Скучничко ми звучи цитираното,не бих го чела.
- Публикувана: 14 фев. 2009, 16:14 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2009, 19:50 ч.
"Из дневниците на една тийнейджърка"
Има много световни бестселъри, които разказват от името на тийнейджър. Но най-хубавото на тези шедьоври е това, че не са писани от тийнейджър.
На мен пък и обратното би ми харесало. Аз като възрастен мога да разсъждавам. Забравила съм как беше като тийнейджър. Не времето, а мисленето. Много ще ми е любопитно да си спомня за себе си, за мойте мисли и емоции, макар и чрез друг бивш тийнейджър, запазил на хартия тези неща. И до някъде се виждам в гореписания дневник. Има гъдел.
Нямам против разбира се и шедьоврите, за които говорите Вие, baibibi.
14 март 1994 - понеделник
Днес е голям ден. Сутринта ми беше весело, после разбрах, че няма да имаме рисуване. Всъщност аз така и не го карам до края. После "Италиана" ни даде неочакван тест. Не беше много труден. Мисля, че всичко ми е вярно, но ще видим.
Сега сме в час по химия. В петък ще правим контролна. Да видим каква ще я вапцам. Утре ще правим по георграфия. Там съм по-добре. Но по химия...гола вода (е, не съвсем, де; по геометрия и физика съм още по-зле).
Днес е голям ден. Сутринта ми беше весело, после разбрах, че няма да имаме рисуване. Всъщност аз така и не го карам до края. После "Италиана" ни даде неочакван тест. Не беше много труден. Мисля, че всичко ми е вярно, но ще видим.
Сега сме в час по химия. В петък ще правим контролна. Да видим каква ще я вапцам. Утре ще правим по георграфия. Там съм по-добре. Но по химия...гола вода (е, не съвсем, де; по геометрия и физика съм още по-зле).
До тук издържах. Семейството ни има издателство, работя в него и общо взето съм наясно с пазара.
Такова нещо не бих издала. Не всички писаници стават за печат.
Аз също съм решена да издам моят дневник:Днес С ме бутна по гърба в час по френски,и ми каза,че Д много си падал по мен.Аз прихнах и К ме изпита на дъската.Помислих си,че ще се видя с Д,какво толкова.Обаче след часовете треперех от страх,да не би И да дойде да ме вземе и с Д да се смотат.Ах,мило дневниче,ще се побъркам.
Язък, значи...аз пък се надявах на обратното. Сега как ще прочета целия дневник 
Мен лично ме вълнува, защото и аз участвам там. Ама...таквоз е то.
Благодарим на всички за откровените мнения
От всичко до тук ми стана ясно, че дневникът не е никак лош, но едва ли ще се радва на голяма популярност и начинанието не си струва усилията.
Мен лично ме вълнува, защото и аз участвам там. Ама...таквоз е то.Благодарим на всички за откровените мнения
От всичко до тук ми стана ясно, че дневникът не е никак лош, но едва ли ще се радва на голяма популярност и начинанието не си струва усилията.
Филаделфия, щом авторката може да си позволи издаване за своя сметка, може да опита примерно с хиляда бройки, но преди това ще е нужна здрава редакция. Миналата пролет издадохме книга, посветена на лелята на мъжа ми по повод 70 годишнината й. Нямахме за цел да печелим, само да я зарадваме. Ефектът беше поразителен, освен това тиражът се продаде, защото все пак темата беше интересна, но не чак за бестселър. Ако приятелката ти не очаква да стане събитието на годината и не цели да си пълни банковата сметка от изданието, тогава защо не, действайте. Може да подарява и раздава книгата на близки, приятели, съученици, ако не я смущава разголването на душата. На тях вероятно ще им е интересно.
Откровено казано - харесвам такива четива, но това не ме грабна. Очаквах да има сюжетна линия, да не е чак толкова накъсано и да има много повече емоция. Това сякаш не е написано от чувствителен тийн, а от някой подрастващ гийк - така ми звучи. Станах, хапнах, учих за 5-6, спах. А на мама шевовете са в едно изречение.
Не искам никого да обиждам. Аз самата съм си водила дневник дълго време и помня, че това са преди всичко скъпа емоция и съкровени за годините ми тайни, а не календар на събитията по часове.
Андариел, направо не знам какво да кажа за постовете ти.
Не искам никого да обиждам. Аз самата съм си водила дневник дълго време и помня, че това са преди всичко скъпа емоция и съкровени за годините ми тайни, а не календар на събитията по часове.
Андариел, направо не знам какво да кажа за постовете ти.
И какво им е на постовете ми? Публикуваният откъс отвъпросния дневник просто не струва. И 20 стотинки не бих дала за такова четиво и само ще е загуба на време. На този дневник може да се зарадва само авторката, близката й приятелка и в най-добрия случай най-близките роднини, които ще се фукат, че детето е издало книга. Коя ли тийнеджърка не е милсила, че нейните преживявания са върхът на сладоледа, най-суперските и заслужаващи да бъдат споделени срещу съответната популярност и баснословно богатство?! Преди години тийновете стихоплетстваха и се мислеха за Шекспир. Сега пишат дневници. Нищо ново.
И аз преди години намерих един мой дневник от гимназията. За мен беше интересно, но едва ли някой друг би се заинтересувал от тогавашния ми живот. А и наистина, дневникът е мястото, където се пишат тайни, а не се прави от тях продукт за душевни воайори.
И аз преди години намерих един мой дневник от гимназията. За мен беше интересно, но едва ли някой друг би се заинтересувал от тогавашния ми живот. А и наистина, дневникът е мястото, където се пишат тайни, а не се прави от тях продукт за душевни воайори.
И какво им е на постовете ми? Коя ли тийнеджърка не е милсила, че нейните преживявания са върхът на сладоледа, най-суперските и заслужаващи да бъдат споделени срещу съответната популярност и баснословно богатство?! А и наистина, дневникът е мястото, където се пишат тайни, а не се прави от тях продукт за душевни воайори.
Нищо им няма на постовете, просто определихте нечий живот като боза. Не просто казахте, че това четиво не би било интересно.
Баснословно богатсво??? Как се досетихте? Задава се въпрос каква е целта на авторката, не се отговаря от нейно име, под формата на разсъждения и категорични твърдения за мислите на всичкото що има и е имало тийнейджърка.
И най-после - аз не познавам автор, който в една или друга степен да не излива душата си, а дали ще погледнете на това като воайор или не - зависи от културата ви на четящ.
Aз се емотикончех на теориите за Морисън, Кобейн, Дубарова и децата, другото е субективна преценка, която не оспорвам.
Не отговарям вместо Вас, коментирам последното на Andariel.
Да не стане грешка.
X
Реклама