Поощрявате ли децата си да делят храна с други деца?

Мисля, че ако някой родител страда от някаква мания, негова работа е да се погрижи детето му да се съобразява с нея - ако може, не на целия останал свят. Визирам тези, дето не давали сладко... и н'ам си к'во.

Когато става въпрос за алергии или болести (диабет примерно), децата обикновено са много сериозно  подковани по въпроса какво могат да ядат и какво не - и най- вече, защо.

  - колко съм съгласна! Аз, лично бях с "мания" против сладкото, докато дъщеря ми беше много малка, вече няма нужда от моите "грижи" по този въпрос, тя самата си знае какво и до колко.

За алергиите (болестите) -също. Аз се включих в тази тема с наблюдения при малко по-големи деца (6-7годишни).  Има доста алергични деца в училището на дъщеря ми, истината е че наистина са "подковани", както си се изразила и ти.

@ старо-ново - тъй като повдигна въпрос за културите -- една интересна разлика/тенденция забелязах, между тук и там, а именно яденето по детските площадки. Не съм забелязала такова масово явление и (съответно проблем) тук, сякаш някак не е прието   

Момченцето което откараха в болница пред очите ми беше на по-малко от 2 години,за "подкованост" и дума не може да става. Да не се случва само мога да пожелая на "черпещите".

Близането от обща близалка като знак на дащност е толкова абсурдно, че чак е смешно.
Не поощрявам, да не кажа, че ужасно се дразня. Детето е още малко, не реагира изобщо, ако и подадат нещо и го иска, взима веднага.. оттам нататък, за мен следва драмата при опитите да го взема от ръцете й. Навиците да се тикат вафли и бисквити в ръцете на невръстни деца са ми странни и не го намирам за редно, правилно или заслужаващо поощрение. Да не говорим, че не гледам на храната като на награда, която да бъде споделяна с другите.. Има деца със специфични хранителни предпочитания, изисквания, диети, алергии.  Не бих могла да си представя какво е да си мястото на тези родители..

Значи за да повдигнеш реномето на детето си, ти си готова да застрашиш здравето на моето- не знам защо съжаляваш, че не можеш да видиш израза на лицето ми....
Госпожата, която почерпи малкия ми син с две бисквитки, си замина от градината на следващата седмица, а срещу името й в национален мащаб за седем години ще бъде записан този инцидент. Мен обаче това нито ме топли, нито ме интересува особено- на нас ни остана стреса от линейката и спешната помощ, а на детето ми- последствията и от лекарствата.
А за каква подкованост говорят някои при 2 годишни деца, не ми е ясно. Да, той е научен да не взима чужда храна, да не търси от никого нищо за ядене- само от мама и госпожите. Но все пак е две години. И като споменавате подкованост и с това, че свикват като са по- големи,  не мислите ли, че все пак не им е приятно всеки път да гледат отстрани, когато в класа някой черпи с торта или нещо друго.
Когато хората се познават, е съвсем различно, склонна съм да разбера защо по- възрастните хора го правят, но твоите мотиви са ми най- малкото странни.

май стана малко руски телефон- нека да приемем че е е било отхапване от бонбон, а не облизване от близалка- просто го описах първоначално като близалка, но после уточнх че е като голям желиран бонбон (и децата си отхапваха със зъби, съвсем малко,без напътствия- и знаеха че има и други желаещи )
по въпроса за застрашеното здраве- уточних какъв е контекста и как се гледат децата в детските градини тук, яденето на сладко е последното нещо, от което човек може да се притесни, като знам какво друго са опитвали и знам отношението на преподавателите като се оплачеш че детето ти е яло пясък и едва ли не пило вода от локвата- казват ти че децата трябва да опитат веднъж и после сами няма да искат повече...) както и че става въпрос за детска градина, където не спират децата да ядат сладко или не изпълняват инструкциите на родителите, защото не им се занимава да полицайстват кое дете какви забрани има- а не площадка, където възрастните присъстват ... твоето дете предполагам си го гледаш вкъщи и може би имаш чувството че можеш да контролираш всичко което го касае и да го защитиш от опасности- но пуснеш ли го навън, в джунглата, претенциите ти ще се свият- не знам в колко детски градини могат да гледат децата според изискванията на родителите и особено форумките тук- и затова разбирам ако си ги гледате вкъщи и ги пазите като орлици по площадките и парковете  ...за останалите, които трябва да разчитаме на други да гледат децата ни, се сблъскваме с други проблеми като социализация на децата, динамика в групи, статут в  градината и т.н.- които може би са неразбираеми за тези от вас, които не са в това положение.... затова, може би трябва да насочим дискусията по отношение на детски градини и училищата, т.е. след като са излезли извън пълния контрол и грижа на семейството....  интересува ме как е общата култура в момента и как се чувстват децата в групи и при натиск от други деца

Въпросът е зададен общо. Моите деца са научени да си делят храната помежду си.
В компанията ни децата също понякога си споделят разни храни. Например - отиваме на барче с детски кът. Минаваме през магазин, купуваме солети, бисквитки, чипс, слагаме го на масата. Децата отиват да си поиграят, като дойдат да си изпият сокчетата си измиват ръцете и започват да консумират. Случва се да дойде детенце от съседна маса, майката седи и пуши с друга майка, не е сетила сок или айрян да му вземе. Децата са научени да не черпят такова дете, а да му кажат "кажи на майка ти да ти купи."

Това за социализацията, груповата динамика и сатута ми е любимо. Дрън-дрън.

Старо-ново,

Само дето пропускаш една малка подробност - нивото на хигиена "там" и "тук". Сигурно при твоето "там" човек може спокойно да седне на пътя и да си сложи закуска. "Тук" е минирано от кучешки лайна, а улиците се мият точно веднъж годишно и то с маркуча и водоноската, пясъкът и лугата си стоят, а боклуците са на всеки метър, а не километър. Сигурно ако живеех в Копенхаген нямаше да се притеснявам, че детето ми е опитало от пясъка, защото едва ли всички квартални кучета са го ползвали за тоалетна.

става въпрос за пясъчника в градините или на детските плошадки- да, те са относително чисти...иначе  в нашия двор на кооперацията има пясъчник, но котките на едни от съседите го опикават, така че гледам моите да не си играят там.... иначе и улиците на Копенхаген са пълни с кучешки бомбички, даже понякога се шегуваме с майките тук дали и това не са опитвали децата ни- просто не знаем....
  но въпроса е не толкова до нивото на замърсяване, колкото до отношението, че децата трябва да се каляват, че трябва да опитат, да се разболеят и т.н. в още ранна възраст (тука никoй не ги гледа след 1,5 години вкъщи- може да са в частна забавачница където са 3 деца, но трябва да са с други деца, извън дома, друг да се грижи за тях и да минат по целия път от болести, и pr)... така че аргумента за застрашаване на здравето на децата тук няма да мине- тук се пускат целенасочено срещу течението, с убеждението, че като минат през обичайните настинки, вируси, разстроени стомаси защото са пробвали това и онова, след това стават калени и дълготрайния ефект за здравето им е полезен

за социализацията и дрън-дрън- и аз докато големия не се премести от ясла на градина не съм и мислела че може да има проблем или е толкова важно (защото беше много популярен в яслата и центъра на вниманието), но...така се обърнаха нещата, че сега знам, че тези неща не трябва да се подценяват

Ако детето е имало проблеми с общуването, то те са щели да се проявят така или иначе. Тук голяма част от площадките в градините и яслите са неоградени или с толкова широки пролуки в оградата, че кучетата спокойно си минават.

А за каляването - мерси, нямам намерение да ги калявам с кучешка тения или хепатит. Тук не става въпрос за обикновена настинка. Едно е да се рови в нормална почва, друго е в лайната.

не знам как е руският телефон- може и така да стана
не здравето му само- животът на моето дете е застрашен при такива ситуации
и не съм се занимавала аз  с госпожата, ако това си мислиш- дежурният лекар в спешното отделние докладва на съответните служби, а те санкционираха госпожата и градината.
аз работя и не мога да го гледам сама, а и за съжаление, моето дете не е единственото с такъв проблем
И ако мислиш, че от една хапка на никой нищо няма да му стане- пак си в грешка, има за съжаление хора, за които и една хапка от неправилната храна може да е фатална. И в твоя случай не става въпрос само за сладко, бонбоните и близалките са правят и с млечни извлеци, имат следи от фъстъци, бои и консерванти.
Само едно мога да ти кажа- да не ти се налага да знаеш.

Ако се случи да хапва нещо и някое детенце да я загледа по упорито, винаги, абсолютно винаги искам съгласието на родителите и тогава предлагам на детето. Но принципно избягвам да се храним навън.

  Именно има и малки деца с алергии, които не могат да се "подковат"

Старо-ново,
Това е въпрос, чиито отговори много се влияят от културата (в едно общество) или съб-културата (на социална среда и семейство).

Като правило, където съм аз, храна по площадки не се разделя. Ако детето види на площадката, че нчкой яде бъргър или друго, което се случва от време на време, то знае, че това не е "наше."  Но това е приучено.  Аз не обичам да нося храна на площадката, защото се опитвам да спазвам режим, но това е друга тема. Понякога носим нарязани плодове (да утеша всички--винаги носим и сенитайзър за ръце), но не споделяме, а и никой не очаква.

С други думи, аз бих се ръководила от това какви са очакванията в твоята среда и, донякъде,  твоите собствени разбирания.  Ако си с детенце на приятели и твоето яде кракери, защо да не питаш "Мога ли да му дам?"  При всички случаи, бих очаквала да ме питат дали могат да дадат нещо на детето.

За съжаление, не винаги се получава така. Онзи ден водих детето на фризьор, и на излизане, касиерката просто и подаде близалка без даже да погледне към мене... 

Като правило не давам да се яде навън, най-вече заради хигиената и режима на хранене. Ако някой път случайно има солети или самостоятелно опаковани бомбони да речем, или въобще храна, която не е близна от нея и може да се подаде без ние да пипаме с ръце - винаги подсещам да почерпи другите, деца и големи. Но ако става въпрос за близалки - нито ще дам нейна на други деца (не, че купувам близалки) нито ще позволя тя да ближе чужди лиги ...че аз  у дома не й давам да използва лъжици и вилици, с които ние в момента се храним на масата ...