Детски истерии - това има ли го и при вас?

аз си го обяснявам с жегите 
моят син е доста по- голям, ама е същият инат. според мен се пробват с какво могат да постигат прищевки и докъде се простира властта им. оставям го да пищи и да се тръшка , като се успокои - му говоря. важно е да си постоянна и непреклонна, за да разбере детето къде е границата.
препоръчвам като начин за наказание стоенето сам в ъгъл на коридора- моят син много се респектира от това, за разлика от шамарите.

И мойта голямата е същата истерия и реве и се тръшка и заплашва, удря...абе лудница ви казвам. Направо съжалявам вече, че не я пуснах на дежурна градина. Но виждам светлина в тунела - 1 септември наближава.

mama_panika, детенцето ти е много малко, още бебе. За какви шамари става въпрос? Опитай с повече нежност и внимание. Когато опита да удря, му хвани ръчичката и го накарай да те погали. Като ти гледам и ника, който си си избрала....бих се посъветвала да се опиташ да се поуспокоиш. Децата имат невероятно точни и чувствителни индикатори за нервното състояние на мама. Успех!   

Моят син също е инат, тръшка се понякога, но засега успявам да го успокоявам. Това което мене ме притеснява е че понякога посяга да ме удря по лицето, това става в случаите когато се наложи да тръгваме, и аз му прекъсна заниманията и го вземам на ръце. всъщност при него това е някакъв начин да си изрази неудоволствието че го прекъсвам. но според мене това ще отмине, когато започне повече да разбира.

Детето е на 4 години. Просто са две.
На 4 години шамарите са си нормални. Особено когато детето реши да ти прави напук. Въпрос на гледна точка.
Аз лично игнорирам категорично истериите на дъщеря ми. Ако сме навън просто си тръгвам. След 3 секунди е престанала. В къщи я оставям да се тръшка колкото си иска.

Не е на 4 - пише на годинка и десет месеца...а и каква ясла на 4 години?
И според мен е рано за шамари, пробвай с повече гушкане и говорене.

Не се отчайвай. Всички имаме деца и на всички ни децата са минали през тези кризи. Имало е моменти в които съм си мислила, че ще откача.
Е, сега имам възможно най-послушното и добро дете, но и тя от време на време изпада в такива ситуации, че ми идва да и лепна два шамара и да я оставя да реве. Но вече просто ми се вижда много голяма за да яде шамари, много ще я обидя, ако я ударя.
Та от както спрях шамарите, които до около двете и годинки много често използвах, срам ме, но беше така, детето ми стана много по спокойно. А кризите ги отминавам с говорене, или пък просто и казвам, че съм и много, много сърдита и не и говоря.
Но тя е по голяма, от цялата работа, просто искам да те успокоя, че и това минава, какво да ги правим периоди разни!

Бебешкия пубертет го е гепил.

Голямата ми дъщеря беше същата на същата възраст. И лекарката ни се беше хванала за главата чак-имахме направление за детски психолог. Не се възползвахме от него. Отмина проблема, като проговори. Решихме, че е била във фаза да разбира всичко, а да не може да си каже каквото иска и това явно я е изнервяло.

Е, той просто пораства, определя границите на влиянието си в момента. Нормално е. Това е само един от такива истерични периоди.
Другото е, че спирайки го от ясла си му променила дневния ритъм, затова е нервен. Сега му е паднало да е до теб, разбира се че ще се опита да те работи Той всъщност отчаяно иска доказателства на любовта ти. Не се чувства никак сигурен в нея.
Моя съвет е повече нежност и търпение, шамарите и къръниците няма да помогнат, само ще влошат нещата, понеже ти ще се чувстваш виновна, а той ще го усеща.
Търпение!
 

И при 2-годишните, както и при 4-годишните в голяма степен това се дължи на възрастта. Има много статии по въпроса. За съжаление трябва да се мине през това, за да отгледаме нормални деца. Съгласна съм с мама Nastasja.

 

Е, аз като казвам "шамари" нямам предвид пребиване, има разлика между шляпване и здраво бийване, според мен, но ако трябва да бъда искрена, много ми е съвестно, когато прибягвам до този метод, изпитвам угризения после. Не го използвам за щяло и не щяло, но понякога направо ми призлява от инатлъка на малчо, а да не говорим как се чувствам, когато той ми посяга - на мен или на другите близки, а често и на другите дечица в парка, когато му вземат играчка или когато не му дадат своя.
Честно казано, и аз смятам, че донякъде промененият му дневен режим е пречка, и ми е адски гадно, като си помисля как ще свиква пак в скоро време, но какво да се прави.
Благодаря Ви!
 

Аууу, не ме питай!
Постоянно е нервна и кисела до безобразие.
Все си мисля, че й влияят жегите, защото това поведение започна с топлото време.
Е, може и да е криза на възрастта, а пък аз да обвинявам напразно слънцето

ако някоя мама отрече че при нейното дете няма такова нещо - ще излъжеее. като удря мен отива в стята за да помисли или спирам да говоря и я игнорирам, което я впечатлява и после сама казва, че няма да удря , до другия път когато нещо не и изнася. ако удари дете навън се  прибираме, освен ако другото не е ударило първо, онзи ден изпадна в истерия в банята- не ме къпиииииии, рев адски, сигурно ни чу целия блок, ама защо бе маменце да не те къпя? не ме къпииииии, теглих и една бърза сапунка и я изкарах от банята. а като не се е наспала киселее още повече, обаче тогава съм по внимателна и гледам да не дразня телето  вкъщи и така.

а пляс по дупето няма никакъв ефект при нас и по скоро тва е когато аз изпадна в безизходица

Опитай де се успокоиш. Детето ти е мъничко. Ти си нервна, предаваш му напрежението си и се завъртате в омагьосан кръг.
Не е фатално ако не яде всеки път щом ти решиш, че е време за хранене. В тази жега давай повече течности и се опитай да си по-спокойна.
Яслата е сериозен стрес за едно такова малко човече. Не го засилвай с пляскане, това само влошава нещата. Боят, пляскането или както и да го наречете не е решение, а само допълнително задълбочаване на проблема.
Страхът от болката и наказанието не възпитава а дресира.

Сигурно е някакъв период в растежа му....дано отмине по-бързо

Kakvi jegi, kakav bebe6ki pubertet!? Vseki den na detskata plo6tadka se sblaskam to4no s takiva iznerveni i agresivni deca, koito ili blaskat ili udrjat moeto dete....Edinstveno i samo vina imat roditelite i nikoi drug.Mnogo sajaljavam, no tova e samata istina.

И много ми е интересно как реагираш в такъв случай, lunica, след като твоето дете никога не изпада в такива състояния - може би наблюдаваш мълчаливо, за да не подтикваш и твоето детенце към агресия?

Истината е,че трябва много търпение,които и на нас липсва понякога. Моето момче е много капризно,всичко иска веднага и на момента. От известно време и той посяга.В началото-като ответна реакция-го пернах през ръчичката,пак посегна,после пак аз и така,накрая аз се отказах. Сега като посегне аз почвам да се смея,той почва след мен,гушкаме се и всичко минава. Със всичко можеш да се справиш само с любов и търпение,но първо трябва да се справиш със себе си.

