Детски истерии - това има ли го и при вас?

Ако детето скоро е тръгнало на ясла и е по-чувствително е възможно да се е травмирало. Това е първата раздяла с мама и някои от  децата се чувстват предадени . Затова е тази агресия и нервност. А може тези номера да са усвоени в яслата.
Търпение и любов е решението, а не шамари!И спокойна и усмихната мама /трудно е понякога/

Как върви, борите ли ги истериите и как. Имам голям проблем с 2 истерични близначета 

аз си мисля че този период ще отмине при децата ни когато започнат да разбират.
ПОне при мен сега е така, момичето ми е на 2 години и вс.ден изпада в истерично състояние. Не  е агресивна, просто когато не получи това, което иска започва да се тръшка и да реве, обясняваш-ефект няма, гледам да я отвлека с др. няма полза. Все си мисля че като стане на 3 и започне да разбира няма да прави така. Пример-днес рева истерично само защото искаше да облече току що изпраната розова блуза за вечеря,  10 мин по късно искаше бисквити(но не от отворения пакет) а от затворения(от него и това е). Така всеки ден. МН. добре с едържи с др. деца навън, никога не посяга, обича бебето( на 3 м3сеца е), само го целува и прегръща. но когато не мине на нейната е истерична.
аз си го обяснявам с възрастта-това че са малки и не раазбират още вс.колкото и да обясняваме не разбират.

И3четох на всички мненията и притесненията..
Ето какво е положението при нас..
Преди седмица направихме сонда на окото на нашето дете.С пълна упойка ест., същият ден нещата бяха що годе добре..нали хранеше се добре..спеше си ..докато на следващият ден не 3апочна кошмара..3апочна 3а най-малкото нещо да си бърка в устата да побръща, ляга на 3емята и 3апочва да си тръшка главата колкото може..дере се скубе се..и мен ест. също..до каквото се докопа ..ужас Ви ка3вам!Не мога да и3ле3на с нея на ра3ходка- примерно минаваме с количката покрай люлки...и 3апочва едно диво пищене крещене едно и3виване в количката на дъга...посинява от рев..смъквам я слагам я на люлката и може 3,4,5 часа да седи там бе3 да стане...в момента в който спра люлката се 3апочва пищенето крещенето самонараняването..полудявам вече..И3писаха ни сироп УЖ 3а успокоение..никакъв ефект не виждам и днес ни и3пращат при детски психолог.Въ3можно ли е да е станало нещо след та3и манипулация на оченцето..

знам че някои лекарства се изписват от детски невролог при такива по тежки истерии.

Айде и ние в кюпа. Каката е от известно време в страшна фаза на истерията. Знам, че е период, но направо вече нямам търпение и нерви да отмине. И нищо не помагааааа... Ако живеехме в Америка, сигурно отдавна социалните да са ни позвънили на вратата. То е такова пищене и чудеса, че отвън някой ще рече "Пребиха си детето". А то какво - тя просто си решила, че й е време да попищи малко и да ни изпили нервите. Лошото е, че като започне да пищи и малкият решава от солидарност да я подкрепя. И става една лудница..., абе не е за описване.

На същата възраст моята госпожица ни беше подлудила с такива прояви, чак мислех дали не е с психични отклонения , нещо страшно беше. Сега вече е на почти 5 и няма по-кротко и добро дете от нея. Това е период, опитай се да го приемеш(макар че е адски трудно, помня го още) и изчакай да отмине. Давах и киетюд-сироп, давах и успокоителен чай на блевит-подобрение имаше леко. Направих режима монотонен, максимално релаксиращ, да знае че всеки ден се повтаря едно и също нещо и без никакви новости. Постепенно нещата се сталбилизираха. Търпение, ще отмине.Характерно е за тази възраст, някои го наричат ранен пубертет.

