Здравейите мили съфорумки! Реших да засегна един личен проблем, който вероятно имат много други жени тук: Живея с ревнив мъж! Не нормално ревнив, а ужасно много! Всеки един мой ден е прекаран в непрекъснати обяснения 'Има ли някой друг?" "Някой сваля ли те?" и т.н.Стига се до непрекъснати обиди и обвинения. Аз имам нужда да водя нормални раговори, за теми които ме вълнуват, а непрекъснато обяснявам и давам отчет какво съм правила и с кой съм говорила на работа. Имам милиони примери за това как да накараш една жена да се чувства нещастна. проверява ми се личната кореспонденция, телефона, следи ме и т.н. Не съм направила нищо срещу него и не съм му давала поводи. ходихме на лекар изветсно време, но нямаше резултат. Може ли някой от вас да сподели дали е намерил своето решение на тоя пролем, защото аз вече се съмнявам че има друго решение освен да си тръгна. Проблема е,че при поредните скандали, имам съмнения за себе си дали изобщо още го обичам!
- Публикувана: 9 юли 2009, 12:09 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2009, 14:10 ч.
Патологична ревност! Какво да правя!
Цитат
Има разбира се. Като почне да те разпитва и вместо да се оправдаваш, от което той се "храни" казваш така. Да, естествено, аз съм хубава и желана жена, много мъже ме опитват да ме свалят, но за сега само един любовник имам. Летвата ми е висока и не всеки се класира.
Потърпевша, не му се навирай сама, тръгни си колкото можеш по-бързо. Но не го предизвиквай с думи - само ще ти създаде повече усложнения.
докато все още можеш да избягаш Тръгвай си, докато нещата не са станали още по-сериозни!
с две ръце за това изказване
Не за физическа саморазправа за сега не се притеснявам, но за себе си вече -да. Защото осъзнавам, че нервите са ми на края, аз дори съм си позволявала аз да му ударя шамар при някоя негова обида. И затова не виждам и себе си в цялата връзка. Мъчно ми е много за него, знам че и той страда. Но дали това, че ще си тръгна ще реши проблема. Иска да се лекува, поне така казва, но дали има смисъл още?
Как при такъв тормоз още питаш какво да правиш?! На твое място да съм побягнала отдавна. Няма оправия с такива нещастници. Перспективата, ако останеш с него, е да забравиш всякакъв социален живот, да свикнеш да живееш между четири стени и да се научиш да носиш на бой. Защото и денонощно да си му пред очите, той пак ще си изсмуква от пръстите шантави поводи и от неспособност да се справи с комплексите си накрая ще започне и физическо насилие над теб.
Аз така направих преди години, но ми беше само гадже. Ревността му уби всички чувства които имах към него.
И на мен ми се иска да свикна, да не му обръщам внимание и толква, но явно незнам как да си удържа избухването, което следва почти винаги. Просто почвам да му крещя, че си тръгвам, че така не може повече да живея, разплаквам се. И той започва да съжалява и да ми се моли да не го оставям и т.н., до следващия път. Искам да знам,че съм опитала всичко за да бъда с него и да се помъча да го отърва от тея съмнения. Но вкъщи няма вариант да ме затвори, аз съм комуникативна и около мен винаги е имало много приятели, с които имам нужда да се виждам и много обичам свободата си. Може би аз също имам някаква вина, за да бъде той такъв, но никога не съм му дала повод да се съмнява в мен. Искам обаче да да бъда щастлива и да градя бъдещето си с сериозен и отговорен за действията си човек!
Здравейите мили съфорумки! Реших да засегна един личен проблем, който вероятно имат много други жени тук: Живея с ревнив мъж! Не нормално ревнив, а ужасно много! Всеки един мой ден е прекаран в непрекъснати обяснения 'Има ли някой друг?" "Някой сваля ли те?" и т.н.Стига се до непрекъснати обиди и обвинения. Аз имам нужда да водя нормални раговори, за теми които ме вълнуват, а непрекъснато обяснявам и давам отчет какво съм правила и с кой съм говорила на работа. Имам милиони примери за това как да накараш една жена да се чувства нещастна. проверява ми се личната кореспонденция, телефона, следи ме и т.н. Не съм направила нищо срещу него и не съм му давала поводи. ходихме на лекар изветсно време, но нямаше резултат. Може ли някой от вас да сподели дали е намерил своето решение на тоя пролем, защото аз вече се съмнявам че има друго решение освен да си тръгна. Проблема е,че при поредните скандали, имам съмнения за себе си дали изобщо още го обичам!
късай и бягай момиче, колкото семоже по- надалеч. Няма оправия с такъв мъж, само по-лошо ще става. Имах такъв, дори беше абсолютно сигурен, че докато спим вечер заедно аз ставам през ноща и ходя и правя секс със съседите. Това е болест, не си губи времето по лекари и психотерапевти.
В случай, че не е единственото, което ги свързва, разбира се.
Очевидно говорим за едно и също нещо по различен начин.
Нещото, което ме задържа при него досега е любовта! Той живее с две различни лица, когато е спокоен е много нежен и внимателен, отговорен е, помага ми в домакинството, глези ме. Знам, че ме обича, но начина по който си изразява чувставата в онези моменти е болезнен. И да- когато има скандал допускам в мислите си, че може би не го обичам, щом искам да си тръгна от него!
, не знам мен другото лице би ме плашило,/ онова ревнивото/ и рано или късно бих си тръгнала. Нещото, което ме задържа при него досега е любовта! ... И да- когато има скандал допускам в мислите си, че може би не го обичам, щом искам да си тръгна от него!
Извинявай, но вече дори не ми е интересно да те чета. Имаш собствените си отговори, защо търсиш чуждите? Щом това те кара да се чувстваш "част" от двойка, продължавай, дерзай. Но, моля те, не го прави публично, не давай повод на други жени да се крият зад твоя опит.
separate, знам какво е стокхолмския синдром, не мисля че съм чак такава жертва. По принцип съм силна в решенията си, факт е че за това ми е трудно да махна с ръка и да си тръгна. Аз в никакъв случайе не съм се примирила със ситуацията в която съм. Не си мислете, че седя затворена в къщи и заключена. Виждам се с приятелите си, не винаги с него, и не ми прави проблем за тези, които познава. Често обаче ме пита:Имаше ли и други с вас? и такива глупости. Чувствам се длъжна когато излизам някъде вечер да го водя и него, за да нямам проблеми след това. Давам му обяснения с кого си прекарвам обедната почивка всеки ден и т.н. А това с обясненията е ужасно и досадно! Но никога не бих позволила да бъда ударена и ако това ми се случи-няма да ме види повече!
ОО, в никакъв случай не бих искала да давам пример на никоя друга жена, определено не смятам, че връзката която имам е нормална и още повече, че съм решила да стоя. едиснтвеното което бих се зардавала е ако такива мъже или жени, рано усетят такъв проблем и отидат да потърсят специализирана помощ. Знам само,ч е няма ефект ако няма воля.
Включвам се ,защото темата ми е много позната.Спасението от тази ревност идва чак когато навършиш 40 год. , а и тогава не е сигурно.Мисля,че най-много тежи обидата когато даваш всичко от себе си , а ти отговарят с недоверие и винаги се съмняват в теб.От това спасение няма.Понякога ревнивия даже е по-страдащ ,защото се самонавива и се самоизяжда от тази ревност.Особено ако е по-интелигентен и отчита ,че няма реална причина да тормози и да се разтоварва върху другия.В този случай се самоизмъчва вътрешно ,ревността го изяжда ,но това не прави партньора му по-щастлив.
Трудно се дава съвет в тези случаи,защото ревнивеца може иначе да е много стойнотен човек , а и не е виновен за тази си ревност.Просто трябва да си дадеш сметка дали можеш да живееш с това , а и да знаеш,че ако вървиш по неговите правила ,това не помага , а ограничава все повече теб.Трябва постепенно да си извоюваш всичко което искаш като свобода,а това са си нерви......Много зависи какъв е човека ревнивец и дали заслужава тази жертва.
Трудно се дава съвет в тези случаи,защото ревнивеца може иначе да е много стойнотен човек , а и не е виновен за тази си ревност.Просто трябва да си дадеш сметка дали можеш да живееш с това , а и да знаеш,че ако вървиш по неговите правила ,това не помага , а ограничава все повече теб.Трябва постепенно да си извоюваш всичко което искаш като свобода,а това са си нерви......Много зависи какъв е човека ревнивец и дали заслужава тази жертва.
Според мен много зависи как точно изразява ревността си.
Моята половинка беше ужасно, ужасно ревнив.
Задушаваше ме с ревността си
, имали сме безброй спорове на тази тема.
Не казвам скандали, защото всъщност истински скандали с него не мога да кажа, че съм имала.
Но той не е от този тип мъже, които крещят, правят панаири или, не дай си Боже посягат на жената до себе си.
Той е такъв, че като изревнува и млъква.
Ама така млъква, ти казвам, че не можеш да изкопчиш дума от устата му.
А ако продължиш да ровиш и да настояваш, започва с ироничните отговори, придружени с подсмихване, което ме влудяваше.
Имало е моменти, в които наистина съм се питала дали си заслужава да продължава връзката ни, но Слава Богу, издържах този тормоз (защото това си беше психически тормоз за мен, както и да го погледнеш), и нещата се укротиха.
Не мога да кажа, че сега изобщо не ме ревнува, но явно и доверието каза до голяма степен своята дума, защото за толкова години трябва да е разбрал какво искам, и какво никога не бих направила.
Мисълта ми е, че ако е от "кроткия тип луди"
, и ако наистина го обичаш и държиш на него, може и да имате шанс за в бъдеще.
Ако, обаче е от другия тип - да крещи, да вдига скандали или да ти посяга, както са ти казали и момичетата преди мен - късай и хвърляй!
Успех!
Моята половинка беше ужасно, ужасно ревнив.
Задушаваше ме с ревността си
, имали сме безброй спорове на тази тема.Не казвам скандали, защото всъщност истински скандали с него не мога да кажа, че съм имала.
Но той не е от този тип мъже, които крещят, правят панаири или, не дай си Боже посягат на жената до себе си.
Той е такъв, че като изревнува и млъква.
Ама така млъква, ти казвам, че не можеш да изкопчиш дума от устата му.
А ако продължиш да ровиш и да настояваш, започва с ироничните отговори, придружени с подсмихване, което ме влудяваше.
Имало е моменти, в които наистина съм се питала дали си заслужава да продължава връзката ни, но Слава Богу, издържах този тормоз (защото това си беше психически тормоз за мен, както и да го погледнеш), и нещата се укротиха.
Не мога да кажа, че сега изобщо не ме ревнува, но явно и доверието каза до голяма степен своята дума, защото за толкова години трябва да е разбрал какво искам, и какво никога не бих направила.
Мисълта ми е, че ако е от "кроткия тип луди"
, и ако наистина го обичаш и държиш на него, може и да имате шанс за в бъдеще.Ако, обаче е от другия тип - да крещи, да вдига скандали или да ти посяга, както са ти казали и момичетата преди мен - късай и хвърляй!
Успех!
Според мен много зависи как точно изразява ревността си.
Моята половинка беше ужасно, ужасно ревнив.
Задушаваше ме с ревността си , имали сме безброй спорове на тази тема.
Не казвам скандали, защото всъщност истински скандали с него не мога да кажа, че съм имала.
Но той не е от този тип мъже, които крещят, правят панаири или, не дай си Боже посягат на жената до себе си.
Той е такъв, че като изревнува и млъква.
Ама така млъква, ти казвам, че не можеш да изкопчиш дума от устата му.
А ако продължиш да ровиш и да настояваш, започва с ироничните отговори, придружени с подсмихване, което ме влудяваше.
Имало е моменти, в които наистина съм се питала дали си заслужава да продължава връзката ни, но Слава Богу, издържах този тормоз (защото това си беше психически тормоз за мен, както и да го погледнеш), и нещата се укротиха.
Не мога да кажа, че сега изобщо не ме ревнува, но явно и доверието каза до голяма степен своята дума, защото за толкова години трябва да е разбрал какво искам, и какво никога не бих направила.
Мисълта ми е, че ако е от "кроткия тип луди", и ако наистина го обичаш и държиш на него, може и да имате шанс за в бъдеще.
Ако, обаче е от другия тип - да крещи, да вдига скандали или да ти посяга, както са ти казали и момичетата преди мен - късай и хвърляй!
Успех!
Моята половинка беше ужасно, ужасно ревнив.
Задушаваше ме с ревността си
, имали сме безброй спорове на тази тема.Не казвам скандали, защото всъщност истински скандали с него не мога да кажа, че съм имала.
Но той не е от този тип мъже, които крещят, правят панаири или, не дай си Боже посягат на жената до себе си.
Той е такъв, че като изревнува и млъква.
Ама така млъква, ти казвам, че не можеш да изкопчиш дума от устата му.
А ако продължиш да ровиш и да настояваш, започва с ироничните отговори, придружени с подсмихване, което ме влудяваше.
Имало е моменти, в които наистина съм се питала дали си заслужава да продължава връзката ни, но Слава Богу, издържах този тормоз (защото това си беше психически тормоз за мен, както и да го погледнеш), и нещата се укротиха.
Не мога да кажа, че сега изобщо не ме ревнува, но явно и доверието каза до голяма степен своята дума, защото за толкова години трябва да е разбрал какво искам, и какво никога не бих направила.
Мисълта ми е, че ако е от "кроткия тип луди"
, и ако наистина го обичаш и държиш на него, може и да имате шанс за в бъдеще.Ако, обаче е от другия тип - да крещи, да вдига скандали или да ти посяга, както са ти казали и момичетата преди мен - късай и хвърляй!
Успех!
Повечето ревнивци са си скандалджии ...мърморят първо за да се запалят сами .... после си горят като факла и на края изгарят като ги зарежеш !!
Бягай докато все още си със здрави нерви и можеш да го направиш. Това е боласт, която не се лекува, само става по-зле с времето.
Напълно подкрепям, аз също имам преки наблюдения
Бягай докато не е късно!
С възрастта се задълбочава. Имам преки наблюдения. Няма оправия, фантазията на ревнивците е безгранична.
С възрастта се задълбочава. Имам преки наблюдения. Няма оправия, фантазията на ревнивците е безгранична.
Напълно подкрепям, аз също имам преки наблюдения Здравейите мили съфорумки! Реших да засегна един личен проблем, който вероятно имат много други жени тук: Живея с ревнив мъж! Не нормално ревнив, а ужасно много! Всеки един мой ден е прекаран в непрекъснати обяснения 'Има ли някой друг?" "Някой сваля ли те?" и т.н.Стига се до непрекъснати обиди и обвинения. Аз имам нужда да водя нормални раговори, за теми които ме вълнуват, а непрекъснато обяснявам и давам отчет какво съм правила и с кой съм говорила на работа. Имам милиони примери за това как да накараш една жена да се чувства нещастна. проверява ми се личната кореспонденция, телефона, следи ме и т.н. Не съм направила нищо срещу него и не съм му давала поводи. ходихме на лекар изветсно време, но нямаше резултат. Може ли някой от вас да сподели дали е намерил своето решение на тоя пролем, защото аз вече се съмнявам че има друго решение освен да си тръгна. Проблема е,че при поредните скандали, имам съмнения за себе си дали изобщо още го обичам!
,ама Бягяй бързо,докато е време!!! Хич не се чуди и не го мисли 
ОООО, те такива мълчаливци , патологично ревниви ....знаеш ли колко са ? - Твоят мъж и още 2-3-ма - В цялата страна са общо 4
Повечето ревнивци са си скандалджии ...мърморят първо за да се запалят сами .... после си горят като факла и на края изгарят като ги зарежеш !!
Повечето ревнивци са си скандалджии ...мърморят първо за да се запалят сами .... после си горят като факла и на края изгарят като ги зарежеш !!
Вярно ли?
Ти пък сега ме накара да се замисля какво изключение имам до себе си.
Благодаря на всички Ви за съветите! Искам само да отговоря на Джуличка: приятеля ми не е конфликтен по принцип, т.е. аз правя скандал по-скоро, защото в един момент ми идват много непрекъснатите въпроси с които ме залива. Казвам му, че ми е писнало да повтаряме едни и същи неща и така.. следва скандал, после той съжалява, на мен ми е обидно и все така... Също така, той осъзнава че не прав, но както споделя с мен, нещо в него се събира, събира и в един момент "излива" навън. Знае,че това е проблем с който не се живее и е наясно, че един ден аз може би ще си тръгна от него, именно по негова вина. Може би това му създава още по-голям страх.
Ооооо, знам за какво говориш.
И ние сме имали такива разговори, и той имаше такива страхове.
Все това говореше - че ще си намеря друг, че ще го нараня, че ще го оставя, и т.н.
Но, както ти казах, нещата се оправиха с времето, и може би моето държание му е показало, че страховете му са неоснователни.
Все си мисля, че щом не е агресивен имаш шанс да си го направиш такъв, какъвто ще ти харесва, и ще ти бъде добре с него.
Аз успях, и съм щастлива от това.
Желая ти успех и на теб!
П.С. Забравих да ти кажа, че съм му казвала безброй пъти, че ако някога се разделим, то той ще бъде причината за това, защото наистина се бях уморила, и всичко това ми беше писнало.
Казвах му, че по този начин ме отблъсква от себе си, че това е голям тормоз за мен и т.н.
Говори му и ти, кажи му, че щом си избрала него, значи искаш и обичаш именно него, а не този или онзи.
Кажи му, че ако придължава така ще те загуби.
Кажи му, че ревността убива Любовта, и всичко, което те свързва с него ще избледнее, и ще се отдръпнеш от него.
Надявам се да съм ти била от полза.
Поне мъничко.
И ние сме имали такива разговори, и той имаше такива страхове.
Все това говореше - че ще си намеря друг, че ще го нараня, че ще го оставя, и т.н.
Но, както ти казах, нещата се оправиха с времето, и може би моето държание му е показало, че страховете му са неоснователни.
Все си мисля, че щом не е агресивен имаш шанс да си го направиш такъв, какъвто ще ти харесва, и ще ти бъде добре с него.
Аз успях, и съм щастлива от това.
Желая ти успех и на теб!
П.С. Забравих да ти кажа, че съм му казвала безброй пъти, че ако някога се разделим, то той ще бъде причината за това, защото наистина се бях уморила, и всичко това ми беше писнало.
Казвах му, че по този начин ме отблъсква от себе си, че това е голям тормоз за мен и т.н.
Говори му и ти, кажи му, че щом си избрала него, значи искаш и обичаш именно него, а не този или онзи.
Кажи му, че ако придължава така ще те загуби.
Кажи му, че ревността убива Любовта, и всичко, което те свързва с него ще избледнее, и ще се отдръпнеш от него.
Надявам се да съм ти била от полза.
Поне мъничко.
Мислиш ли,че всичките тези неща не му ги повтрям всеки ден? 
Той в момента е командировка в страната за около месец и можеш да предположиш колко е тежко положението, като се виждаме само събота и неделя. Полседния път не ми каза, че се прибира и като се върнах от работа си беше вкъщи. Явно си е мислел, че може да си доведа любоеник 
Знам ли? Каза, че е искал да ме изненада просто . Както и да е- изненада ме,но любовник не намери.
Той в момента е командировка в страната за около месец и можеш да предположиш колко е тежко положението, като се виждаме само събота и неделя. Полседния път не ми каза, че се прибира и като се върнах от работа си беше вкъщи. Явно си е мислел, че може да си доведа любоеник Знам ли? Каза, че е искал да ме изненада просто . Както и да е- изненада ме,но любовник не намери.
Моят е втория от четиримата 
Това с командировките не е добре Защото ревността се засилва и се изнервяте допълнително.
Проверката, казват, е висша форма на доверие.
Ако не се изнервяш и очакваш подобни изцепки, нещата ще ви се получат.
ппАма и ти си се стреснала като си го видяла. Смятам, че и ти си доста ревнива
Това с командировките не е добре
Защото ревността се засилва и се изнервяте допълнително. Проверката, казват, е висша форма на доверие.
Ако не се изнервяш и очакваш подобни изцепки, нещата ще ви се получат.
ппАма и ти си се стреснала като си го видяла. Смятам, че и ти си доста ревнива
Моят е втория от четиримата
Издирват се другите двама.
Извинявам се на авторката за спама, ама не можах да се сдържа.
Няма проблеми! Знаток няма как да отказва командировки,защото може да си изгуби работата. И аз неискам да пътува по командировки,защото нещата така се изнервят допълнително, пък и аз неискам да съм сама. Но съм на мнение, че това са нормални неща и никога не бих спирала половинката си от възможностите да се развива професионално.
Знаток няма как да отказва командировки,защото може да си изгуби работата. И аз неискам да пътува по командировки,защото нещата така се изнервят допълнително, пък и аз неискам да съм сама. Но съм на мнение, че това са нормални неща и никога не бих спирала половинката си от възможностите да се развива професионално. Аз моята я спирам
Само на командировки ще ми стане...
Само на командировки ще ми стане...
Хоп, да си дойдем на думатааааааааа....
Кой кого ревнува повече?
Само не разбрах, дали още от самото начало е такъв и ако не, това колко време продължава. Няма да ти давам съвет да го напуснеш, защото не мога да взимам такова решение. Абсолютно същите въпроси задавах аз на мъжа ми след като родих. След всяко скарване и сдобряване си казвах, че това, което правя е глупаво и трябва да спра и така ... до следващия път. Това продължи няколко месеца, но отшумя и вече го няма. Моля се и повече да не се повтаря. Всеки изпада в дупка някаква. Ако той не е по принцип такъв, а е станал ревнив в последно време, може би има причина някаква ( не е задължително причината да си ти).
При нас патологията е взаимна
Хората не могат да го разберат.
Хората не могат да го разберат.
Ужас, пак ставаме две!
Дали и "ние" сме 4 или само "те"?
Aaa, мене не ме слагайте при ревнивите. Аз съм си много добре! Ревнувала съм преди, но само при повод. Иначе не се съмнявам и му имам доверие. Приятелят ми беше ревнив преди да заживееме заедно, но си мислех, че е нормално. Известно време поддържахме връзка от разстояние. Аз си мислех, че като сме заедно постоянно нещата ще се уравновесят, но не-стана по-зле! В предишните си връзки не е имал този проблем, но все пак за първи път живее с жена на семейни начала. Той смята, че преди не е обичал и сега нещата са много силни и следователно е станал ревнив. Има едно нещо единствено което си обяснявам при моя случай- той е изгубил баща си когато е бил на 13 г. със сигурност това е развило привързаността му към хората,които обича по-силно. И страха, да не ги изгуби, като резултат.
