Строги, но справедливи!

  • 14 312
  • 168
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 722
Фоксче, обещавам да давам идеи, като станете на 9 месеца. Преди това нямам опит.
Куку, нали се печем на един и същи огън. Ще обменим идеи и ще се получи.

# 16
  • Мнения: 230
Абе, да ви кажа - става. Бавно, с много, ама ужасно много нерви, но - става! Пу, да не ме чуе дявола. Вече и ръката ми не пуска на улицата, не се тръшка (всъщност тя никога не се е тръшкала), все по-рядко стига до онова тотално несъобразяване с правилата и безпаметно лиготене.
Обаче и на мен ми е болна тема строгостта. В началото виках като луда (никога преди не бях викала, наистина). Сега викам рядко. Но никога не я оставям да върши неща не по правилата. Това ми коства същото, каквото и на вас. Удряла съм (после е следвала безсънна за мен нощ, тайни сълзи и мисли от сорта на: "Аз явно не ставам за това, не се справям" и прочие). Сигурно съм бъркала в някои случаи, сигурно е можело и по друг начин. Ама честно да ви кажа - не знам как става това другото и как им се получава на тези родители, дето не викат, не удрят, не наказват, а само обясняват, обясняват с един такъв школуван и педагогически глас... и малкото зверче видите ли, разбира за какво иде реч. Сигурно има и такива случаи (не иронизирам), но нашият не е от тия.

Май наистина някъде след третата година нещата ле-е-еко тръгват в желаната посока. И започват да се берат плодовете ... Успех! Sunglasses

# 17
  • Мнения: 2 084
Вики се тръшкаше от около първата година. Като бебе сме стигали до шамари и още в кошарата беше все наказан. Елате сега го вижте. Все повтарям, че в нашето семейство са такива правилата. Сега е ред на Преси и отново сме на нокти. Той вече си извоюва първите шамари. Скапах се да обяснявам, че това не е разрешено, защото.... Наистина идва момент, в който "вдяват". Сега сме на етап, в който Преси е решил да нарича всички тъпи. Сто пъти обясних, че в семейството не използваме обидни думи, когато си говорим, дори когато сме много ядосани, обаче човека продължава. тази вечер накарах Вики да се премести да спи при нас в спалнята и остави Преслав да спи сам. Такова реване падна /той много хубаво плаче - едно жално и тохо, че направо не се издържа. Не крещи, че да ти скъса нервите./ Той реве, че не иска да е сам, мие с Вики повтаряме, че ние като сме тъпи, а той като е много остър ще спи сам. Скъса се да се извинява и с Вики не издържахме. Накарах го да се върне при него. Понякога си мисля, че с Вики съм доста по-строга, отколкото с Преслав и той много добре го разбира. И ме манипулира.

# 18
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ами разбира се, че трябва да има правила, които децата да се научат да спазват. Кудку е изброила част от проблемните моменти - абсолютно съгласна съм, че трябва строго и безапелационно да се настоява детето да разбере, че има неща, които не трябва да се правят. Аз не понасям изказвания от рода: "Дете е, поднася се." Има си време за игри, има си време за изграждане на полезни навици. Е, благородно завиждам на хората, на които отвътре им идва да възпитават чрез игра. Аз обикновено в екстремни моменти първо крясвам, после се напъвам да измисля по-меки методи за въздействие.
Относно наказанията - не обичам подпляскването. Признавам си и на мен ми се случва, мнооого рядко, но се случва, обаче винаги после съжалявам. Все пак факта, че съм физически по-силна не ми дава право да издевателствам с това си предимство. Мъж ми е по-привърженик на плясване през врата или дърпане на уши (слава богу само при Ваньо си го позволява, щото органически не понася лигави мъже).  Аз обикновено наказвам с лишаване от нещо, ако не направи това, което искам - няма разходка където поиска, няма вана, няма любим десерт и т.н.
Тук си позволявам да дам идея на Кудку - не слушаш - няма детска градина (нали обича да ходи?). Малки са, ама разбират, в това не се съмнявам.
Считам, че най-важно е постоянството във въведените правила. Ние например с мъж ми никога не прибираме играчки пред децата. Всяка вечер преди лягане нещата за игра трябва да отидат по местата си. Като заспят доизкусорявам подреждането, но основно те свършват работата. Няма извинение, поради което те да не си приберат играчките. Храна се поднася само на масата - голямата или детската. Никога не съм разнасяла паници из къщата. Който иска да яде - мие си ръцете и сяда на масата. Който се лигави - става и не яде. Според мен децата трябва да се хранят самостоятелно от момента, в който могат да уцелят устата си с лъжицата, пълна с храна. И няма - това не искам, онова не ми харесва. Поднасям например фасул-яхния и ми се казва: "Не го искам". Да, ама десертът е нещо много хубаво, а до него се достига след изпразнена чиния от основното ястие... Ядат, та пушек се вдига.
Тръшкането... Ами тръшне ли ми се някой аз просто го игнорирам и само гледам да не се нарани с нещо. И Иван, и Албена го пробваха. Пищи, тръшка се на земята, скубе си косата и т.н. - нула внимание. След около 10-я път престава, щото няма публика. Ама трябва всички така да действат - и баби, и лели и т.н.
Обаче с отговарянето как да се оправим още не съм измислила. На всяка наша дума се отговаря и нищо не помага. Свикнах да не се вбесявам, обяснявам ли обяснявам, обаче много нервни клетки ми умират.
Така че аз заглавието на тази тема го разбирам като: да бъдем строги, за да не се срамуват децата ни от себе си в бъдеще, както беше писано, но и справедливи - за да могат да развият вътрешните си заложби, които тепърва ще откриваме у тях.

Последна редакция: вт, 23 сеп 2008, 13:01 от Gankata

# 19
  • Мнения: 11 911
И аз в кюпа на посочената група.Най-проблемно ми е като вървим някъде и той като каже"Не натам, натам"И иска да сменяме посоката на вървене, ама на мен каква ми е работата да вървя в посоката му.Казвам "Не" с най-категоричния си глас и продължаваме.Има тръшкане и мрънкане, но бързо му минава.Пляскам през ръцете когато пипа непозволени и опасни неща-включена пералня, понякога копчетата на печката и др. подобни.Казах го и в друга тема- не мога да си окача печките и всички ел.уреди на тавана.И не толкова, че ще им стане нещо, колкото ме е страх да не не се нарани.А и освен това да знае, че съществуват опасни предмети и като се каже ,че нещо е опасно, трябва да го разбере.

С яденето обаче, капитулирам.Аз съм човек, който не яде около 60-70% от нещата, които са предназначени за ядене и никой не беше в състояние да ме научи.Детска градина, бригади по един месец като ученичка, студентски години и то във време когато нямаше под път и над път пици и др. подобни...не и не.Затова не настоявам да си изяде това, което съм си наумила, а просто да яде разнообразна и полезна храна.Разбира се, не позволявам боклучавата храна да замества основната и тук водя строга политика с бабите.За съжаление синът ми е злояд, но и слаб и дребен за възрастта си.Аз бях злояда, но винаги закръглена и като дете-висока за възрастта си./ в кратки периоди от живота си съм била слаба и то поради стрес/
      Забелязвам, че като се скарам на сина ми или като сам усети, че е вършил нещо нередно, докато го погледна и слага ръцете си отзад.Вероятно така са ги "строявали" в дома.Тогава много ми дожалява.Но независимо от това съм неостъпчива за наложените правила.

     Имам осиновена приятелка.Никога с нея не сме говорили по темата.Но прекаленото разглезване и докара куп проблеми -в професионално отношение и в комуникирането с околните.Едва на по-късна възраст изглади някои особености.

Нещо,  което едва ли ще приемете сериозно, но според мен оказва влияние.Това е зодията.Особено в по-ранна възраст представителите на различни зодии проявяват типични черти.Сравнявам детето с други по- възрастни представители на неговата зодия- ами някои неща са толкова повтарящи се.Трябва фино коригиране на недостатъците, но и съобразяване с това, което носи у себе си.

# 20
  • Мнения: 1 466
Това ми е болна тема и на мен. Малкия принц се тръшка за какво ли не. Като е ядосан хвърля играчки и дори посяга да ме удря. Аз като го видя да хвърля играчки, прибирам тези, които е хвърлил, но това само го ядосва повече.
Сигурно 1000 пъти съм повторила, че покривката не се дърпа. Накрая аз се отказах и махнах всички покривки. Сложих мушамички и ги залепих за масите. Пак толкова пъти казах и за компютъра, но в момента, в който се обърна, се опитва да стигне до копчето. Тръшка се в магазина за какво ли не и вече не ходи с мен по магазините. Вчера му купих бонбонки и той видя, че си ги вадя от чантата. Като ги изяде, започна да сочи чантата и да вика "ам-ам". Аз му обяснявам, че няма повече, ама не - тръшка се и пищи и така близо час. Не му купих нови бонбони и смятах, че все пак е разбрал. Да, ама не, тази сутрин пак се сочи чантата ми и пак се тръшка.
Ядосва се за всичко - счупи си колата, казах, че не мога да я оправя повече и започва тръшкане, опитва се сам да си обуе чорапчето, не успява и пак се тръшка, опитва се да си изкара любимото бебе от кошарата, но го заклещва в решетката и пак се тръшка. Нещата, които мога, ги правя, например веднага изкарвам бебето или обувам чорапчето, но вече не знам как да му обясня, че нещата, които е счупил не могат да се оправят.
Не мога да викам - никога не съм можела. Карам се, но тихо. При сестра ми това имаше ефект, но при малкия не действа. Сестра ми я наказвах и като спирах да и говоря. На него също понякога му казвам, че няма да му говоря, но той още не разбира какво му се говори и няма ефект. Понянякога така се ядосвам, че ми иде да му зашлевя един шамар, поне да млъкне, но веднъж го ударих по дупето и той започна да пищи по-силно. Не го заболя, защото аз го ударих леко, а и през памперса сигурно дори не е усетил, но явно се обиди. Понякога като му кажа "шшшт" има ефект, но не винаги.
В началото като започнеше да пищи и аз го прегръщах и го успокоявах, но той започваше да пищи по-силно. Стигнах до там, да си мисля, че има проблеми с нервите и го заведох на лекар. Лекарката го видя на живо как пищи (не му се чакаше) и каза, че не е нервен, просто да престана да му обръщам внимание и да си върша домакинската работа, като започне да се тръшка. Да, ама и това не помогна. Един - два пъти видя, че не става на неговото и все пак не се отказа. Сега като разбере, че няма да му обърна внимание, отива да пищи в друга стая.
Не му позволявам всичко и уж съм строга, но няма никакъв ефект. Като е в къщи не се притеснявам особено, защото не му обръщам внимание, но на обществени места...
Чудя се как другите деца се държат прилично на обществени места, а моя не може. Случвало се е да пищи в количката толкова дълго, че да заспи от изтощение. А той пищи защото не му давам да пипне уличното куче или защото котката е избягала, или не му давам да бръкне в кошчето за боклук, или за сладоледа на някое друго дете, абе за какво ли не. Мисли си, че всичко което види му принадлежи и може да го вземе и като не стане...
Като чета мненията на ku[d]ku[d]yaka си мисля, че пише точно за Алекс. Simple Smile И в къщи най-често се чува думичката "не" и си мисля, че прекалявам с използването и, но той винаги прави това, което не трябва. Надявам се с времето да се научи, но поне за сега няма изгледи да надвия ината му.

# 21
  • Мнения: 2 123
Копчетата на пералнята и миялната съм ги прежалила, но поне пет пъти му казахме да не пипа топломера на радиатора и той нарочно с най-наглага си усмивка отива и чопли лепенките и сега ги е изчоплил и все едно сме разпломбирали топломера. Казва му се да не пипа копчето на радиатора, той отишъл и не знам кога го е изключил.

Цитирам те само да допълня нашите неща - сварени дрехи на 95 градуса  hahaha

Имаме разлика само в подхода - незнам кой е правилния...

По отношение на строгостта две мнения няма - трябва да присъства. При нас строгостта се изразява в спазване на режим на спане и хранене без отстъпки, също и не отстъпвам по отношение на количеството и качеството на храната. В смисъл яде се колкото е определено - по-малко може - никога не настоявам и не гоня с лъжица. Няма компромис по отношение на джънк.

По отношение на поведението - не толерирам агресия по никакъв начин. В смисъл - ако удряш и се тръшкаш - отделям те настрана "да си починеш" (това е термина който използвам)

Изрични забрани засега няма никакви. Понеже мисля, че Никола е още много мъничък и не може да схване смисъла на "това да", "това не" - затова караме по метода - натрупване на опит или предлагане на алтернатива.

Не казвам - не пипай печката - оставям го да се опари, така той вече си знае. Не казвам - не се катери по столовете - оставям го да падне. Много е гадно, защото ми коства ужасно много нерви и треперене, обаче съм убедена, че това е по-добрия вариант.

Или давам алтернатива. Например - ако не искам да чопли определени лепенки - първо в смях и закачки изчопляме първата забранена и прежалена лепенка. После залепвам други лепенки - ваденки на подходящо място - при нас е на хладилника - и си чоплим в захлас. Интереса към чопленето се изпари на третия ден.

Всеки път, когато метне предмет, неподходящ за мятане - веднага предлагам други - гумени кубчета напр. Сега си мята наволя, без поразии. Тук имахме големи спорове с баща му, защото таткото приемаше всяко мятане на нещо като агресия срещу него, а то далеч не е така. Понякога мятането е игра и детето има нужда да да освободи енергия по начин, който на нас се струва агресивен, а той всъщност не е.

Ако започне да крещи, аз започвам да шепна, той минава на шепот моментално

При тръшкане - отивам в другата стая веднага, ако сме на улицата, отделам се настрани и го изчаквам да му мине. В краен случай - само два пъти ми се е случвало - го прегръщам силно, стисвам го и чакам да му мине, като през цялото време тихичко му шепна.


Забравих три неща, затова редактирам  Wink

1. Мисля, че не мога да забранявам неща, които ние самите правим - в смисъл - не мога да му обясня защо мама може да пипа копчето на телевизора, а Никола не. Затова, има неща, които съм прежалила, а останалите - са недостъпни откъм височина за него.

2. В момента сме на фазата добър ден, довиждане, моля благодаря и пр. В следствие на което моето дете поздравява наред всеки срещнат  Laughing с гръмогласното "Добър деееееен". Вчера излизаме от черквата и на изхода Никола се провиква колкото му глас държи "Чао ангелиииии, чаооо огънчетааааа". Разбира се аз повтарям изброените фрази като папагал всеги път. На морето сме и наши приятели си подават солницата през масата, следва моето несъзнателно и силно: "Заповядааай, мерсииии, моооляяя"

3. Може би трябваше да вметна, че Никола е много разбран... затова ми е лесно  Embarassed

Последна редакция: вт, 23 сеп 2008, 14:00 от Fussii

# 22
  • Мнения: 847
както му викат тук, запис, да следя, че и мен живо ме вълнува ... трайкам си засега, щото няма какви успехи и ползотворни методи да споделя ... аз си мисля, че съм строга, народът около мен вика "мека мара си, ще ти се качи на главата" ... та, чета ... като начало да си изясня стандартния критерий кое е строго, де ... та трупам опит на принципа проба-грешка, белким преди да е навършила 2 години да съм изработила някакъв работещ подход ... засега редувам кратки обяснения-повтаряне до втръсване-примери-заиграване-почивка за размисъл през заплахи и изнудване до крещене, твърдо против съм пляскането на каквото и да е (засега  Mr. Green) и плащенето с баба яга, торбалан и подобни. въвеждам правила уж, тя даже знае някои - ходи насам натам и коментира - сочи и вика "не, не", може да произнесе чудесно думата "беля"; за спазването ... абе, като за много неща се води детето, макар с много увещания и занимавки, а има ли време и нерви човек всеки път ... особен проблем имам със стоенето на едно място, поне за хранене, дори като е върло гладна ... на всичкото отгоре е природен инат, много издръжлив ...  ей я и сега, стои си в кошарата уж да спи от час и половина, по-рано оставена и на тишина, че да й е скучно, щото половин супа изяде само ... и си стои, изтръшка се веднъж, па се кротна, обаче и не заспива, стои си и подвиква от време на време "мамо-о-о" ...
странно, но нали ходи на ясла два месеца лятото, там мойто дете прекрасно си седеше на малко столче около масата за хранене и си чакаше реда да бъде нахранено, лягаше да спи в легло, което не е кошара, че и спеше, стоеше на гърне, а сутрин почти успешно правела физзарядка - ама тия успехи са все покрай други деца, които правят същото ...