Моя син беше в такъв период около 2 годишна възраст, продължи почти до към 3, но при нас беше съпроводено и с изоставане в говора, което го подтикваше към нервност и изблици. След лека терапия предписана от детски невролог нещата се нормализираха и сега на 4 и половина изпада в такива кризи само при стресови ситуации / преумора или притеснение от непознати/.

Моята дъщеря още не ходи на ясла,но е същата инатлийка и истеричка.КАквото тя си науми трябва да стане,иначе се почва рев,тръшкане,до посиняване.Не помага нищо,само гушкане и спира да реве-пробвах всичко-от говорене,безразличие,шамарчета по дупето-не,нищо не върши работа,спрях всичко.Най-ме е срам като го прави това по площадките и навън,а тя редовно го прави,но и това вече го преглъщам.Говоря,говоря и само говоря и ако не помага поне знам,че правя каквото трябва.Въобще не смятам,че имам аз или баща и някаква вина,нито се чувствам виновна за нещо,не си го обяснявам.
Само такива майки,дето не са го изпитвали могат да говорят небивалици,като това,че родителите били виновни.Смятам,че такива деца са по-активни,по-емоционални,другите са да речем по-пасивни и кротки.Тя често се буди и нощем по 2-3 пъти поне и плаче-сънува разни работи,които ги преживява-има деца,на чиито майки завиждам-спи по цяла нощ-ами то явно не преживява нещата,като дъщеря ми например.Мъжа ми казва един епитет на такива деца....който не е правилен и е грозен,не мога да му забраня,но не го споделям,няма да го кажа и тук,но някой може да се сети какво мъжа ми роди за по-неемоционалните деца.Съжалявам,ама това го казвам за такива жени като потребителката,изказала се против родителите-все едно сме си хвърлили децата на пътя и не си ги възпитаваме ли?lunica ,знаеш ли ,че от говорене и пак говорене в къщи устата ме боли вече,ти съм сигурна толкова не си говорила на твоето кротко дете,защото на по-буйните им трява повече говорене...оправих я засега от доста проблеми от рода на блъскането на други деца-само с ужасно много говорене-не съм виждала друга майка на площадката пък аз толкова да говори на детето си-едни пият кафе,други си стоят по пейките-трети са с децата си и им говорят,ама аз съм плътно зад нея и все говоря-майче това,майче онова,не така,не онова,не се прави така,не се прави онова,не се блъска дете......наказвала съм,прибирала съм я в къщи,пак говоря....ти като много знаеш-дай тогава съвети как да стане по друг начин,нали аз съм виновна?

От разговорите ми с хора, дето са минали по тоя път, между които има и лекари, макар и не педиатри, стигам до техния извод, че децата са различни като темперамент, характер и т. н. Наистина, по-емоционалните преживявали всичко по-бурно, затова реакциите им били такива. Естествено, че родителите имат роля, но тя е непълна - не бих казала, че възпитавам погрешно детето си, или че не правя опит да се справя с проблема, за който съм пуснала темата.
Lunica, съжалявам, но в случая, в който упрекваш косвено мен и другите родители, че едва ли не не можем да озаптим децата си по детските площадки и те налитат на по-кротките, ми звучи като обвинение срещу влюбения, че е влюбен, или срещу негъра, че е черен....

 


Мда.... много лесно да кажеш, че е от липса на възпитание. Не че го няма това, но когато говорим за 2 годишни деца, все още не може да се коментира възпитанието.
Ако е на 5-6 и е така, може. 

Никога, нито едно от двете ми деца е посягало да ме удря! 

Тръшкали са се, в истерии са изпадали, но да са ме удряли  . Като не става с добро- хайде в другата стая и като се успокоиш, ела! Действа.

Кое точно действа и при каква ситуация? 

Сама казваш, че никое от децата ти не ти е посягало.

Е, моето ме е удряло и хапало и то зверски. Нищо не помага в такава ситуация. Не мислете, че това е някакъв период. Ако не става с говорене ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ СПЕЦИАЛИСТ, ТОВА НЕ Е МАЛОВАЖЕН ПРОБЛЕМ! И тези обяснения с бебешкия пубертет взеха да ми писват, за всяко нещо с това да се обяснява. 
Ето аз казвам, минала съм по този път и съм се справила. 

Справила си се с любов, говорене, любов търпение, любов ...
Нервната майка прави и детето си нервно. Без да го иска, без дори да го осъзнава. Това е истината. Всички сте ужасно уморени. Не сте виновни вие. Времето е такова.

Не само. Казах проведохме терапия след консултация с детски невролог и психолог.

Рasinet , не разбрах, че си търсила помощ от специалист. При този факт, към любовта добавям още любов и здрав разум.
Възхищавам се на хора, които не си заравят главата в пясъка.   

lunica, за каква агресия говориш при деца на по 1-1.6г? Ти чуваш ли се въобще? Ако е по вина на родителите, защо проблема както се появява от нищото, така си и заминава(поне при Констанца беше така)?

Говоря за безпричинното тръшкане и истериите. Боя е друга работа.

И мен не ме удря-казах и ,че мама и тати не се удрят и тя не удря-удря други деца. докато сме навън-та не върви-марш в другата стая.... Там редовно като го направи това играе:бързо в количката и в къщи!!!Ама и това не помага и другият път-отново си позволява да удари някое дете. Все едно не съм я наказала предният път. А за колко говорене говорим тук -преди в къщито говоря-не се удря,не се удря......1000000 пъти-и все едно не съм говорила.Абе ако проблема е говоренето на детето кое е редно и кое не-аз пък въобще не се чувствам виновна за нищо-сигурно плюски ми излязоха на устата да говоря....в къщи,навън.....ще видим на 3 години как ще е.Ако е пак така-на психолог бегом!Въпреки,че от сега виждам,че реагира положително на повечето говорене-може наистина да е част от бебешкият пубертет,не може да хвърлиш едно дете на 1.6-3г на психолог ей така.Те сега си решават да си проявяват ината и ти си този,който до 3 г.трябва да им разкаже играта кое как е-не може едно 1.6г-2г дете да разбере приказванията на психолога.

Е написала съм го- като се тръшкат и изпадат в истерия така правЕХ. Вече няма нужда.


Навън- всичко бях пробвала...гушкане, каране, прибиране вкъщи, всякакви мирни действия. До като по веднъж, през три години- не ги опердаших в един вход. 2003 нея, 2007 него. Спря се с всякакво тръшкане.
Но никога не са ми посягали. Каката никога на никой. Малкия се е пробвал на деца, но бързо е разбирал, че не бива! 

Това е добре, радвай се.


Но тези изречения не знам какво влагаш, ама как можеш да ги напишеш.
За какво хвърляне изобщо става дума? 

Pasinet, уважавам те, но и аз не разбирам какво би дирило 3 г дете при психолог? 

На 2 и 5 месеца, ако трябва да бъда точна и казах, че беше детски невролог жената и психолог. Определено имаше проблеми детето ми и тя много ми помогна, включително и с  лекарства.
Не говоря за инцидентно инатене, става дума за ежедневно тръшкане, превъзбуда водеща до изнервяне и в съчетание с това като не разбираше нищо и не говореше , нещата бяха страшни.
Без нейната намеса не знам до къде щеше да стигне детето.
Това хапане зверски и истерии за нищо.
Дори в картона му от изписването от яслата написаха " не може да бъде убеден с думи!!!"
След 3 месеца терапия започна да се успокоява и да се опитва да говори.

Сега е добре и бих казала добро дете и никак не е агресивен, случва се да изпадне в криза много рядко, ако е преуморен или се притеснява от чужди хора.

lunica, опитай се да пишеш на кирилица, за да ни е по лесно да те четем. Много ми е интересно, на колко годинки е детето ти?

Здравейте, много съм притеснена с истериите на моето момченце, които се проявяват вече всеки ден. Ходи на ясла, там са много доволни от него, казват че е много послушен и весел, голям артист, не се бие с децата.Но...в къщи често ме удря, хапе, дере ме. Казва,че обича само тати ,а мама не. Аз също много му говоря, винаги пробвам с добро, но понякога стигаме до бой. Притеснявам се от какво е предизвикана тази агресия към мен, като смятам ,че съм сравнително добра майка. Вярно, че вечер съм доста изморена и изнервена , след тежкия работен ден и все бързам да свърша домакинската работа, но гледам да му обърна и на него внимание, но явно не се справям.

moiat sin e na tri i polovina ot skoro mi pravi takiva drami ,a az misleh 4e na men niama da mi se slu4i.za men tova e tehnia na4in za nalagane

Синът ми е същия Постоянно иска да пипа всичко и когато не получи нещо изпада в невероятни истерии, пищи все едно го колям, тръшка се, удря, хапе, рита... опасна работа. Говоря, говоря, обяснявам... ефект никакъв. Но не се отказвам и винаги съм много спокойна в такива моменти. Когато тръгне да удря, хващам ръката му и казвам "не". Ако продължи да удря ставам, тръгвам към другата стая и му казвам, че няма да си играем, понеже ме боли и съм обидена. И от това ефект голям няма, но поне разбира, че е сгрешил, просто по изражението му си личи, че разбира какво става. Има дни, в които постоянно се дере за нещо.. намалявам дразнителите до минимум като крия и не ползвам пред него предмети, с които не може да си играе, поне доколкото това е възможно, за да не го дразня и стискам зъби и така. Май тепърва ще става по-зле мъжът ми все ме плаши с "ужасните 2 години"

ами когато миа се ядоса и ме удари за първи път /беше на около 1 год и 6 мес/ щото не стана тва което иска се втрещих и се направих че не разбирам, но като повтори и потрети - отидох при психолог супер притеснена, защото ми се видя странно, предвид че нито аз нито баща и я беше удрял. та той ми каза че децата се самодоказват, проверяват докъде може да стигнат в отношенията с родителите, и също ми каза че това се случва при всички деца в определен период на израстването, иначе и аз съм така-като се разпищи за нещо си отива в стаята, но това не значи че когато се ядоса , защото не разрешавам нещо /примерно да разлива вода по паркета/ пак посяга. направо ме учудваш

Моят син откакто се роди е чувтствително дете,сам никога не пожела да заспива,изпада постоянно в истерии и докато не го приспя аз с люшкане не спира да плаче и да се дере,трае с часове,вече не го оставям.Отскоро обаче всичко го дразни,ако не е както той си го е наумил почва да пищи и да блъска,рита предмета,изапа в истерии.Стана злояд,не иска да спи на обед и дори с люлеене се гъне в ръцете ми и се огъва назад като в дъга и крещи.Незнам какво става ,но много с епритеснявам,изпадам иа з  кризи,което е много лошо,понеже не мога да се справя и се разплаквам.Дано отмине този черен период,че имам чувството,че всички ще полудеем вкъщи...

Прочетох оплакванията ти и искам да те попитам как се спа ви със ситуацията.Сега ще опиша моят случай.Моята внучка е почти на 5г.От близо 5-6 месеца започна да изпада в истерия.Като я удари по малкия ми внук който и е братовчед ,като и вземе играчка нещо като не е нейната и започва да плаче,рита, тръшка се на земята и пищи.Направо се сбъркваме какво да я правим.А сега след като си има сестричка която за съжаление е още в  защото е много малка пак започва с истериите.Като се прибра майка и от болница то една глезя едно чудо и много е ясно че и на майка и не и лесно като знае че си е оставила бебето в болница и е изнервена а и голямата изпада в истерия направо не знам как ще се справят .Мола дайте съвет.Знам че не е малка но не разбира като и се говори казва да няма повече до следващия път.Благодаря ви предварително .Извинявайте за дългото писание.

                       
Прочетох оплакванията ти и искам да те попитам как се справи със ситуацията.Сега ще опиша моят случай.Моята внучка е почти на 5г.От близо 5-6 месеца започна да изпада в истерия.Като я удари по малкия ми внук, който и е братовчед ,като и вземе играчка, нещо като не е нейната и започва да плаче,рита, тръшка се на земята и пищи.Направо се сбъркваме какво да я правим.А сега след като си има сестричка която за съжаление е още в неонатологията с ниско тегло-1600  пак започва с истериите.Като се прибра майка и от болница то една глезня едно чудо и много е ясно ,че и на майка и не и лесно като знае че си е оставила бебето в болница и е изнервена, а и голямата изпада в истерия, направо не знам как ще се справят .Моля, дайте съвет.Знам че не е малка, но не разбира като и се говори казва" да няма повече "до следващия път.Благодаря ви предварително .Извинявайте за дългото писание.
 

И синът ми изпада в такива състояния. Когато беше на 1,8 - 1,11 год. започна да се държи така. Хапеше, скубеше и удряше. Не бях в състояние да му обясня, че така не бива да се държи. Въпреки това не спирах да му повтарям всеки път, когато направи нещо такова. Дали от думите ми или просто израсна този период, но отмина. Стана по-спокоен, по-разбран. Сега отново е в такъв период. И силно се надявам да е само период, а не типична черта от характера му. Този месец се разболя на два пъти, по-скоро не се доизлекува първия път и се наложи повече време да си стои вкъщи и да не ходи на градина. Отдавам истеричното му и нервно поведение на това, че няма къде да си изразходи енергията, така както ако е на градина. Отдавам го и на това, че се поразглези, отпусна се, а и аз не го "стягам" много, защото като е болен, гледам да му угаждам, за да оздравее по-бързо. И с това като че ли си "вкарах автогол". Не можех да го спра или усмиря по никакъв начин. Даже съм стигала дотам, че да му ударя шамар, за да излезе от истерията. Докто една вечер не обясних на баща му и той го наказа, като му се скара сериозно, събра всичките му играчки и имитира изхвърлянето им. Тони си мислеше, че наистина сме ги изхвърлили. Баща му му обясни, че всяка една играчка оттук натаък ще трябва да си я заслужи с добро поведение и ако само за миг си позволи да обиди някой, да посегне да удари или нещо такова, ще остане без играчки и ще гледа другите деца как си играят, а той няма да има с какво. Същевременно му обясни, че постъпката му е грозна, че само лошите деца правят така, невъзпитаните, че никой няма да иска да си играе и общува с него (между другото, той знае какво означава думата "общувам"), как ще остане сам. Успя да му втълпи неадекватността на поведението му. Надявам се за много дълго време, защото аз бях на ръба на отчаянието, че не мога като негова майка да се справя с него, със собственото си дете.

