Детски истерии - това има ли го и при вас?

Да. На 19 юли е родена. Да ми е жива и здрава, но понякога ми изпива мозъка! Не съм сигурна, че иска да ме дразни, разиграва и т.н. По скоро тя самата не знае какво иска или се опитва да се налага, въпреки, че знае, че има ситуации, в които номера няма да мине. Мен най-много ме изнервят безпричинните й истерии. Не мога да проумея защо се тръшка и казва, че не иска да прави определено нещо, а в същото време го прави. Не знам как да подходя. Много ми е гадно като пищи и се дере, а аз определено, трудно и рядко успявам да се овладея в тези ситуации и почти целият ни ден се превръща в бойно поле на нерви. В книгата на Фицхю "Изкуството да бъдем родители" пише спокойно да вдигнем масата и да не обсъждаме това до вечеря, но при нас не се получава. Тя пищи и обяснява как иска да яде, но не го прави, докато не стигнем до момента да вдигна насила нещата, тя да поистеряса 10тина минути и след това за 5 да се наяде. (в този конкретен случай)

Напоследък се е научила и да казва "Съжалявам, мамо, че направих тази беля!" (гледа "Камбанка" всеки ден) и на мен ми се къса сърцето. Може би малко актриса си пада, но ...

Не се обиждай, ама хората са го казали с две думи - крив рак. Влияе ли се от пълнолунието?

Не се обиждам. Знам ли. И аз съм рак и би трябвало да я разбирам, но нъцки. Само ината й го разбирам (понякога). И аз като се заинатя, дори да знам, че не съм права или че е сложно, не можеш ме разубеди, колкото и да ме боли после.

Криви са раците много ама се кривят където усещат, че ще мине. Тази сутрин Давид ме разиграва, сменях му закуската 3 пъти, уж иска и после не иска. Как ли не пробвах, тц. Накрая баща му го нахрани, пред него номера не минават. Май си не беше достатъчно гладно детето ама насила изяде половината. Не знам дали е правилно насила да се храни. Но според мен в случая е възпитателно, защото все пак сам си поиска храната и му се даде точно квото поиска.  Друг път да си знае. Ама едва ли ще се научи скоро предвид че прави този номер от край време. Лош характер имат раците. Това въм го чела в много хороскопи, а сега се убеждавам лично в него. Могат да са адски добри, страхотни актьори, чаровници, но обичат да засегнат човек, да го връткат, дразнят и да му гледат сеира. Има и изключения де ама те се отнасят за по интелигентните раци и явно с положителни влияния от др планети в хороскопа. И наистина напук правят дори да е в техен ущърб.
Аз съм риба и си разбирам рачето (с изключение на ината, когато го ползва с ясното съзнание, че е в негова вреда). С добро най става при него. Или като много се ядосам и го уплаша.

Виждам, че вече съм писала в тази тема преди 9 месеца сега да ви дам един ъпдейт! Положението е не просто по-зле, а с пъти по-нетърпимо

Първо вече не иска да спи на обяд. Даже в колата на връщане от парка или площадката не заспива, нищо, че е тичал цяла сутрин и е изтощен, просто няма сила, която да го накара да заспи. Понякога лягам с него и лежа до него по час - час и половина и пак не заспива, а аз издивявам. В кошарата не мога да го оставя, защото вече е голям и я прескача без проблем.

Понеже не спи е още по-нервен. И истерясва още повече. Пищи, дере се и не спира, докато не стане неговото а в повечето случаи не става.

Преди нямаше сестра, сега има. Бие я най-редовно и то пред очите ми. Тя си спи най-кротко, аз си играя с него (разбирам да се занимавам с нея и да се чувства отхвърлен, но не!) и както си играем отива при нея и я удря, където свари. Наказвам го моментално - стои в тайм аут за 1 минута, ама вече ще е за 2 минути, понеже скоро ще навърши 2 години.

Бие и мен и баща му най-редовно. Вчера беше докопал една тояга и както си я държеше замахна и ме тресна с все сила по главата. Казвам ви свитки ми изкочиха идеше ми да му зашия не един а 5 шамара, но се въздържах. Наказах го и известно време не си говорех и играех с него. Той се извини, гушна ме и 10 минути по-късно пак от нищото, без повод, както си играеше с нещо, дойде при мен и започна да ме щипе по вътрешната страна на ръката ми толкова силно, че станах цялата на червени петна последва същата процедура по наказанието, ама не знам дали изобщо работи вече

Отделно като се тръшне в някой магазин, в момента, в който го вдигна започва да ми удря шамари и истерясва още повече, а аз просто искам да го изнеса, за да не му слушат всички истериите.

И все пак, през повечето време съм спокойна и не му викам, нито креща, не го удрям и дотук с теорията "спокойна майка=спокойно дете", явно не се отнася за нас.

