме удря-казах и ,че мама и тати не се удрят и тя не удря-удря други деца. докато сме навън-та не върви-марш в другата стая.... Там редовно като го направи това играе:бързо в количката и в къщи!!!Ама и това не помага и другият път-отново си позволява да удари някое дете. Все едно не съм я наказала предният път. А за колко говорене говорим тук -преди в къщито говоря-не се удря,не се удря......1000000 пъти-и все едно не съм говорила.Абе ако проблема е говоренето на детето кое е редно и кое не-аз пък въобще не се чувствам виновна за нищо-сигурно плюски ми излязоха на устата да говоря....в къщи,навън.....ще видим на 3 години как ще е.Ако е пак така-на психолог бегом!Въпреки,че от сега виждам,че реагира положително на повечето говорене-може наистина да е част от бебешкият пубертет,не може да хвърлиш едно дете на 1.6-3г на психолог ей така.Те сега си решават да си проявяват ината и ти си този,който до 3 г.трябва да им разкаже играта кое как е-не може едно 1.6г-2г дете да разбере приказванията на психолога.

Е написала съм го- като се тръшкат и изпадат в истерия така правЕХ. Вече няма нужда.


Навън- всичко бях пробвала...гушкане, каране, прибиране вкъщи, всякакви мирни действия. До като по веднъж, през три години- не ги опердаших в един вход. 2003 нея, 2007 него. Спря се с всякакво тръшкане.
Но никога не са ми посягали. Каката никога на никой. Малкия се е пробвал на деца, но бързо е разбирал, че не бива! 

Това е добре, радвай се.


Но тези изречения не знам какво влагаш, ама как можеш да ги напишеш.
За какво хвърляне изобщо става дума? 

Pasinet, уважавам те, но и аз не разбирам какво би дирило 3 г дете при психолог? 

На 2 и 5 месеца, ако трябва да бъда точна и казах, че беше детски невролог жената и психолог. Определено имаше проблеми детето ми и тя много ми помогна, включително и с  лекарства.
Не говоря за инцидентно инатене, става дума за ежедневно тръшкане, превъзбуда водеща до изнервяне и в съчетание с това като не разбираше нищо и не говореше , нещата бяха страшни.
Без нейната намеса не знам до къде щеше да стигне детето.
Това хапане зверски и истерии за нищо.
Дори в картона му от изписването от яслата написаха " не може да бъде убеден с думи!!!"
След 3 месеца терапия започна да се успокоява и да се опитва да говори.

Сега е добре и бих казала добро дете и никак не е агресивен, случва се да изпадне в криза много рядко, ако е преуморен или се притеснява от чужди хора.

lunica, опитай се да пишеш на кирилица, за да ни е по лесно да те четем. Много ми е интересно, на колко годинки е детето ти?

Здравейте, много съм притеснена с истериите на моето момченце, които се проявяват вече всеки ден. Ходи на ясла, там са много доволни от него, казват че е много послушен и весел, голям артист, не се бие с децата.Но...в къщи често ме удря, хапе, дере ме. Казва,че обича само тати ,а мама не. Аз също много му говоря, винаги пробвам с добро, но понякога стигаме до бой. Притеснявам се от какво е предизвикана тази агресия към мен, като смятам ,че съм сравнително добра майка. Вярно, че вечер съм доста изморена и изнервена , след тежкия работен ден и все бързам да свърша домакинската работа, но гледам да му обърна и на него внимание, но явно не се справям.

moiat sin e na tri i polovina ot skoro mi pravi takiva drami ,a az misleh 4e na men niama da mi se slu4i.za men tova e tehnia na4in za nalagane

Синът ми е същия Постоянно иска да пипа всичко и когато не получи нещо изпада в невероятни истерии, пищи все едно го колям, тръшка се, удря, хапе, рита... опасна работа. Говоря, говоря, обяснявам... ефект никакъв. Но не се отказвам и винаги съм много спокойна в такива моменти. Когато тръгне да удря, хващам ръката му и казвам "не". Ако продължи да удря ставам, тръгвам към другата стая и му казвам, че няма да си играем, понеже ме боли и съм обидена. И от това ефект голям няма, но поне разбира, че е сгрешил, просто по изражението му си личи, че разбира какво става. Има дни, в които постоянно се дере за нещо.. намалявам дразнителите до минимум като крия и не ползвам пред него предмети, с които не може да си играе, поне доколкото това е възможно, за да не го дразня и стискам зъби и така. Май тепърва ще става по-зле мъжът ми все ме плаши с "ужасните 2 години"

