Детски истерии - това има ли го и при вас?

Има го, естествено. И това е фаза, и това ще мине. Децата заявяват себе си, заявяват претенциите си и това не е повод да се чувстваме провалени родители. Можем да се опитваме да ги успокоим и да обясним или да ги оставим да се тръшкат докато им мине, или да се тръшнем заедно с тях. Няма нужда да смачкваме естествените им пориви със строго възпитание или тежки наказания. Ако в тази възраст смачкаме желанието им да бъдат, желанието им да искат, желанието им да се налагат и да постигат, трябва да сме готови да понесем липсата на всичко това у тях и когато станат възрастни, а един плах и неуверен човек не постига особено много. И най- лошото, не се чувства добре в кожата си.
Нито ние сме кротки, подчинени машини, нито искаме децата ни да бъдат такива, нали?

Прочетох всичко и искам да ви кажа , че моето дете отдавна порасна, но сега съм по детските площадки с детето на приятелката ми и всеки ден гледаме изумителни сцени  на деца които налагат майките си и крещят като обезумели, а те се суетят около тях и едва ли не им се молят. Това не е никаква криза на възраста , това е липса на авторитет на майката. Може и да ви харесва да го наричате криза или както и да е, но само се заблуждавате.Търсите някаква причина за поведението им извън вас и грешите много. Съзнанието, на децата след като се родят е като бял лист хартия и трябва много, да внимаваме какво пишем върху него. Не позволявайте никой да се държи повелително с вас пред децата ви, това е един от основните проблеми в БГ семейството.

Казах каквото имах , не се хабете да ме нападате и да ме убеждавате колко добри майки сте. Аз това го знам. А и сега някоя умница ще вземе да ми гледа правописните грешки  Айде няма нужда.

Аз пък съм съгласна с теб. Но за това, че майките по площадките се молят на истерясалите си деца има причини. Една от тях може да е, защото не смеят да им викнат или да ги ударят, за да не ги обвинят, че тормозят и малтретират децата си. Може да предложиш друг начин за оправяне с деца, различен от шамаросване и молене. А замисляла ли си се, че може да е проблем дори майката да нарами детето си и да го занесе в къщи, просто защото не е Херкулес. Сещам се единствено за вариант да не го извежда сред хора, а само в къщи затворено. Ама като детето си има нужда да излезе и полудява.... Освен това пред хора децата може да си позволяват повече понеже знаят, че родителите им няма да им направят нищо.
Проблемът си е в децата, колкото и да ти се иска родителят да пише на тях като на бял лист. Доказателства че съм права безброй, просто ги намери из Нета.
Големият ми син си ме пошляпва редовно, въпреки че винаги си носи наказанията, си позволява отново и отново да го прави. Което е по интересното и в детската бие педагожките. Една година вече не могат да оправят с него. Дали са некадърни. Едва ли, след като се оправят с всички останали. Намериха психолог да го наблюдава, и той предложи дори да го запишат в специална детска градина. Оплакаха се много от силният му глас, че много вика и ни изкараха, че ние в къщи си викаме и от нас го е научил. Ама запецнаха като ги попитах, защо тогава от от родилния дом само той брецаше като магаре, а другите новородени едва мяучеха. Не са свикнали на силни гласове тук и веднага детето ми ненормално, родителите му не го възпитали и т.н. Ми нека те го възпитат, нали са специалисти. Па не искал да събира играчките заедно с другите деца. Ами като си смотана и не можеш да го накараш кой ти е виновен. Аз ако реша в къщи, че трябва да ги събере винаги намирам начин.

NikiFin ,  Да , замисляла съм се защо тези жени се държат така сякаш толерират поведението на децата си и наистина може, да има много причини. Аз в никакъв случай не искам да уча никоя майка как да си гледа детето. По скоро искам да не позволяват в никакъв случай такова поведение от децата си спрямо себеси . Това , че децата ще влизат в конфликт с другите деца е ясно. Това вече съм съгласна , че е сила на характера и опит да се наложи детето , но когато е спрямо майката има проблем определено. Моето дете го контролирах само с поглед , без да съм я удряла никога , нито веднъж. Тя е вече на 12 години така  че може, да потвърди. Никога не и отстъпих , нито един път и тя просто разбра още на около 2 години аз коя съм и как следва да общува с мен за да и се получават нещата. Стана хитра и дипломатична, в момента общува с другите така както аз със нея и не позволява никакви агресии и налагания от страна приятелите си. Така, че NikiFin никоя майка не заслужава такова отношение от детето си , много пъти ми е идвало да шамаросам някое чуждо дете , защото съм се чувствала лично обидена като майка от сцената която се разиграва.  Не го позволявайте   

