двуезично дете кога проговаря и на двата езика?

Аз не виждам лошо да опитате да вкарате още един език. При езиците единия не е за сметка на другия. Ако едно дете е 2- или 3-езиЧно, това не ознаЧава Че някой от езиците страда за сметка на друг. Даже обратно. Друг е въпроса Че децата прекарват по-малко време с бащите си и съответно бащин език по-трудно науЧават освен ако не живеят в страната на бащата.

просто не би ми представлявало проблем, ако детето ми не говори "молдавски"
баЩата явно предпо4ита да говори на руски 

моето лично мнение по наблюдение (синът ми ще стане на 3 през май, говори доста сносно три езика) е, че не е добре един родител да смесва два езика - някак си децата свързват езиците с хората.  Поради тази причина мисля, че бащата е добре да си говори на румънски (абе засягат ли се молдовците, ако човек смята, че тяхното наречие е румънски език?).

кофтито при Фио е, че не говори родния език на мъжа си (както и той български, вероятно?)

Естествено и аз говоря доста пред сина ми на унгарски (с мъжа ми), на английски с международни приятели, или на (лош  ) италиански при нужда, но синът ми засега знае, че към мен се обръща единствено и само на български. Обръщам към него на български независимо от ситуацията...не ме интересува кой е разбрал или не, пояснявам при нужда пред родата. Не знам какво ни чака в бъдеще с езиците.

Имам приятелка българка, която избирателно говори на детето си два езика (даже ги смесва  ) в резултат на което при малката няма едно започнато и завършено изречение на един език само (с майката както и да е, но в градината децата не я разбират) - а е 'само' двуезична.

Loreley, конкретно моя мъж и всички, които познавам покрай него, не се засягат. Виж за „целия молдовски народ” не мога да кажа със сигурност 
За това, че не говоря румънски....    така си е. Мъжа ми обаче говори български, напоследък все по-добре. Той си знае от дете руски, така че българския не беше особено предизвикателство за него. 
Струва ми се, че ако продължаваме да си общуваме както досега, ще изпаднем в ситуацията на твоята приятелка, а аз определено не искам това за детето си. Така че огромно благодаря. Още от тази вечер мъжа ми започва да говори с детето на румънски(просто сега е на работа и не мога да взема спешни мерки  ). Може пък и аз да „прихвана” нещичко, и без друго отдавна искам да го науча този език.

Vjara,  благодаря и на теб за подкрепата!  На ясно съм, че бащиния език няма да го владее перфектно, особено като живее в България, но поне ще има някаква основа за в бъдеще(ако реши да учи повече езици).


qioia. извинявай. Къде се пречкам и аз с моя недостоен „молдавски”. Не знам доколко си запозната с езиците, но знаейки румънски, мъжа ми разбира италиански, без никога да е учил този език.
А и, чисто теоретично, много повече хора използват румънски, в сравнение с българския. Значи, по твоята логика, не би трябвало да ми представлява проблем и ако детето ми не говори български  или аз нещо не съм разбрала какво искаш да кажеш!?

Фио, успех. Не твърдя че набл\денията ми са общовалидни. И не се засягай на изцепките загатващи 'недостойни' езици - колко по-достойно комплексирани вероятно са майките, чиито деца не могат да се разбират с бг родата, ама както и да е, интеграция да има в чужбинско

попитах това за молдовците, защото познавам румънци, които биха ти се клели, че молдовския език е румънско наречие. Малко както българите с македонския език.

Смятам че със сигурност и ти ще прихванеш нещо от румънския - моят мъж страшно дръпна с българския покрай Мартин (при все, че никога не е учил систематично). Аз лично все още живея с мечтата, че моят син ще владее прилично както майчиния, така и бащиния си език, при все че може и доста дългострочно да останем в трета държава. Но да видим. С писането ще е страшно, предполагам.

а по_кротко със злобата , мадам

Лорелай, шегата на старна, но мяота щерка на 2 години от месеци нещо познава доста букви от алтинската азбука. Говори определено повече български, италианския го учи от татето и абба си, с която се виждат за два часа средно веднъж-дваж седмично. Фул имершън с бг-телевизия и зразговори по Скайпа. Чудя се дали като досега, на игра да не вмятам кирилица? Ами някои деца почват да четат рано, римушки и детски книжки, а почне ли с четене на италиански какво ще стане в българския? Аз не говоря никога с нея на италиански камо ли да седна да чета книжки.

milix, моят син е на същия стадий - говори добре, също познава доста букви от латинската азбука

джоя, не е злоба - просто изказването ти беше хммм... неуместно.  Разбира се всеки решава за себе си, но някак си е обидно да се твърди, че няма к'во толкова да говори някакъв си там 'ненужен' език, който по случайност му е бащин. Че има доминиращ език/езици при многоезичните деца е ясно. Не искам да се впускам в безплодни спорове.

Момичета, поправете ме, ако греша, но лично аз не срещнах някъде в темата gioia. да споделя свой личен опит. Дори не става ясно дали и тя е в ситуция като нашата. Ако е така, на мен ми е интересно какъв е нейния случай. А иначе, не мога да разбера какво изобщо прави в тази тема.
Нали тук си споделяме личен опит и се опитваме да си бъдем полезни.
gioia., извинявай, но в твоите постове не присъства нищо друго, освен коментари на чужди постове. Все още не мога да разбера какво е твоето лично мнение по темата.

без да превръЩаме темата в махленска свада просто ти показвам какво си писала
искаШ мнение и съвет дадох ти го
пиШеШ,  4е на баЩата му е неестествено да говори на молдавски: излиШно е да настояваШ, ако има желание, Ще му говори, ако не здраве да е
това е моето мнение

а какъв е моят слу4ай, не е твоя работа

Откакто ми се случи да живея в Австрия, където родих сина си, все ме занимава темата за двуезичието. Тука сте се събрали добра компания. Присъединявам се да ви следя опита 
Нашият случай  :
Моето дете (1г. и 7м.) определено има интерес към заучаването на нови думи. Разбира значението им както на български, така и на немски и ги употребява съвсем целенасочено - при мен на български, пред баща си - на немски. Ние и двамата сме българи, но не ме питайте защо от първия ден на раждането си синът ми слуша от баща си само немски (с елементи на български, когато му е ядосан например, понеже му бърка в окото  ). Помежду си общуваме само на български, тъй като за две години моят немски е на нивото на немския на сина ми  . Иначе и мен ще ме кара да говоря на местния диалект  (Вяра я знае тая "Одисея"  )
Естествено, искам детето ми да говори добре български (още съм по майчинство и за сега няма проблем като сме по цял ден заедно), но не знам какво ме чака вбъдеще. Както са написали и други момичета преди мене, средата му, ако останем тук, ще е немскоговоряща. 
За да разведря, ако може, малко атмосферата, ето една комична случка отпреди няколко дни... Завеждаме го на фризьор. Както винаги, баща му ми прави недвусмислени физиономии да мълча, за да не ни разберат, че сме от славянско потекло  Филип вижда тумбесто шише от тези с помпичка и казва "Ball" (топка). Баща му "Това не е топка" (на немски). Детето - "Топка". В този момент аз решавам да блесна с немски и му казвам, че това е шише - "Das ist eine Flasche". Той ме поглежда абсолютно изненадан и заявява"Сисе" (т.е. "шише" )   

Пак да кажа.

Моето е на 3 и едва сега проговаря както -1-дногодишните го правят. Доживяхме и това.

Да взема да се гръмна ли пък ся? 

Добре, де... Що да се гърмиш? Нали се разбра, че е признак на гениалност!  Сериозно... Лично познавам  човек, за когото родителите ми твърдят, че е проговорил едва ли не на 6 месеца (не че го вярвам, но може наистина да е било преди годинка) и не бих казала, че блести с много умни мисли. И себе си мога да дам за пример  Също съм проговорила сравнително рано, обаче освен да кажа на възмутеното си дете, че "това е шише" на немски, общо взето друго не мога да членоразделя на тоя език. А не е като да не ми се иска и да не полагам усилия 

Със съпруга ми сме българи, живеем в Германия. До преди да тръгне на ДГ детето говореше много добре на бг, но откакто тръгна през септ.2008 направо ужас, не ще и не ще това дете да говори на бг, само на немски . Ние му говорим на бг той отговаря на немски, иначе всичко разбира но не иска да говори

Е добре, защо авторката не се обиди на мъжа си, че не иска да му говори, а на Джоя. Всеки има свободата да говори какъвто език иска, както и да изказва собствено мнение. Мъжът ми, ирландец, също смята за ненужно да говори на децата си на ирландски, ако живеехме там, може би щяха да го учат в училище. Това не го прави по-малко горд с ирландския си произход, нито  да спре малките да учат арабски, нещо което почти никой друг чужденец тук не прави. Така че не бързайте да се засягате на чест, а по този повод за засягате и други, с различно мнение.