Свекърва

Благодаря ви, момичета. 
Много сте ми полезни. И най-вече с това, че нещата може и да не са толкова страшни. Защото като четях свекървинските теми, бях изпаднала в тих ужас.

Винаги на думи изглежда по-страшно отколкото в действителност.
Ако насреща имаш разумен човек, не се живее трудно или лошо.То хубаво и лесно никъде няма.

silviayo ,без да искам ти пратих на лични.

Да ти завиди човек!

Разбирам се чудесно със свекърите.
Тя гледа малкия от 3-4 месечен доверявам и се на 100% .Дразня се понякога на мъжа си като започне да дава акъл като го оставяме "Да му сложите шапка ,че е студено ,да го пазите да не падне......." и понеже тя си трае му го реквам аз "Детето е през повечето време при тях ако не им вярваш ,че се грижат добре напусни работа и го гледай ти"
Акъл рядко дава и ако го прави се старае да е по супер зовоалиран начин чак ми става забавно.Нямам нищо против ако има различно мнение по отношение на нещо свързано с детето да го изрази, да поговорим и да вземем най-доброто решение.
Не желая тя да се променя нито пък аз ще го правя различни хора сме и всяка може да научи нещо от другата /99% аз от нея/
С две думи -обичам си я!
П.П. и като отида след работа да си взема съкровището да не помислите ,че ми го хвърлят и ни изпращат-не.Понеже знаят ,че на работа не се храня редовно слагат ми да хана ,да си почина малко и тогава тръгваме.

Илиана шапка й свалям на твоята свекърва!Направо останах без думи .Дано има повече като нея!

Преди доста време имах сериозна връзка.Нещата бяха наобратно-майката страхотна,синът...да кажем,че не беше толкова страхотен.
С часове сме си говорили с нея.Тогава имах проблеми с майка ми.Изслушваше ме,подкрепяше ме,даваше ми съвети...Беше усмихната,възпитана ,умна жена....Пиехме си кафето заедно на терасата,бъбрейки за неангажиращи неща.За именния ми ден ни заведе двамата със сина й на ресторант.Стана ми много мило за жеста.
Случвало се е като си говорим и синът й влезе и попита шеговито:"Какво толкова си бъбрите?",тя да отговори през смях:"А,женски работи".
Честно казано,ако ми беше станала свекърва,щях да я обичам като майка.Синът й провали нещата.Е,човек не може да има всичко,все пак.....

Нека и аз да похваля моята,още повече след последните 2 месеца,в които живяхме заедно,тъй като обикновено съм отдавала добрите ни взаимотношения на това,че се виждаме рядко...Винаги когато и гостуваме отбелязва колко добре изглежда синът 'и,помолих я ако е възможно  докато им гостуваме да  не си събуват обувките въте понеже това е нещо,което не приемам,а тя го въведе моментало и в последствие обяви,че от тук нататък в нейният дом никой няма да влиза с обувките  ...интересува се от мнението ми,не нахлува в стаята,в която сме с мъжът ми,страхотна къщовница и същевремнно абслютен профисионалист в работата си(писохолог е и работи с деца)...никога,ама никога не ми е направила забележка за каквото и да е,за мен е удоволствие да и помогна с къщната работа или да си поприказваме докато пием кафе...много тактична и уравновесена,пристигнахме с котката ни-като човек,който никога не е гледал животно в апартамент се съобразява даже прекалено много,а котаракът е луд по нея и все ходи по петите 'и,няма досадни реплики от типа на какво ще правим с животинката като дойде време за дете и глупави предрасъдни заключения,които дори виждам тук в много по-млади жени...
Мога да си пиша до утре и все хубави неща,естествено няма как да не се отнеса към нея с полагащото и се уважение,но и няма как да не призная,че окончателно ме спечели,когато при един наш разговор обсъждахме именно така актуалните взаимотношения снаха-свекърва и тя сподели,че за нея е е напълно достатъчен фактът,че синът 'и ме е избрал...
Да ми е жива и здрава,много я ценя и мога да споля,че тя човек от,който мога само да се уча...

Честичко съм се забавлявала с темите за свекърви,но смятам,че всичко си е и до двете страни,от подхода им,от манталитета им,възпитанието,защото колкото и да се повтаря какви простачки са едва ли не повечето обсъждани свекърви тук,то аз лично в голям процент от поставете съм заключвала,че и така неоправданите снахи по нищо не им отстъпват...

Я кой виждам тук

Можем да поспорим и с теб за "дребнавите"снахи и "онеправданите"свекърви.

Синът ни го гледа майка ми , защото и аз работя . Майка ми има много възрастни родители , за които се грижи вуйчо ми - брат на майка ми .Дядо ми беше на 91 години / Ноември месец почина , а баба ми е на 86 години / . Лятото внезапно се влоши много състоянието на баба ми и на вуйчо ми му беше не възможно да се грижи в това състояние и за двамата и се наложи майка ми да отиде за 2- 3 седмици да му помага . Мъжа ми извика майка си - /тя е пенсионерка / да гледа бебето през това време . Седя жената 1 , седя 2 седмици и на третата рече - ама аз не мога да седя тук повече заради вуйчо ти , да взема жена да се грижи за баба ти и майка ти да идва да си гледа бебето .  Е как да не му е мила на човек  и да не я обича ./ Да уточня , че вижда единствения си внук два пъти в годината максимум./

Преди време бях пуснала пост в другата тема за свекървите, но се появи гост с анти на моя пост - изтрих моя, като си помислих, че може би не съм права да очаквам добро отношение от нея (все пак не съм й никаква - това ми се показва всеки път при срещите ни).
Последната ни среща беше по Коледа - живее в чужбина, пристигнахме на 25 по обяд, каза ми "Здрасти", до 28, когато ми каза "чао" - когато искаше да разбере дали искам нещо когато сервираше храната се обръщаше към мъжа ми: " И (мъжа ми), Мария ще иска ли ...(каквото предлага)" - до сега не съм го повдигала като въпрос, ама вече е очевадно!
Знае какво преживяхме при загубата на бебето ни - не се обади да пита как съм, тук не става въпрос да ме обича или дори уважава . . . а за просто човешко отношение в такъв труден момент -хора от форума, с които никога не сме се виждали ми намериха телефона и ми предложиха подкрепа!
Ми майната й - на мен ми се изчерпа доброто възпитание спрямо нея вече . . .

Прити, а мъжът ти как се държи? На него правят ли му впечатление тия неща?
Защото мъжете обикновено не са много навити да си развалят спокойствието и искат, ако може, нещата да вървят добре и без да се налага да вземат ролята на рефери. Което би било много хубаво, ама не става винаги.
В крайна сметка, щом е такова положението, добре е, че живеете далече. Понякога нищо не може да се направи.

Аз от моята свекърва не мога да се оплача, свястна е жената. Е, прехвърчат искри от време на време (основно за дреболии), хора сме, няма начин, но общо взето нищо съществено не нарушава отношенията ни. Но като гледам, тук повечето от проблемите са свързани с отглеждането на децата, а ние още нямаме такива. Като ми дойде до главата, ще му мисля.

Китана, като чета постовете ти се учудвам колко много живота ти прилича на моя. Като започнем с шумните съседи, свекървата, та дори и бившата кандидат-свекърва са едни и същи.

И моята,и моята  
Твоята има голяма конкуренция 

Моята се оказа бомба със закъснител. В началото беше много мила и любезна докато не загрубяха нещата между мен и сина й (започна да ми посяга) и тя ми каза, че съм си го била изпросила, той без нищо не би го направил. Как да не я обича човек!?
Е вярно, че на сватбата пристигна предишния ден и отиде на хотел да се наспи, а при нас дойде чак сутринта преди подписването.
Когато родих не се сети да ми се обади да ме поздрави и когато дойде да види детето след изписването не донесе дори чифт чорапки.
Дори преди малко се обади и без да ме поздрави дори или поне да отвърне на моя поздрав ми каза, е иска да говори със сина си.
Когато дойде за първи път вкъщи за по-дълго ми пренареди кухнята още на първата сутрин и готвеше някакви буламачи с небелени картофи, щото тя била последователка на натуропатите. Когато аз готвех постоянно ми даваше акъл как да го правя и ако не и обръщах внимание отиваше след мен и го правеше както смяташе тя за правилно. Пренареждала ми е е простряното пране защото не се простирало така.
Детето е с алергия и и бях казала да не го вкарва в трева и да не му дава цветя. Оставих и го за половин час докато вляза в поликлиниката и какво да видя, бута тя количката, а в едната ръка на детето цъфнало глухарче и клонче от роза с бодлите в другата й. Явно не ми е повярвала за алергията.
Друг случай: детето е на антибиотик, който пие по 3 пъти на ден, нашата обаче решила да даде третата доза на следобедна закуска и понеже ми е била сърдита не ми е казала и аз естествено вечерта отново давам антибиотика.
Каза ми чак на следващата сутрин какво е направила, как не я убих тогава още се чудя.