Достатъчно ли е да има обич ?

На теб май като цяло нещо не ти е кеф животът. А и напоследък все пускаш теми, които не са особено жизнерадостни. Явно нещо ти се губи отвътре. Вгледай се в себе си. Светът около теб е такъв, какъвто е и не можеш да го виниш за нищо. Мъжът до теб не е виновен за това, че на теб неговият начин на живот не ти допада.

Е, не съвсем токова себебопдбни, но в общи линии, да. Поне да гледат в една посока, да има амбиции и переспективи.
Не си губи времето. Ти си умно момиче и очевидно знаеш какво искаш.
А това, което искаш, очевидно не е това, което имаш, а то не те задоволява.
Времето няма да ти покаже, ако ти сама не си го осъзнала.
Но аз не мога да го напусна, вместо теб, разбираш ли?

Малко смелост ли липсва. Така и така се тормозиш поне му кажи на човека всичко, което ти е на сърце. Може и да те учуди с реакция. Някои хора доста се напъват, ако усетят че губят човек, на когото държат. Иначе човек като се понесе по инерцията и щом той е по доволния във връзката ви, едва ли очакваш като чудо да се промени нещо.
Или пък някакъв страничен знак, който да ти подскаже на 100 % правилното решение - риск и късмет е голяма част от връзките. Голямото чакане не е плюс. Аз имам приятелка, вече моя възраст, четири сериозни връзки с години смени със съвсем различни уж мъже и сега е с такъв със същата професия, заради която се раздели с първия.  

Андариел,аз не казвам,че човека ми е виновен.Губи ми се да - мозъка  Просто съм в такъв период.Ако бях по-малодушна и повече егоист хич нямаше да пускам теми.Вглеждам се в себе си непрекъснато и виждам,че това не е живота,който искам . А една от причините да не е такъв какъвто го искам е партньора - това едно важно решение за бъдещия ми живот. Единственото,което не искам е да наранявам хора...а то е неизбежно.

Паси,смелостта да нараниш е просто убийствена.Пък и аз все пак обичам този човек.Не очаквам времето да реши,а поне малко в моя полза да ми помогне да реша....знам какво ще стане ако говоря за това с него . Той дава всичко от себе си, виждам го и когато му кажа тези неща ще започне - знам,все аз съм ти черния, ще се нацупи,много раним е , много деликатно трябва да говоря.... но пък тогава няма да се усети за какво говоря  Много пъти е плакал пред мен. изживява нещата твърде емоционално също като мен.И вместо да се промени.... ще се натовари много и полза от разговора няма да има...

Azzy,разбирам ама нещо не ми стиска.И не,че не ми стиска от страх да остана сама.Това е последната причина.Просто........го обичам, знам,че ще го нараня ужасно,страхотен човек е като цяло.....но също знам,че няма да се промени и също знам,че от съжаление няма да стоя дълго.....това е гнусно.Офффф.Ами ... това е .

Да взема да изневеря ли?  какъвто е ревнив ..... може пък да ме напусне 

Това последното е малко за утешение,че нещата са поправими 

 Две добри на едно място няма...а защо едно такова решение да те прави егоист?...ако връзката и перспективата във времето не е това,което искаш какво правиш,това,че е раним няма нищо общо,всички сме раними,но що се отнася за живота ни той е само един и няма такава сила,която да те принуди да го жертваш в името на това,че някой е раним или прекрасен човек(естествено ако не се отнася за деца и жертвата да е основателна и с ясна цел,която е сигурна)...няма такова нещо като егоист що се отнася до това как искаме да  живеем живота си...

Разбирам много добре.Ясно ми е,че реша ли да се разделя,все някой ще страда.Егоист - имам предвид,че до момента мисля за двама ни.В момента,в който се реша да се разделя ще мисля само за себе си и немисленето за болката на другия за мен е егоистично - макар,че знам- така трябва и няма друг изход.Даже се моля да можех малко повече да мисля за себе си и за собствените си желания вместо да се терзая за болките на другите но уви това не мога да го променя....опитвам дълго.

Да,точно това се случва за жалост.Смятам,че в началото на една връзка всеки се старае да покаже най-добрите си страни,т.е открива само предимствата си,недостатъците не се виждат/или не искаме да ги видим/...Превръщат се в един момент в семейство,израстват,променят си приоритетите/или поне на единия от двамата /,имат вече и деца-,най голямата отговорност.Тогава идва и голямата истина! Разбираш,че това не е човека,който си заобичал толкова силно!Докато се усетиш и вече трябва да направиш големия компромис и големия въпрос е:Обичам ли или измъчвам себе си ?

Тогава си стой с него. Така ще се самоласкаеш от мисълта колко си благородна и как не можеш да го нараниш.
Мога да ти кажа само едно нещо - не се живее цял живот с някого от благодарност колко е добър и грижоден или защото е плакал пред теб. Знаеш ли колко още ще има да ти реват на рамото? Ти така с всеки ли ще стоиш, въпреки че те яде отвътре неудовлетвореност? Съвместният живот и любовта не са благотворителна акция към другия във връзката.

Така както аз разбирам любовта е достатъчно.
Другото за мен не е любов. Може да е влюбване, страст, навик, чувство за дълг или вина, страх от самота и каквото се сетиш, но не е любов. Ако обичам, обичана съм и сме здрави другото няма как да не дойде.

О, моля ти се.
Обичала го, била. Това, което ми описваш не е любов, а онази привързаност, която човек таи към домашния си любимец.
Приемаш го така, ако имаш кученце, това няма да ти попречи да си имаш и и мъж, нали?
И понеже още явно или си мъничка, или не си се сблъсквала с този така любим мой типаж, аз ще ти кажа какво ще е бъдещето, а ти сама ще си прецениш дали е това, което искаш. Това момче е посредствено и без сериозни переспективи за бъдещето, защото му лисва не само амбиция, но и възможности. Ти си очевидно доминатата във вашата връзка, така и ще продължи ако останеш. Ти ще бъдеш силната, ти ще бъдещ "мъж", ти ще взимаш решенията и ти ще носиш отговорностите, ти ще бъдаеш тази, на чието рамо той ще плаче. Хората не се променят, само се доизграждат. Свързвайки се с посредствен мъж, вероятно ще живееш посредсвен живот.
Това, обаче дали би те удовлетворило? Да бъдеш "мъж" и да го влачиш цял живот на гърба си? Дори и ти да успееш, винаги ще имаш "ремарке", което ще ти тежи.
Тайната на човешкото щастие, не е универсална и всеки сам трябва да прецени какво би го направило щастлив и удовлетворен от живота. Ти имаш, обаче амбиции, имаш и възможности. Трябва ти адекватен партньор, някой, който може да ти предложи силата на мъжкото си рамо, за да може да те преведе през живота с високо вдигната глава, както се чувстват хората, които живеят живот, които отговаря на възможностите им и ги удовлетворява във всички сфери.
Обаче нали знаеш, че да имаш амбиция и възможности, пак не е достатъчно. Мисля, обаче, че ти вече го знаеш. момента, в който се виждаш някъде позиционирана, а тези над теб не могат и на малкото ти пръстче да стъпят, обаче нямаш шанс, защото някога не си направила навреме правилният избор.
Истинският живот си има правила и механизми, които се подчиняват на този, които ги владее и смазват онзи, който се заблуждава.
Разбираш ли ме, какво искам да ти кажа? Или да те върна към предишния ни разговор?
Успехът обича смелите, драга AGAPH.
Събери си смелостта и не поднасяй собственият си живот и бъдеще на олтар на жервоготовността и криворазбраното милосърдие.

И аз не мисля, че е възможно човек да посвети живота си на друг, само и само този друг да не бъде наранен при раздялата. Тогава, като теглиш чертата, има двама нещастни, изгубили шанса да намерят любовта, която да ги накара да се чувстват пълноценни.
Жалко е и не си струва.
Но предполагам, че за да вземеш окончателното решение ти трябва катализатор. Друга любов. Човек, в който да виждаш това, което искаш и което ти липсва. Не че е задължително този човек да е правилния, този, който ще остарее с теб. Просто този, който да ти даде смелост да тръгнеш напред и правейки го щастлив, да се спасиш от угризенията, че с действията си нараняваш другия. Някак по-лесно е, ако не само вземеш нещо от единия, но го даваш на друг.
Така мисля аз. Пък и по мое мнение, неминуемо е щом сега си задаваш тези въпроси, скоро някой друг да се появи в живота ти.

Уф, все едно чета за мен и бившия  И при нас беше нещо подобно - много се стараеше човека, много емоции, много нещо, но така и не видях в него този, с когото искам да остареем заедно. А имаше черти в характера му, които просто не можех да приема. Да, обичах го. Но това не променяше нещата. Избрах момента (не много добре обаче  ) и му казах, че приключваме с отношенията. Болеше го, болеше ме, но ми мина, и сега съм много по-щастлива, защото открих това, което търсех.

Опитвам се да кажа, че ако все търсиш начин да спестиш чуждата болка, все ти ще си прецаканата и страдащата. По-добре веднъж да срежеш, отколото дълго да разкъсваш... (знам, че звучи гадно  )

Не е достатъчно. Но помага. Човек има желание да преодолее препятствията, които животът му предлага.
А достатъчно ли е да има пари?

Личната ми статиска е в полза на връзки,в които няма страст и т.н,но има пари,уважение,цели,реализация....,в по-големият си % са успешни вторите за разлика от първите...

Аз лично бих напуснала мъж,който само ме обича/обичам,но не бих напуснала мъж,който ме подкрепя и подкрепям,с който се борим за осъществяване на общите ни цели,борим се за да развиваме отношенията си,гледаме в една посока и желаем еднакви неща от животите си,но примерно ни липсват "пепрудите в стомаха"...компромисите в случая се случват от самосебе си и цената,която струват е напълно поносима...не бих платила с  бъдещето ми,само и само да бъда с някой,с който в крайна сметка имаме само чувства....но при всички положения един единствен компонент не е достатъчен за реализацията на една връзка в бъдеще време,нито само пари,нито само любов,нито само прителство и т.н.