Доброто старо писмо в пощенски плик и с марка

  • 12 656
  • 92
  •   2
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 022
Не съм изчела всичко в темата, но въобще не ми липсват писма в плик и с пощенски марки.
Аз съм абсолютно за развитието на комуникациите, мечтая си за телепатията...

Не обичам да пиша дълги писма, предпочитам да си говоря с човека или да чатя. А сега нямам никаква нужда от писане, след като скайп и интернет има дори в пещерите на Тора Бора.

А ако искам да избягам - изключвам компютъра, телефона и всичко...
Тъкмо си мислех, че само аз съм повредена и изобщо не ми липсват. Сигурно, защото съм мързелива  Wink Не виждам разлика между тях и електронните, ако става въпрос само за предаване на информация. В тези с бутоните виждам повече предимства - вече сте ги изредили няколко пъти няма да ги повтарям.
Липсва ни детството според мен...  На нашите деца няма да им липсват пликовете и марките.

# 76
  • Мнения: 11 607
Имам над 700 писма от детството ми...Пазя ги и до ден днешен грижливо подредени.....

Как си пишехме - за любими състави - нямаше интернет и информацията бе кът, за артисти, спортисти.....А първите трепи любовни......

Липсват ми хартиените писма, да......На особено място пазя писмата между мен и мъж ми........Там където са най-скъпите ми вещи......

# 77
  • Мнения: 2 697
Липсва ни детството според мен...  На нашите деца няма да им липсват пликовете и марките.

Аз не мисля, че е странно да не ти липсват традиционните писма - все пак е въпрос на лично усещане какво е предназначението на писмото и пр. Имам много приятели, на които изобщо не им липсват писмата, предпочитат да говорят по телефона или да чатят (на мен последното ми е с негативна конотация, ако е традиционния безсмислен чат)...Съответно всеки от нас ще предаде своето отношение на децата си. Предполагам, че децата ми ще пишат писма до захласване, ще бъдат адски сантиментални и трудно оцеляващи в един прагматичен свят Wink

За мен лично в писмото човек може да бъде много по-искрен отколкото в един директен разговор - особено по отношение на емоциите си, които често в ежедневния контакт задържаме по различни причини. Примерно, моите отношения с родителите ми винаги са били белязани от една сдържаност и неспособност да изразим истинските си емоции един към друг. В писмата ми от студентските ми години успях да им напиша колко важни са те за мен и каква любов ме свързва с тях. В живия контакт винаги ми е било трудно да кажа такива простички думи.

# 78
  • Мнения: 604
Да липсва ми този вид кореспондеция·
Имам красиви и ценни писма в миналото(за жалост)·
С напредване на техниката забравихме за този вид общуване·

# 79
  • Мнения: 8 999
Не ми липсват, не ги пазя, не ги препрочитам, не ги пиша. Пишех писма едно време, когато бях тийнейджър - до няколко приятелки и до едно гадже, което живееше в чужбина. Дългите и витиевати еписторални произведения са характерни за друга епоха и затова само сантиментални и романтично настроени госпожици продължават да държат на тях. За мен са достатъчни и есемесите, ако не мога да си позволя друг вид разговор - с телефон, със скайп или  имейл.
Това е все едно да страдам по конските впрягове или кринолините.

# 80
  • Мнения: 4 434
Да липсват ми.
Пазя от детството си доста писма,беше много готско Mr. Green

# 81
  • Мнения: 2 697
Дългите и витиевати еписторални произведения са характерни за друга епоха и затова само сантиментални и романтично настроени госпожици продължават да държат на тях. Това е все едно да страдам по конските впрягове или кринолините.

О, едва ли - поне прогресивното младо поколение, към което се гордея, че се числя, може всичко - може да пише смс-и, да чати в Скайп, да говори с часове по телефона или съвсем накратко, може да пише кратки писма, може да пише и дълги писма, защото точно на това поколение му отива и кринолинът (понякога) Wink

# 82
  • Мнения: 3 405
Дългите и витиевати еписторални произведения

Хехе, мога да покажа съвсем друг вид произведения в плик и с клеймо, но те са за друга тема. Само ще спомена, че не започваха с "Уважаема братовчедке"  Mr. Green

# 83
  • Мнения: 11 747
А, точно преди 4-5 дена, бяхме малко на разходка, та ми дойде идеята да си пратя картичка сама на мен! Ех, що не пратих, много ме е яд сега...
Видях едно момиче с няколко плика в ръката и ги пускаше. Тъй щеше да ми е интересно и вълнуващо - 1. дали ще пристигне изобщо и 2. като взема, че си го видя в пощата  Crazy

Иначе, тръпка си беше на времето. И сега ми е тръпка, като видя, че имам ЛС или имейл, само дето второто е в 90% от случаите спам...  Tired Пък и онова изминаваше километри в буквалния смисъл.

# 84
  • Мнения: X
А, точно преди 4-5 дена, бяхме малко на разходка, та ми дойде идеята да си пратя картичка сама на мен! Ех, що не пратих, много ме е яд сега...
Видях едно момиче с няколко плика в ръката и ги пускаше. Тъй щеше да ми е интересно и вълнуващо - 1. дали ще пристигне изобщо и 2. като взема, че си го видя в пощата  Crazy

Иначе, тръпка си беше на времето. И сега ми е тръпка, като видя, че имам ЛС или имейл, само дето второто е в 90% от случаите спам...  Tired Пък и онова изминаваше километри в буквалния смисъл.
pine,ако толкова много искаш да изпратиш картичка на някого, аз съм човека, бе. Мога и аз да ти пратя Hug

# 85
  • Мнения: 11 747
А, защо не каза по-рано?  Crazy Мене ми беше дерт, аджеба, от друг континент как ще пропътува пустото писмо.  Thinking Едно време и много адреси знаех на изуст, сега и адресите на хората не зная...
Ама, ако речеш и Варна- София кореспонденция може да завихрим  Mr. Green


П.П. Не знам дали е по темата, ама аз имам приготвена и празна бяла бутилка с коркова тапа, да пиша писмо и да я хвърлям в морето, та да видя кой ще я открие. Понеже, ако я хвърля във Варненския залив, ми е ясно до къде може да стигне, реших да изчакам възможност да я хвръля от Италия или Истанбул, нещо такова, та да има шанс течението да я занесе някъде в друго море и по-надалече... После се замислих, дали няма вероятност да ме глобят, че хвърлям боклук в морето?  Thinking
Бутилката още чака.

# 86
  • Мнения: 8 999

О, едва ли - поне прогресивното младо поколение, към което се гордея, че се числя, може всичко - може да пише смс-и, да чати в Скайп, да говори с часове по телефона или съвсем накратко, може да пише кратки писма, може да пише и дълги писма, защото точно на това поколение му отива и кринолинът (понякога) Wink

Аз не казвам, че не мога да пиша писма. Мога, при това доста по-грамотно от много хора. Мога и дълги, и къси писма да пиша, мога да нося и кринолин /но ще ми трябват подплънки за ханша/.
Доколкото имам наблюдения над "прогресивното младо поколение", то е малко вероятно някога да напише нещо, нито пък да прочете. Ще се радвам, ако случайно срещна някое изключение.

# 87
  • Мнения: 11 607
А, защо не каза по-рано? 

Казвам по-рано....другия път и аз на опашката за писма...Обичам хартиените писма, най-вече картички....Имам позната, която пътува и съм и поръчала,че нищо не искам като подаръци, само картички да ми носи......

# 88
  • Мнения: 11 747
Ее, маме, аз сериозно, да знаеш! Само да тръгна нанякъде ( няма да е скоро  Tired ) и ще взема да посъбера някой адрес, че като разпратя едни картички....  Никога не ми е хрумвало да го направя, но като видях това момиче с пликовете, със залепени марки, в ръка, чак и завидях.

# 89
  • София/Горна Оряховица
  • Мнения: 274
Aaaa, младото поколение що си мислите, че не си пише писма ?? Имам си една приятелка на 100 км от мен, всеки ден се чуваме и си пишем, но освен това си пращаме и километрични писма. За 2 години съм събрала над 20  ooooh! . Романтично ми е да отворя писмото и да извадя отвътре листчето със ситния и разкривен почерк. Пък и в писма си пращаме какви ли не простотии - от снимки, през мидички, та дори и хербаризирани цветя. А аз от едно ходене в Германия и пратих дори баджа си (участвах в международно събитие и имахме баджове). Обаче картички пък не сме си пращали. Хем ги колекционирам  ooooh! .
Та ... някой да иска писмо ?  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт