Ние сме на 2 г и 3 м и сме същите-нещо страшно е.Незнам и аз как да се оправям вече не става с думи не става с пляскане...
- Публикувана: 21 авг. 2008, 13:47 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 19:57 ч.
Детски истерии - това има ли го и при вас?
Прочетох всичко и искам да ви кажа , че моето дете отдавна порасна, но сега съм по детските площадки с детето на приятелката ми и всеки ден гледаме изумителни сцени на деца които налагат майките си и крещят като обезумели, а те се суетят около тях и едва ли не им се молят. Това не е никаква криза на възраста , това е липса на авторитет на майката. Може и да ви харесва да го наричате криза или както и да е, но само се заблуждавате.Търсите някаква причина за поведението им извън вас и грешите много. Съзнанието, на децата след като се родят е като бял лист хартия и трябва много, да внимаваме какво пишем върху него. Не позволявайте никой да се държи повелително с вас пред децата ви, това е един от основните проблеми в БГ семейството.
Казах каквото имах , не се хабете да ме нападате и да ме убеждавате колко добри майки сте. Аз това го знам. А и сега някоя умница ще вземе да ми гледа правописните грешки
Айде няма нужда.
Казах каквото имах , не се хабете да ме нападате и да ме убеждавате колко добри майки сте. Аз това го знам. А и сега някоя умница ще вземе да ми гледа правописните грешки
Айде няма нужда. Да молиш,да благодариш,да се извиниш на детето си е възвишено.
Просташко е да правиш обратното:Да му крещиш,да го удряш,да го влачиш(в подобни ситуации).
Не забравяйте,че не случайно вашето дете е при вас.Дошло е при вас.
Защото и то ще ви възпита на много неща.
Просто гледайте,вслушвайте се и ще видите
Идвало ми е да го цапна,да му кресна.Но в следващият момент казвам нещата с мек и много нежен тон.Тогава става мойта.
Опитайте.
Така е мн. е лесно да даваш съвети отстрани. Скоро прочетох следното: Когато децата са в истерия, да се съредоточим върху това да овладеем себе си, отколкото детската истерия на вс. цена.
признавам че ми помага, за малко аз да се успокоя и да намяря за пореден път сила да се усмихна на тръшкащото се до мен дете и ревящото бебе в количката:)
Така е мн. е лесно да даваш съвети отстрани. Скоро прочетох следното: Когато децата са в истерия, да се съредоточим върху това да овладеем себе си, отколкото детската истерия на вс. цена.
признавам че ми помага, за малко аз да се успокоя и да намяря за пореден път сила да се усмихна на тръшкащото се до мен дете и ревящото бебе в количката:)
Много вярно!
Наистина е по - полезно, майката да запази спокойствие и да изчака истеричният пристъп да отзвучи, а после да гушне детето и нежно и с любов да каже, че това поведение е неприемливо.
До 3 годишна възраст, децата са като животни, стигне ли се до истерия, няма как да я преустановим. Единственото което можем да направим е, да не допускаме да се стига до там. Всяка майка си познава детето, знае кое ще го раздразни и предизвика. Просто, ние като възрастни можем да контролираме нещата.
Примерно:
1.Знам че като влезем в магазин за стъклария, детето ще иска да пипа и когато не му разреша, защото е опасно и може да счупи нещо, ще започне да се тръшка. Ами не влизам в такъв магазин с него и така предотвратявам истериите.
2.На пясъчника поглежда към играчка в ръцете на друго дете, знам че веднага ще се насочи натам и ще се опита да изтръгне играчката от детето, съответно аз няма да разреша и то ще истеряса. Затова още когато видя, че проявява интерес към чуждата играчка, вадя от джоба си нещо, което знам че ще го интригува и го оттеглям от терена.
Това е изпробвано от мен и работи, но изисква на 100% отдаденост от майката. Много е изтощително, но не е невъзможно. Е, разбира се, човек не е в състояние да предвиди всяка ситуация, но в повечето случаи не е трудно да предусетиш как ще се развият нещата. Ние сме възрастните и ние сме отговорни за възпитанието на децата си. Контролът е в наши ръце.
