Публикувана: 12 март 2009, 13:53 ч.
Последно мнение: 6 юли 2009, 09:37 ч.

Редно ли е мъжът ми и дъщеря ми да знаят, че съм осиновена?

8 681
69
1

Гост

# 60 2 юли 2009, 12:18 ч.

Мнения: 3 634

Чета ви отстрани и прави впечатление, че доста се подкрепяте. Явно преминавате през едни и същи етапи и реакциите ви са сходни. Това ме навежда на мисълта, че няма как емоциите ви да бъдат разбрани от близките, ако не бъдат обяснени. Безрезервно човек може да се разкрие (а според мен и трябва) само пред детето си, а колкото до другите роднини... Там вече наистина е по лична преценка и според искреността на отношенията. Peace

# 61 2 юли 2009, 12:22 ч.

Мнения: 17 546

Не мисля, че подкрепата е защото преминаваме през едно и също. По скоро е защото всеки от нас разбира какво усеща другия. Може би по този повод на мен ми е по-лесно и получих такова отношение от съпруга си, което ме извади от унеса ми, защото и той е като мен. Но пък на него никога не му е било проблем и не е влияло на живота, самочувствието, и каквто и да било в отношението му с хората, и към света, за разлика от мен и от всички вас, които сте като мен, и се чувствате така.

# 62 2 юли 2009, 13:55 ч.

Мнения: 1 418

Цитат на: Бижy в чт, 02 юли 2009, 12:22

Не мисля, че подкрепата е защото преминаваме през едно и също. По скоро е защото всеки от нас разбира какво усеща другия.

Бижу

# 63 2 юли 2009, 15:41 ч.

Мнения: 1 249

Сисли,

Говорим за неща, които не си видяла и дай Боже да не видиш:

1) Психотормоз от хора, към които изпитваш благодарност и си привързан. Човек може да бъде зарязан. Тук деца бол - пример за това. Всеки, който ни води до дискомфорт, може да бъ де зарязан в името на душевния конфорт - ОК, но аз не мога.
"Хватката на такава психо атака, защото е от майка.. ", както точно се озразява Бижу, приложена към осиновено дете, е нещо специфично и дано е рядкост. Конкретиката не е за пред хора.

Който е минал праз това, няма да го забрави и няма нужда да му разказвам аз.
Който не го е изпитал - не би повярвал и пак няма нужда да се разказва.

2) Гледане на възрастни хора - постоянно и лично от теб като едновременно гледаш деца, съпруг и работа, а не посещения един път седмично или да си гледала как майка ти гледа баба ти.
Гледането на възрастни и болни хора с емоционална специфика, в представите ти се изчерпва в носене на храна - дай Боже всичко да е наред и с тази представа да останеш.

# 64 2 юли 2009, 15:45 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Бижy в чт, 02 юли 2009, 12:22

Бижу и други и нищо да не ми кажат пак съм щастлива, защото знам, че има някой някъде, с когото може да се помълчи и да ти олекне.
И на мен като ми звънят често си помълчаваме.
Който е минал праз това, няма да го забрави и няма нужда да му разказвам аз.
Който не го е изпитал - не би повярвал и пак няма нужда да се разказва.

Реално сме многодетни мами и майтапчийки.
Май по-разумните не споделят.

# 65 2 юли 2009, 15:49 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Miraetta в чт, 02 юли 2009, 15:41

Който не го е изпитал - не би повярвал и пак няма нужда да се разказва.

Ето това ме мъчеше най-много преди години! Защото никой не ми вярваше. Защото то не е за вярване и хората мислеха, че си измислям. Нямаше на кого да споделя и да ме изслуша без да обвинява мен, да ми повярва. Само една жена, която почина преди няколко години, наша съседка, ме срещна и думите и бяха: "....., все съм си мислела, че ти си лоша, че се държиш ужасно с майка си! Какви неща е разказвала за тебе... И аз си мислех, че ти си лошата, докато не разбрах наистина майка ти какъв човек е! Такива злини ми направи, такива лъжи и сплетни наговори, че уволниха дъщеря ми заради нея! Толкова мил и симпатичен човек се представя пред хората, че по нищо от вида и не личи, че е истински демон. Как си търпяла дете, толкова години? Сега разбрах че всичко е лъжа и е било точно обратното!". Жената е мъртва, кълна се в паметта и, че това бяха думите и.

