Аз си мислех, че това може да послужи само като основа. Оттам нататък авторката от позицията си на възрастна да напише нещо.
С такова впечатление останах.
С такова впечатление останах.
- Публикувана: 14 фев. 2009, 16:14 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2009, 19:50 ч.
"Из дневниците на една тийнейджърка"
П.П. Моят дневник, Спаске, отдавна бе "аутодафиран". 
Много глупаво, Василиса! Някой ден ще се хапеш отзад от яд, бас държа!
Абе, що не вземеш да си го напишеш сега?
П.П. Моят дневник, Спаске, отдавна бе "аутодафиран".
Много глупаво, Василиса! Някой ден ще се хапеш отзад от яд, бас държа!
Абе, що не вземеш да си го напишеш сега?
"Днес се престорих на болна, но майка пак ме хвана. Каза, че случаи на чума не е имало от половин век. Аз бях сигурна, че е чума! Бубонна. Черна. Абе, нещо гадно.
Знаех си, че не трябва да ходя на даскало, пак ме изпитаха по математика. Пак тройка, разбира се. Добре, че не е двойка. Какво ще излезе от мен, не знам. Никъде няма да ме приемат, никога. Много съм тъпа.
Днес пак видях Б. Май ме харесва. Но аз дали го харесвам, това е въпросът!
Не знам, вчера бях влюбена в Г., миналата седмица си падах по Т."
Всичко е архивирано, Сийке, не съм чак толкова стара (въпреки "онази" тема!
). 
Но книжните следи са загубени завинаги. Току виж някой трол се натъкнал на тях и... Леле, мале. 
Току виж някой трол се натъкнал на тях и... Леле, мале.
Точно като тийнейджърка се натъкнах на дневниците на майка ми от нейното "юношество" (тя държи на тази дума, че не разбирала какво е това "тин-тийн-тинтири-минтири"). Смяла съм се като луда. Съжалявам, че не ги запазих. Беше невероятно забавно, особено фактът, че на 16 години се е колебаела кого харесва повече - баща ми или един друг тип от квартала, когото аз познавам само като дебел, плешив и смешен червендалест чичка...
Веднага мога да го напиша даже. Много е лесно:
"Днес се престорих на болна, но майка пак ме хвана. Каза, че случаи на чума не е имало от половин век. Аз бях сигурна, че е чума! Бубонна. Черна. Абе, нещо гадно.
Знаех си, че не трябва да ходя на даскало, пак ме изпитаха по математика. Пак тройка, разбира се. Добре, че не е двойка. Какво ще излезе от мен, не знам. Никъде няма да ме приемат, никога. Много съм тъпа."
"Днес се престорих на болна, но майка пак ме хвана. Каза, че случаи на чума не е имало от половин век. Аз бях сигурна, че е чума! Бубонна. Черна. Абе, нещо гадно.
Знаех си, че не трябва да ходя на даскало, пак ме изпитаха по математика. Пак тройка, разбира се. Добре, че не е двойка. Какво ще излезе от мен, не знам. Никъде няма да ме приемат, никога. Много съм тъпа."
Слушай, ако не го напишеш и издадеш това, ще ме накараш да си вдигна дебелия задник и да дойда чак до София, за да наритам твоя кльощавия, така да знаеш!
Троловете няма да ги учиш да четат и готово!
леле, хич и не помня какви съм ги писала, само мога да подозирам... Г, М, В, някое и друго стихотвороподобно извращение! сигурно надълго и нашироко съм описвала как имам пъпка на носа, колко е красива тя и как никой не оценява подобаващо тази невероятна и неотразима прелест... как е трудно и тежко да се ходи едновременно с двама, кой как се целува... и оооо, как аз, видите ли чезна по един Г, той дори не подозира, не ме поглежда и аз страдам ли страдам по него.
такива ужасни неща не бива да стоят на показ! Заминавам да ги търся в бащиния дом! и да ги изпепеля
такива ужасни неща не бива да стоят на показ! Заминавам да ги търся в бащиния дом! и да ги изпепеля
Мисълта ми е: ако някое издателство се съгласи на идеята да отпечата такава творба, дали тя ще предизвика интереса на съвременния читател 
Имам предвид, че идеята и е да напише нещата едно към едно: там е описвала случки от ежедневието си, споделяла е мисли и чувства...на мен лично ми беше интересно четоиво, но може би защото я познавам.
Имам предвид, че идеята и е да напише нещата едно към едно: там е описвала случки от ежедневието си, споделяла е мисли и чувства...на мен лично ми беше интересно четоиво, но може би защото я познавам.Според мен няма да предизвика обществения интерес, защото не засяга обществено значима тема, а нечий личен живот. На теб ти е интересно, защото я познаваш, но за някой друг това четиво ще е просто чиклит.
Ето още един тийн-дневник:
14.11.72 г
Днес съм по-весела от вчера. Имам шест по четене. Утре имаме история. Не съм изпитана само аз и един-двама човека. Наред съм за изпитване. За бележката, която съм получила, ще пиша утре по това време. Заела съм се здравата със стихотворението за умрелите тридесет човека в самолета. Смятам да си го препиша красиво и да го залепя на некролозите... Много ми се ще да си имам коте. Всеки ден търся котки из дворовете. Днес също се вмъкнах в един двор и излязох от него с шишкав котарак в ръка. Той се задърпа и ме издра. Изпуснах го. Язък!
15.11.72 г.
Днес пак не ме изпитаха по история. Все съм под страх. Но затова пък на домашната по математика имам "браво"! Когато се върнах вкъщи от училище, отидох в Светлиния блок. Там беше и Румяна. Играхме си. Румяна каза, че ще направи магия. Накара ме да затворя очите си. Тогава ме накара да седна насила на парапета от третия етаж. Аз се задърпах, а тя така ме натисна, че щях да падна. Разревах се. Когато ме пусна, аз я блъснах. Отидох си с ритник.
20.11.72 г.
Изпитаха ме по история. Отървах се. Имам шест. Изпитаха ме по пеене и по математика. Писаха ми шестици.
....
1.12.72 г.
Днес съм много тъжна. Писаха ми пет по история за участие. На първия въпрос отговорих отлично. Но на втория не можах да отговоря. А Н., Г., К., Р. имат шест. Хем са слабаци. В междучасието пък си загубих картата. Кого ли не питах дали не я е виждал някъде. Но не я намерих. Майка ще ми купи сигурно нова, но ще я пазя.
10.12.72 г.
Купиха ми ново яке. За първи път нося такова нещо, затова много се зарадвах. Пък и наистина е много хубаво. С тъмносин цвят и коланче с токичка. Чудя се да си го целувам ли, да си го шумоля ли, или да си слагам качулката. Не мога да му се нарадвам. Като вървя из улиците с якето, се връцкам от фукня. То ми стои прекрасно. Хем е тесничко, хем длъжко. Тъкмо за мен, каквато съм слаба. Пък ужасно топли. Когато съм с него, завирам. Дебело е. Само за зимата. Отвътре е със снежнобяла кожа, която е много мекичка. Ах, милото ми сладко якенце! Колко ми е миличко!
Тази вечер ще бъдем на кино. Ще гледаме филма "Обич". Щом ще е с Невена Коканова и Стефан Данаилов (моите любими артисти), ще е много хубав. Но за да го гледам, трябва да си науча уроците. А те са толкова дълги и трудни. Но нищо. Аз съм прещастлива, че имам ново яке. Обещавам, че ще го пазя много, докато го скъсам.
Вчера майка дойде в училище при другарката Калоянчева, за да я пита как съм в учението. Другарката казала, че съм отличничка.
Хайде, стига толкова, че ме заболяха пръстите от преписване.
14.11.72 г
Днес съм по-весела от вчера. Имам шест по четене. Утре имаме история. Не съм изпитана само аз и един-двама човека. Наред съм за изпитване. За бележката, която съм получила, ще пиша утре по това време. Заела съм се здравата със стихотворението за умрелите тридесет човека в самолета. Смятам да си го препиша красиво и да го залепя на некролозите... Много ми се ще да си имам коте. Всеки ден търся котки из дворовете. Днес също се вмъкнах в един двор и излязох от него с шишкав котарак в ръка. Той се задърпа и ме издра. Изпуснах го. Язък!
15.11.72 г.
Днес пак не ме изпитаха по история. Все съм под страх. Но затова пък на домашната по математика имам "браво"! Когато се върнах вкъщи от училище, отидох в Светлиния блок. Там беше и Румяна. Играхме си. Румяна каза, че ще направи магия. Накара ме да затворя очите си. Тогава ме накара да седна насила на парапета от третия етаж. Аз се задърпах, а тя така ме натисна, че щях да падна. Разревах се. Когато ме пусна, аз я блъснах. Отидох си с ритник.
20.11.72 г.
Изпитаха ме по история. Отървах се. Имам шест. Изпитаха ме по пеене и по математика. Писаха ми шестици.
....
1.12.72 г.
Днес съм много тъжна. Писаха ми пет по история за участие. На първия въпрос отговорих отлично. Но на втория не можах да отговоря. А Н., Г., К., Р. имат шест. Хем са слабаци. В междучасието пък си загубих картата. Кого ли не питах дали не я е виждал някъде. Но не я намерих. Майка ще ми купи сигурно нова, но ще я пазя.
10.12.72 г.
Купиха ми ново яке. За първи път нося такова нещо, затова много се зарадвах. Пък и наистина е много хубаво. С тъмносин цвят и коланче с токичка. Чудя се да си го целувам ли, да си го шумоля ли, или да си слагам качулката. Не мога да му се нарадвам. Като вървя из улиците с якето, се връцкам от фукня. То ми стои прекрасно. Хем е тесничко, хем длъжко. Тъкмо за мен, каквато съм слаба. Пък ужасно топли. Когато съм с него, завирам. Дебело е. Само за зимата. Отвътре е със снежнобяла кожа, която е много мекичка. Ах, милото ми сладко якенце! Колко ми е миличко!
Тази вечер ще бъдем на кино. Ще гледаме филма "Обич". Щом ще е с Невена Коканова и Стефан Данаилов (моите любими артисти), ще е много хубав. Но за да го гледам, трябва да си науча уроците. А те са толкова дълги и трудни. Но нищо. Аз съм прещастлива, че имам ново яке. Обещавам, че ще го пазя много, докато го скъсам.
Вчера майка дойде в училище при другарката Калоянчева, за да я пита как съм в учението. Другарката казала, че съм отличничка.
Хайде, стига толкова, че ме заболяха пръстите от преписване.
Купиха ми ново яке. За първи път нося такова нещо, затова много се зарадвах. Пък и наистина е много хубаво. С тъмносин цвят и коланче с токичка. Чудя се да си го целувам ли, да си го шумоля ли, или да си слагам качулката. Не мога да му се нарадвам. Като вървя из улиците с якето, се връцкам от фукня. То ми стои прекрасно. Хем е тесничко, хем длъжко. Тъкмо за мен, каквато съм слаба. Пък ужасно топли. Когато съм с него, завирам. Дебело е. Само за зимата. Отвътре е със снежнобяла кожа, която е много мекичка. Ах, милото ми сладко якенце! Колко ми е миличко!
Божествено!
Препоръчани теми