Много вярно!
Наистина е по - полезно, майката да запази спокойствие и да изчака истеричният пристъп да отзвучи, а после да гушне детето и нежно и с любов да каже, че това поведение е неприемливо.
До 3 годишна възраст, децата са като животни, стигне ли се до истерия, няма как да я преустановим. Единственото което можем да направим е, да не допускаме да се стига до там. Всяка майка си познава детето, знае кое ще го раздразни и предизвика. Просто, ние като възрастни можем да контролираме нещата.
Примерно:
1.Знам че като влезем в магазин за стъклария, детето ще иска да пипа и когато не му разреша, защото е опасно и може да счупи нещо, ще започне да се тръшка. Ами не влизам в такъв магазин с него и така предотвратявам истериите.
2.На пясъчника поглежда към играчка в ръцете на друго дете, знам че веднага ще се насочи натам и ще се опита да изтръгне играчката от детето, съответно аз няма да разреша и то ще истеряса. Затова още когато видя, че проявява интерес към чуждата играчка, вадя от джоба си нещо, което знам че ще го интригува и го оттеглям от терена.
Това е изпробвано от мен и работи, но изисква на 100% отдаденост от майката. Много е изтощително, но не е невъзможно. Е, разбира се, човек не е в състояние да предвиди всяка ситуация, но в повечето случаи не е трудно да предусетиш как ще се развият нещата. Ние сме възрастните и ние сме отговорни за възпитанието на децата си. Контролът е в наши ръце.
Ако имаш повече от едно малко дете е НЕВЪЗМОЖНО. Дори да предвидиш ситуация и да имаш доброте желание да я предотвратиш не винаги успяваш. Аз като съм навън с трите предпочитам примерно да стоя повече до гъза на Ева, която е самоубиец и се катери там където не може и съответно много пада, ненормално много за възрастта си, и така брат и остава свободен да тършува наоколо свободно, а аз само от страни да гледам и да предусещам, без да мога физически да се намеся. В крайна сметка не мога да бера грижа и за оставените без надзор неща на чуждите хора. Сами да си пазят чантите и играчките.
Ех, мамчета направо ще полудея, къде и в какво сгрешихме, че имаме такова дете??? За всесъзможни глупости (понякога не разбирам дори точно за какво) се изпада в истерия-ама истинска! Все гледане да и угодим, да получи каквото иска и харесва, за да се радва, да чувства, че е обичана,желана, а то какво се получава 
-Опитвам първо с добро - реакцията на дъщеря ми е крясъци, посяга да удря, тропа с крак, обижда, наваля нещо като бабичка, тръшка се насан-натам, пищи,...панаир.
-После започвам да викам и да заплашвам - същата реакция...
-Следва наказание (лишаване от филмчета) - същата реакция...
-Включвам шамарите ама където сваря - ................
Току що преживяхме поредната криза и сега лежи на дивана омаломощена а аз разтреперана
-Опитвам първо с добро - реакцията на дъщеря ми е крясъци, посяга да удря, тропа с крак, обижда, наваля нещо като бабичка, тръшка се насан-натам, пищи,...панаир.
-После започвам да викам и да заплашвам - същата реакция...
-Следва наказание (лишаване от филмчета) - същата реакция...
-Включвам шамарите ама където сваря - ................
Току що преживяхме поредната криза и сега лежи на дивана омаломощена а аз разтреперана
Цитат на: Манча
Все гледане да и угодим, да получи каквото иска и харесва...
Децата имат нужда от граници, имат нужда да знаят какво може и какво не може.
Ако получават всичко, как могат да оценят това, което имат?
Освен това не мисля, че задоволяването на всяко желание е най-добрият начин да покажеш любовта си към детето.
А и понякога желанието да имаме нещо ни носи много повече, отколкото притежанието на самото нещо...
Моята дъщеря също е много ината. Но ако кажа, че няма да получи нещо, не й го взимам, ако ще и да се тръшне насред улицата. За мен лично в такава ситуация е важно да не отстъпвам от това, което съм казала.Просто я грабвам и я нося на друго място, докато се успокои. И после пак обяснявам защо не може да получи това, което иска.
Разбира се, не винаги е лесно да остана спокойна. Но наистина е вярно, че нещата стават много по-зле, ако аз се изнервя много...
yulinga , аз пък ако се изнервя и ядосам много моите усещат, че може да си го отнесат и стават послушни. Разбира се за около 5 минути. 
А какво ще правиш, когато вече е толкова голяма и тежка, че физически не можеш да я пренесеш на друго място.
Аз също не мисля, че на децата трябва да се угажда за всеки каприз. Но ако става дума за задоволяване на жизнени физически нужди тогава сме длъжни да им ги осигурим и от тази гледна точка лично аз съм казала, че гледам на децата да им е добре. Не че ще умрат примерно ако малко им е хладно или жега или ако поседят гладни известно време. Но няма да им е добре и за мен това е несправедливо, защото ние дъртите можем да си задоволим тези нужди, но децата изцяло зависят от нашите грижи, наблюдателност и трезвомислие
А какво ще правиш, когато вече е толкова голяма и тежка, че физически не можеш да я пренесеш на друго място.
Аз също не мисля, че на децата трябва да се угажда за всеки каприз. Но ако става дума за задоволяване на жизнени физически нужди тогава сме длъжни да им ги осигурим и от тази гледна точка лично аз съм казала, че гледам на децата да им е добре. Не че ще умрат примерно ако малко им е хладно или жега или ако поседят гладни известно време. Но няма да им е добре и за мен това е несправедливо, защото ние дъртите можем да си задоволим тези нужди, но децата изцяло зависят от нашите грижи, наблюдателност и трезвомислие
Е, надявам се докато дойде този момент, да е станала по-разумна. Иначе ще трябва да правя мускули. 
Задоволяването на жизнените физически нужди въобще не го поставям под въпрос. Става дума за купуването на разни неща, за желанието да седим още 100 часа на люлките, когато имаме да вършим нещо важно или когато някой ни чака и други подобни ситуации...
Задоволяването на жизнените физически нужди въобще не го поставям под въпрос. Става дума за купуването на разни неща, за желанието да седим още 100 часа на люлките, когато имаме да вършим нещо важно или когато някой ни чака и други подобни ситуации...
Нямах в предвид,че задоволяваме всеки неин каприз (като близалка, още 5 мин. на парка, сладолед и т.н.) а просто,че опитваме да балансираме нещата- живота и да бъде разнообразен, за да се чувства добре и да не се изнервя.
Май се оказа много трудно да си родител.
Също знам, че не случайно това е моето дете и често благодаря на Бог че ми го изпрати, въпреки че е доста голямо изпитание за мен
Май се оказа много трудно да си родител.
Също знам, че не случайно това е моето дете и често благодаря на Бог че ми го изпрати, въпреки че е доста голямо изпитание за мен
Аууу, не ме питай!
Постоянно е нервна и кисела до безобразие.
Все си мисля, че й влияят жегите, защото това поведение започна с топлото време.
Е, може и да е криза на възрастта, а пък аз да обвинявам напразно слънцето
Постоянно е нервна и кисела до безобразие.
Все си мисля, че й влияят жегите, защото това поведение започна с топлото време.
Е, може и да е криза на възрастта, а пък аз да обвинявам напразно слънцето
Ако имаш повече от едно малко дете е НЕВЪЗМОЖНО...
Съгласна съм! Трябва да намериш някой, който да те придружава навън с децата.
Оххххххх, не знам дали е от възрастта или аз някъде греша. Напоследък реве без сълзи за всичко. И не просто реве, а пищи и се дере. Не помага да обясня спокойно, да се скарам, да я лиша от нещо. На улицата прави големи драми и хората ме гледат като най-лошият човек на света. Днешен пример: вървим по улицата, аз нося н-торби+количка с кукла, тя спира да си оправи нещо-си на сандала. Аз продължавам 5 крачки, а тя писва все едно й права мозъчна операция. "Защо ревеш?" "Защото тичам да те стигна!" 
Мрънкането продължава още поне 10 минути. (Предполагам си е помислила, че няма да я изчакам, въпреки, че никога не съм я оставяла, не се е губила или нещо подобно, но вместо да ме викне да я изчакам, тя направо писва.)
Сложила съм я на стола да яде. Разсейва се небрежно. 100 пъти казвам да яде, че ще й вдигна. Никой! Отивам към стола да вдигам: ПИСЪЦИ, РЕВ и ДРАНЕ. Чува ни целият квартал. "Не искам така да правя! Така не се прави! Искам да ям!" Оставям яденето. Продължава да ревунчи и да се обяснява, без да яде. И това е всеки Божи ден! За почти всичко!
Ни така, ни инак!
Мрънкането продължава още поне 10 минути. (Предполагам си е помислила, че няма да я изчакам, въпреки, че никога не съм я оставяла, не се е губила или нещо подобно, но вместо да ме викне да я изчакам, тя направо писва.)Сложила съм я на стола да яде. Разсейва се небрежно. 100 пъти казвам да яде, че ще й вдигна. Никой! Отивам към стола да вдигам: ПИСЪЦИ, РЕВ и ДРАНЕ. Чува ни целият квартал. "Не искам така да правя! Така не се прави! Искам да ям!" Оставям яденето. Продължава да ревунчи и да се обяснява, без да яде. И това е всеки Божи ден! За почти всичко!
Ни така, ни инак!
Оххххххх, не знам дали е от възрастта или аз някъде греша. Напоследък реве без сълзи за всичко. И не просто реве, а пищи и се дере. Не помага да обясня спокойно, да се скарам, да я лиша от нещо. На улицата прави големи драми и хората ме гледат като най-лошият човек на света. Днешен пример: вървим по улицата, аз нося н-торби+количка с кукла, тя спира да си оправи нещо-си на сандала. Аз продължавам 5 крачки, а тя писва все едно й права мозъчна операция. "Защо ревеш?" "Защото тичам да те стигна!" Мрънкането продължава още поне 10 минути. (Предполагам си е помислила, че няма да я изчакам, въпреки, че никога не съм я оставяла, не се е губила или нещо подобно, но вместо да ме викне да я изчакам, тя направо писва.)
Сложила съм я на стола да яде. Разсейва се небрежно. 100 пъти казвам да яде, че ще й вдигна. Никой! Отивам към стола да вдигам: ПИСЪЦИ, РЕВ и ДРАНЕ. Чува ни целият квартал. "Не искам така да правя! Така не се прави! Искам да ям!" Оставям яденето. Продължава да ревунчи и да се обяснява, без да яде. И това е всеки Божи ден!
Ни така, ни инак!
Мрънкането продължава още поне 10 минути. (Предполагам си е помислила, че няма да я изчакам, въпреки, че никога не съм я оставяла, не се е губила или нещо подобно, но вместо да ме викне да я изчакам, тя направо писва.)Сложила съм я на стола да яде. Разсейва се небрежно. 100 пъти казвам да яде, че ще й вдигна. Никой! Отивам към стола да вдигам: ПИСЪЦИ, РЕВ и ДРАНЕ. Чува ни целият квартал. "Не искам така да правя! Така не се прави! Искам да ям!" Оставям яденето. Продължава да ревунчи и да се обяснява, без да яде. И това е всеки Божи ден!
Ни така, ни инак!
На 19 юли ли е родено детето ти? Току що описа моя Давид роден на въпросната дата. Невъзможно е да му се угоди и подозирам е защото той се старае да е невъзможно, да побърква хората, да ги дразни, разиграва и т.под.