Ако детето скоро е тръгнало на ясла и е по-чувствително е възможно да се е травмирало. Това е първата раздяла с мама и някои от  децата се чувстват предадени . Затова е тази агресия и нервност. А може тези номера да са усвоени в яслата.
Търпение и любов е решението, а не шамари!И спокойна и усмихната мама /трудно е понякога/

Как върви, борите ли ги истериите и как. Имам голям проблем с 2 истерични близначета 

аз си мисля че този период ще отмине при децата ни когато започнат да разбират.
ПОне при мен сега е така, момичето ми е на 2 години и вс.ден изпада в истерично състояние. Не  е агресивна, просто когато не получи това, което иска започва да се тръшка и да реве, обясняваш-ефект няма, гледам да я отвлека с др. няма полза. Все си мисля че като стане на 3 и започне да разбира няма да прави така. Пример-днес рева истерично само защото искаше да облече току що изпраната розова блуза за вечеря,  10 мин по късно искаше бисквити(но не от отворения пакет) а от затворения(от него и това е). Така всеки ден. МН. добре с едържи с др. деца навън, никога не посяга, обича бебето( на 3 м3сеца е), само го целува и прегръща. но когато не мине на нейната е истерична.
аз си го обяснявам с възрастта-това че са малки и не раазбират още вс.колкото и да обясняваме не разбират.

И3четох на всички мненията и притесненията..
Ето какво е положението при нас..
Преди седмица направихме сонда на окото на нашето дете.С пълна упойка ест., същият ден нещата бяха що годе добре..нали хранеше се добре..спеше си ..докато на следващият ден не 3апочна кошмара..3апочна 3а най-малкото нещо да си бърка в устата да побръща, ляга на 3емята и 3апочва да си тръшка главата колкото може..дере се скубе се..и мен ест. също..до каквото се докопа ..ужас Ви ка3вам!Не мога да и3ле3на с нея на ра3ходка- примерно минаваме с количката покрай люлки...и 3апочва едно диво пищене крещене едно и3виване в количката на дъга...посинява от рев..смъквам я слагам я на люлката и може 3,4,5 часа да седи там бе3 да стане...в момента в който спра люлката се 3апочва пищенето крещенето самонараняването..полудявам вече..И3писаха ни сироп УЖ 3а успокоение..никакъв ефект не виждам и днес ни и3пращат при детски психолог.Въ3можно ли е да е станало нещо след та3и манипулация на оченцето..

знам че някои лекарства се изписват от детски невролог при такива по тежки истерии.

Айде и ние в кюпа. Каката е от известно време в страшна фаза на истерията. Знам, че е период, но направо вече нямам търпение и нерви да отмине. И нищо не помагааааа... Ако живеехме в Америка, сигурно отдавна социалните да са ни позвънили на вратата. То е такова пищене и чудеса, че отвън някой ще рече "Пребиха си детето". А то какво - тя просто си решила, че й е време да попищи малко и да ни изпили нервите. Лошото е, че като започне да пищи и малкият решава от солидарност да я подкрепя. И става една лудница..., абе не е за описване.

На същата възраст моята госпожица ни беше подлудила с такива прояви, чак мислех дали не е с психични отклонения , нещо страшно беше. Сега вече е на почти 5 и няма по-кротко и добро дете от нея. Това е период, опитай се да го приемеш(макар че е адски трудно, помня го още) и изчакай да отмине. Давах и киетюд-сироп, давах и успокоителен чай на блевит-подобрение имаше леко. Направих режима монотонен, максимално релаксиращ, да знае че всеки ден се повтаря едно и също нещо и без никакви новости. Постепенно нещата се сталбилизираха. Търпение, ще отмине.Характерно е за тази възраст, някои го наричат ранен пубертет.

Na6ite isterii sjaka6 poleka otminawat. No be6e stra6no.Ne samo prez denja izpada6e w takiwa sustojanija, no i sigurno polowin godina ne moge6e i da spi spokojno, subugda6e se s pronizitelen pisuk, obikalja6e po4ti zaspala iz apartamenta, zatwarja6e se posred no6t sama w kilera, produlgawa6e da kre6ti i ne dopuska6e nikoj do sebe si. Rewe6e mi se, ne znaeh kak da j pomogna. Sega pone we4e spi i  da re4em prosto lesno se iznerwja i pla4e, no ne e w4e takawa isteri4na. Uspokoi se otkakto zapo4na da gowori malko powe4e

Ей това е истината макар че и аз гледам у дома си малка истеричка. Ядосвам се когато започне да пищи или да пълзи, срамувам се когато го прави навън... Но си давам сметка, че и ние предаваме своята умора и забързаност на детето и на моменти се чувствам тооолкова виновна...
А иначе в момента у нас е страшен кошмар. В състояние е с часове да вие /ама точно да вие/, защото не съм й пуснала анимация. Навън е като отвързано куче - чака за секунда да я пуснеш и се втурва накъдето й видят очите. А пък ако имаш късмет да я спреш се започват кански писъци. Редовно се прибираме с размахани ръце и крака, крещейки,  под укорителните погледи на останалите ... Катери се като катерица и аз умирам от ужас, защото не съм достатъчно висока за да стигна до върха на пързалките и да мога да я хвана, а като я издърпам от там следва поредното тръшкане. Говоря непрекъснато, тичам след нея, обяснявам - е за сега ефект никакъв. За мой срам съм я и пляскала, когато ми посегне /а се научи в яслата, дори с юмруци налиташе да удря/, но от това няма абсолютно никакъв ефект. По скоро се вбесява още повече и си подновява инатите.

и аз пробвам какво ли не за да се справя с истериите.Мъжа ми мисли че аок е на ясла ще се научи,аз не мисля така. ощеповече че иамме бебе на 3 месеца,но нашите истерии не а за него(не ревнува).ПО скоро бебебто ми помага за да я успокоя,макар че като пищи не чува какво говоря. Не става да и отвлечеш вниманието. Но ако успее да ме чуе и нося бебето и я моля да го целуне или да ми помогне с него. ПОнякога успявам.

joy4j , на яслата ще се научи може би единствено, че там не се истерясва. Но това не вярвам да намали истериите в къщи. Дори по зле ще стане, защото цял ден там ще си сдържа емоциите и вечер всичко насъбрано ще си изкара на теб. Говоря от личен опит и не казвам, че задължително така ще стане. Най интересното е, че в детската са кротки и послушни, не ами дори изглеждат много щастливи. Но реално май не е така щом като ме видят и почват да реват за щело и нещело, понякога дори невиждам капчица причина да реват. За мен това са неизразени емоции, които си позволяват само при мен да отприщват. Не знам как съм го постигнала и как да го променя, но ще приема че вината е в мен самата.

Puch4e , мен ако някой ме гледа укорително и ако съм много бесна нищо чудно и да му се изплезя и да го питам кво гледа. До сега не се е случвало, но то е защото някак си навън не си позволявам да изпадам в истерии. Точно като децата и аз, не пред всеки си позволявам. И като се замисля, най големи истерични сцени съм правила точно пред майка ми. Там спокойно си изразявам емоциите щото знам че няма да има последствия. И пред мъжът  ми си позволявам, ама лека полека като го видях и той как не може да се контролира когато беснея и ме е страх да не ме убие без да иска. Всичко е страх. Където не изпитваш страх там си позволяваш своеволия. Децата усещат къде е безопасно и действат. Най интересното е, че аз самата не знам как ще реагирам като ме вбесят. Понякога си мисля, че без да искам ще ги убия, просто не вярвам на себе си и в такива моменти ги изолирам от мен докато се нареват и докато аз се освестя. Мисля, че като истерясам ставам много опасна. Но те явно не мислят така. Но от баща им ги е страх и се подчиняват. Явно и тях както и мен ни е страх да не ни пребие. Щото хем е силен физически, хем не може да се котролира. Явно е прав като казва, че децата си позволяват да си правят всичко с мен защото не ги бия достатъчно силно така че да ги заболи. Не ми се вярва той да ги бие много силно. Но просто той като се ядоса и всичко се излъчва от лицето му, че всеки момент ще те убие. Аз не мога да постигна такова страшно изражение. СЛучвало ми се е само няколко пъти, но обикновено не успявам. Другата причина е, че много им се карам и правя забележки, защото те непрекъснато правят бели и аз следя всяка тяхна крачка по възможност. Баща им не го прави това, игнорира ги, не гледа кво правят и влиза в роля само когато направят наистина много голяма беля или едва не се убият. Тогава повишава тон и понеже се случва рядко те го чуват. На моите викове и забелележки толкова са свикнали, че не ги чуват, игнорират ги като дразнещ шум и това е. Да, ама не мога да ги оставя да си трошат главите и да рушат къщата. Просто не мога. На който не му пука му е много по лесен животът, факт.

Уф, Ники, доста си права за това, че си позволяват да се държат така при нас, защото знаят, че няма от какво толкова да се страхуват. Аз си мисля, че още като започна да се вбесявам ми личи, но явно за дъщеря ми това въобще не  е страшно. А и друго - човек трябва да е последователен в ограниченията и наказанията, а на мен не винаги ми се отдава това. Та явно и съпругът ми е прав като казва, че Дари идеално знае при кого ще пробие и при него никога не се е стигало до търкаляне по земята навън ...

Позната история.По4ти всеки ден като си науми нещо опасно и аз не му позволя следва тръшкане,пищене,блъскане.....И навън не успявам да го овладея,защото той не 4ува какво му говориш,извива се,не мога да го сложа в коли4ката.И най ми  е тъпо като другите майки те гледат укорително,все едно казват ,тая пък що не си възпитава детето.Не стига,4е е супер палав и постоянно тър4и,катери се,пада и аз след него по пързалките и катерушките.А другите майки седят по пейките ,пият кафе и приказват,аз вярвайте ми дори не мога да спра права,камо ли да седна.Най ме е старх да не се нарани,4е ве4е 3 белега има по лицето от дивотията си.

момичета успокоихте ме ,толкова хубаво ми стана, че има и други деца като моя син
аз бях започнала да се обвинявам, че явно погрешно го възпитаваме ,
то не беше пубертет детски между втората и третата годинка,
после пък до края на четвъртата годинка рязко качване на нивото на мъжките хормони у момченцета -ставаме мъже сиреч,
е да ама вече е на пет и нещата си ескалират, само че сега освен тръшкания и ревове,усъвършенства човека и речевите си способности-И ТАКА НИ ИЗлАГА ,
освен това при вас не знам как е , но синът ми винаги говори така високо -да не би да не му чуе някой случайно тирадите и поученията , обидите и възмущенията -срам голям, така ме ядосва ,
но осъзнавам,че това са бели кахъри,преди няколко седмици получи алергия От една дреха и като се подуха ръчичките и крачетата му и той като се отпусна-СЕ мОлЕХ ДА СЕ ТрЪШКА , ДА УПОрСТВА И ДА ПрАВИ бЕлИ 
въпреки всичко моят съвет е деца склонни да инатстват и да се налагат да се държат по-изкъсо
...............макар, че при нас и от това няма много полза,дано само инатът им да е в правилния път за в бъдеще-пък дотогава  ще стискаме зъби

maimp , сигурно много му се ядосваш, но е мнооого красиво дете /девойката също/. Честно да ти кажа не прочетох много от написаното от теб, защото се радвах на дечицата ти 

Има го, естествено. И това е фаза, и това ще мине. Децата заявяват себе си, заявяват претенциите си и това не е повод да се чувстваме провалени родители. Можем да се опитваме да ги успокоим и да обясним или да ги оставим да се тръшкат докато им мине, или да се тръшнем заедно с тях. Няма нужда да смачкваме естествените им пориви със строго възпитание или тежки наказания. Ако в тази възраст смачкаме желанието им да бъдат, желанието им да искат, желанието им да се налагат и да постигат, трябва да сме готови да понесем липсата на всичко това у тях и когато станат възрастни, а един плах и неуверен човек не постига особено много. И най- лошото, не се чувства добре в кожата си.
Нито ние сме кротки, подчинени машини, нито искаме децата ни да бъдат такива, нали?

Прочетох всичко и искам да ви кажа , че моето дете отдавна порасна, но сега съм по детските площадки с детето на приятелката ми и всеки ден гледаме изумителни сцени  на деца които налагат майките си и крещят като обезумели, а те се суетят около тях и едва ли не им се молят. Това не е никаква криза на възраста , това е липса на авторитет на майката. Може и да ви харесва да го наричате криза или както и да е, но само се заблуждавате.Търсите някаква причина за поведението им извън вас и грешите много. Съзнанието, на децата след като се родят е като бял лист хартия и трябва много, да внимаваме какво пишем върху него. Не позволявайте никой да се държи повелително с вас пред децата ви, това е един от основните проблеми в БГ семейството.

Казах каквото имах , не се хабете да ме нападате и да ме убеждавате колко добри майки сте. Аз това го знам. А и сега някоя умница ще вземе да ми гледа правописните грешки  Айде няма нужда.

Аз пък съм съгласна с теб. Но за това, че майките по площадките се молят на истерясалите си деца има причини. Една от тях може да е, защото не смеят да им викнат или да ги ударят, за да не ги обвинят, че тормозят и малтретират децата си. Може да предложиш друг начин за оправяне с деца, различен от шамаросване и молене. А замисляла ли си се, че може да е проблем дори майката да нарами детето си и да го занесе в къщи, просто защото не е Херкулес. Сещам се единствено за вариант да не го извежда сред хора, а само в къщи затворено. Ама като детето си има нужда да излезе и полудява.... Освен това пред хора децата може да си позволяват повече понеже знаят, че родителите им няма да им направят нищо.
Проблемът си е в децата, колкото и да ти се иска родителят да пише на тях като на бял лист. Доказателства че съм права безброй, просто ги намери из Нета.
Големият ми син си ме пошляпва редовно, въпреки че винаги си носи наказанията, си позволява отново и отново да го прави. Което е по интересното и в детската бие педагожките. Една година вече не могат да оправят с него. Дали са некадърни. Едва ли, след като се оправят с всички останали. Намериха психолог да го наблюдава, и той предложи дори да го запишат в специална детска градина. Оплакаха се много от силният му глас, че много вика и ни изкараха, че ние в къщи си викаме и от нас го е научил. Ама запецнаха като ги попитах, защо тогава от от родилния дом само той брецаше като магаре, а другите новородени едва мяучеха. Не са свикнали на силни гласове тук и веднага детето ми ненормално, родителите му не го възпитали и т.н. Ми нека те го възпитат, нали са специалисти. Па не искал да събира играчките заедно с другите деца. Ами като си смотана и не можеш да го накараш кой ти е виновен. Аз ако реша в къщи, че трябва да ги събере винаги намирам начин.

