Публикувана: 8 юли 2009, 13:40 ч.
Последно мнение: 9 юли 2009, 15:22 ч.

Как реагирахте на резултата, че сте бременни? Бяхте ли в депресия?

8 787
150
1

1
...
3
4
5
...
11
Всички

# 45 8 юли 2009, 15:29 ч.

Мнения: 46 560

Аз пък напълно я разбирам, чувствах се по същия начин, въпреки, че може да се каже, че беше планирано.
Родих го и сега не съжалявам, тогава обаче ми беше много трудно, напълно я разбирам.

lilqnka_kod3, съвет не мога да ти дам, само ще ти кажа, че ако си решила някога въобще да имаш дете, дали сега или след години, пак ще се чувстваш така като видиш + тест, просто при някои жени е така ...

# 46 8 юли 2009, 15:31 ч.

София
Мнения: 7 209

Добре де, според мен не задължително всяка жена да има деца.
В крайна сметка защо трябва да се насилват нещата.
Не сме правени по калъп все пак. Thinking

# 47 8 юли 2009, 15:34 ч.

И двете бремености (на 24год. и на 27год) ги приех с много радост, но и с много страх. Преди това бях имала един спонтанен аборт, освен това съпругът ми е много по-възрастен от мен (тогава беше на 54год.). Родителите ми не знаеха какво да кажат и как да реагират. Не знам кой бе по - уплашен - съпругът ми ли, родителите ми или аз. Всички колебания, страхове и притеснения след това се превърнаха в радост, но и много грижи, които вярвай ми си струват.

# 48 8 юли 2009, 15:36 ч.

Мнения: 641

Цитат на: Red в ср, 08 юли 2009, 15:31

Безпорно си права.
Но когато една жена не иска дете,трябва да взима предпазни средства,а не когато забременее тогава да се сети,че не иска деца.

# 49 8 юли 2009, 15:40 ч.

Мнения: 3 453

Цитат на: Red в ср, 08 юли 2009, 15:31

Така е, права си. Но аз оставам с впечатление, че приятелят на авторката желае това дете. Тогава не е честно спрямо него. Би било редно жена, която не желае деца да уведомява за това партньора си.
Не ми се иска да бъда на мястото на мъж, който е споделил години от живота си с една жена, а накрая тя заявява, че не иска деца. Всъщност, няма значение мъж или жена, за всеки би било неприятно.

# 50 8 юли 2009, 15:46 ч.

София
Мнения: 7 209

Ами аз доколкото разбирам, тя чак сега го осъзнава.
Твърде неприятно за приятеля, но стават такива неща в живота.
Само не знам дали има вероятност при някои жени да става по-голям миш маш от хормони при забременяване, и това тотално да обърква картината.
Аз например като разбрах, че съм бременна, вместо да се зарадвам, започнах да се побърквам от притеснения дали всичко ще е наред с детето. Което също не беше особено адекватно.
Затова се въздържам да давам съвети.

# 51 8 юли 2009, 15:54 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Мойте деца бяха много дълго чакани, много се борихме за тях и освен че бях безкрайно щастлива, когато забременях и ме беше безкрайно страх дали всичко ще е успешно, други чувства не съм изпитвала. Не мога да преценя какво е да ти се случи непредвидено, защото не съм го изпитала. Но все си мисля, че ако човек не е сигурен, че иска деца би трябвало да вземе предпазни мерки. А ако все пак се е случило... Само едно мога да ти кажа - нормално е да си уплашена. Всички са уплашени. Няма да ти кажа, че ще премине, защото няма. После ще те е страх от раждането, после ще те е страх дали бебето ще е здраво, дали ще проходи навреме, дали няма да падне да се пребие, дали няма да стане наркоман..... милион неща има от които ще се страхуваш. Но това изобщо не е причина да го махнеш. Не може да позволяваш страха да ти определя живота. Приеми го като нещо нормално. А че не си зряла... ми ето един чудесен повод да пораснеш. Мила, не убивай детенцето си, само заради страха. Нищо страшно и нищо сложно няма да гледаш дете. Повярвай ми, аз гледам две. Най-хубавото нещо на света е.

# 52 8 юли 2009, 15:54 ч.

В лудницата на 2-рия етаж.
Мнения: 2 026

Ти и майка ти явно все още сте в стрес от загубата на близкия човек(баща ти),според мен реагираш нормално,все още нищо не ти изглежда както преди,просто се плашите от още промени.Щом си сигурна в човека до теб,ще свикнеш с мисълта за бебето,а какво по-хубаво от това да дадеш парите за нещо смислено като нов живот,а не за безумна сватба от 400 човека.Може просто да подпишете с таткото,а догодина живот и здраве,да си направите и нормална сватба,ако все още го желаете.Ще видиш как с детето,ще смениш приоритетите.А каква е причината майка ти да не харесва приятеля ти,има ли основания за тревога или просто е от жените,които държат винаги да се съобразяваш с тяхното мнение и контролира живота ти,май не те е оставяла много да вземаш самостоятелни решения newsm78

# 53 8 юли 2009, 15:55 ч.

Мнения: 2 161

Бях ужасно нещастна и объркана.На мен лично не ми е понятно тази буря от сълзи и други секрет,това щастие,което твърдят,че изпитват другите жени.А всичко си беше наред при мен-любов,брак с всички екстри,нямах причина да съм нещастна и объркана.И така беше и при двете новини.Радостта и опиянението дойдоха след раждането на децата ми.Тогава,когато пък другите изпадат в депресия,аз хвърчах няколко пръста над земята.

# 54 8 юли 2009, 16:02 ч.

София
Мнения: 382

Не знам защо въобще и отговаряте на девойката, вероятно за да вземете поредното решение вместо нея ?!?!?! Извинявам се, ако съм крайна, но ми звучат изказванията й прекалено неузрели за 27- годишно момиче. Нека поне веднъж в живота си да вземе самостоятелно някакво решение...

# 55 8 юли 2009, 16:10 ч.

Мнения: 46 560

Цитат на: ra_iv в ср, 08 юли 2009, 16:02

Никой не взема решения вместо нея.
И не виждам какво лошо има в това да види, че и други са се чувствали по същия начин.
Звучи ти незряло, защото не си го изпитала, радвай се.

# 56 8 юли 2009, 16:15 ч.

Мнения: 146

Я се стегни и вземи в ръце!
Решавате ТИ и ПРИЯТЕЛЯТ ти, а не майка ти- няма цял живот с нея да се съобразяваш, а и вече си на 27!

# 57 8 юли 2009, 16:22 ч.

Мнения: 924

Няма нищо по-прекрасно от децата bouquet

Първата ми бременост не беше планирана, бях на 24 , естествено е да изпитваш страх , да си объркана и притеснена. Hug

Помислете хубаво, имаш време.
Но решението си го вземете вие, без родителска намеса.
И не е задължително да има сватба с много гости или дори да подписвате брак веднага, по-важното е да се обичате и заедно да чакате раждането на вашето малко чудо, защото то ще промени живота ви и повярвай ми няма да съжаляваш Peace

# 58 8 юли 2009, 16:24 ч.

Мнения: 143

Преди години имах сериозен приятел, забременях. Тогава той ми сподели, че има някакво генетично заболяване, което го е страх да не предаде на детето - той бил само носител.
Направих аборт, разделихме се, не можех повече да го гледам, болката и преживяното се връщаха само като го видех.
Сега - 10 години чакам и го искам, но го няма. В дадени моменти си задавам въпроса, дали не сгреших, дали не трябваше да го оставя, но вече е късно.
Помисли пак, но да знаеш, че съдбата си прави понякога лоши шеги.

# 59 8 юли 2009, 16:25 ч.

Мнения: 830

А готова ли си да направиш аборт? Чустваш ли се готова и сигурна за тази крачка?

Аз отначало бях малко шокирана че се е получило от първият път ама пък знаехме и двамата какво правим. Виж сега ако забременея определено ще съм в шок и ужас, признавам си!

Мисли хубаво какво ще правиш да не съжаляваш след време.

Препоръчани теми

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Защо искате деца ?

Гости с пренощуване

Рискове при покупка на имот при съжителство без брак

Причина:

Причина: