С първата бременност не съм чувствала подобно нещо, бях луда от щастие въпреки че бях доста по-млада от теб. Но съм го изпитвала със следващи. От разстоянието на годините си дадох сметка защо и причината съвсем не е в тези неща, с които се оправдаваш, а в мъжа. Когато има любов, доверие и сигурност с един мъж, не може да не искаш дете от него. Замисли се за връзката с приятеля ти!
- Публикувана: 8 юли 2009, 13:40 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2009, 15:22 ч.
Как реагирахте на резултата, че сте бременни? Бяхте ли в депресия?
Не мога да те разбера защото аз моето бебе го чакам прекалено дълго и като знам през какво съм минала и въпреки всичко пак не се получаваше...
А сега когато бременноста ми е факт се притеснявам дали всичко ще е наред!
Ти сама решаваш,но знай че си голяма късметлийка.Хубаво си помисли и прецени нещата!
А сега когато бременноста ми е факт се притеснявам дали всичко ще е наред!
Ти сама решаваш,но знай че си голяма късметлийка.Хубаво си помисли и прецени нещата!
... Когато има любов, доверие и сигурност с един мъж, не може да не искаш дете от него ...
Може, може
въобще не правя връзка м/у двете неща ... 
... Когато има любов, доверие и сигурност с един мъж, не може да не искаш дете от него ...
Може, може
въобще не правя връзка м/у двете неща ...И аз някога не направих връзка. И бях убедена че причината е друга. Но сега знам каква всъщност беше. Понякога човек не може и пред себе си да си признае някои неща.
За себе си мога да кажа че в момента в който разбрах много се зарадвах, беше планирано бебе.
Единственото ми желание в момента е да се роди здраво.
Аз също изгубих родител и знам че в момента не ти е до сватби и т.н, но според мен не е зъдължително да се жените сега.
Струва ми се че имаш сериозен проблем, който го таиш в себе си / визирам отношенията ти с майка ти скорошната смърт на баща ти./нещо не ми е ясно защо така реагира майка ти - не харесва мъжа до теб ли?
Помисли добре, един аборт е сериозно нещо...а и детето има и баща..
Немога да ти кажа конкретно как да постъпиш, това единствено вие може да решите.
Но мога да ти кажа че няма нищо по хубаво от това да расте живот в теб и да очакваш появата му.
Единственото ми желание в момента е да се роди здраво.
Аз също изгубих родител и знам че в момента не ти е до сватби и т.н, но според мен не е зъдължително да се жените сега.
Струва ми се че имаш сериозен проблем, който го таиш в себе си / визирам отношенията ти с майка ти скорошната смърт на баща ти./нещо не ми е ясно защо така реагира майка ти - не харесва мъжа до теб ли?
Помисли добре, един аборт е сериозно нещо...а и детето има и баща..
Немога да ти кажа конкретно как да постъпиш, това единствено вие може да решите.
Но мога да ти кажа че няма нищо по хубаво от това да расте живот в теб и да очакваш появата му.
Забременях съвсем неочаквано, неплланирано и то кажи - речи в началото на връзката ни. За един миг се почувствах несигурна, та аз дори още не занех какво точно да очаквам от този мъж. През следващите няколко дни следях неговите реакци, държание... За него пък това беше най - дълго чаканото щастие и ми го показваше непрекъснато. Един ден се шегуваше, че всичко станало много бързо, сякаш съм нямала търпение да се случи.. Разревах се, защото реших, че всъщност не иска бебето. Е сега не мога да ти опиша с какво нетърпени е чакано това малко същество. ИМала съм съмнения дали ще се справя, дали ще мога да го отгледам, дали пък така не лишавам себе си от възможност да се развивам в живота. Но мисълта за аборт не е стояла на дневен ред. Може би само веднъж след като приятеля ми се беше изплашил от това как непрекъснато повръщам, не мога да ям, да стана от леглото и съм пребледняла като призрак. Беше си наумил че ще говори с лекарката и ако има и най - малък риск за здравето ми, или ако ще съм така непрекъснато - то по - добре някой друг път да имаме бебче. Слава Богу пооправих е след няколко системи и сега сме почти на финала.
И аз съм мислиа как а кажа на нашите за тази новина. Още повече че и те не бяха приели напълно тази връзка. Нужни ми бяха три или четри месеца за да им го съобщя. Накрая реших - казвамв им го и каквото ще да става, това си е моето дете. Още помня как баща ми направо замлъкна като го чу - със сигурност не беше защото не се е зарадвал. СЕга и те нямат търпение да се зарадват на първото си внуче.
Дали ще запазиш бебето, ще решиш ти заедно с твоя приятел. Майка ти тук няма какво да се бърка, няма право да ти каже да лишиш това същество от шанс за живот. А ако бебето ще влоши отношенията ви - нека...
Но не забравяй, че ако приятеля ти иска това дете, а ти го махнеш - това ще окаже много сериозно влияние на отношенията Ви.
И не е задължително да правите голяма сватба, за да имаш правото да родиш това дете. Може само да подпишете, а ако държите на сватбата пък, може да я отложите. Ето ние щото много се мотахме, накрая се оказа че ще подпишем по някое време, но след раждането.
Надявам се, че ще вземеш най - доброто решение за теб, за приятеля ти, за малкото същество...
И аз съм мислиа как а кажа на нашите за тази новина. Още повече че и те не бяха приели напълно тази връзка. Нужни ми бяха три или четри месеца за да им го съобщя. Накрая реших - казвамв им го и каквото ще да става, това си е моето дете. Още помня как баща ми направо замлъкна като го чу - със сигурност не беше защото не се е зарадвал. СЕга и те нямат търпение да се зарадват на първото си внуче.
Дали ще запазиш бебето, ще решиш ти заедно с твоя приятел. Майка ти тук няма какво да се бърка, няма право да ти каже да лишиш това същество от шанс за живот. А ако бебето ще влоши отношенията ви - нека...
Но не забравяй, че ако приятеля ти иска това дете, а ти го махнеш - това ще окаже много сериозно влияние на отношенията Ви.
И не е задължително да правите голяма сватба, за да имаш правото да родиш това дете. Може само да подпишете, а ако държите на сватбата пък, може да я отложите. Ето ние щото много се мотахме, накрая се оказа че ще подпишем по някое време, но след раждането.
Надявам се, че ще вземеш най - доброто решение за теб, за приятеля ти, за малкото същество...
Забременях почти фантастично....казвам "фантастично", защото поне 7-8лекари са ме убеждавали (а и аз самата съм пробвала и не се е получавало) че не мога да забременея по естествен път.
Когато разбрах, че съм бременна....първоначално бях изумена, буквално се чувствах като хванато в капан животно.
За около седмица се окопитих и вече нямаше проблем. ))
Съвета ми към авторката е....изчакай да минат 1-2седмици, поговори с родител, гаджето, или приятелка....Дай си малко време да приемеш мисълта и тогава решавай. Недей да се поддаваш на прибързани решения.
При мен ако не беше съпруга ми, който на въпроса ми - "Ами сега какво ще правим"?, той отговори - "Е как какво"? толкова многозначително....може би и аз щях да мисля за аборт.
Когато разбрах, че съм бременна....първоначално бях изумена, буквално се чувствах като хванато в капан животно.
За около седмица се окопитих и вече нямаше проблем. ))
Съвета ми към авторката е....изчакай да минат 1-2седмици, поговори с родител, гаджето, или приятелка....Дай си малко време да приемеш мисълта и тогава решавай. Недей да се поддаваш на прибързани решения.
При мен ако не беше съпруга ми, който на въпроса ми - "Ами сега какво ще правим"?, той отговори - "Е как какво"? толкова многозначително....може би и аз щях да мисля за аборт.
Не знам, може и така да е, аз всъщност искам деца, още 2-3, ако може, но да не ги раждам аз, нямам нищо против той да е бащата (е, не чисто физически 
) и да ги износи друга жена или да ги осиновим.
) и да ги износи друга жена или да ги осиновим.От бременност и раждане ли те е страх? Оправдания. За любимия от нищо не те е страх. Дори мисълта да се сбогуваш със собствения си живот дарявайки го с дете.
Чак инфантилна глупачка не съм, може да съм несигурна, може да не съм узряла да отгледам дете, но чак пък така да ме наричаш.....но както и да е, аз написах, че съ, готова да чуя всичко
Да не си плод за да узряваш? Човек или има нещо в главата или не. На твоята възраст детето ми на училище тръгваше.
Когато разбрах, че съм бременна....в първият момент не знаех на кой свят съм...през главата ми бяха минали какви ли не мисли...даже не знаех и как да кажа на съпруга си (тогава бяхме още гаджета)...Обаче след няколко дни..след дълги размишления...дойдох на себе си...и бях най-щастливата жена на света...че съм бременна и, че ще имам бебче...
Към авторката-помисли си хубаво...поговори си сериозно с бащата на детето...но не избързвай да вземеш някое решение (имам в предвид аборт)...защото със сигурност ще съжеляваш след това...
Успех..
Към авторката-помисли си хубаво...поговори си сериозно с бащата на детето...но не избързвай да вземеш някое решение (имам в предвид аборт)...защото със сигурност ще съжеляваш след това...
Успех..
X
Реклама