# 23
  • София
  • Мнения: 9 517
Остана ми време и на мен да споделя, дано не стане някой от двамата междувременно.
Аз съм много търпелива - повтарям, повтарям до втръсване, говоря, говоря, ама като ми избият чевиите първо викам и ако народа не се е изпокрил, аз го скривам далеч от очите ми, докато ми мине, после пак говоря. Ма файда май няма.
Въвела съм много, много малко правила, но точно те не се спазват, естествено. Иначе мразя думата "не" и гледам да я използвам възможно най-рядко. Открих, че на 3-годишните не им е интересно да правят разрешени неща. И аз като Фуси предпочитам да падне сам и така да се научи, отколкото да вървя след него и да подвиквам "не там, не там", то не ми е и възможно де. Най-смешно ми е по градинките като започнат родителите "не в пясъчника, не тичай, не се катери по катерушките...". Ми за какво си го изкарал това дете, бре. Та да си дойда на темата - с големия, както казах по-горе, горе-долу се справям. Проблем са ни почивните дни, когато тати е у дома - тогава настава невероятна лигня и тръшкане. Не, че мъж ми го глези повече от мен, напротив - той е по-строг.
Обаче ситната май ще ни се качи на главата, както е тръгнало.

# 24
  • Мнения: 3 715
Чак сега имам време да седна и ми се струва, че имам още много да допълня и ли по-скоро да изясня. Аз не разрешавам неща, които биха били фатални за него. Знам, че звучи страшно, но както не го спирах да виси на кабела, така го удари тока, докато висеше. Не разрешавам да блъска по стъклата, за да не се нареже. Но го поощрявам да се катери, да тича, да прави всичко, което едно нормално дете трябва да прави. Играе си с дистанционното, но не му го давам, когато гледам нещо по телевизията, за да не ми размести каналите, пипа копчетата на уредите, когато са изключени, фурната, когато работи сам не я приближава. Но ние имаме проблем с разбирането, колкото и странно да ви се струва. Той просто не разбира неща, които деца на неговата възраст разбират. Ето днес си хвърляше играчките и аз съвсем кротко го попитах иска ли да ги изхвърля през балкона, той каза "да" и аз хвърлих две играчки. Казах му, че вече ги няма и той няма да играе с тях, при което започна да ми носи всичките си играчки да ги хвърлям. Човекът реши, че това е игра. Събрахме с баща му всички играчки в една  торба и той излезе, все едно отиде да ги хвърля, но детето просто не разбира, той си играе. Имам чувството, че отглеждам дете на една година, а не на две и половина почти. Не разбира от лишения. Ако не иска да яде нещо и му кажа, че ако го изяде, ще яде бонбон, то той категорично отказва да си яде яденето и се почва тръшкане за бонбона и няма сила на света, която да го накара да си изяде яденето. Ако му кажа, че няма да ходи на градина, просто няма да разбере. Ние се доближаваме най-много до Стилнес като реакции и поведение. Вече много често си мисля, че детето ми има сериозен проблем с развитието и то не заради престоя в институция. На вид е много умен и буден, но като постои с него човек повече време вижда колко измамно е това впечатление.

# 25
  • София
  • Мнения: 9 517
Кудку, Исак беше по същия начин с разбирането - прави се, че разбира, но реално не разбира нищо. За сега съм стигнала до извода, че не е от изоставяне в развитието, а от липса на понятие за езика - нещо като на мен да ми говорят на японски, а на всичко отгоре аз да имам някакво чувство за чест, което да не ми позволява да покажа, че не разбирам - в този момент отговарям с да или не, в зависимост от това, което ми дойде на ум. Сега, като поусвои езика с него се комуникира доста по-лесно. Аз лично съм изпадала в бяс докато не се усетих за какво става дума.

# 26
  • Мнения: 3 715
Абе аз се усетих, че е от това още преди три месеца, ама няма как да обясня на баща му, че е така, просто не ми вярва. Това допълнително влошава ситуацията при нас. Създал си е някаква теория за нещата, която по презумция е вярна и това е. Не иска да приеме, че детето не разбира и само му се кара и е още по-строг и от мен. Дори понякога като ревне Божидар му казвам да го гушне, но той категорично отказва и го оставя, а детето просто иска да го гушнат. Обаче сме се разбрали, че няма да си подронваме взаимно авторитета пред детето и нищо не мога да направя. Честно казано, започвам да предпочитам нагърбването с грижата за детето от майката, щото така бащата като държи да е изключително активен, май само влошава положението.

# 27
  • Мнения: 2 123
Кудку, ако не иска да яде, защо не го оставиш гладен до следващото ядене... Моята логика, която и налагам е следната - всяко действие си има последствия. Няма забранени неща, обаче ако пипнеш ютията ще се опариш. Ако не ядеш супа - ще стоиш гладен до следващо ядене.

Освен това мисля, че Бобо е още наистина много мъничък... Кудку, ами той си е още бебе бе мила. Много деца на неговата възраст още говорят по три думи и половина. Струва ми се, че очакваш поведение на по-голямо детенце  Hug Извини ме ако съм нахална...

Пак редактирам, защото се гоним в писането  Wink
С баща му имаме същия проблем - не мога да му обясня, че Никола е още малък и реплики от сорта "я стига си се лигавил" не работят. Последната ни война е със заспиването на Никола. От няколко седмици Колето плаче преди заспиване и ме вика. Никога досега не го е правил - зспиваше си като пич с млякото - нямаше хък, мък. Да, ама от както бяхме на море, дитенциту не ще да заспива без мен. В момента, в който си обърна гърба се чува сърцераздирателен шепот "Мамо, не  отивай" - и сети се дали го оставям. Мъжа ми е много ядосан от това ново заспиване, защото детето се разглезвало  Shocked и съм разваляла дисциплината. Голям праз! Ние да не живеем в концентрационен лагер - детето ми няма да заспива с плач, според мен трябва по-обрано да го караме с дисциплината  Wink

Последна редакция: вт, 23 сеп 2008, 16:53 от Fussii

# 28
  • Русе
  • Мнения: 11 918
Много сложна възраст.
Още нямат опит в причинно следствения свят и се опитват да го настроят към желанията си.
Заплахите и обещанията поради това не действат, остовот пробите и грешките, поради което трябва да си като Зоро, постоянно готов да го измъкнеш в последния момент

За мене беше също мъчение, обаче за щастие го минахме, сега се поттдава на манипулации чат пат , обаче пък така се е ошлайфал в оправданията, че бие Адвоката на дявола по всички точки

# 29
  • Мнения: 3 715
Не, бе, не си нахална, просто и аз не знам какво да очаквам. Децата около нас са толкова различни, че не мога да преценя и съм във вечна чуденка нормално ли ми е детето или не.

Иначе и аз го оставям гладен ако не яде, да пипа, за да усети, нищо не забранявам от нещата, които сам трябва да опита. И въпреки всичко ми се иска понякога като кажа "не" за нещо, да го изпълни. Като например, че по телевизора не се хвърлят играчки. Не ми е за телевизора, имаме във всяка стая по един, ама все пак трябва ли да стигаме до такива щети, за да проумее? Днес ме направи на маймуна: иска нани, слагам го да спи, лежим 5 минути и иска филийка. Отиваме в кухнята, изяжда две хапки и вика "нани", отиваме в леглото и вика "филийка", пак в кухнята, пак в спалнята. Ми пощурях вече и при последното "нани" го сложих в леглото и го оставих сам в стаята му. Пищя, рева, вика, млъкна за 15 минути и пак ревна да става. Казах му да дойде и той пак "филийка". Ми ако ми го направи пак, наистина ще го набия.

Темата взе да се превръща в мрънкане на кудкудяка, та спирам до тук с оплакванията, че досадих и на себе си и ми стана неудобно.

Общи условия

Активация на акаунт