И моята мисли само за гъ..а си. И всичко прави от лошотия. Жалко, ама е истина. Добре, че мъжа ми не се влияе от нея.
- Публикувана: 6 ян. 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 00:33 ч.
Свекърва
да се включа и аз по темата за свекървите.нямам нищо против моята.от три години сме заедно с мъжа и никога за нищо не ми е вдигала нервите,не ме е дразнила.........ОБАЧЕ.....скоро родих и тя постоянно ми целува детенцето по устата и се чува онова гнусно мляскане и незнам как да я накарам да спре да го целува по устата а ако може и по лицето.знае че съм адски гнуслива и немога да си обясня защо го прави-спонтанно или от кривотии.преди няколко дни я видях да дава на детето на племенницата си(което е на 6 мес) пържен картоф,намачкан с пръсти и съотвено с пръсти натикан в устата на детенцето.е това ако го видя с моето ще 
Защо делите децата ?Да не би майките на момиченца да не ги боли за децата им така,както майките на момчета?!
Не ги деля. Но дъщеря ми е живяла 20+ години с мен. Знае ми всички навици и кривотии.
А снахата е израсла в друго семейство - с техните навици. Крайно различни от моите. И е сигурна, че нейните са по-добри.
А снахата е израсла в друго семейство - с техните навици. Крайно различни от моите. И е сигурна, че нейните са по-добри.
За мен вече е повече от ясно.В отношенията свекърва-снаха е намесена мнооооого ревност.Женска ревност....Нали се сещате.......
За мен вече е повече от ясно.В отношенията свекърва-снаха е намесена мнооооого ревност.Женска ревност....Нали се сещате.......
Е, какво. Трябва да се променя изцяло заради нея. Навици, всичко?
За мен вече е повече от ясно.В отношенията свекърва-снаха е намесена мнооооого ревност.Женска ревност....Нали се сещате.......
Е, какво. Трябва да се променя изцяло заради нея. Навици, всичко?
Дааа, затова е най-добре всеки да си знае къщата и семейството. 
Дааа, в тяхната къща аз няма да се меся. Но в мойта къща аз съм си господар.
...
А снахата е израсла в друго семейство - с техните навици. Крайно различни от моите. И е сигурна, че нейните са по-добри.
А снахата е израсла в друго семейство - с техните навици. Крайно различни от моите. И е сигурна, че нейните са по-добри.
Ествствено,че са по-добри...за нейното семейство. А това вече е синът ти.
Виж сега, аз с моята свекърва нямам особени проблеми, основно поради 2 причини:
1. Живеем достатъчно далеч. Тя не се меси, аз също, като се видим за няколко дни все ще се изтърпим някак-възрастни интелигентни хора сме.
2. Не се състезаваме. Поне аз не се състезавам с нея, защото няма да е равностойно. Аз по правило съм победител в евентуално такова състезание. И знаеш ли защо? Аз съм единственият роднина, когото той е избрал! Оттук насетне никой не може да ми разклати самоувереността.
Дали готви, чисти , гледа деца по-добре от мен, не ми пука, нали синът и ме е избрал, състезание просто няма. 
Тези две неща са фундаментални за добрите отношения, според мен.И като се добави и малко толерантност към чуждата личност и от двете ни, нещата не са страшни. Сега,че се ядосвам понякога е ясно, че и тя се ядосва-също, но махваш с ръка и решаваш,че е маловажно. А разни такива драми "Да си мерим пликовете!" , хм, извинявай, несериозно е.
За мен вече е повече от ясно.В отношенията свекърва-снаха е намесена мнооооого ревност.Женска ревност....Нали се сещате.......
Е, какво. Трябва да се променя изцяло заради нея. Навици, всичко?
В къщата на свекърва ми аз се съобразявам с всичко.С нейните навици, с нейния начин на готвене ,сервиране , домакинстване и прочие.Помагам винаги по начин който знам ,че ще и помогна а не с мои самоинициативи.
В моя (вече) дом я посрещам като роднина дошъл на гости.Винаги добре дошъл, но в моя дом .И тя така се чувства и мисля ,че и е приятно.Никога не съм я игнорирала, даже е била почетен гост в дома ми.
За мен вече е повече от ясно.В отношенията свекърва-снаха е намесена мнооооого ревност.Женска ревност....Нали се сещате.......
Е, какво. Трябва да се променя изцяло заради нея. Навици, всичко?
Сериозно сега.И снахата и свекървата се променят в някаква степен още с придобиването на ...титлите.
Да се променя изцяло която и да било от тях не виждам как ще стане,а и не би трябвало да има нужда.Но,за да са добри отношенията ,трябва малка промяна,да.
Когато аз станах снаха,реших,че ще трябва да съм по-тактична,да си премълчавам някои неща.Да променя в известна степен поведението си,което дотогава се изразяваше в рязка нетърпимост към излишни съвети ,натяквания и накратко:мразех някой да ми казва какво и как да правя.....
Добре,но след време разбрах,че аз съм единствената,която се е решила на промяна заради "общото добруване".А аз никак не обичам някой да ми "стъпва на врата" и да се опитва да ме направи послушен робот.И затова престанах да съм толкова любезна и да се правя на ударена.Има и други доста фрапиращи неща,заради които взех решението да се откажа от учтивото държание,но не смятам да ги разисквам а и няма нужда.