Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 12 554
Никога не съм била самостоятелна, не съм взела нито едно решение самостоятелно, не мога да порасна в това отношение, не мога да поема такава отговорност. Може би това е причината. Но немога да я преодолея. Може би не трябва да ставам майка при това положение.


Ами ти самата се познаваш най-добре.
Ако това е истинското чувство у теб - няма смисъл да раждаш дете, на което не си готова да се посветиш. Защото ще дойдат коликите, зъбите, недоспиването, умората. А всичко това се понася само когато детето ти е било истински желано.  В другия случай просто си изливаш яда, злобата и огорчението върху него, на нещастници на този свят има много и без това.

# 16
  • Мнения: 805
Премисли всичко още веднъж.
Абортът е сериозно нещо. Ако имаш стабилна връзка и казваш, че винаги си искала деца е странно това, което си решила. Не забравяй, че в момента в организма ти бушуват хормони.
Решението е твое, но помисли дали това ще те направи щастлива. Защото след аборта връщане назад няма. Не бързай - помисли още една седмица. Ако все пак не промениш решението си няма да е късно. И не забравяй, че ако приятеля ти иска детето един аборт може завинаги да промени отношенията между вас!

# 17
  • Мнения: 925
Като видях двете чертички някакси не можах да повярвам. Абе много странно се почуствах- много исках бебето, но от друга страна човек си дава сметка за отговорностите, които трябва да поеме. Никога не ми е минавала през ума мисълта да го махна - та това е моето детенце Heart Eyes
Моят съвет е - просто се успокой и си дай време да свикнеш с мисълта, че ще животът ти ще бъде променен, защото ще ставаш мама - а от това няма нищо по - красиво и стойностно на този свят Hug
Като видиш мъничката точица на ехографа, като видиш туптящото му сърчице, ще осъзнаеш каква си късметлийка и съм сигурна, че в крайна сметка ще задържиш малкото същество, което расте в теб Hug
Лека бременност мила Hug
Абе незнам дали ще осъзнае каква късметлийка е ,жената твърди ,че не го иска.
Според мен е просто уплашена и объркана. В крайна сметка не е толкова ненормална реакция, трябва й време за да осъзнае какво се случва. Ако беше сигурно, че иска да го махне, нямаше да седи и да задава въпроси във форума, а щеше да си запише час при специалист за аборта Wink

# 18
  • Велико Търново
  • Мнения: 76
Естествено, че не бих те посъветвала да направиш аборт. Самата ти казваш, че се радваш на децата. Помисли и над това, какво те очаква и след това, дали няма да се разкайваш. Сигурна съм, че когато го родиш и гушнеш, после ще се смееш на тези си мисли. За мен абортът е прекъсване на човешки живот, затова трябва да си убедена в решението си.
Никога не съм била самостоятелна, не съм взела нито едно решение самостоятелно, не мога да порасна в това отношение, не мога да поема такава отговорност. Може би това е причината. Но немога да я преодолея. Може би не трябва да ставам майка при това положение.


Това за мен не е причина, извинявай. Защо не пробваш да си самостоятелна и отговорна и каква по-хубава възможност от тази да си имаш бебче.

# 19
  • Мнения: 998
Дано да си права.Много бих се радвала да прочета ,че е размислила.

# 20
  • София
  • Мнения: 721
Мило момиче, майка не се става с виждането на двете чертички. Много жени в този момент изпитват страх от огромната отговорност и промяна. Не случайно природана ни е дала цели 9 месеца за да де подготвим и свикнем с новото положение.
Моят съвет е - само не прибързвай. И не забравяй, че това дете не е само твое, ако приятелят ти го иска, не мисля, че ти сама трябва да взимаш такива решения.
Едно бебе ще те научи да си по-отговорна и по-самостоятелна - какъв по-голям подарък от живота от това!

# 21
  • Мнения: 9 451
Цитат
Колебаехте ли се какво да направите? Предварително се извинявам ако темата се повтаря.
Аз винаги съм искала да имам дете. Толквоа се радвам като като видя детенце и си казвам как искам и аз. Обаче когато на 06.07 вечерта разбрах, че съм бременна изпаднах в такъв ужас.......и днес вече взех ершение да го махна. Просто не мога да си представя да износя, родя и да гледам дете. Не мога да повярвам, че реагирам по такъв начин. От два дни като видя бебе и ми прилошава. Казвам на приятеля ми, че не го искам. Той не може да повярва, че говоря така. Разкажете ми какви бяха вашите усещания какво изпитахте когато разбрахте. Изпитвахте ли нещо подобно. И за миг не съм се зарадвала.
Отвращавам се от себе си.
 Чак сега прочетох постовете ти по-нагоре.
Момиче,ти не си сама.Детето е направено от двама и двамата ,трябва да вземете решение.
Нормално е да си объркана и да се плашиш,но недей да прибързваш с такива важни проблеми.
Седнете с приятеля ти и обсъдете нещата.Най-лесно ще махнеш бебето,но не мисля,че отношенията ти с човека до теб ще останат същите.
Пожелавам ти късмет и дано направиш правилния избор. Hug

