Моята половинка беше ужасно, ужасно ревнив.
Задушаваше ме с ревността си , имали сме безброй спорове на тази тема.
Не казвам скандали, защото всъщност истински скандали с него не мога да кажа, че съм имала.
Но той не е от този тип мъже, които крещят, правят панаири или, не дай си Боже посягат на жената до себе си.
Той е такъв, че като изревнува и млъква.
Ама така млъква, ти казвам, че не можеш да изкопчиш дума от устата му.
А ако продължиш да ровиш и да настояваш, започва с ироничните отговори, придружени с подсмихване, което ме влудяваше.
Имало е моменти, в които наистина съм се питала дали си заслужава да продължава връзката ни, но Слава Богу, издържах този тормоз (защото това си беше психически тормоз за мен, както и да го погледнеш), и нещата се укротиха.
Не мога да кажа, че сега изобщо не ме ревнува, но явно и доверието каза до голяма степен своята дума, защото за толкова години трябва да е разбрал какво искам, и какво никога не бих направила.
Мисълта ми е, че ако е от "кроткия тип луди" , и ако наистина го обичаш и държиш на него, може и да имате шанс за в бъдеще.
Ако, обаче е от другия тип - да крещи, да вдига скандали или да ти посяга, както са ти казали и момичетата преди мен - късай и хвърляй!
Успех!