Aaa, мене не ме слагайте при ревнивите. Аз съм си много добре! Ревнувала съм преди, но само при повод. Иначе не се съмнявам и му имам доверие. Приятелят ми беше ревнив преди да заживееме заедно, но си мислех, че е нормално. Известно време поддържахме връзка от разстояние. Аз си мислех, че като сме заедно постоянно нещата ще се уравновесят, но не-стана по-зле! В предишните си връзки не е имал този проблем, но все пак за първи път живее с жена на семейни начала. Той смята, че преди не е обичал и сега нещата са много силни и следователно е станал ревнив. Има едно нещо единствено което си обяснявам при моя случай- той е изгубил баща си когато е бил на 13 г. със сигурност това е развило привързаността му към хората,които обича по-силно. И страха, да не ги изгуби, като резултат.
Според мене това не е по-силна обич, а егоизъм и неуважение към тебе. Страхува се да не изгуби, а точно натам се е насочил
Даже и сега да си по-компромисна, след време ще видиш, че такова нещо не се търпи.
Akо те уважава няма да се държи така.
Да, бе, сигурно.
Какво общо има пък уважението, с това, че дадения човек има проблем?
Станах свидетел на невероятна ревност от страна на моя мъж.Мислех си,че поне тея проблеми ще ни се разминат.Но ,уви!И нас ни застигнаха...Ако говоря с друг мъж,ако изляза с приятели...Дори ако излезем заедно с приятели ,той ревнува.И прави сцени.Беше унизително!ПОсле непрекъснато ме молеше да му простя.Е,направих го.Но си имам вече едно наум и ако нещата не се оправят от само себе си....не знам.
СЯкаш тая сцена на ревност,която направи на публично място,уби някаква част от любовта ми към него....
СЯкаш тая сцена на ревност,която направи на публично място,уби някаква част от любовта ми към него....
На нас ни се случва за пръв път.Ужасно беше.Пред хора,които познаваме.Сценката беше отвратително гнусна.
Хм, че от какво така изведнъж някой започва да ревнува. Обикновено ревнивците от самото начало са си така, да се получи пристъп на ревност ей така в последствие от нищото, направо ми е необяснимо.
На нас ни се случва за пръв път.Ужасно беше.Пред хора,които познаваме.Сценката беше отвратително гнусна.
Хм, че от какво така изведнъж някой започва да ревнува. Обикновено ревнивците от самото начало са си така, да се получи пристъп на ревност ей така в последствие от нищото, направо ми е необяснимо.
Изгубих контрол и му се развиках.За мен това е недопустимо! Избутах го и си влязох вътре.А предишния път, в който бяхме излезли(бабата почна нещо да й липсва малката...),пак се нацупи,защото се сборичках с един от компанията(много мило семейство са,много си ги харесвам,жена му е страхотно майче) на шега.ТОй нищо не каза,а навън ми се скара и ме остави да си ходя вкъщи сама.Дълга е историята,нещо не съм в настроение да я разправям с подробности.
Не знам...Ако седна до някой мъж,ако някой мъж ми направи комплимент...Вече почвам да се притеснявам.Преди не беше така.Ама не сме и излизали толкова.Компанията ни се състои от едно семейство(това,закоето споменах по-горе),една студентка,едно момче на 29,което си харесва студентката,една жена,и тя е омъжена,но мъжа й не идва с нас,и един кандидат-студент.И разни приходящи.
Алтернативата е да не се доближавам изобщо до хора от мъжки пол,да не излизам без него,като излизаме заедно да съм плътно до него ,да не обръщам внимание на другите от компанията...Един вид да съм тиха и послушна женичка,чиято единствена работа е да засвидетелства непрестанно своето нямо обожание към "милото".Е няма пък! 
Щото нито съм послушна чак до такива крайности,нито съм женичка.
Щото нито съм послушна чак до такива крайности,нито съм женичка.
Е, доста крайно. Но може би си готина в компания и забавна и другите също те намират за такава и се е почувствал тъпо, че не ти е интересно с него и за това.
Според мен (тактика лично изпробвана
) като излизате забавлявай се, танцувай ( е не мръсни танци с бармана все пак ), но от време на време показвай пред другите, че ти си с твоя мъж, прави нещо което да казва "да, аз съм готина, забавно ми е, но не съм сама". Дали ще отидеш непринудено до него да го целунеш, дали ще му правиш разни секси знаци (но към него) танцувайки, ако той не обича да се изявява по дансинга или нещо друго ваше си, но ако и този метод не действа, значи е крайно ревнив.