Na6ite isterii sjaka6 poleka otminawat. No be6e stra6no.Ne samo prez denja izpada6e w takiwa sustojanija, no i sigurno polowin godina ne moge6e i da spi spokojno, subugda6e se s pronizitelen pisuk, obikalja6e po4ti zaspala iz apartamenta, zatwarja6e se posred no6t sama w kilera, produlgawa6e da kre6ti i ne dopuska6e nikoj do sebe si. Rewe6e mi se, ne znaeh kak da j pomogna. Sega pone we4e spi i  da re4em prosto lesno se iznerwja i pla4e, no ne e w4e takawa isteri4na. Uspokoi se otkakto zapo4na da gowori malko powe4e

Ей това е истината макар че и аз гледам у дома си малка истеричка. Ядосвам се когато започне да пищи или да пълзи, срамувам се когато го прави навън... Но си давам сметка, че и ние предаваме своята умора и забързаност на детето и на моменти се чувствам тооолкова виновна...
А иначе в момента у нас е страшен кошмар. В състояние е с часове да вие /ама точно да вие/, защото не съм й пуснала анимация. Навън е като отвързано куче - чака за секунда да я пуснеш и се втурва накъдето й видят очите. А пък ако имаш късмет да я спреш се започват кански писъци. Редовно се прибираме с размахани ръце и крака, крещейки,  под укорителните погледи на останалите ... Катери се като катерица и аз умирам от ужас, защото не съм достатъчно висока за да стигна до върха на пързалките и да мога да я хвана, а като я издърпам от там следва поредното тръшкане. Говоря непрекъснато, тичам след нея, обяснявам - е за сега ефект никакъв. За мой срам съм я и пляскала, когато ми посегне /а се научи в яслата, дори с юмруци налиташе да удря/, но от това няма абсолютно никакъв ефект. По скоро се вбесява още повече и си подновява инатите.

и аз пробвам какво ли не за да се справя с истериите.Мъжа ми мисли че аок е на ясла ще се научи,аз не мисля така. ощеповече че иамме бебе на 3 месеца,но нашите истерии не а за него(не ревнува).ПО скоро бебебто ми помага за да я успокоя,макар че като пищи не чува какво говоря. Не става да и отвлечеш вниманието. Но ако успее да ме чуе и нося бебето и я моля да го целуне или да ми помогне с него. ПОнякога успявам.

joy4j , на яслата ще се научи може би единствено, че там не се истерясва. Но това не вярвам да намали истериите в къщи. Дори по зле ще стане, защото цял ден там ще си сдържа емоциите и вечер всичко насъбрано ще си изкара на теб. Говоря от личен опит и не казвам, че задължително така ще стане. Най интересното е, че в детската са кротки и послушни, не ами дори изглеждат много щастливи. Но реално май не е така щом като ме видят и почват да реват за щело и нещело, понякога дори невиждам капчица причина да реват. За мен това са неизразени емоции, които си позволяват само при мен да отприщват. Не знам как съм го постигнала и как да го променя, но ще приема че вината е в мен самата.

Puch4e , мен ако някой ме гледа укорително и ако съм много бесна нищо чудно и да му се изплезя и да го питам кво гледа. До сега не се е случвало, но то е защото някак си навън не си позволявам да изпадам в истерии. Точно като децата и аз, не пред всеки си позволявам. И като се замисля, най големи истерични сцени съм правила точно пред майка ми. Там спокойно си изразявам емоциите щото знам че няма да има последствия. И пред мъжът  ми си позволявам, ама лека полека като го видях и той как не може да се контролира когато беснея и ме е страх да не ме убие без да иска. Всичко е страх. Където не изпитваш страх там си позволяваш своеволия. Децата усещат къде е безопасно и действат. Най интересното е, че аз самата не знам как ще реагирам като ме вбесят. Понякога си мисля, че без да искам ще ги убия, просто не вярвам на себе си и в такива моменти ги изолирам от мен докато се нареват и докато аз се освестя. Мисля, че като истерясам ставам много опасна. Но те явно не мислят така. Но от баща им ги е страх и се подчиняват. Явно и тях както и мен ни е страх да не ни пребие. Щото хем е силен физически, хем не може да се котролира. Явно е прав като казва, че децата си позволяват да си правят всичко с мен защото не ги бия достатъчно силно така че да ги заболи. Не ми се вярва той да ги бие много силно. Но просто той като се ядоса и всичко се излъчва от лицето му, че всеки момент ще те убие. Аз не мога да постигна такова страшно изражение. СЛучвало ми се е само няколко пъти, но обикновено не успявам. Другата причина е, че много им се карам и правя забележки, защото те непрекъснато правят бели и аз следя всяка тяхна крачка по възможност. Баща им не го прави това, игнорира ги, не гледа кво правят и влиза в роля само когато направят наистина много голяма беля или едва не се убият. Тогава повишава тон и понеже се случва рядко те го чуват. На моите викове и забелележки толкова са свикнали, че не ги чуват, игнорират ги като дразнещ шум и това е. Да, ама не мога да ги оставя да си трошат главите и да рушат къщата. Просто не мога. На който не му пука му е много по лесен животът, факт.

Уф, Ники, доста си права за това, че си позволяват да се държат така при нас, защото знаят, че няма от какво толкова да се страхуват. Аз си мисля, че още като започна да се вбесявам ми личи, но явно за дъщеря ми това въобще не  е страшно. А и друго - човек трябва да е последователен в ограниченията и наказанията, а на мен не винаги ми се отдава това. Та явно и съпругът ми е прав като казва, че Дари идеално знае при кого ще пробие и при него никога не се е стигало до търкаляне по земята навън ...

Позната история.По4ти всеки ден като си науми нещо опасно и аз не му позволя следва тръшкане,пищене,блъскане.....И навън не успявам да го овладея,защото той не 4ува какво му говориш,извива се,не мога да го сложа в коли4ката.И най ми  е тъпо като другите майки те гледат укорително,все едно казват ,тая пък що не си възпитава детето.Не стига,4е е супер палав и постоянно тър4и,катери се,пада и аз след него по пързалките и катерушките.А другите майки седят по пейките ,пият кафе и приказват,аз вярвайте ми дори не мога да спра права,камо ли да седна.Най ме е старх да не се нарани,4е ве4е 3 белега има по лицето от дивотията си.

момичета успокоихте ме ,толкова хубаво ми стана, че има и други деца като моя син
аз бях започнала да се обвинявам, че явно погрешно го възпитаваме ,
то не беше пубертет детски между втората и третата годинка,
после пък до края на четвъртата годинка рязко качване на нивото на мъжките хормони у момченцета -ставаме мъже сиреч,
е да ама вече е на пет и нещата си ескалират, само че сега освен тръшкания и ревове,усъвършенства човека и речевите си способности-И ТАКА НИ ИЗлАГА ,
освен това при вас не знам как е , но синът ми винаги говори така високо -да не би да не му чуе някой случайно тирадите и поученията , обидите и възмущенията -срам голям, така ме ядосва ,
но осъзнавам,че това са бели кахъри,преди няколко седмици получи алергия От една дреха и като се подуха ръчичките и крачетата му и той като се отпусна-СЕ мОлЕХ ДА СЕ ТрЪШКА , ДА УПОрСТВА И ДА ПрАВИ бЕлИ 
въпреки всичко моят съвет е деца склонни да инатстват и да се налагат да се държат по-изкъсо
...............макар, че при нас и от това няма много полза,дано само инатът им да е в правилния път за в бъдеще-пък дотогава  ще стискаме зъби

maimp , сигурно много му се ядосваш, но е мнооого красиво дете /девойката също/. Честно да ти кажа не прочетох много от написаното от теб, защото се радвах на дечицата ти