NikiFin ,  Да , замисляла съм се защо тези жени се държат така сякаш толерират поведението на децата си и наистина може, да има много причини. Аз в никакъв случай не искам да уча никоя майка как да си гледа детето. По скоро искам да не позволяват в никакъв случай такова поведение от децата си спрямо себеси . Това , че децата ще влизат в конфликт с другите деца е ясно. Това вече съм съгласна , че е сила на характера и опит да се наложи детето , но когато е спрямо майката има проблем определено. Моето дете го контролирах само с поглед , без да съм я удряла никога , нито веднъж. Тя е вече на 12 години така  че може, да потвърди. Никога не и отстъпих , нито един път и тя просто разбра още на около 2 години аз коя съм и как следва да общува с мен за да и се получават нещата. Стана хитра и дипломатична, в момента общува с другите така както аз със нея и не позволява никакви агресии и налагания от страна приятелите си. Така, че NikiFin никоя майка не заслужава такова отношение от детето си , много пъти ми е идвало да шамаросам някое чуждо дете , защото съм се чувствала лично обидена като майка от сцената която се разиграва.  Не го позволявайте   

Не си удряла, защото не ти се е налагало. Като ти идва да удариш чуждо дете, защо не го направиш. Защото е чуждо предполагам. Ако беше твое сигурно щеше да го направиш. Но твоето не те е ударило затова и ти не си го ударила. Детето ти е било лесно и податливо на контрол. Но много деца не са. Затова и родителите им си позволяват да ги бият, защото строгият поглед там не върши никаква работа. Всички казват Аз не бих позволила. Ама какво щяха да направят, ако точно тяхното дете истерясва и ги бие не казват. Аз с кротки опит нямам така че не мога да се изказвам по въпроса. Мога само да предполагам, че никога няма да ги ударя и един поглед ще е достатъчен. Ама за темпераментни и истерични деца мога много да говоря.
Само като погледнеш едно дете по очите му се чете дали е кротко, истерично или квото и да е. Аз лично винаги познавам кое какво е само като го погледна. В последствие се потвърждава предположението ми. И за тази цел не ми е нужно да познавам майка му изобщо. Моите и трите са бандити и им личи по очите. Като се разпищят искри хвърчат, все едно им светва погледът.
Децата ми прекрасно знаят, че тяхното няма да стане. Но това не ги спира да продължават да опитват вече 2 години. Има деца, които лесно се примиряват и приемат правилата. Моите са си по природа бунтари, а Давид определено си търси конфликта, това вече много хора са го забелязали, просто обича да предизвиква и да дразни.

О аз не отричам шамарите като мярка ако се налага . Чуждо детенце няма да ударя никога колкото и да ми се иска понякога Щом майка  му е преценила  че няма нужда коя съм аз да го шамаросвам. Аз харесвам луди и темпераментни деца , както ти казваш бандити Нека са лидери в своята си среда и обкръжение на площадката или в градината, но трябва да знаят , че мама е нещо друго. Аз сега като си говорим с тебе и си давам сметка , че не поведението на децата ме дразни а пасивноста на някой майки. Ти ме разбираш за какво говоря.

И нещо смешно , да ти кажа. С детето на моята приятелка което понякога капризничи и почва да повтаря на равни интервали и с тон, едно и също нещо , например " искам сладолееееедддд"  след като я послушам малко почвам и аз " искам сладолеееддддд" със същия тон и рев. Тя ме поглежда с едни нацупени устни  много смешно  и ми казва " стигааа"  И въпроса е приключен в рамките на 2 минути , ама е много смешна милата как ме поглежда и явно осъзнава колко е отвратително и се засяга 

GIIA ,това с имитирането наистина понякога има ефект ама далеч не винаги. И то при по големи деца действа, при бебета още повече ги изнервя. Поне моите.
Гарантирам ти, че ще харесаш и трите ми бедствия. Всички много ги харесват, но.... само на пръв поглед. Като почнат да правят бели, да пищят и т.н. добиваш същите впечатления като от площадката. А именно, че не са възпитани деца. И аз наистина често съм пасивна, в смисъл че, докато се разправям с едното, другите вече са направили куп бели и аз не че не съм забелязала, ама не съм могла да се мултиплицирам да се боря с всички. Те сега за секунди Теди намерил битулка и едва не счупи главата на брат си.Хваща всякакви тежки предмети и млати яко и наред.  На площадката единственото, което прави е да обикаля по масите и чуждите неща, да си взема кво си иска и после не го дава. Родителите си искат играчките той седи и гледа като пукал и казва не. Ако посегнат да си вземат предмета тръгва да тича и дори им се хили в очите. Сещаш се, че никой родител няма да тръгне да тича след чуждо бебе да си вземе нещата, малко унизително е. Но аз си го догонвам и вземам нещата, което е последвано от събиращи погледите истерии. Той не може да разбере или просто не му пука, че така не се прави. Отмъква чужди колела и никакви лоши погледи от родители не могат да го уплашат. Ако не съм аз да го боря като мечка, просто не знам родители как ще си вземат нещата, защото се иска да приложат сила, а те не смеят както се досещаш. Та ... такива ми ти работи.... То не е хубаво, ама понякога е толкова смешен, че ми иде да се изхиля от сурце, ама гледам да се сдържам знаейки колко се дразнят родителите. А тук изобщо не толерират такова поведение, децата им са страшно покорни и възпитани. Много рядко да съм свидетел на тръгване от площадката придружено от истерии. Всъщност истерии никога не съм виждала, само отчаян рев, и то маломощен и само от бебета. А моите редовно и трите истерясват като си тръгваме от там. Извждам ги едно по едно и ги връзвам в колата където ми надуват главата докато се приберем. Ако са близнаците само и сме с близнашката количка ги връзвам в количката и пак до вкъщи пищят все едно ги колят (понякога успея да ги залъжа, но не винаги работи). А знаят много добре, че ще си тръгнат колкото и да реват, но това не ги спира. Просто се борят до дупка. 
И трите са по силен харакер и от мен и от баща им. Но от него ги е страх, щото наистина като се разбеснее и аз се крия под масата от страх. А ако удари си ксъметлия, ако оцелееш.

До болка познато... . Много е трудно с деца като нашите-с характер ,който неможеш и да пречупиш. Поне при нас по никакъв начин. Науми ли си нещо прави струва и пак го постига.Накажа ли го реве до скъсване .

Тръшкаше се до 3 г. възраст и каквото и да опитвах, за да престане, не помагаше. Сега няма и помен от това поведение - кротко и възпитано дете е. Мисля, че това е период, който отминава, само здрави нерви да имат майките на такива деца 

NikiFin , Твоите ( 3 деца , поклон за което ) и всички други своенравни и луди хлапета  не са невъзпитани деца , напротив това са добре гледани деца които много добре знаят , че са обичани и всичко в крайна сметка се разминава и мама пак ще ги гушка. Много са хитри. Не ти е лесно, добре че татко им вдъхва респект  А на него смеят ли да правят номера или само на мама защото е добричка ?

