двуезично дете кога проговаря и на двата езика?

aз също не видях нападки от слънчевия лъч
може би някои се засегнаха от думата в първия й пост 'възмутена'

Ели, ще ме иzвиняваш, но zа мен лесният път е да си стоя в къщи с детето, да му се радвам и "само български от сутрин до вечер", да прескачам от време на време до България и да се въzмущавам ако детето на някой говори български с акцент . Кое му е трудното на тоzи път, че нещо не раzбрах?
Трудният път zа мене е да стана сутрин, да облека едно дремещо дете, да общувам около 10 мин с него, да го оставя набърzо в детска градина в която никой не говори български, да го прибера след 9 часа, да го видя zа още няколко часа, преz които основно се придвижваме, паzарувам, готвя, храня и приготвям zа лягане и реално общувам с него около 1 час zа това време. За мен превключването от един еzик на друг не представлява усилие и аz говоря с детето си иzключително на български, ама айде кажи кога да стане това. И аz искам да си седя по 3 месеца преz лятото на хубав климат в България и детето ми да учи български, ама отпуската ми е всичко на всичко 25 дена и не мога дори и тях да ги прекарам иzцяло в БГ. Ако ми се съберат 2 ходения в годината zа по 10 дена съм доволна. Реzултатът е че детето zнае бългаски, раzбира всичко, когато е в БГ много бърzо си въzстановява еzика, тук също говори, прави дълги и сложни иzречния, но му е втори еzик и по_слаб от местния.
Та тъй, въпрос на гледна точка и въzможности е да определиш кое е лесния и кое трудния път и до колко можеш да раzбереш човек в доста по_раzлично положение от твоето.

За съжаление Ще трябва да се подпиШа под казаното от Вяра. Иденти4на е ситуацията и при мен.

Добре де, Вяра, какво ти пука кой как те определя. Всеки си живее според собствените разбирания. Не се засягайте 4ак толкова, голяма работа. Май по_трудно е да приемете 4овек, който открито си казва мнението отколкото разните лицемери, които са съгласни с вси4ки.

Щом всеки живее според собствените си разбирания заЩо тогава трябва да се стига до възмуЩения и размахване на пръст ? 

ако кажа че се съгласявам, надявам се да не излезе лицемерно 

Вяра
в интерес на истината, въпреки че от както съм с бебе и си седя в къщи, и си се радвам на български от рано до вечер на децата си, голямата ходи на градина по 8.ч. на ден, и освен половин час рано, и два-три часа вечер плюс събота и неделя - не казвам че перфектно говори и няма никакви проблеми с българския... в петък вече тя говори само местния език с нас ...или в най-добрия случай яката меша езиците, но пък в понеделник си мисля че и в градината им говори на бг... но плюса при нас е че  у дома се общува само и единствено на бг, а за много форумки в чужбина това не е възможно, та за тях имам в пред вид че е по лесно да се оставят по течението и да не ползват изобщо майчиния си език в дома си ... аз не съм в такова положение и предполагам че не мога да преценя обективно тези случай - но да приемам ги, така са решили и точка...
За мен без ходене в бг - български не може да се научи... колкото и да съм упорита в говоренето... или пък нещо съществено ми куца в обучението ... но не знам какво 

Лятото един месец в бг при баба и дядо без мама и тате направи чудеса  с езика - но в това отношение се имам за късметлиика, не всеки има баба готова и способна да гледа внуци в бг...

Друг е въпроса колко вярвам на слънчев лъч че само и единствено тя е успяла да научи децата си перфектно да говорят бг само от говорене в къщи и сега го владеят без акцент... родителите винаги са склонни да виждат през особена призма децата си... но това важи и за мен, и за теб и за всички ни...
та нито я познавам, нито пък кой знае колко  ме вълнува дали това е така или не... просто жената е доволна от степента на владеене на езика за което браво ...
След години мога само да се надявам и аз да бъда доволна от децата си за качеството на владеене на бг ...

Дирокова
ако фиксираш мен за размахване на пръст - искам да кажа че въобще съм нямала намерение да се приеме така писанието ми, просто се издразних на стрелящите и дяволските емот-икони във връзка на мнение споделено от някой си по темата... по принцип целенасочено избягвам спорещи и кипящи от крайни мнения теми...
Всъщност изобщо нямам практика нито навика да съдя други освен себе си...

не знам за Вяра, но аз ли4но изобЩо не се засягам, или по_ясно казано, хи4 не ми пука. както казваШ ти, изказвам си мнението, а  за това си има много на4ини...


и аз трябва да се подпиШа тук, с изклЮ4ение на ходенето в България. събира ми се по едно ходене на петилетка и в последните, без деца 



с целия пост съм съгласна, да не повтарям казани неЩа (и в предиШни теми)

не можах да разбера Що те издразни дявол4ето 
на мен ми е много симпати4но/ирони4но и съвсем безобидно. не за друго, ами 4есто го използвам със съвсем Шеговита цел... та да знам да го избягвам, ако се смята за обида 

Момичета, излишно е да спорите; всеки е прав за себе си; аз правя евала на работещите мами, знам, че им е много трудно, макар че и в къщи да се стои не е много лесно 
Освен това до голяма степен си зависи и от детето : ето малкият ми син си го гледах в къщи до три години и само на български съм му говорила и колко книжки сме изчели и не искаше да говори докато не тръгна на детска градина, при това проговори на френски 
MVK, много добре те разбирам, и ние бяхме така, след като се уверите, че чува добре и няма проблеми със слуха, ще проговори, явно още трупа речник и му трябва повече време; и ние сме ходили при специалисти, 1-во ОRL, после и при ортофонист-логопед, и ето сега си говори съвсем нормално и в училище добре се справя, така че споко 

АбсолЮтно НЕ. Имах предвид постинга на Слън4ев лъ4.

Моята дъщеря трябва да научи 5 езика. 2 от моя страна, 2 от страна на баща си и испански, защото живеем в Испания. За сега е каша с 2, ще видим по-натам.

Натиа-предполагам ,че няма да има проблем.Познавам семейство при което майката е полурускиня,нейната майка наполовина фрацузойка-бащата на децата е сириец но е отраснал в БГ-та децата знаят руски,френски,английски ,български и арабски.чудя се дали да не започна и с моите руски  ,поне с четенето и писането ще им е лесно

Здравейте майчета!
Виждам, че от доста време не сте писали, но се включвам все пак с надеждата да получа някакъв съвет.
Накратко - аз съм българка, мъжа ми е от Молдова, живеем в България и имаме детенце на почти 8 месеца.
Според плановете, които си правех по време на бременеенето, като се роди детето аз му говоря на бг, тати - на молдовски(румънски), и готово - детето научава два езика. Дотук добре, само дето като гледам как вървят нещата по-голяма вероятност има малкия да проговори на руски, отколкото на който и да е от другите два езика. Просто когато сме тримата се говори само на руски, когато съм сама с детето му говоря на български, а молдовски - почти не е чувал. Тук, разбира се вина имам и аз  , защото все не остава време да науча молдовски 
Та, въпросът ми е: дали да насърчавам нашия тати да говори на детето на молдовски, за да знае още един език(аз съм на мнение, че това никога не е излишно). Или малко прекалявам  Аз и сега настоявам за молдовския, но мъжа ми казва, че му е неестествено след като толкова време му е говорил на руски, изведнъж да започне молдовски. Детето нямало да го разбира  Аз му обяснявам, че по тази логика изобщо не трябва да му говорим, защото така или иначе още не разбира нито един език.
Пък и както казват някои мами, никога нищо не се знае - сега живеем в БГ, но знае ли човек...
Ами това е нашия "езиков проблем". Ще съм благодарна на всякакви мнения и съвети!
А, и за двойното гражданство - няма такова животно в България. На нас това ни е болна тема, вече имаме два чувала с документи, покрай тъпите ни закони 

определено е по_добре да нау4и руски от колкото молдовски (то не е ли румънски, всъЩност?)

Защо бе?! Нека руски да си знае, но таткото защо да не говори само на румънски/молдовски с детенцето? Никога няма да му навреди, ако познава бащиния си език.

За руския съмнения нямам, абсолютно съм за.
За румънския ми е "болката". Нещо ми е трудно да убедя мъжа си. Затова и сега търся инфо в интернет и така попаднах на темичката.
Далеч съм от мисълта, че румънския ще бъде научен перфектно, защото малкия ще чува(евентуално) езика само от баща си - около нас няма други румънскоговорящи. Но пък аз си мисля, че дори само да разбира езика пак е от полза.
И понеже темата е за двуезично/многоезично дете, сега се сещам само да дам един пример с нашия племенник, който проговори на 3г. почти едновременно на 3 езика - румънски, руски и италиански. Сега е почти на 4г. и говори само италиански, въпреки че майка му говори с него само на румънски. Когато си говорим с него по скайп, мъжа ми му говори на румънски, аз на руски, разбира ни и двамата, но отговаря само на италиански 
От друга страна, сестрата на мъжа ми (не знам на мен каква ми се пада  ), която е отраснала в Молдова с родители молдовци, сега говори 7 езика. Случаи всякакви.