По цял ден е с мен, никога не го оставям никъде, обръщам 100 пъти повече внимание на него, отколкото на сестра му, така, че няма причина да се чувства изоставен или самотен или необичан. Водя го къде ли не, отделно живеем в къща с огромен двор и по цял ден играем навън. Има си и приятелчета и с тях се вижда. Водя го и на групи за игра (като ясла само дето и аз съм там и го наблюдавам отстрани какви ги върши) ако има нужда от мен винаги съм около него... Просто не разбирам откъде идва това поведение и тази агресия от жегата не е, щото живеем на север и при нас е по-хладно

моята дъщеря си истерясва всеки ден поне по 2,3 пъти. започва още от сутринта и винаги за различно нещо. ПОнякога не мога да преположа кое може да я раздразни. Вчера рева защото роклята и нямала копчета отпред додолу(има такива само до кръста)-е не разбира че не може да се разкопчее повече. Днес без да преувеличавам рева1 час забаща си и стоя до вратата да го чака, тръркаля се.ПОстоянно търся различни подходи да я успокоя, не се ядосвам, гледам да я развеселя,ама НЕ. Днес цялата улица я чу, да не говоря,ч е бебето не може да спи.по горе пишеха да предполагаме аккво може да ги раздразни, понякога е мн. трудно това. Старая се мн. да я развеселявам, пробвам вс. да й отвлека вниманието, ама не. Винаги има причина за рева и тръшкането, само че аз мисля ч е е никаква(но за тях си е важна). ПОнякога ми идва да я нашамаря, но пък и ми  емъчно за малкото мишле. Все още нищо не разбира и не може да владее емоциите си. и на мен остава вярата след 3 г.да се оправи.
И като и мине истерията и ми казва "Дея слуша" слуша,ама не ме пита мен какво ми е.

От къде идва? Идва от балканския ген.

И защо все в магазини се тръшкат? Сигурно, защото се надяват на повече публика там.

При нас е обратното. Навън, повечето време и случаи, е ангел срамежлив. Не броя реването и мрънкането, когато не иска да си тръгваме от площадката, но това е в рамките на очакваното и нормалното. Никога не се тръшкала да й се купи нещо. От време на време посяга да удари мен или баща си (него по-често). Никога не е посягала да удари друго дете. Дори, когато някое я удари, тя стои и го гледа учудено. 2-3 пъти изтеряса  навън за това, че й е направена забележка да не си лапа мръсните ръце/пипа, където помиярите ... и когато нямаше сила на Земята, която да я убеди да се снима за паспорт. Малко, но качествено и от сърце. Събрахме квартала. Бабките тичаха след нас да й предлагат бонбони, което допълнително я дразнеше. Истерясването, обикновено се случва вкъщи. Очаквам някой ден социалните да ми звъннат на вратата, а как ме гледат някои съседи... Сигурно си мислят, че кой знае какво й правя, а аз в повечето случаи говоря "на висок тон". Много рядко съм отваряла шамарената фабрика и то по-скоро, когато вече тотално не съм знаела къде съм от нерви, а не с възпитателен ефект (убедена съм,че шамарите много, много не възпитават). Дано вече премине този пубертет, че по-честното ти било аз да си взема един пистолет и да се гръмна, та да спрем да се тормозим.

`Reni`, все едно описваш моя Теодор. Бие, истерясва, наказвам го, но поука не си взема, все едно не му пука. Ужас на ужасите, просто по ужасно дете не мога да си представя. Наказвам го с чиста съвест и хич не ми е жал, защото е непоносим отвсякъде. Колкото повече му угаждам толкова повече ми качва на главата. Прибива ни всички наред. Мен шамари яки. Одеве точно ме шамароса няколко пъти. Нарая аз го шамаросах с цел да му покажа кво е и че и аз мога. Помогна. Продължи с ритане. Хваща тежки предмети и метка по другите. Най малък е, а ни бие всичките. Днес пак рева навън на земята се тръшна щото съм му съблякла якето. А беше адски жега съответно. Никакви опити за успокоение не помогнаха. Вкарах го вътре да си реве, ние всички бяхме на двора. Поизчаках 5 мин да се понареве и после по лесно беше успокояването. Искаше да го гушна, направих го и след малко пое към следващата беля. Луд умора нема са казали хората. Дай да видим до къде ще я докарат, става ми интересно кой кого ще пребори. Въпреки че вече се усещам преборена   Не искам да те отчайвам ама като го гледам как става все по зле нямам никакви надежди нещата да стават по добре занапред. Май все по зле ще става

Да взема да включа и моето раче в компанията на истерясващите. Няма какво да описвам, все едно да повтарям написаното вече. Интересното при Ани, е че при баба си е ангелче, на улицата също, в магазините не се тръшка, въобще дете за пример. Но аз вкъщи ли съм, става страшно. После се появява баба й /живеем заедно в къща/, която ме обявява за лош родител/ли, а Ани види ли я, започва цирка с нови сили. Едва ли не я коля. Актриса ще става явно. За да се успокой днес, при поредното зловещо пищене, трябваше да я изведа навън по чорапи и да се успокой гушната в мен. Отне малко време, но после все едно нищо не беше станало. Вече съм доста "наплашена" и като чуя думата "Искам" и побелявам още повече, защото знам какво ще последва. Пример: тръгнала с високите ми токчета да слиза по стълбите, обяснявам, че е опасно и т.н.,  но тя каза Искаммммм и започва да реве с всички сили, което преминава в пищене ако все пак не й разреша. Зацикля като грамофонна плоча на 1-2 думи и само това си пее.
Трудно мога да й отвлека вниманието от нещо, ако искам да я гушна и да й обясня тя се дърпа.
Оплаках се, като че ли ми олекна.

Знаех си, че тук ще срещна сродни душици.

НикиФин, аз съм наблизо (в Белгия), дай да ги съберем да ги видим каква гледка ще са заедно само да не се изпотрепят каквито са побойници

(макар, че като се замисля може би няма да е зле да го ступа някой, може пък най-накрая да се отучи да удря )

Максин, когато майка ми го гледа (дали защото сме на гости в България и е на чуждо място не знам) винаги ми казва, че е кротък и разбран, докато аз не се появя. Види ли ме издивява. И тя си мисли, че е така, понеже го глезя и не го възпитавам

Интересното е, че е засега не посяга на чужди деца, с изключение на сестра му (пу-пу да не го хваля), но нас ни млати редовно, като аз си го отнасям най-често слагам го в стола за хранене, за да яде, започва да пищи и се опитва да избяга; слагам го в стола за кола, веднага се опъва на дъга и едвам успявам да го вържа тръгвам да сменям памперса-пищи като луд и не дава, а ако го натисна (което правя рядко, например, когато сестра му се дере и има нужда от мен и съответно нямам време да го чакам) ме удря. Опитвам се да го обличам или събличам-пак рев и пак ми посяга. Сложа ли го да спи става страшно. Опитам ли се да го сложа в количката при сестра му (имаме двойна) пак започва да ме рита и шамаросва. Няма едно нещо, което да става от раз, без рев и без истерии имам чувството, че само ако го оставя да руши нкоя мебел е истиснки щастлив и усмихнат и в добро настроение за по-дълъг период.

`Reni` , мани пропаднали сме. Сега ще ходим на гости на наши приятели в Италия и Гърция и изпитвам трудности да убедя мъжа ми, че трябва да отседнем на хотел, защото освен, че сме много народ после няма да можем да платим щетите след диванетата. Казах му, че лично аз не искам семейство като нашето да ми гостува. Аз съм си генетично истерична, ама се надявах поне едно кротко датско роботче да ми се падне. Мъжът ми сега си бие главата с мен и проклетите ми балкански гени 
И дал Господ гласища на всички бе. Оплакват се от детската, че Давид много вика. Казах им че е генетично, и аз съм така, не мога да говоря тихо, защото ме заболява гърло от напрягане да се стягам  Как да накарам детето да говори тихо, като това му е естественият тон  Луднали са, искат да го местят в друга детска. Тук хората имат много тихи гласове. Сигурно затова и не съм чула за датски оперен певец  , все испанци, италианци и т.под. гасовити нации ги пускат. 
И не че датчанчетата не са проклети, нали ги гледам по площадките, има си издънки. Може да се колят помежду си ама си го праят тихомълком. То верно си е национална култура, да не си изразяват емоциите, ама явно и е генетично да се сдържат, а не да ореват малата за най малкото нещо като моите как правят.

Е това и аз се чудя напоследък!!! Само нашето реве по паркове, магазини, други деца не съм видяла да се тръшкотят така! Плюс това ние живеем на село, еми само нашия звяр реве из махалата, не съм чула друго дете така да реве (2-3 пъти да сме чули дет се вика и толкова ).
Положението ни е същото - тръшкане, реване, писъци, ако не е нейното. Ама е на 1,2 г. Днеска 3 закуски правих, не и не. При нея сега идеята е да яде сама, давам й една лъжица с която рови в купичката, иначе НЕ отваря уста и реве. После аз давам колкото повече мога да дам, за да се свършва, а тя си рови с лъжицата, обаче взе да я вади навън, да маже, да ми дава да ям... От 2-3 дена иска да маже с лъжицата, бърка с ръка в купичката и като й се скарам, става и сяда на земята и почва да реве. Сменихме днес столчето високото и едно ниско столче, никъде не се кротва.
Вече едвам я приспиваме през деня, в яслата спи и заспива сама, не на ръце. Вкъщи вечер се дундуркаме, кога става бързо, кога не. Нощно време пие мляко 2-3 пъти, вече изобщо часовник не гледам, изобщо не знам в колко ставам, само отивам, гушвам я бързо, защото се буди с рев...  

Ники това е култов текст! Момиче, имаш талант да пишеш!