GIIA , изобщо не съм добричка да ти кажа щото се карам много лошо като се наложи. Одеве примерно Давид стоеше на фотьойла, а Ева лежи пак там в краката му. И той ми вика Мамо гледай. Погледнах и той започна със всичка сила да удря (гази)  с крак Ева по гърба. Жив късмет ивади това дете, че не му счупи гърба, защото ако е на земята иди дойди, но фотьойлът е мек и се извива. Е хванах го и го пребих.  Чак ми стана жал за него, ама кво да направя, те ще се избият в буквалния смисъл на думата. Само това правят през цялото време.
Иначе гледам да им е добре във всяко едно отношение, угаждам в смисъл, че като се наакат веднага гледам да ги преобуя, угаждам им за ядене, само и само да ядат, щото са злояди и т.н. И те просто като че ли знаят, че ми пука за тях и ще направя всичко за да им е добре. На баща си даже не смеят да кажат, че са се усрали. Седят си усрани и като се появя веднага ми казват, почват да искат вода, ядене, гушкане и т.н. различни неща за които или не са се сетили или не са посмели да поискат от баща си. Той се не сеща дори да ги нахрани  слага си за него си и ако дойдат да си поискат им даде. Да се постарае да им сложи на масата нещо което обичат - NO CHANCE. И те си знаят явно, че на него не могат да разчитат и не го търсят за нищо. Ако имат разправии помежду си се оправят сами. За разлика аз като съм там нон стоп идват при мен да ми се глезят. Просто усещат на кой му пука и на кой не. Така че на тати... не че не правят номера, но далеч не си позволяват като при мен. При него всичко се прави тайно, докато при мен пред очите ми си правят забранени неща без да им пука. И истерии много рядко си позволяват пред баща си.
Хитри са, така е, знаят къде кво минава. Аз не се оправдавам, вината си е моя и може дори да е защото много ги целувам и това се приема за глезене. Но не искам да се насилвам да не им показвам любовта си, само и само за да имат респект от мен. Поне не сега докато са малки.  И като порастнат кво. Да вземат да ми кажат, че цял живот са имали нужда да ги гушна и цункам, но аз не съм го направила. И така не върви. Аз примерно си спомням с много любов за баба ми, която много ни угаждаше и и се бяхме качили буквално на главата. Но пък си я обичах МНОГО именно щото ми угаждаше. 

NikiFin Точно така е всичко. Децата просто си ги усещат нещата. Затова казвам , че за да си позволяват истерии  първо трябва,  да търсим причината в нашето поведение. Ама и при вас е пълна лудница  в хубавия смисъл разбира се 

А за мен истерията е начин да наложи волята си. И в този ред на мисли има деца, които не искат невъзможни неща. Има и такива обаче, които ги искат и не разбират от обяснения.
Най честият повод за истерия е, когато синът ми иска да го нося вместо да върви, а аз не мога.  Това определено не е провокирано нито от нервност, нито от агресивно отношение ( аз по принцип нямам таков аповедение). Напротив, дори съм склонна да заобикалям ако случайно иска да минем по друг път. Но не, въпреки че не е уморен, просто има моменти, и то никак не малко, в които не иска да върви. Никакво убеждаване не помага. Пада на земята, почва да се въргаля, да рита с крака и изобщо пълна програма. Ситуациите са няколко и се повтарят ежедневно- иска ключовете от колата докато карам, иска да излива водата от чашата след като е пил. Разбира се, могат да се измислят някакви трикове за разсейване и избягване на конфликти- наливам само по две глътки вода преди да му дам да пие, специално купихме от автоключар фалшив ключ с дистанционно, но и това е до време.
Мисля си, че търпението до видиотяване, е ключът. Но така или иначе без рев не става.

О, да. Аз започнах да казвам "Не искам", точно както и той повтаря това непрекъснато. 

Имаше такъв момент ококло и след 2-те годинки,но вече мина.Сега е по-спокойно и сговорчиво дете .Тогава беше неуправляем,и по никакъв начин не можех да му въздействам-нито с приказки,нито с отвличане на вниманието,с нищо.Добре че мина

Ние сме на 2 г и 3 м и сме същите-нещо страшно е.Незнам и аз как да се оправям вече не става с думи не става с пляскане...

Няма нищо по-хубаво от това да се молиш на детето си.Интелигентно е.Приятно е.Пък е и добър начин да го възпиташ.
Да молиш,да благодариш,да се извиниш на детето си е възвишено.
Просташко е да правиш обратното:Да му крещиш,да го удряш,да го влачиш(в подобни ситуации).
Не забравяйте,че не случайно вашето дете е при вас.Дошло е при вас.
Защото и то ще ви възпита на много неща.
Просто гледайте,вслушвайте се и ще видите
Идвало ми е да го цапна,да му кресна.Но в следващият момент казвам нещата с мек и много нежен тон.Тогава става мойта.
Опитайте.

Така е мн. е лесно да даваш съвети отстрани. Скоро прочетох следното: Когато децата са в истерия, да се съредоточим върху това да овладеем себе си, отколкото детската истерия на вс. цена.
признавам че ми помага, за малко аз да се успокоя и да намяря за пореден път сила да се усмихна на тръшкащото се до мен дете и ревящото бебе в количката:)

Много вярно!
Наистина е по - полезно, майката да запази спокойствие и да изчака истеричният пристъп да отзвучи, а после да гушне детето и нежно и с любов да каже, че това поведение е неприемливо.

До 3 годишна възраст, децата са като животни, стигне ли се до истерия, няма как да я преустановим. Единственото което можем да направим е, да не допускаме да се стига до там. Всяка майка си познава детето, знае кое ще го раздразни и предизвика. Просто, ние като възрастни можем да контролираме нещата.
Примерно:
1.Знам че като влезем в магазин за стъклария, детето ще иска да пипа и когато не му разреша, защото е опасно и може да счупи нещо, ще започне да се тръшка. Ами не влизам в такъв магазин с него и така предотвратявам истериите.
2.На пясъчника поглежда към играчка в ръцете на друго дете, знам че веднага ще се насочи натам и ще се опита да изтръгне играчката от детето, съответно аз няма да разреша и то ще истеряса. Затова още когато видя, че проявява интерес към чуждата играчка, вадя от джоба си нещо, което знам че ще го интригува и го оттеглям от терена.

Това е изпробвано от мен и работи, но изисква на 100% отдаденост от майката. Много е изтощително, но не е невъзможно. Е, разбира се, човек не е в състояние да предвиди всяка ситуация, но в повечето случаи не е трудно да предусетиш как ще се развият нещата. Ние сме възрастните и ние сме отговорни за възпитанието на децата си. Контролът е в наши ръце.

Ако имаш повече от едно малко дете е НЕВЪЗМОЖНО. Дори да предвидиш ситуация и да имаш доброте желание да я предотвратиш не винаги успяваш. Аз  като съм навън с трите предпочитам примерно да стоя повече до гъза на Ева, която е самоубиец и се катери там където не може и съответно много пада, ненормално много за възрастта си, и така брат и остава свободен да тършува наоколо свободно, а аз само от страни да гледам и да предусещам, без да мога физически да се намеся. В крайна сметка не мога да бера грижа и за оставените без надзор неща на чуждите хора. Сами да си пазят чантите и играчките.

Ех, мамчета направо ще полудея, къде и в какво сгрешихме, че имаме такова дете??? За всесъзможни глупости (понякога не разбирам дори точно за какво) се изпада в истерия-ама истинска! Все гледане да и угодим, да получи каквото иска и харесва, за да  се радва, да чувства, че е обичана,желана, а то какво се получава  
-Опитвам първо с добро - реакцията на дъщеря ми е крясъци, посяга да удря, тропа с крак, обижда, наваля нещо като бабичка, тръшка се насан-натам, пищи,...панаир.
-После започвам да викам и да заплашвам - същата реакция...
-Следва наказание (лишаване от филмчета) - същата реакция...
-Включвам шамарите ама където сваря - ................
Току що преживяхме поредната криза и сега лежи на дивана омаломощена а аз разтреперана  

Според мен точно по този начин се стига до това положение...
Децата имат нужда от граници, имат нужда да знаят какво може и какво не може. 
Ако получават всичко, как могат да оценят това, което имат?
Освен това не мисля, че задоволяването на всяко желание е най-добрият начин да покажеш любовта си към детето.
А и понякога желанието да имаме нещо ни носи много повече, отколкото притежанието на самото нещо...
Моята дъщеря също е много ината. Но ако кажа, че няма да получи нещо, не й го взимам, ако ще и да се тръшне насред улицата. За мен лично в такава ситуация е важно да не отстъпвам от това, което съм казала.Просто я грабвам и я нося на друго място, докато се успокои. И после пак обяснявам защо не може да получи това, което иска.
Разбира се, не винаги е лесно да остана спокойна. Но наистина е вярно, че нещата стават много по-зле, ако аз се изнервя много...

yulinga , аз пък ако се изнервя и ядосам много моите усещат, че може да си го отнесат и стават послушни. Разбира се за около 5 минути. 
А какво ще правиш, когато вече е толкова голяма и тежка, че физически не можеш да я пренесеш на друго място. 
Аз също не мисля, че на децата трябва да се угажда за всеки каприз. Но ако става дума за задоволяване на жизнени физически нужди тогава сме длъжни да им ги осигурим и от тази гледна точка лично аз съм казала, че гледам на децата да им е добре. Не че ще умрат примерно ако малко им е хладно или жега или ако поседят гладни известно време. Но няма да им е добре и за мен това е несправедливо, защото ние дъртите можем да си задоволим тези нужди, но децата изцяло зависят от нашите грижи, наблюдателност и трезвомислие

Е, надявам се докато дойде този момент, да е станала по-разумна. Иначе ще трябва да правя мускули.
Задоволяването на жизнените физически нужди въобще не го поставям под въпрос. Става дума за купуването на разни неща, за желанието да седим още 100 часа на люлките, когато имаме да вършим нещо важно или когато някой ни чака и други подобни ситуации...

Нямах в предвид,че задоволяваме всеки неин каприз (като близалка, още 5 мин. на парка, сладолед и т.н.) а просто,че опитваме да балансираме нещата- живота и да бъде разнообразен, за да се чувства добре и да не се изнервя.
Май се оказа много трудно да си родител.
Също знам, че не случайно това е моето дете и често благодаря на Бог че ми го изпрати, въпреки че е доста голямо изпитание за мен  

и моят 4г. син започна да се вкисва,явно наистина е от жегите 

Не бе хора-от възрастта ще да е 

Съгласна съм! Трябва да намериш някой, който да те придружава навън с децата.

Оххххххх, не знам дали е от възрастта или аз някъде греша. Напоследък реве без сълзи за всичко. И не просто реве, а пищи и се дере. Не помага да обясня спокойно, да се скарам, да я лиша от нещо. На улицата прави големи драми и хората ме гледат като най-лошият човек на света. Днешен пример: вървим по улицата, аз нося н-торби+количка с кукла, тя спира да си оправи нещо-си на сандала. Аз продължавам 5 крачки, а тя писва все едно й права мозъчна операция. "Защо ревеш?" "Защото тичам да те стигна!"  Мрънкането продължава още поне 10 минути. (Предполагам си е помислила, че няма да я изчакам, въпреки, че никога не съм я оставяла, не се е губила или нещо подобно, но вместо да ме викне да я изчакам, тя направо писва.)
Сложила съм я на стола да яде. Разсейва се небрежно. 100 пъти казвам да яде, че ще й вдигна. Никой! Отивам към стола да вдигам: ПИСЪЦИ, РЕВ и ДРАНЕ. Чува ни целият квартал. "Не искам така да правя! Така не се прави! Искам да ям!" Оставям яденето. Продължава да ревунчи и да се обяснява, без да яде. И това е всеки Божи ден! За почти всичко!
Ни така, ни инак!

На 19 юли ли е родено детето ти? Току що описа моя Давид роден на въпросната дата. Невъзможно е да му се угоди и подозирам е защото той се старае да е невъзможно, да побърква хората, да ги дразни, разиграва и т.под. 

Да. На 19 юли е родена. Да ми е жива и здрава, но понякога ми изпива мозъка! Не съм сигурна, че иска да ме дразни, разиграва и т.н. По скоро тя самата не знае какво иска или се опитва да се налага, въпреки, че знае, че има ситуации, в които номера няма да мине. Мен най-много ме изнервят безпричинните й истерии. Не мога да проумея защо се тръшка и казва, че не иска да прави определено нещо, а в същото време го прави. Не знам как да подходя. Много ми е гадно като пищи и се дере, а аз определено, трудно и рядко успявам да се овладея в тези ситуации и почти целият ни ден се превръща в бойно поле на нерви. В книгата на Фицхю "Изкуството да бъдем родители" пише спокойно да вдигнем масата и да не обсъждаме това до вечеря, но при нас не се получава. Тя пищи и обяснява как иска да яде, но не го прави, докато не стигнем до момента да вдигна насила нещата, тя да поистеряса 10тина минути и след това за 5 да се наяде. (в този конкретен случай)

Напоследък се е научила и да казва "Съжалявам, мамо, че направих тази беля!" (гледа "Камбанка" всеки ден) и на мен ми се къса сърцето. Може би малко актриса си пада, но ...

Не се обиждай, ама хората са го казали с две думи - крив рак. Влияе ли се от пълнолунието?

Не се обиждам. Знам ли. И аз съм рак и би трябвало да я разбирам, но нъцки. Само ината й го разбирам (понякога). И аз като се заинатя, дори да знам, че не съм права или че е сложно, не можеш ме разубеди, колкото и да ме боли после.

Криви са раците много ама се кривят където усещат, че ще мине. Тази сутрин Давид ме разиграва, сменях му закуската 3 пъти, уж иска и после не иска. Как ли не пробвах, тц. Накрая баща му го нахрани, пред него номера не минават. Май си не беше достатъчно гладно детето ама насила изяде половината. Не знам дали е правилно насила да се храни. Но според мен в случая е възпитателно, защото все пак сам си поиска храната и му се даде точно квото поиска.  Друг път да си знае. Ама едва ли ще се научи скоро предвид че прави този номер от край време. Лош характер имат раците. Това въм го чела в много хороскопи, а сега се убеждавам лично в него. Могат да са адски добри, страхотни актьори, чаровници, но обичат да засегнат човек, да го връткат, дразнят и да му гледат сеира. Има и изключения де ама те се отнасят за по интелигентните раци и явно с положителни влияния от др планети в хороскопа. И наистина напук правят дори да е в техен ущърб.
Аз съм риба и си разбирам рачето (с изключение на ината, когато го ползва с ясното съзнание, че е в негова вреда). С добро най става при него. Или като много се ядосам и го уплаша.