ами когато миа се ядоса и ме удари за първи път /беше на около 1 год и 6 мес/ щото не стана тва което иска се втрещих и се направих че не разбирам, но като повтори и потрети - отидох при психолог супер притеснена, защото ми се видя странно, предвид че нито аз нито баща и я беше удрял. та той ми каза че децата се самодоказват, проверяват докъде може да стигнат в отношенията с родителите, и също ми каза че това се случва при всички деца в определен период на израстването, иначе и аз съм така-като се разпищи за нещо си отива в стаята, но това не значи че когато се ядоса , защото не разрешавам нещо /примерно да разлива вода по паркета/ пак посяга. направо ме учудваш

Моят син откакто се роди е чувтствително дете,сам никога не пожела да заспива,изпада постоянно в истерии и докато не го приспя аз с люшкане не спира да плаче и да се дере,трае с часове,вече не го оставям.Отскоро обаче всичко го дразни,ако не е както той си го е наумил почва да пищи и да блъска,рита предмета,изапа в истерии.Стана злояд,не иска да спи на обед и дори с люлеене се гъне в ръцете ми и се огъва назад като в дъга и крещи.Незнам какво става ,но много с епритеснявам,изпадам иа з  кризи,което е много лошо,понеже не мога да се справя и се разплаквам.Дано отмине този черен период,че имам чувството,че всички ще полудеем вкъщи...

Прочетох оплакванията ти и искам да те попитам как се спа ви със ситуацията.Сега ще опиша моят случай.Моята внучка е почти на 5г.От близо 5-6 месеца започна да изпада в истерия.Като я удари по малкия ми внук който и е братовчед ,като и вземе играчка нещо като не е нейната и започва да плаче,рита, тръшка се на земята и пищи.Направо се сбъркваме какво да я правим.А сега след като си има сестричка която за съжаление е още в  защото е много малка пак започва с истериите.Като се прибра майка и от болница то една глезя едно чудо и много е ясно че и на майка и не и лесно като знае че си е оставила бебето в болница и е изнервена а и голямата изпада в истерия направо не знам как ще се справят .Мола дайте съвет.Знам че не е малка но не разбира като и се говори казва да няма повече до следващия път.Благодаря ви предварително .Извинявайте за дългото писание.

                       
Прочетох оплакванията ти и искам да те попитам как се справи със ситуацията.Сега ще опиша моят случай.Моята внучка е почти на 5г.От близо 5-6 месеца започна да изпада в истерия.Като я удари по малкия ми внук, който и е братовчед ,като и вземе играчка, нещо като не е нейната и започва да плаче,рита, тръшка се на земята и пищи.Направо се сбъркваме какво да я правим.А сега след като си има сестричка която за съжаление е още в неонатологията с ниско тегло-1600  пак започва с истериите.Като се прибра майка и от болница то една глезня едно чудо и много е ясно ,че и на майка и не и лесно като знае че си е оставила бебето в болница и е изнервена, а и голямата изпада в истерия, направо не знам как ще се справят .Моля, дайте съвет.Знам че не е малка, но не разбира като и се говори казва" да няма повече "до следващия път.Благодаря ви предварително .Извинявайте за дългото писание.
 

И синът ми изпада в такива състояния. Когато беше на 1,8 - 1,11 год. започна да се държи така. Хапеше, скубеше и удряше. Не бях в състояние да му обясня, че така не бива да се държи. Въпреки това не спирах да му повтарям всеки път, когато направи нещо такова. Дали от думите ми или просто израсна този период, но отмина. Стана по-спокоен, по-разбран. Сега отново е в такъв период. И силно се надявам да е само период, а не типична черта от характера му. Този месец се разболя на два пъти, по-скоро не се доизлекува първия път и се наложи повече време да си стои вкъщи и да не ходи на градина. Отдавам истеричното му и нервно поведение на това, че няма къде да си изразходи енергията, така както ако е на градина. Отдавам го и на това, че се поразглези, отпусна се, а и аз не го "стягам" много, защото като е болен, гледам да му угаждам, за да оздравее по-бързо. И с това като че ли си "вкарах автогол". Не можех да го спра или усмиря по никакъв начин. Даже съм стигала дотам, че да му ударя шамар, за да излезе от истерията. Докто една вечер не обясних на баща му и той го наказа, като му се скара сериозно, събра всичките му играчки и имитира изхвърлянето им. Тони си мислеше, че наистина сме ги изхвърлили. Баща му му обясни, че всяка една играчка оттук натаък ще трябва да си я заслужи с добро поведение и ако само за миг си позволи да обиди някой, да посегне да удари или нещо такова, ще остане без играчки и ще гледа другите деца как си играят, а той няма да има с какво. Същевременно му обясни, че постъпката му е грозна, че само лошите деца правят така, невъзпитаните, че никой няма да иска да си играе и общува с него (между другото, той знае какво означава думата "общувам"), как ще остане сам. Успя да му втълпи неадекватността на поведението му. Надявам се за много дълго време, защото аз бях на ръба на отчаянието, че не мога като негова майка да се справя с него, със собственото си дете.