Безразсъдности

В 7 клас ядох сурови картофи с надеждата, че ще вдигна температура и няма да правя контролно по математика.

На 17 с приятелката ми предприехме пътуване с кола в неизправно състояние, без документи, а тя само преди 2 седмици беше "станала" шофьорка. Не знаехме пътя...само крайната точка на пристигане...в карайна сметка пристигнаме благополучно, след солидна обиколка на цяла Варненска околия и ни свърши бензина.

Пак на 17 със същата приятелка и гаджето и изпукахме 7 бутилки бяло вино, "откраднато" от мазата на майка и; след това гаджето и "скри" празните бутилки в колата на баща ми !!!!, ЗАЗ-ка, стояща като паметник пред блока.

Една мартенска вечер  в една дискотека приятелят ми беше вкиснат и аз, за да го развеселя му предложих да се оженйм. И той взе, че се съгласи.

Веднага след взетото гореописано решение решихме да правим бебе - ей тъй, да видим какво ще стане.

Редовно лъжех нашите, че ще разхождам кучето в гората...а в същото време се търкаляхме с гаджето у тях (понастоящем бракувани). По същото време брат ми пропуши...милото куче - спукахме го от разходки.

Пак на 17 напих брат ми и 2 негови приятели и ги убедих, че непременно трябва да ме закарат до съседния град, където работеше гаджето. С мотори. По средата на пътя моторите се скапаха, тръгнахем пеш наобратно (около 10-ина км), естествено се стъмни...минавайки през едно циганско село, псряхме под уличната лампа да пробваме пак да ремонтираме моторите, наоколо тишина и мрак, по едно време едната къща светна...викове, крясъци, пищене, наизскачаха едни ми ти цигани с едни ножове...биха се...и пак така изведнъж си се прибраха и изгасиха  Прибрахме се по нощите с песен на уста...и шамари за десерт.

На един великден изядох 30 яйца за няма и три дни. Не беше нарочно, просто с когото се чукнех за здраве и си изяждах яйцето...пък във входа има 24 апартамента все пак...Резултатът: 2 седмици инжекции и люспи като на риба от алергия.

По едно време пиех алкузин заради адски менструални болки (по лекарско предписание). Един ден забравих, че съм пила и на събиране с приятели  опънах 100 водка...и щях да умра.

На 16 и нещо се явявах на конкурс по журналистика...писна ми да чакам и се замъкнахме с едно гадже (с което се бях запознала същия ден) към центъра. После у тях...ала-бала, дефлорация, коняк...и като се върнахме конкурса свършил. Пак се върнахме у тях...и вечерат се оказа, че баща ми  ме видял да се шматкам по центъра, а ме беше освободил от училище специално за конкурса.

Веднъж си забравих детето в магазина, беше още в количката. същия ден пуснах пералня, без да сложа прах.

Миналата година играхме сиртаки на магистрала "Хемус" малко извън Варна.

Пак миналата година прибирах няколко пияни кирки (вкл и моя) от банкет, спряхме движението и играхме хоро.

Ауууууу разкажи повече! 

Василиса,това ме разсмя чак до сълзи 

Е няма нужда чак под стола да се криеш.

Всичко започна с един измислен курс по катерене на стена в "Двореца на децата". После разни пещери покрай едно гадже и в крайна сметка завърши със солиден опит в скалното катерене, катеренето по лед и спелеологията.
Търсенията бяха при преминавания все по разни зимни маршрути - 3 са в България
- изкачване на Черни връх от североизточната страна, уж трябваш да е хубаво времето, но противно на всички прогнози падна мъгла като таратор и щем нещем чучнахме на снега да чакаме да дойдат повечко хора - тройка бяхме, всичките добре обезопасени, но нито един от нас с читав GPS: 98ма година беше все пак
- спускане от Каймакчал и планиран поход в посока Ушиците. Отново тримата глупаци, но този път посред лято. Решихме да пробваме едно двойно разгъване, но уж държахме Десилашкия циркус под око, но се оказа, че сме гледали Перлеш и се пльоснахме доста по северно от очакваното. Съответно се стъмни и решихме да пренощуваме, но понеже бяхме в котловина нямаше как да се обадим в хижата, където бяхме предупредили да ни чакат. Вечерта обаче излезе един вятър, е*а си мам*та и студ и по едно време дрънгър лънгър зад нас се посипаха камъни, ние скок и беж, зарязахме де що имаше чували и "покъщнина", скрихме се под един тамошен заслон на няколко километра и зънзъникахме до 8 ч., когато дойдоха да ни приберат. По туристически обувки и гащи посрещнахме зората и спасителите .
- третото беше на Кралев двор, пак в Пирин. Чудесно място за малка екскурзия. Бяхме със ски, качихме се, поклечахме малко да ни подуха вятъра горе и тъкмо тръгнахме да се спускаме и от Спасителната служба пуснаха сигнал за лавинна опасност точно под нас . Решихме да заобиколим от страната на лявата порта и съответно нагазихме в един пухкав сняг, по Законът на Мърфи времето се скапа и пак мирно и кротко изиграхме номера с чучването в снега и изчакването.
 - четвъртото беше въпросното под Матерхорн - бяхме 9 човека група, швейцарско-българо-френска. Май месец. Започнахме да изкачваме, но някъде на около 3700 - 3800 м., но времето се развали и решихме да лагеруваме там. Пренощувахме. На следващия ден продължаваме нагоро бодри-бодри, но се оказа, че тогавашния ми приятел си оставил предишната вечер брадвичките някъде около палатките и я е засипал снега. Той взел от резервните брадвички, но не ги проверил много обстойно и се оказа, че едната уж метална, но имало явно някаква шупла в единия зъб и понеже той беше първи се плъзна и приземи върху едни борове като повлече със себе си и една камара раници. Съответно кракът му се изметна и сучпи на 4 места - при глезена и под коляното и си натърти ребрата. Шини-мини, обаждаме се за линейка, но се оказва, че от тази страна няма как да се качи хеликоптер, заради вятъра от предишната вечер. Сглобихме няква измислена носилка от носачите на раниците и аре полека-лека надолу. По едно време айде GPSите(вече си имахме ) започнаха да тидиткат за лавина ние баш посредата, с все носилката. Вързахме се едно хубаво и се замотахме към едно дърво дето ни се видя най-закътано. След 15тина минути 2 лавини на 50тина-100 м. от нас . Затвориха пътя, ние пълен шах - Натан лежи ни жив, ни умрял с шините на крака, три от момчетата решиха да се спуснат и да вземат от станцията моторна шейна. докато се пускаха падна трета лавина. Докато се обадят от долу, че са добре не знам колко кръста направих . Пък започна и да се стъмва, по едно време се чу шейната отдолу и си викам  - карай, ще ни бъде!
Прибраха ни умрели от студ, мокри като парцали, но все пак ни прибраха ...
Останалото след малко.

                          Оставихте ме безмълвна  .
                          Ерика, благодаря ти, че не съм те познавала! 

О, тя сега е ангелче, спокойно 

                        Е аз затова в минало време. А и да се застраховам, ако не е  .

Темата е просто- "Дъ бест"! 

Дано децата ни след време не я прочетат...какъв стимул ще имат само 

Аз влязох тук да се похваля с едно пътуване на стоп 100 км за да пия кока-кола на циговчарк. Ама като прачетох какви са ги вършили някои и си излизам засрамена с мисълта че нищо не съм видяла от живота. Обаче пък никога не е късно човек да стане за резил така че ще наваксвам тепърва.

Най- голямата ми безразсъдност - позволих си да се влюбя - отново. В човек на хиляди километри, "луд за връзване" (и аз тоже ),  с когото два пъти се събираме и два пъти се разделяме и когото все още ОБИЧАМ до полуда (и той мен), и току някой от нас лети в едната или в другата посока. Всичко и всички са против нас (с малки изключения). И ние самите донякъде - обаче ...

Честно - възхищавам Ви се (че и малко завиждам  ), че сте имали възможността да направите всички тези "безразсъдности" - аз нямах време и възможност като тийн и след това... Но пък сега си наваксвааааааааааааааааам 

Момичета убихте ме с историите си. А сватбата на Блонди я чета за втори път и пак си умрях от смях.
Блонди, забравила си историята с тичането през ноща с ножа  .

Аз за нищо интересно не се сещам за себе се. Освен че на един лагер в Равда си умирахме с още 3 мацки да се возим на стоп - нищо че и до Несебър и до Равда беше 10 мин пеша.

Аз за сватбата на Блонди съм чела в друга тема и тогава се попиках от смях
Не мога да се разпиша достойно - просто ще бледнея пред всички...
Спомням си, че с боя написах на колата на съседа "Обичам Азис", защото постоянно правеше забележки за всяко нещо. Да уточня - той е от "интелигенцията".
С моята приятелка пък излъгахме родителите си, че ще ходим на екскурзия, а заминахме за Пловдив да си видим гаджетата... Там пък един познат на баща ми ме видял и познайте после какво стана...
Веднъж много бързах за среща с едно момче, което страшно харесвах и в банята се подхлъзнах, ударих си главата в мивката и като момчето дойде да ме вземе от къщи, все едно видя мумията (бях чалмосана, а в носа си имах памуци, за да спре кръвта) Секнаха му мераците
За капак на всичко съм подстригвала късо булонката на братовчедка ми, защото се упражнявах с една ножица да ставам фризьорка. Същите умения приложих на братовчедката и я снабдих с коса малко под ушите (беше с коса до кръста). Доста бой ядох тогава...

-Първата постановка в живота ми "Пияният заек"- естествено че пъУен провал, как изобщо можа да ми хрумне: "Лалала-лаа..., хлъц"
- Злоупотреба с бира преди учебни занятия. С ябълки също. Първото ми злощастно напиване.
- Театрото с превързаната ми "порязана" ръка, и то само щото не ми се сглобяват дървени кутии
- Безразсъдна първа среща с мистър Свобода, още по-безразсъдно двустранно влюбване с различни безразсъдни разговори и гонитби из полета с крави
- Да се изпишкаш в олиото на съседката, ах колко мило, колко сладко!
- Безразсъдни бягства, от квартири, от работа, от държави, от хора, от себе си, от всичко!
хай-стига толкоз, поне тук да проявя малко здрав разум.

Едно от най-големите ми безумия е с три годишно дете  на Пирин да изкачвам лявата Кралевдворска порта. Не, че  екойзнай колко страховито, но със ситно дете изглежда много екстремно. Но той беше герой, мъж и се качи на двете си собствени малки крачета.