Ако тръгвате с това, така ще е. Лоши ще сме. Имам много добри чувства и намерения. Може и да сбъркам. Но като ви чета, няма начин да не сбъркам. Все сме виновни.
- Публикувана: 6 ян. 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 00:33 ч.
Свекърва
Ако тръгвате с това, така ще е. Лоши ще сме. Имам много добри чувства и намерения. Може и да сбъркам. Но като ви чета, няма начин да не сбъркам. Все сме виновни.
С моята майка съм живяла 18г. със свекърва 8.Да сме живи и здрави да живеем още дълго и щастливо всички.Майка ми на моменти ме дразни повече, но ми е майка и я обичам.Забравям когато се караме .Споделям с нея.С моята свекърва не сме изпадали в големи пререкания ,но се помни и от нея и от мен.Защо така
.Аз дъщеря няма да и стана или тя на мен майка............
По мои наблюдения снаха и свекърва се разбират тогава, когато свекървата приема като равностоен възрастен човек снаха си, а не като фръцлата, която отмъкна безценния й син. При нас нещата не вървят от първия момент, в който се видяхме. Свекърва ми прави състезание помежду ни, като постоянно сравнява коя как готви, как прави еди кое си, как се грижи за любимия й син. Отношението й към мен е като към малоумен човек, който никога не може да вземе свое решение, няма право да го прави, и винаги трябва да се изисква нейното мнение и съвет. Тя смята, че има пълното право да знае всеки детайл и подробност от нашия личен живот и когато не й се съобщи нещо настава трагедията - сърдене и неговорене с дни. Всичките ми опити за сближаване и добри отношения тотално пропаднаха. Мислех си, че само много лоша снаха не може да намери пътя към свекърва си. Но, уви, разбрах че съм сгрешила, и то доста. Път към нея не намерих, тъй като тя не позволи да се стопят ледовете помежду ни. И така ще продължаваме винаги, за мое най-голямо съжаление.
Ако тръгвате с това, така ще е. Лоши ще сме. Имам много добри чувства и намерения. Може и да сбъркам. Но като ви чета, няма начин да не сбъркам. Все сме виновни.
Ех,как ми се иска и моята свекърва да си задава такива въпроси....
Съревнованието е причината според мен. Свекърва ми не е лош човек - разбираме ce. Но понякога ме изумяват непрестанните й опити да е едни гърди пред мен. Дали защото мъжа ми предпочита да яде моите манджи (нейните са много мазни) незнам. Последното й изпълнение беше да ми се сърди две седмици, защото мъжа ми се обадил, че самолета му е кацнал и всичко е наред на мен, а не на нея 
. Трябва да уточня, че с мъжа ми живеем заедно вече 13 години и през всичкото това време живеем отделно в различни градове. След разговора с мъжа ми за въпросното пристигане 
й звънях, но тя никога не си носи телефона с нея, или батерията й е паднала или друго.. 
и аз се обадих на свекър ми. След сръднята, че мъжа ми звъни на мен последва и такава, че аз не съм звъняла на нея, а на мъжа й. И да - те живеят заедно, в една къща и спят в едно легло.
Ако аз си купя нещо - тя веднага иска същото - абсолютно същото.
Мериме си нещо, ама какво точно... незнам.
. Трябва да уточня, че с мъжа ми живеем заедно вече 13 години и през всичкото това време живеем отделно в различни градове. След разговора с мъжа ми за въпросното пристигане й звънях, но тя никога не си носи телефона с нея, или батерията й е паднала или друго.. и аз се обадих на свекър ми. След сръднята, че мъжа ми звъни на мен последва и такава, че аз не съм звъняла на нея, а на мъжа й. И да - те живеят заедно, в една къща и спят в едно легло. Ако аз си купя нещо - тя веднага иска същото - абсолютно същото.
Мериме си нещо, ама какво точно... незнам.
Не разбрах проблема.
Аз на моята свеки съм и благодарна,че дойде да ми помогне, че след една седмица в болница, бременна, пък и с дете на 4 год - множко си е!
Айде и аз в темата!
С моя сме гаджета от 10 години,а живеем заедно от 3- за това време той така и не успя да си създаде някакво обръщение към майка ми-нито по име,нито никак.Всеки път,когато тя ни дойде на гости,почвам да се дразня и го бъзикам за това.Та по този повод от известно време се обръщам към свекървата с "мадам"-просто това "майко" ми идва трудно.Днес тя ми идва на гости и аз от вратата-айде бе,мадам,закъсня.А тя,леко поизнервена ми отвръща-стига с това мадам,откъде се взе това мадам?!?
Ъъъъъ,за малко щях да й отвърна каква е причината,нооо...и това ще стане.
С моя сме гаджета от 10 години,а живеем заедно от 3- за това време той така и не успя да си създаде някакво обръщение към майка ми-нито по име,нито никак.Всеки път,когато тя ни дойде на гости,почвам да се дразня и го бъзикам за това.Та по този повод от известно време се обръщам към свекървата с "мадам"-просто това "майко" ми идва трудно.Днес тя ми идва на гости и аз от вратата-айде бе,мадам,закъсня.А тя,леко поизнервена ми отвръща-стига с това мадам,откъде се взе това мадам?!?
Ъъъъъ,за малко щях да й отвърна каква е причината,нооо...и това ще стане
. 
Мадам Х, ако снахата те недолюбва, каквото и да направиш, все ще е недоволна. Всичките теми за свекървите са доказателство за това - недоволни сме когато идват често - недоволни сме когато идват рядко, когато гледат децата - когато не ги гледат, когато подаряват сатенени нощнички - когато подаряват топли пижами, когато приказват - когато мълчат...
На "мадам" и аз бих възразила, освен ако не сте приятелки и се шегувате помежду си. Обръщай се по име към нея. Приятелят ти към твоята също. Това поне е толкова лесно.
На "мадам" и аз бих възразила, освен ако не сте приятелки и се шегувате помежду си. Обръщай се по име към нея. Приятелят ти към твоята също. Това поне е толкова лесно.
Аз обикновено не обичам да говоря за свекърва си, защото нищо добро няма за което да се хвана и не е изобщо от някакво мое измислено отношение към нея. Ето най пресния пример, който според мен не подлежи на коментар.
Не само, че не дойде да донесе подарък на внука си, който дори носи нейното име за Коледа и рождения му ден, но дори не си направи труда да се обади по телефона да му го честити. Какво повече да добавя.
Не само, че не дойде да донесе подарък на внука си, който дори носи нейното име за Коледа и рождения му ден, но дори не си направи труда да се обади по телефона да му го честити. Какво повече да добавя.
Аз обикновено не обичам да говоря за свекърва си, защото нищо добро няма за което да се хвана и не е изобщо от някакво мое измислено отношение към нея. Ето най пресния пример, който според мен не подлежи на коментар.
Не само, че не дойде да донесе подарък на внука си, който дори носи нейното име за Коледа и рождения му ден, но дори не си направи труда да се обади по телефона да му го честити. Какво повече да добавя.
Не само, че не дойде да донесе подарък на внука си, който дори носи нейното име за Коледа и рождения му ден, но дори не си направи труда да се обади по телефона да му го честити. Какво повече да добавя.
Птица, според мен най-големия проблем е, че свекървите трудно преглъщат простата истина, че трябва да се съобразяват с жената на сина им. И друго - свекърва, която не е получила любов и ласки от мъжа си очаква сина й да й даде цялата любов на която е способен, и напълно е съсипана, когато под носа й тази любов получава друга жена. Тогава вече войната започва. И не проблема е в гледането или не на децата, в подаръците и във всички други подробности, те са вторичното недоволство от основния проблем. Защото когато човек обича някой няма никакво значение какво му е подарено, емоционалната стойност на нещата никога не може да бъде измерена в подаръци, гледане, идване, неидване и прочие други неща. Но лошото е, че затова винаги сме недоволни, защото емоцията ни по принцип е негативна, но тя е породена от съвсем други неща.
Не защитавам свекървите 
, нали и аз си имам 
Но, като чета антисвекървените теми и чуждите недоволства, виждам нещата и отстрани и разбирам, че понякога от мухата правим слон, проблеми, които при малко повече доброжелателност не са никакви проблеми и как понякога ние снахите с нашите претенции и вторачване в глупости предизвикваме недоброто отношение на по-възрастните жени. Истински обидно, болно и за сърдене са само невниманието, пренебрегването на внуците, а също и неуважението към нас, избраницата на сина. Всичко друго май са глупости и терзания, които сами си причиняваме.
Не знам доколко си права, че свекървите възлагат толкова очаквания на сина, защото не са получили любов от мъжа си. Погледни в подписите на повечето майки. "Мама на най-страхотния мъж", "моето съкровище", "моята любов", "мама на принц"... И това са млади жени, влюбени в мъжете си, щастливи в семейството си. Мислиш ли, че с времето ще се изпари тази любов към синчето? Не вярвам. Най-вероятно от тази влюбена в синчето и обсебваща майка ще се пръкне една претенциозна и вечно недоволна свекърва. И както някой някъде из темите беше казал - набрала жлъч покрай омразата към свекървата, със сигурност утре ще я излее върху снахата.
Тези теми ми действат пречистващо. Забавляват, пораждат съчувствие, служат за отдушник, но и най-вече показват колко всичко е относително и как трябва да стоим над дребнавостта. За нашето си добро
, нали и аз си имам Но, като чета антисвекървените теми и чуждите недоволства, виждам нещата и отстрани и разбирам, че понякога от мухата правим слон, проблеми, които при малко повече доброжелателност не са никакви проблеми и как понякога ние снахите с нашите претенции и вторачване в глупости предизвикваме недоброто отношение на по-възрастните жени. Истински обидно, болно и за сърдене са само невниманието, пренебрегването на внуците, а също и неуважението към нас, избраницата на сина. Всичко друго май са глупости и терзания, които сами си причиняваме.Не знам доколко си права, че свекървите възлагат толкова очаквания на сина, защото не са получили любов от мъжа си. Погледни в подписите на повечето майки. "Мама на най-страхотния мъж", "моето съкровище", "моята любов", "мама на принц"... И това са млади жени, влюбени в мъжете си, щастливи в семейството си. Мислиш ли, че с времето ще се изпари тази любов към синчето? Не вярвам. Най-вероятно от тази влюбена в синчето и обсебваща майка ще се пръкне една претенциозна и вечно недоволна свекърва. И както някой някъде из темите беше казал - набрала жлъч покрай омразата към свекървата, със сигурност утре ще я излее върху снахата.
Тези теми ми действат пречистващо. Забавляват, пораждат съчувствие, служат за отдушник, но и най-вече показват колко всичко е относително и как трябва да стоим над дребнавостта. За нашето си добро
птица , моята свекърва е уникум, не само че нищо хубаво не е видяла от мъжа си, ами дори не е успяла да насочи любовта си към сина си. Освен за г**а си за друго в тоз живот не мисли. Дори децата и са били отгледани от бабите им. Какво се чудя, че не се сеща за внучето си, та тя за собствения си син не се неща. Социопатия му се вика на това. 
X
Реклама