# 22
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Ти сама си си отговорила,че те е страх да поемеш отговорност.Помисли добре,имаш време да решиш(т.е да решите двамата с таткото,детето все пак е и негово).Май е време да пораснеш.
С първото дете много се радвах на 2-те чертички,второто ме завари малко неподготвена,имах смесени чувства,хем се радвах,хем не бях готова и вътрепно се бунтувах от мисълта,още повечекато започна гадния период.Постепенно нещата си дойдоха на мястото,свикнах с мисълта,че пак съм бременна и сега се радвам.мисля,че още си в шок от новината,има време и не бързай,за да не съжаляваш за решението си.
Между другото познавам хора,които не искат деца,а супер много се радват на чуждите,просто не искат свои,а са на години.

# 23
  • Мнения: 2 746
Явно само съм си мислела, че искам да имам дете, сега когато е на път виждам, че не искам. И се отвращавам наистина от това, което изпитвам. Никаква пързалка не е темата. Не мога да разбера какво се случва в главата ми.
Доверие на приятеля ми имам 100%.
Никога не съм била самостоятелна, не съм взела нито едно решение самостоятелно, не мога да порасна в това отношение, не мога да поема такава отговорност. Може би това е причината. Но немога да я преодолея. Може би не трябва да ставам майка при това положение.

В какви отношения си с майка си? Не можеш ли да и се довериш, да споделиш с нея, че чакаш бебе, но се страхуваш? Може пък тя да те подкрепи, да ти вдъхне кураж и да си запазиш бебенцето. Освен това, както са казали по-горе, приятелят ти също има думата като баща на бебето. Не бързай с крайното решение, каквото и да е то.

# 24
  • Мнения: 7
На майка ми изобщо не мога да кажа, това е изключено, нямам идея ако го задържа как ще и съобшя нещо подобно. Това ще ни раздели завинаги

# 25
  • Мнения: 998
На майка ми изобщо не мога да кажа, това е изключено, нямам идея ако го задържа как ще и съобшя нещо подобно. Това ще ни раздели завинаги
Защо майка ти би била толкова крайна?!
Да не би в това да се корени проблемът?

# 26
  • Мнения: 7
Определено и това ме плаши допълнително.

# 27
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 877
Защо? Нима майка ти не иска внуци? На 27 години си, тя едва ли мисли, че не водиш полов живот...
А колкото до чувствата ми, когато разбрах, че съм бременна - детето ни не беше планирано. Бях на 27 също, приоритет ми беше работата. В началото бях шокирана. Мислех си, че животът ми ще свърши. Няма да излизам на заведения, няма да пуша, пия и т.н. Embarassed Няма да имам време само за себе си. Целият ми свят ще е подчинен на друг. Беше много страшна мисъл.  Rolling Eyes
Такива неща ме мъчеха 2-3 дни, но с времето идеята да съм майка узря, хареса ми и се наслаждавах страхотно на бременността ми.
Обожавам дъщеря си. Вече дори не помня как съм живяла без нея. Heart Eyes
Нищо, нищо не може да се сравни с това чувство.
Съветвам те да си дадеш малко време и да размислиш много сериозно над нещата. Не захвърляй детето с лека ръка. Просто помисли.  Peace

# 28
  • Мнения: 998
Не се поддавай на негативните емоции от отношението на майка ти да влияят на толкова важно решение.
Изясни ТИ какво искаш ,не дали майка ти има право да ти се сърди за това.

# 29
  • Мнения: 2 746
:
На майка ми изобщо не мога да кажа, това е изключено, нямам идея ако го задържа как ще и съобшя нещо подобно. Това ще ни раздели завинаги

Ох, лошо, но те разбирам. Ами не и казвай нищо тогава, ако това е една от причините да правиш аборт......Ако имаш постоянна работа и си финансово самостоятелна, ако с приятеля ти се издържате самостоятелно, то тогава няма от какво да се притесняваш.Бебето си е само твое и на таткото, никой друг няма думата. Ще си го отгледаш и дори може да се изненадаш от себе си на какви жертви си готова за малкото същество. :peace

Общи условия

Активация на акаунт