Публикувана: 29 март 2009, 22:35 ч.
Последно мнение: 29 апр. 2009, 00:35 ч.

Бихте ли напуснали половинките си,ако във тази криза останат без работа

15 739
278
1

Гост

# 30 30 март 2009, 08:55 ч.

Мнения: 196

На вас вие смешно ама има и такива девойки,които са живели на гърба на мама и тати и не са лишавани от нищо и в един момент хоп-няма ги всичките облаги и понеже са глезли и хайде при мама при първата спънка и неслука в живота.Много глупаво но има и такива.Как авторката на темата дори си е помислила че има и други такива тук,незнам.Ами какво става с обета :''и в бедност и в....и в добро и в лошо.....''
И все пак да отговоря на въпроса й-не не бих оставила съпруга си заради това.

# 31 30 март 2009, 08:55 ч.

Мнения: 24 467

Не знам и не мога да знам. Даже не съм сигурна и кой и защо е станал автор на тази тема. Отговарям на въпроса така, както е поставен по- общо.
Пък ми е и смешно за какво не стигали въпросните пари- "бижута, маркови дрехи...". Пък собственото жилище не се купува от днес за утре, средностатистическият човек, и у нас и в чужбина, го изплаща дълго време. Като не са си лика- прилика- всеки- от където.

# 32 30 март 2009, 09:08 ч.

Мнения: 686

Това лято мъжът ми беше без работа.Маликия точно го захранвах с пюрета.Представете си 4 човека за 3 месеца с едно майчинство.Е,оцеляхме!И никога не сме били по-сплотени от тогава.Знаехме си,че трябва да затегнем коланите и да изкараме някак си.Слава богу всичко се подреди както трябва.

# 33 30 март 2009, 09:28 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: Judy в пн, 30 мар 2009, 08:55

Бижутата и марковите дрехи са върхът на айсберга. Зад това възможно стоят по-сериозни неща, които обаче не са в угода на мъжкото самолюбие да си го признава и пред себе си, още по-малко пред публика.
Той в момента си търси отдушник да си погали самолюбието и да чуе каква гад мръсна е тази която го е зарязала заради маркови дрешки.

Бижутата и марковите дрехи са подтекст на факта, че той е неспособен като мъж да си изпълнява основната функция- да издържа достойно семейството. Достойната издръжка за всеки е нещо различно. За един е децата му да не седят гладни, за друг- да имат бижута и маркови дрешки, за трети- луксозен дом, последна марка коли и почивки на екзотични острови. Хората мерят с различен аршин нуждите на семейството и тук тези нужди изобщо не са обект на обсъждане.

# 34 30 март 2009, 09:50 ч.

Мнения: 2 448

Няма какво да отговарям хипотетично дали бих или не. Налагало се е и хляб да меся, защото сме нямали един лев, и е имало моменти, когато само аз съм работила , имало е и моменти, когато е бил в депресия и спокойно можех да му бия шута. Млада бях, деца нямах, така че... Имала съм пълно право от лична гледна точка. Няма да се стегне, ами ще се депресира, а ма ха. Naughty

Но, не съм такъв човек. Дори не е заради някаква тръпка или да съм мислела, че без него ще умра. Просто не съм такава, не мога да оставя близък човек, точно когато е в тежко състояние. И разбира се, че съм можела да си живея живота далеч по лесно и по добре, но сигурно щях да се отвратя от себе си.

# 35 30 март 2009, 09:51 ч.

София
Мнения: 62 595

Защо да го напускам? Навремето се взехме боси и голи и оцеляхме. Ще оцелеем и този път.

# 36 30 март 2009, 10:01 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: Andariel в пн, 30 мар 2009, 09:51

Защо да го напускам? Навремето се взехме боси и голи и оцеляхме. Ще оцелеем и този път.

Цял живот ли трябва да мислиш само за физическо оцеляване? Има огромна разлика между нивото на 20-годишен, и това на човек след 30-те. С тази логика, как си представяш старините? Социална пенсийка нестигаща за лекарства и доволство че все пак си жива?

Брех, как пък не! От съжаление към някого няма да обричам децата си на вечна бедност. Като не влиза в крачка, да си крачи някъде другаде и да не пречи.

# 37 30 март 2009, 10:04 ч.

Мнения: 62

Цитат на: xenia в пн, 30 мар 2009, 10:01

Цитат на: Andariel в пн, 30 мар 2009, 09:51

Защо да го напускам? Навремето се взехме боси и голи и оцеляхме. Ще оцелеем и този път.

Стига си писала глупости.Не виждаш ли че никой не те бръсне за слива.
hahaha

# 38 30 март 2009, 10:07 ч.

София
Мнения: 62 595

Старините никак не си ги представям, защото не зная дали ще доживея дотогава. От опит мога да ти кажа, че повече боли да си сам и да усещаш, че всеки мисли за "сделката", отколкото да стоиш гладен. Човек може да изпроси един комат хляб, но не може да изпроси обич. Ако мъжът ми ми изневери или има връзка настрани едва ли ще остана с него, но заради това, че е останал без работа няма да го напусна. Животът е странно нещо - днес има, утре нямаш и то в повечето случаи изобщо не зависи от теб като индивид, а от обстоятелствата. Огледай се около себе си какво става по време на криза. Не помня дали живееш в Канада или САЩ. Но ако е в САЩ нещата сигурно са ти ясни.
Явно за теб бракът е сделка. За мен е любов и подкрепа.

# 39 30 март 2009, 10:10 ч.

Мнения: 2 175

Напускам само когато ме предадат..
с всичко друго успявам да се справям.. Sunglasses

# 40 30 март 2009, 10:11 ч.

Мнения: 33

Боже, как ви ги ражда главите тези мисли! ooooh!

Ако си с мъжа си, защото го обичаш и му вярваш безрезервно, то даже няма и да си помислиш да го напуснеш в труден момент. Нали затова сте заедно и в радост и в неволя. може и да ви звучи изтъркано и клиширано, но е така. А, родителите са за това, за да помагат на децата си в трудност, дори били те и на по 30 и ... години. Независимо на колко години са ти децата, за теб винаги остават деца и ако имат нужда от помощ ти ще им я предложиш. Защо така наречените"загрижени родители" не искат да помогнат на дъщеря си, като подадат рамо на остоналият без работа зет. Предполагам, че след като са добре финансово и материално, все ще намерят начин, а ако не го направят директно с намиране на работа, то поне да бяха си мълчали тактично и да оказват поне морална подкрепа.

# 41 30 март 2009, 10:26 ч.

Мнения: 87

Подкрепям напълно Xenia.

# 42 30 март 2009, 10:28 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: SAILY2 в пн, 30 мар 2009, 10:11

Боже, как ви ги ражда главите тези мисли! ooooh!

Ти правиш ли разлика между дете и съпруг? Омъжвала си се за да си осиновиш дечко, когото да си обичаш и дундуркаш цял живот?

Любовта се крепи на много неща, и в голяма степен на достойнствата на партньора. Когато те се изпарят, и любовта като правило се изпарява. Аз лично бих загубила всякакво уважение към мъж, когото родителите ми да подпомагат.

# 43 30 март 2009, 10:44 ч.

София
Мнения: 421

При мен има подобна ситуация. Не ми е съпруг, а мъж с когото живеех на семейни начала. До скоро имах хубава добре платена работа. Моята заплата отиваше за сметки кредити и пр. той пазаруваше храната. Не съм материална жена. Не са ме блазнели марковите дрехи и парфюмчета. Когато сме имали възможност сме си купували това, което искаме. Но е било приоритет.Е, съкратиха ме. Твърде набързо - от днес за утре. Но не съвсем неочаквано. Бях се поотчаяла, имах лека депресия. Изнервена. Не спирах да търся работа, но дори за интервю не ми се обадиха. Това много ми влияеше. И така скоро той реши да си тръгне. Без да знам защо. От това най-много ме заболя. Чувствах се, и още е така - предадена. Преди години той беше опериран, месец и половина беше без работа, гък не съм казала, бях неотлъчно до него. В последния ни разговор само му казах, че по корем бих се влачила, но никога не бих го оставила в такъв тежък момент. Въпросите в главата ми са хиляди. Но едно знам - никога не бих изоставила човек до мен в беда. За него вече не знам....

# 44 30 март 2009, 10:50 ч.

Мнения: 15 619

Ха, ха! Ами ако е за марковите дрешки, сбъркала е явно човека. Peace

Или той да вземе да почне и трета работа, ама тогава и за любовник ще трябва да помисли женицата...
Ами ако мадам остане без работа и няма богати родители!2 Да й бият шута ли???

Препоръчани теми

Хранене и тренирови- съвет?

Калифорнийска диета

Диета според Генотипа

Хайде Аткинс ни зове!

Причина:

Причина: