Патологична ревност! Какво да правя!

  • 6 208
  • 87
  •   1
Отговори
# 45
Няма проблеми! Wink Знаток няма как да отказва командировки,защото може да си изгуби работата. И аз неискам да пътува по командировки,защото нещата така се изнервят допълнително, пък и аз неискам да съм сама. Но съм на мнение, че това са нормални неща и никога не бих спирала половинката си от възможностите да се развива професионално.

# 46
  • Мнения: 2 716
Аз моята я спирам  Joy
Само на командировки ще ми стане...
Вярвам, че ще се оправите с ревността. И също вярвам, че се обичате  Peace

# 47
  • Мнения: 6 274
Аз моята я спирам  Joy
Само на командировки ще ми стане...

Хоп, да си дойдем на думатааааааааа....  Wink
Кой кого ревнува повече?
  Whistling

# 48
  • Мнения: 2 716
При нас патологията е взаимна  Joy
Хората не могат да го разберат.

# 49
  • Мнения: 7 474
Тия не се оправят, даже по-зле ще стане ooooh!

# 50
  • Мнения: 308
   Само не разбрах, дали още от самото начало е такъв и ако не, това колко време продължава. Няма да ти давам съвет да го напуснеш, защото не мога да взимам такова решение. Абсолютно същите въпроси задавах аз на мъжа ми след като родих. След всяко скарване и сдобряване си казвах, че това, което правя е глупаво и трябва да спра и така ... до следващия път. Това продължи няколко месеца, но отшумя и вече го няма.  Моля се и повече да не се повтаря. Всеки изпада в дупка някаква. Ако той не е по принцип такъв, а е станал ревнив в последно време, може би има причина някаква ( не е задължително причината да си ти).

Последна редакция: пт, 10 юли 2009, 14:57 от Tincheto 78

# 51
  • Мнения: 6 274
При нас патологията е взаимна  Joy
Хората не могат да го разберат.

Ужас, пак ставаме две!  ooooh!
Дали и "ние" сме 4 или само "те"?
  Wink

# 52
Aaa, мене не ме слагайте при ревнивите. Аз съм си много добре! Ревнувала съм преди, но само при повод. Иначе не се съмнявам и  му имам доверие. Приятелят ми беше ревнив преди да заживееме заедно, но си мислех, че е нормално. Известно време поддържахме връзка от разстояние. Аз си мислех, че като сме заедно постоянно нещата ще се уравновесят, но не-стана по-зле! В предишните си връзки не е имал този проблем, но все пак за първи път живее с жена на семейни начала. Той смята, че преди не е обичал и сега нещата са много силни и следователно е станал ревнив. Има едно нещо единствено което си обяснявам при моя случай- той е изгубил баща си когато е бил на 13 г. със сигурност това е развило привързаността му към хората,които обича по-силно.  И страха, да не ги изгуби, като резултат.

# 53
  • Мнения: 6 274
Не мисля, че това е причината.
И свекър ми, и свекърва ми са си живи и здрави, явно си е до човек.

# 54
  • Мнения: 1 290
Aaa, мене не ме слагайте при ревнивите. Аз съм си много добре! Ревнувала съм преди, но само при повод. Иначе не се съмнявам и  му имам доверие. Приятелят ми беше ревнив преди да заживееме заедно, но си мислех, че е нормално. Известно време поддържахме връзка от разстояние. Аз си мислех, че като сме заедно постоянно нещата ще се уравновесят, но не-стана по-зле! В предишните си връзки не е имал този проблем, но все пак за първи път живее с жена на семейни начала. Той смята, че преди не е обичал и сега нещата са много силни и следователно е станал ревнив. Има едно нещо единствено което си обяснявам при моя случай- той е изгубил баща си когато е бил на 13 г. със сигурност това е развило привързаността му към хората,които обича по-силно.  И страха, да не ги изгуби, като резултат.

Според мене това не е по-силна обич, а егоизъм и неуважение към тебе. Страхува се да не изгуби, а точно натам се е насочил newsm78

Даже и сега да си по-компромисна, след време ще видиш, че такова нещо не се търпи.

# 55
  • Мнения: 188
Akо те уважава няма да се държи така.
Но ти си си мълчала и си поставила нещата така.

# 56
  • София
  • Мнения: 415
С такава ревност не се свиква (или поне аз не успях, въпреки че години опитвах).
Но не можеш да си представиш облекчението от края на връзката с такъв човек. И щастието когато любимимият не "болен от ревност"...

# 57
  • Мнения: 6 274
Akо те уважава няма да се държи така.

Да, бе, сигурно.
Какво общо има пък уважението, с това, че дадения човек има проблем?

# 58
  • София
  • Мнения: 399
 Щом си признава греха и е навит да се лекува, не е патологичен случай. Така че, действай по въпроса, никога не е късно!

# 59
  • Мнения: 1 749
Станах свидетел на невероятна ревност от страна на моя мъж.Мислех си,че поне тея проблеми ще ни се разминат.Но ,уви!И нас ни застигнаха...Ако говоря с друг мъж,ако изляза с приятели...Дори ако излезем заедно с приятели ,той ревнува.И прави сцени.Беше унизително!ПОсле непрекъснато ме молеше да му простя.Е,направих го.Но си имам вече едно наум и ако нещата не се оправят от само себе си....не знам.
СЯкаш тая сцена на ревност,която направи на публично място,уби някаква част от любовта ми към него....

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт