"Из дневниците на една тийнейджърка"

Айде и Вапцаров замесихте. Пък аз съм СИЛНО пристрасна. От малкото неща, на които рева всеки път. Независимо от настроение, състояние, момент. Хваща за гушата и не пуска. И вяра, толкова много, да се чудиш от къде...
Но не искам да правя разбор или нещо. Само ми стана нелепо и на мен като на Channel обидно и тъжно, че някои хора мисля, че други хора са велики само, защото са си отишли без време... Сигурно и Фреди Меркюри затова е велик. Но това е една друга тема 

Иначе по темата, аз не чета такава литература тип "риалити", обичам художествената литература. Биографии и т.н. чета само, когато особено много ме интересува конкретната личност и тогава ми е доста интересно дори стила да не е кой знае какво. Така че, ако иска да си я издаде и може да го направи - да действа според мен  Все пак тя ще го прави за себе си, а не за другите, нали.

П.П. Радостина, дори не мога да си представя, че говориш за децата си и тяхната евентуална гениалност по подобен начин  Хората биват велики/гениални по различни начини и повечето от тях не точно го избират. Когато го има, има го, то гори и не можеш да го сложиш в рамки. Знам, че каза "ако можех да избирам", разбира се. Сигурно 95% от родителите биха искали да имат едни спокойни и кротки деца, които живеят спокоен и щастлив живот. И това е напълно разбираемо. И на капитан Петко войвода майка му едва ли би предпочела живота му на хайдутин. Или на Вапцаров, понеже стана дума. Много изместихме темата.

Защо не помислите малко, преди да побързате да се обиждате и да се фръцкате като ощипани госпожици?
Някой да е оспорил таланта на споменатите Дубарова и Вапцаров??? Ставаше въпрос за известност, хайде да не бъркаме двата щата.
Която и лелка от пазара да попиташ за Петя Дубарова, всяка ще се сети, че е онова момиче, което било много талантливо, но се самоубило. Ако я накараш да спомене поне едно нейно стихотворение, едва ли ще го направи, освен ако не е някоя пенсионирана учителка по литература.
Ако Петя беше жива, никой не може да каже как би протекъл живота и. И дали намерените и стихове изобщо щяха да видят бял свят или тя нямаше да ги унищожи сама в някой момент на афект.
Днес можеше да твори още по-разтърсващи стихове, които да бъдат известни на малцина или които да крие обидена под възглавницата, кой знае? Колко много деца-гении порастват и стават скучни за жадната за сензации общественост, особено ако си позволяват и "скучен" живот без лични драми и скандали? А можеше сега да пише в този форум и да потриса драгите съфорумки какво прави в един "форум за майки" на тази преклонна възраст, или пък да потриса други още по-драги съфорумки как си позволява изобщо да ползва компютър... Кой знае?
Пак повтарям - преди да се самоубие Петя Дубарова, много малко хора знаеха за нея и я бяха чели. Стана известна след смъртта си. Което не я прави по-малко талантлива, нали?
За Вапцаров имах предвид друго - ако не се беше сменил режимът след 9.09., дали щеше някога да влезе в учебниците? Един обесен като враг на народа??? И при това положение дали някой щеше да го издава и вие да четете и се възхищавате на стиховете му? Или ако не беше обесен, а осъден на доживотен затвор, от който да излезе с разбито здраве и да умре години по-късно забравен като толкова много честни борци, премазани от завистта и кариеризма на "заслужилите" партийни величия?
Ох, забравете. Мисленето е сложна дейност, по-лесно е фръцкането. Извинете.

Сийке, Вапцаров не е обесен, ако ще говорим за факти. А иначе моята учителка по литература в 11-ти клас, тъкмо след промените не искаше да го преподава, че бил комунистически автор 
Иначе и аз много съм си мислела както ли щеше да стане с вярата му, ако беше оживял да види какво направиха с нея разни хора.
Вероятно щеше да бъде като капитан Петко Войвода примерно.
Но всички размишления тип "ами ако" са безкрайно безмислени. А и начина, по който се беше изказала в предния си пост не предполагаше този ред на мисли, който описваш сега. Ставаше дума, че нямало да влезе в учебниците, ако бил умрял от старост в леглото си. Или нещо такова, не ми се рови за цитат. Хм... Как да прозра в тези думи това, което преди малко написа? Съвсем друго лъха, поне според мен. Не се говори за смяна на режима, а за начин да си отидеш от този свят. Сякаш това дали влизаш или не в учебниците е някакво мерило за талант или пък зависи от това дали си разстрелян или умрял в кревата си 
Но си права, че много хора помнят разни други хора поради факта, че има някаква сензация (особено смърт) около името им. Само с това съм съгласна от целия ти пост. Стила ти на общуване пък изобщо няма да коментирам 

Разстрелян е, грешката е моя. 

Нормално е да има някакво неразбиране, все пак не може в няколко реда човек да обясни всичко, което мисли, особено като се има предвид, че спамим темата. Иначе щях да спомена и Елисавета Багряна и... "уйде коня в ряката". 

Милена,

Какво толкова те шокира в изразяването ми за моите деца и то съвсем хипотетично? Мислиш, че ги подценявам или какво? От това, което зная до момента за нещата от живота съм стигнала до извода, че голямата чувствителност, съчената с високи очаквания от околните вреди страшно много и на най-талантливите деца, независимо дали са окачествени като гениални или полугениални. И точно заради голямата им чувствителност имат нужда от някой, който да ги подкрепя в някои стресиращи обстоятелства в живота им и да бъде много внимателен за това, което се случва в душевния им мир.

Много гениални и полугениални деца са се превръщали в нещастни недеца (защото е трудно да се нарекат възрастни на по двайсетина години). Причината е, че от гениалните деца се очаква да бъдат и гениални възрастни, а повечето не могат да посрещнат тези очаквания. И съвсем точно и умишлено написах "полугениални", защото има разлика между гениален и полугениален. Не смятам, че Петя Дубарова е била гениална. Просто е пишела хубави стихове, които по стечение на обстоятелствата в живота й са видяли бял свят и са станали известни на повече хора. Но прекалената чувствителност никак не е на добре. Моцарт - да, той е бил гениален и си е личало от самото начало, но и неговото детство и ранна зрялост не са били кой знае колко щастливи. Сега бихме окачествили отношението на баща му като експлоатация на детски труд. Но Моцарт не е тръгнал да се самоубива, макар че на моменти много е страдал. И понеже се намеси и Вапцаров. И той не е гениален, а е бил доста здраво стъпил на земята. Той просто е бил запленен от една политическа и философска идея и е вярвал в нея. Но и той не е тръгнал да се самоубива. Напротив, обичал е живота с цялото си същество.
Много родители се изкушават да мислят, че децата им са ако не гениални, то полугениални и дори и да виждат някакви обезпокоителни промени в поведението им не реагират. Затова написах, че Дубарова просто е имала нужда от психологическа помощ и може би нямаше да се самоубие.

Да, Милена, в много случаи точно смъртта на човек може да го направи символ. В случая с Вапцаров - бил е осъден на смърт и застрелян заради убежденията си и точно, ако не е била станала смяната на властта никой е нямало да го сложи в учебниците. Колкото и да не ти харедва, това е положението. И сега стават подобни неща. Ето, момчето, което го убиха в Студентски град щеше просто да си завърши образованието и да отвори аптека, да се ожени и да отгледа деца. НИкой нямаше да го знае, освен ако не беше направил нещо значимо. Точно начинът, по който приключи животът му направи името му известно и беше повод да започнат протести.

И ти в позицията си на каква можеш толкова категорично да го заявиш това? Звездите ли ти говорят, какво ли 
Много "обичам" да си разсъждаваме какво би станало, АКО...  Истината е, че никой не знае. Но това, срещу което реагирах в началото не споменаваше смяна на поличитески системи и т.н., а само и единствено причината за неговата смърт.

А че смъртта може да те направи известен се съгласих в предния си пост. Но за да останеш известен повече от просто новина във вестника трябва да има и нещо повече. Категорично не приемам, че е единствената причина, всички изброени са били достатъчно велики и приживе, независимо дали са били известни или не. Можем да си спекулираме колкото си искаме щеше ли Петя Дубарова да е публикувана и щеше ли Вапцаров да е в учебниците, ако си бяха отишли по друг начин. Но това е маловажно (за мен!) спрямо силата на таланта им. И той не се променя поради факта, че са или не са известни със смъртта си. Ако вие виждате само това, толкова по-зле за вас.

Колкото за децата, изобщо не си разбрала учудването ми, но няма и смисъл да го разяснявам и без това прекалено много се отдалечихме от темата. Просто някои неща са ми святи и подобни постинги ме карат да се включвам понякога. Въпрос на ценностна система.

П.П. Чудя се сега Моцарт щеше ли да е по-велик/гениален/известен, ако се беше самоубил 
Факта, че много хора чуха Queen след смъртта на Фреди Меркюри и бързо след това ги забравиха отново прави ли творчеството му по-малко велико приживе?
Ако Кърт Кобейн не се беше самоубил това щеше ли да промени факта, че музиката на Нирвана вече беше култ и символ за много хора още преди това?
Как тъй символа на хипитата и може би на цяло едно поколение Джон Ленън бил станал известен след смъртта си? И защо тогава останалите Бийтълси си бяха пределно популярни и независимо от нея.
И т.н. и т.н. Смъртта и сензацията Е причина за масата да обърне внимание на нечий талант, да. За ценителите на определения талант тя далеч не е необходима. Това се опитвах да каже. Простете за дългия пост. Извинявам се и на авторката на темата за огромния офф топик, който предизвиках.

Логика, Милена, логика. И случайностите в историята. Официалният начин, по който в училище ни учат да възприемаме времето и историята е да гледаме на тях като на някакъв насочен лъч с чертички, които отмерват всяка година. А, да, и че ние изцяло ковем съдбата си. А животът ни в много случаи е такъв, какъвто е благодарение на стечение на обстоятелствата и случайности, над които нямаме никаква власт. Дори за известността за по-дълго време не е нужно да има нещо повече. Просто според мен важи приказката за (не)подходящия човек на (не)подходящото място в (не)подходящото време. А при политическите промени има значение от кои си, че да попаднеш или не в учебниците. Всяка власт иска да се самоутвърждава и чрез насочване на културата. Помниш ли го социалистическия реализъм? Кой го е измислил и защо?

Значи, по твоята логика, стиховете на Вапцаров са велики, защото е бил заслепен от вяра в светлото бъдеще, което е довело да смъртта му при една власт и го е направило подходящ за друга, която го е сложила в учебниците си 
Не отричам, че АКО не се е била сменила властта може би изобщо нямаше да го четем, но пак питам, това прави ли го по-малко велик?

Всяко лято, като остана без работа се каня да кача на компа поне част от дневниците, които драскам от 14-годишна. И все с обещанията си оставам...
Може би за да не ме разкъсат от критика, ако ги публикувам...

Дилянка, публикувай ги  Както се казва "всеки влак си има пътници". Някои обичат да критикуват, други могат да намерят нещо интересно, сантиментално и приятно в тях. Само, ако решиш да го правиш, не си слагай на сърцето критики тип, че живота ти е "боза". Приеми предварително, че ще има и такива. Но пък със сигурност ще има и хора, за които ще е интересно. А и сега е времето на блоговете, всеки пише това, което му се иска да сподели и което го вълнува. Който иска - чете, който не иска си намира по-интересни занимания.

Не зная кой е велик и кой не е. За велик са го провъзгласили съставителите на учебниците. Много харесвам стиховете му, но не мога да кажа дали са велики или не. Възприемането на изкуството е субективно. Дори определянето на нещо като изкуство е субективно и много зависи от случайността - в чии ръце е попаднало, колко хора са го оценили и как са го оценили.

И за да се върна в темата - в света и сега се издават стотици и хиляди стихосбирки, сборници с разкази, есета, дневници и каквото ти хрумне. Някои се финансират от издателства, а други от авторите. Дори навремето по случайност правих предпечатна подготовка на една стихосбирка, която авторката беше решила да издаде. Това беше просто поредната стихосбирка, издадена за сметка на автора и толкова. Не е предизвикала някакъв отзвук. Та и за дневника на въпросната тийнейджърка е същата работа - ако има кой да й даде пари може да го издаде за гъделичкане на егото си. Може и да го публикува на страницата си. В днешно време всеки може да издаде каквото си поиска, стига да намери кой да му го финансира. Но какво от това?

Именно! Тогава какво значение има дали някой Е или НЕ Е в учебниците, дали са го разстреляли, самоубил се е или е живял до дълбока старост. Мерилото не е ли какво ти носи неговото творчество ЛИЧНО на теб?!?


А ти нямаш ли лично възприятие кое е велико? Това, че "много харесваш" нещо не е ли най-важното условия то да е велико лично за теб?
Ей затова се разписах по темата. Защото ми стана нелепо нечий талант да бъде оценявам по такъв начин. Особено огромен такъв, лично за мен, като този на Вапцаров примерно.
Явно не го харесваш достатъчно много щом ти е нужно някой друг да го определи за велик или не. Иначе нямаше да се питаш, просто щеше да го чувстваш.


Тук не съм съгласна. Изкуството си е изкуство с какъвто и аршин да мериш. Съвсем друг е въпроса колко е добро и как е оценено според някои. Може да е хубаво/велико/гениално и т.н. или не, но все тъй си е изкуство.

Харесването ми няма никакво значение. Абстрахирам се от своите емоции, а пиша, анализирайки нещата. Както става въпрос за стихове, така става въпрос за роман, за картина или каквото ти дойде на ума, дори за ежедневни стоки като парцала за чистене. Изкуство ли е един черен квадрат на бяла плоскост?
Системата си работи, особено що се отнася до вкарването на нещо в учебниците. Управлението решава кое да влезе в учебника и кое не, а то е политически и идеологически обвързано.

Колко книги за мутрите се издадоха, въпреки че малко от тях имаха особена литературна стойност!

Мисля, че ще е интересно да се публикува и един такъв дневник за годините 89-99 примерно, ако в него освен тийнеджърските неволи като училището и любовта има и по някоя дума и за обществените събития от тези години!

Да.
Изкуството не се анализира. То се чувства/възприема със сетивата и не е подвластно на анализи и логика.