Според мен (тактика лично изпробвана
) като излизате забавлявай се, танцувай ( е не мръсни танци с бармана все пак ), но от време на време показвай пред другите, че ти си с твоя мъж, прави нещо което да казва "да, аз съм готина, забавно ми е, но не съм сама". Дали ще отидеш непринудено до него да го целунеш, дали ще му правиш разни секси знаци (но към него) танцувайки, ако той не обича да се изявява по дансинга или нещо друго ваше си, но ако и този метод не действа, значи е крайно ревнив. Aaa, мене не ме слагайте при ревнивите. Аз съм си много добре! Ревнувала съм преди, но само при повод. Иначе не се съмнявам и му имам доверие.
Просто е неприятно като гледаш как милото (и ж. и м.р. ) контактува с други хора и му е приятно.
Китана - и за теб се отнася. Не му е приятно да се веселиш с бармана, приятелското семействи и пр. Не, че ти няма доверие или иска да те обиди. Не се е случвало досега, вероятно защото сте били много близки и не си се отделяла от него.
Pasinet,аз точно това правя,когато сме заедно с него-целувам го,прегръщам го,закачам го.ПОказвам,както казваш,че това си е моето момче .Но не мога постоянно да съм до дясната му ръка...Имам нужда да стана,да се забавлявам.
И не наричай,молим ти се ,хорото "мръсни танци" .
Да ,това мисля,е вярно.
И не наричай,молим ти се ,хорото "мръсни танци"
. Не, че ти няма доверие или иска да те обиди. Не се е случвало досега, вероятно защото сте били много близки и не си се отделяла от него.
Ами Китана, ако знаеш какво е когато някой ти се струва най готиния и просто не можеш да предположиш , че и за другите не е така. Сещаш се за начина, по който ти въздейства вниманието на този човек и си представяш, че също така въздейства и на другите. Осъзнаваш, че е тъпо, но вътрешно ти се иска да ги избиеш дори за поглед. И на мен ми се е случвало.
Според мен мъжа ти просто те обича, едва ли е чак болестно ревнив.
И на мен ми се е случвало. Според мен мъжа ти просто те обича, едва ли е чак болестно ревнив.
Ами Китана, ако знаеш какво е когато някой ти се струва най готиния и просто не можеш да предположиш , че и за другите не е така. Сещаш се за начина, по който ти въздейства вниманието на този човек и си представяш, че също така въздейства и на другите. Осъзнаваш, че е тъпо, но вътрешно ти се иска да ги избиеш дори за поглед. И на мен ми се е случвало.
Според мен мъжа ти просто те обича, едва ли е чак болестно ревнив.
И на мен ми се е случвало. Според мен мъжа ти просто те обича, едва ли е чак болестно ревнив.
А че мъжа ми не е болестно ревнив,така си мисля и аз,ама...тоя театър,който ми спретна...
Ревността е като ужасна, нелечима болест
Почти няма шанс за излекуване и с времето става все по-тежко и по-тежко.
Тя е като цирей разяждащ всякакви нормални семейни отношения.
Бягай момиче !
Знам за АД-а в който се намираш.
Преживях го преди години.
Резултата:
Разбити нерви, косата ми капеше на кичури, не можех да спя .... кошмар.
Благодаря на Бога, че ме отърва от това същество.
От тогава, видя ли и минимална ревност - всичко приключва !
Парен каша духа и не слушай старило, а слушай патило !!!
Бягай докато можеш !!!
Почти няма шанс за излекуване и с времето става все по-тежко и по-тежко.
Тя е като цирей разяждащ всякакви нормални семейни отношения.
Бягай момиче !
Знам за АД-а в който се намираш.
Преживях го преди години.
Резултата:
Разбити нерви, косата ми капеше на кичури, не можех да спя .... кошмар.
Благодаря на Бога, че ме отърва от това същество.
От тогава, видя ли и минимална ревност - всичко приключва !
Парен каша духа и не слушай старило, а слушай патило !!!
Бягай докато можеш !!!
...
Това не го разбрах.
Това не го разбрах.
Това е обяснението за театъра, който ти е спретнал. Ако можеше да се видиш през неговите очи ти и цялата ситуация, щеше да го разбереш. Аз просто го описах, защото ми се е случвало.
Сега го схванах.
И все си мисля,че може да се реагира по друг начин.Примерно,да дойде и да седне при нас,за колкото и малко да сме се отделили женската компания на ....6 метра от масата.А не да ми се цупи .Вярно ,алкохола малко преекспонира нещата,но пък толкова да не можеш да помислиш...
И все си мисля,че може да се реагира по друг начин.Примерно,да дойде и да седне при нас,за колкото и малко да сме се отделили женската компания на ....6 метра от масата.А не да ми се цупи .Вярно ,алкохола малко преекспонира нещата,но пък толкова да не можеш да помислиш...
Китана, аз също мился, че мъжа ти няма как изведнъж да стане така ревнив, ако преди не е бил. По-скоро това е някакъв момент във вашите отношения, вкойто той се е почувствал застрашен(аз също не разбирам какво си направила). Аз също обичам адски много да танцувам и комуникирам с приятелите си, амоятя компания са 50/50 мъже и жени и сме заедно от години. Приятеля ми дойде после в компанията, т.е,те са си мои приятели първо.
Другите много добре са ти го казали,и според мене е някакво временно изключение, незнам да ли аз мога да ти давам такива съвети(като се има впредвид моето положение), но най-вероятно той просто има нужда да усеща повече любовта ти. Имате нужда от повече моменти само за вас двамата. Притеснението му вероятно идва от това, че се страхува, че другите са ти по-забавни от него самия и всичко това е породило сценката, която те е обидила. Дано само всичко това не стане посточнно явление. Поговори си с него, какво точно го е засегнало в твоето поведение и т.н
Другите много добре са ти го казали,и според мене е някакво временно изключение, незнам да ли аз мога да ти давам такива съвети(като се има впредвид моето положение), но най-вероятно той просто има нужда да усеща повече любовта ти. Имате нужда от повече моменти само за вас двамата. Притеснението му вероятно идва от това, че се страхува, че другите са ти по-забавни от него самия и всичко това е породило сценката, която те е обидила. Дано само всичко това не стане посточнно явление. Поговори си с него, какво точно го е засегнало в твоето поведение и т.н
Това все едно аз съм го писала. И не мога да разбера хората, които казват, че ревността била проява на любов. Ако това е любов, хич не искам да бъда обичана така.
И аз не съм на мнение,че този вид ревност е някакво доказателство за любов. Да, може би ревност в нормални граници, но не и извън тях. Аз също не обичам да бъда ограничавана, но се оказах във връзка в която правят опити да ме контролират. все по-често се улавям да казвам: "На никой не дължа обяснение за всяка секунда от живота си" и това може би вбесява половинката ми, но аз наистина съм такава. Щом някому е по-изгодно да бъде лъган, че не комуникирам с никого освен тези "с които ми е разрешено" негов си проблем. Да затова ще имам скандали, но съм му предоставила правото си ан избор, дали ще може да живее с това или не!
На нас ни се случва за пръв път.Ужасно беше.Пред хора,които познаваме.Сценката беше отвратително гнусна.
Хм, че от какво така изведнъж някой започва да ревнува. Обикновено ревнивците от самото начало са си така, да се получи пристъп на ревност ей така в последствие от нищото, направо ми е необяснимо.
Изгубих контрол и му се развиках.За мен това е недопустимо! Избутах го и си влязох вътре.А предишния път, в който бяхме излезли(бабата почна нещо да й липсва малката...),пак се нацупи,защото се сборичках с един от компанията(много мило семейство са,много си ги харесвам,жена му е страхотно майче) на шега.ТОй нищо не каза,а навън ми се скара и ме остави да си ходя вкъщи сама.Дълга е историята,нещо не съм в настроение да я разправям с подробности.
Не знам...Ако седна до някой мъж,ако някой мъж ми направи комплимент...Вече почвам да се притеснявам.Преди не беше така.Ама не сме и излизали толкова.Компанията ни се състои от едно семейство(това,закоето споменах по-горе),една студентка,едно момче на 29,което си харесва студентката,една жена,и тя е омъжена,но мъжа й не идва с нас,и един кандидат-студент.И разни приходящи.
Хем сърби, хем боли. Да се свалкаш свободно пред очите му и да не реагира. Това е мъж, а не парцал. На негово място нямаше да ти се размине само с това. И то не е свързано с ревност, а с чувство на достойнство. Свалките- когато го няма!
Oффф.... 
ДА,целувах се с бармана и се натисках с него пред тоалетните.После мислехме да правим секс в едната,но беше заета.От мъжа ми.
ДА,целувах се с бармана и се натисках с него пред тоалетните.После мислехме да правим секс в едната,но беше заета.От мъжа ми.
Смяташ че само с целуване и натискане в тоалетните можеш да нараниш мъжкото достойнство?
Ми нали ти казах...не можахме.Но това не пречи да опитам пак.МОже би този път ще правя секс пред всички,надявайки се да са достатъчно пияни. 
Умната жена трябва да има мярка за това кога и къде да се държи като к-ва.
Да не ревеш после в ДиС когато стане късно.
Ксения,понякога ме убиваш от смях с коментарите си.