Не си удряла, защото не ти се е налагало. Като ти идва да удариш чуждо дете, защо не го направиш. Защото е чуждо предполагам. Ако беше твое сигурно щеше да го направиш. Но твоето не те е ударило затова и ти не си го ударила. Детето ти е било лесно и податливо на контрол. Но много деца не са. Затова и родителите им си позволяват да ги бият, защото строгият поглед там не върши никаква работа. Всички казват Аз не бих позволила. Ама какво щяха да направят, ако точно тяхното дете истерясва и ги бие не казват. Аз с кротки опит нямам така че не мога да се изказвам по въпроса. Мога само да предполагам, че никога няма да ги ударя и един поглед ще е достатъчен. Ама за темпераментни и истерични деца мога много да говоря.
Само като погледнеш едно дете по очите му се чете дали е кротко, истерично или квото и да е. Аз лично винаги познавам кое какво е само като го погледна. В последствие се потвърждава предположението ми. И за тази цел не ми е нужно да познавам майка му изобщо. Моите и трите са бандити и им личи по очите. Като се разпищят искри хвърчат, все едно им светва погледът.
Децата ми прекрасно знаят, че тяхното няма да стане. Но това не ги спира да продължават да опитват вече 2 години. Има деца, които лесно се примиряват и приемат правилата. Моите са си по природа бунтари, а Давид определено си търси конфликта, това вече много хора са го забелязали, просто обича да предизвиква и да дразни.

О аз не отричам шамарите като мярка ако се налага . Чуждо детенце няма да ударя никога колкото и да ми се иска понякога Щом майка  му е преценила  че няма нужда коя съм аз да го шамаросвам. Аз харесвам луди и темпераментни деца , както ти казваш бандити Нека са лидери в своята си среда и обкръжение на площадката или в градината, но трябва да знаят , че мама е нещо друго. Аз сега като си говорим с тебе и си давам сметка , че не поведението на децата ме дразни а пасивноста на някой майки. Ти ме разбираш за какво говоря.

И нещо смешно , да ти кажа. С детето на моята приятелка което понякога капризничи и почва да повтаря на равни интервали и с тон, едно и също нещо , например " искам сладолееееедддд"  след като я послушам малко почвам и аз " искам сладолеееддддд" със същия тон и рев. Тя ме поглежда с едни нацупени устни  много смешно  и ми казва " стигааа"  И въпроса е приключен в рамките на 2 минути , ама е много смешна милата как ме поглежда и явно осъзнава колко е отвратително и се засяга 

GIIA ,това с имитирането наистина понякога има ефект ама далеч не винаги. И то при по големи деца действа, при бебета още повече ги изнервя. Поне моите.
Гарантирам ти, че ще харесаш и трите ми бедствия. Всички много ги харесват, но.... само на пръв поглед. Като почнат да правят бели, да пищят и т.н. добиваш същите впечатления като от площадката. А именно, че не са възпитани деца. И аз наистина често съм пасивна, в смисъл че, докато се разправям с едното, другите вече са направили куп бели и аз не че не съм забелязала, ама не съм могла да се мултиплицирам да се боря с всички. Те сега за секунди Теди намерил битулка и едва не счупи главата на брат си.Хваща всякакви тежки предмети и млати яко и наред.  На площадката единственото, което прави е да обикаля по масите и чуждите неща, да си взема кво си иска и после не го дава. Родителите си искат играчките той седи и гледа като пукал и казва не. Ако посегнат да си вземат предмета тръгва да тича и дори им се хили в очите. Сещаш се, че никой родител няма да тръгне да тича след чуждо бебе да си вземе нещата, малко унизително е. Но аз си го догонвам и вземам нещата, което е последвано от събиращи погледите истерии. Той не може да разбере или просто не му пука, че така не се прави. Отмъква чужди колела и никакви лоши погледи от родители не могат да го уплашат. Ако не съм аз да го боря като мечка, просто не знам родители как ще си вземат нещата, защото се иска да приложат сила, а те не смеят както се досещаш. Та ... такива ми ти работи.... То не е хубаво, ама понякога е толкова смешен, че ми иде да се изхиля от сурце, ама гледам да се сдържам знаейки колко се дразнят родителите. А тук изобщо не толерират такова поведение, децата им са страшно покорни и възпитани. Много рядко да съм свидетел на тръгване от площадката придружено от истерии. Всъщност истерии никога не съм виждала, само отчаян рев, и то маломощен и само от бебета. А моите редовно и трите истерясват като си тръгваме от там. Извждам ги едно по едно и ги връзвам в колата където ми надуват главата докато се приберем. Ако са близнаците само и сме с близнашката количка ги връзвам в количката и пак до вкъщи пищят все едно ги колят (понякога успея да ги залъжа, но не винаги работи). А знаят много добре, че ще си тръгнат колкото и да реват, но това не ги спира. Просто се борят до дупка. 
И трите са по силен харакер и от мен и от баща им. Но от него ги е страх, щото наистина като се разбеснее и аз се крия под масата от страх. А ако удари си ксъметлия, ако оцелееш.

До болка познато... . Много е трудно с деца като нашите-с характер ,който неможеш и да пречупиш. Поне при нас по никакъв начин. Науми ли си нещо прави струва и пак го постига.Накажа ли го реве до скъсване .

Тръшкаше се до 3 г. възраст и каквото и да опитвах, за да престане, не помагаше. Сега няма и помен от това поведение - кротко и възпитано дете е. Мисля, че това е период, който отминава, само здрави нерви да имат майките на такива деца 

NikiFin , Твоите ( 3 деца , поклон за което ) и всички други своенравни и луди хлапета  не са невъзпитани деца , напротив това са добре гледани деца които много добре знаят , че са обичани и всичко в крайна сметка се разминава и мама пак ще ги гушка. Много са хитри. Не ти е лесно, добре че татко им вдъхва респект  А на него смеят ли да правят номера или само на мама защото е добричка ?

GIIA , изобщо не съм добричка да ти кажа щото се карам много лошо като се наложи. Одеве примерно Давид стоеше на фотьойла, а Ева лежи пак там в краката му. И той ми вика Мамо гледай. Погледнах и той започна със всичка сила да удря (гази)  с крак Ева по гърба. Жив късмет ивади това дете, че не му счупи гърба, защото ако е на земята иди дойди, но фотьойлът е мек и се извива. Е хванах го и го пребих.  Чак ми стана жал за него, ама кво да направя, те ще се избият в буквалния смисъл на думата. Само това правят през цялото време.
Иначе гледам да им е добре във всяко едно отношение, угаждам в смисъл, че като се наакат веднага гледам да ги преобуя, угаждам им за ядене, само и само да ядат, щото са злояди и т.н. И те просто като че ли знаят, че ми пука за тях и ще направя всичко за да им е добре. На баща си даже не смеят да кажат, че са се усрали. Седят си усрани и като се появя веднага ми казват, почват да искат вода, ядене, гушкане и т.н. различни неща за които или не са се сетили или не са посмели да поискат от баща си. Той се не сеща дори да ги нахрани  слага си за него си и ако дойдат да си поискат им даде. Да се постарае да им сложи на масата нещо което обичат - NO CHANCE. И те си знаят явно, че на него не могат да разчитат и не го търсят за нищо. Ако имат разправии помежду си се оправят сами. За разлика аз като съм там нон стоп идват при мен да ми се глезят. Просто усещат на кой му пука и на кой не. Така че на тати... не че не правят номера, но далеч не си позволяват като при мен. При него всичко се прави тайно, докато при мен пред очите ми си правят забранени неща без да им пука. И истерии много рядко си позволяват пред баща си.
Хитри са, така е, знаят къде кво минава. Аз не се оправдавам, вината си е моя и може дори да е защото много ги целувам и това се приема за глезене. Но не искам да се насилвам да не им показвам любовта си, само и само за да имат респект от мен. Поне не сега докато са малки.  И като порастнат кво. Да вземат да ми кажат, че цял живот са имали нужда да ги гушна и цункам, но аз не съм го направила. И така не върви. Аз примерно си спомням с много любов за баба ми, която много ни угаждаше и и се бяхме качили буквално на главата. Но пък си я обичах МНОГО именно щото ми угаждаше. 

NikiFin Точно така е всичко. Децата просто си ги усещат нещата. Затова казвам , че за да си позволяват истерии  първо трябва,  да търсим причината в нашето поведение. Ама и при вас е пълна лудница  в хубавия смисъл разбира се 

А за мен истерията е начин да наложи волята си. И в този ред на мисли има деца, които не искат невъзможни неща. Има и такива обаче, които ги искат и не разбират от обяснения.
Най честият повод за истерия е, когато синът ми иска да го нося вместо да върви, а аз не мога.  Това определено не е провокирано нито от нервност, нито от агресивно отношение ( аз по принцип нямам таков аповедение). Напротив, дори съм склонна да заобикалям ако случайно иска да минем по друг път. Но не, въпреки че не е уморен, просто има моменти, и то никак не малко, в които не иска да върви. Никакво убеждаване не помага. Пада на земята, почва да се въргаля, да рита с крака и изобщо пълна програма. Ситуациите са няколко и се повтарят ежедневно- иска ключовете от колата докато карам, иска да излива водата от чашата след като е пил. Разбира се, могат да се измислят някакви трикове за разсейване и избягване на конфликти- наливам само по две глътки вода преди да му дам да пие, специално купихме от автоключар фалшив ключ с дистанционно, но и това е до време.
Мисля си, че търпението до видиотяване, е ключът. Но така или иначе без рев не става.

О, да. Аз започнах да казвам "Не искам", точно както и той повтаря това непрекъснато. 

Имаше такъв момент ококло и след 2-те годинки,но вече мина.Сега е по-спокойно и сговорчиво дете .Тогава беше неуправляем,и по никакъв начин не можех да му въздействам-нито с приказки,нито с отвличане на вниманието,с нищо.Добре че мина