Цитат на: Miraetta в чт, 02 юли 2009, 15:45

Май по-разумните не споделят.

На кой му пука за разума! Когато правиш всичко само с разум, животът е скучен. Grinning

Последна редакция: чт, 02 юли 2009, 19:54 от Бижy

# 66 2 юли 2009, 17:08 ч.

Мнения: 1 325

Мариета дай боже да не видя нито аз, нито който и да било друг!
Всеки, който ни води до дискомфорт, може да бъ де зарязан в името на душевния конфорт - ОК, но аз не мога. - Психотормоза не причинява дискомфорт, а тормоз. И на тоя тормоз човек даяни до време - "извинявай за френския". И понякога, за да спаси сам себе си (все пак инстинкта за самосъхранение е голяма сила) зарязва ТОРМОЗИТЕЛЯ СИ. Което все пак е нищо в сравнение с причиненото му. Да, хватката е ясна и за това на Бижу или други момичета с подобна съдба им трябва време да се откопчат от нея. Но го правят, иначе нямат много преспективни алтернативи пред себе си.
Аз все пак никъде не говоря за зарязване в постовете си по темата, но както и да е.

2)Гледането на възрастни и болни хора с емоционална специфика, в представите ти се изчерпва в носене на храна - дай Боже всичко да е наред и с тази представа да останеш. - Не, не ми се изчерпва, Мариета, просто взех повод от примера на Фуси " а така да те боли, че на 57 години да плачеш като малко изгонено на улицата дете и в същото време да тичаш с канчетата храна и искрено да се надяваш на майка ти да и хареса какво си сготвила. Който не го е видял не знае какво е ..."с който онагледи отношенията между майка й и баба й.

Да, Господ или съдбата или някоя друга висша сила са били милостиви към мен до сега и са ми спестили някои болки, страдания, разочарования, ...за което съм много благодарна. Но това не означава, че чуждите такива са ми безразлични.

# 67 2 юли 2009, 17:12 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Miraetta в чт, 02 юли 2009, 15:45

Който е минал праз това, няма да го забрави и няма нужда да му разказвам аз.
Който не го е изпитал - не би повярвал и пак няма нужда да се разказва.

Има, има смисъл да се разказва. Има кой да ви разбира и да се учи от вас.
Бижу, Мираета Hug

# 68 2 юли 2009, 23:00 ч.

София
Мнения: 1 444

Fussii,
напълно разбирам описаното от теб, защото и аз бях дресирана така години наред, но в момента в който успях да извоювам независимост, да изхвръкна от дома и да създам свое семейство, веднага надигнах робски сведената си главица и отворих една уста и не спрях до ден днешен да отстоявам своето.Дори на моменти го отстоявам маниакално пресилено, дори на моменти е повече на пук на майка ми от колкото в разумни граници, но така го чувствам и така го правя.
Затова ме учуди поста ти, тъй като от форума съм останала с впечатление че ти си най-непримиримата волна птица и не оставяш длъжна никому.Всичко друго бих повярвала, но не и че си дресирана.Като се замисля обаче и ти може би си така непримирима като мен, точно защото и ти си била дресирана.Явно това неизказано в къщи неудовлетворение и несъгласие ни кара да сме така диви извън семейството, че нали в къщи не е редно да опонираш на родител....................................но стискайки зъби се заричаш никога, никому другиго да не позволиш подобно изтезание над душата ти.
Какво ли не съм изтърпяла на гърба си и аз, колко сълзи съм проляла.....................Интересно обаче, като стане въпрос за гледането на остарелият родител-дори най-големият тиран да е бил, не бих могла да го оставя, ще се грижа да е сит и здрав, но надали повече от това ще се престаравам ако миналото с него е било като при Бижу.

# 69 6 юли 2009, 09:37 ч.

Мнения: 998

Не мога да се включа в темата ,чета я ,но за ситуации ,които не съм изпадала ми се струва нередно
да давам мнение.
Съпреживявам иначе всяка споделена история и я препрочитам ,но не от любопитство.Много ме развълнуваха
разказите ви.Вие ,както винаги сте невероятни ,момичета.
Възхищавам ви се

Препоръчани теми

Добър стандарт на живот?

Защо хората се страхуват от осиновяването?

rискам да намеря еднодетенце

Попътен вятър на порасналите ни деца - 3

742
Набори

Причина:

Причина: