и аз мисля като Знаток
- Публикувана: 9 юли 2009, 12:09 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2009, 14:10 ч.
Патологична ревност! Какво да правя!
И на мен ми се иска да свикна, да не му обръщам внимание и толква, но явно незнам как да си удържа избухването, което следва почти винаги. Просто почвам да му крещя, че си тръгвам, че така не може повече да живея, разплаквам се. И той започва да съжалява и да ми се моли да не го оставям и т.н., до следващия път. Искам да знам,че съм опитала всичко за да бъда с него и да се помъча да го отърва от тея съмнения. Но вкъщи няма вариант да ме затвори, аз съм комуникативна и около мен винаги е имало много приятели, с които имам нужда да се виждам и много обичам свободата си. Може би аз също имам някаква вина, за да бъде той такъв, но никога не съм му дала повод да се съмнява в мен. Искам обаче да да бъда щастлива и да градя бъдещето си с сериозен и отговорен за действията си човек!
Здравейите мили съфорумки! Реших да засегна един личен проблем, който вероятно имат много други жени тук: Живея с ревнив мъж! Не нормално ревнив, а ужасно много! Всеки един мой ден е прекаран в непрекъснати обяснения 'Има ли някой друг?" "Някой сваля ли те?" и т.н.Стига се до непрекъснати обиди и обвинения. Аз имам нужда да водя нормални раговори, за теми които ме вълнуват, а непрекъснато обяснявам и давам отчет какво съм правила и с кой съм говорила на работа. Имам милиони примери за това как да накараш една жена да се чувства нещастна. проверява ми се личната кореспонденция, телефона, следи ме и т.н. Не съм направила нищо срещу него и не съм му давала поводи. ходихме на лекар изветсно време, но нямаше резултат. Може ли някой от вас да сподели дали е намерил своето решение на тоя пролем, защото аз вече се съмнявам че има друго решение освен да си тръгна. Проблема е,че при поредните скандали, имам съмнения за себе си дали изобщо още го обичам!
късай и бягай момиче, колкото семоже по- надалеч. Няма оправия с такъв мъж, само по-лошо ще става. Имах такъв, дори беше абсолютно сигурен, че докато спим вечер заедно аз ставам през ноща и ходя и правя секс със съседите. Това е болест, не си губи времето по лекари и психотерапевти.
В случай, че не е единственото, което ги свързва, разбира се.
Очевидно говорим за едно и също нещо по различен начин.
Нещото, което ме задържа при него досега е любовта! Той живее с две различни лица, когато е спокоен е много нежен и внимателен, отговорен е, помага ми в домакинството, глези ме. Знам, че ме обича, но начина по който си изразява чувставата в онези моменти е болезнен. И да- когато има скандал допускам в мислите си, че може би не го обичам, щом искам да си тръгна от него!
, не знам мен другото лице би ме плашило,/ онова ревнивото/ и рано или късно бих си тръгнала. Нещото, което ме задържа при него досега е любовта! ... И да- когато има скандал допускам в мислите си, че може би не го обичам, щом искам да си тръгна от него!
Извинявай, но вече дори не ми е интересно да те чета. Имаш собствените си отговори, защо търсиш чуждите? Щом това те кара да се чувстваш "част" от двойка, продължавай, дерзай. Но, моля те, не го прави публично, не давай повод на други жени да се крият зад твоя опит.
separate, знам какво е стокхолмския синдром, не мисля че съм чак такава жертва. По принцип съм силна в решенията си, факт е че за това ми е трудно да махна с ръка и да си тръгна. Аз в никакъв случайе не съм се примирила със ситуацията в която съм. Не си мислете, че седя затворена в къщи и заключена. Виждам се с приятелите си, не винаги с него, и не ми прави проблем за тези, които познава. Често обаче ме пита:Имаше ли и други с вас? и такива глупости. Чувствам се длъжна когато излизам някъде вечер да го водя и него, за да нямам проблеми след това. Давам му обяснения с кого си прекарвам обедната почивка всеки ден и т.н. А това с обясненията е ужасно и досадно! Но никога не бих позволила да бъда ударена и ако това ми се случи-няма да ме види повече!
ОО, в никакъв случай не бих искала да давам пример на никоя друга жена, определено не смятам, че връзката която имам е нормална и още повече, че съм решила да стоя. едиснтвеното което бих се зардавала е ако такива мъже или жени, рано усетят такъв проблем и отидат да потърсят специализирана помощ. Знам само,ч е няма ефект ако няма воля.
Включвам се ,защото темата ми е много позната.Спасението от тази ревност идва чак когато навършиш 40 год. , а и тогава не е сигурно.Мисля,че най-много тежи обидата когато даваш всичко от себе си , а ти отговарят с недоверие и винаги се съмняват в теб.От това спасение няма.Понякога ревнивия даже е по-страдащ ,защото се самонавива и се самоизяжда от тази ревност.Особено ако е по-интелигентен и отчита ,че няма реална причина да тормози и да се разтоварва върху другия.В този случай се самоизмъчва вътрешно ,ревността го изяжда ,но това не прави партньора му по-щастлив.
Трудно се дава съвет в тези случаи,защото ревнивеца може иначе да е много стойнотен човек , а и не е виновен за тази си ревност.Просто трябва да си дадеш сметка дали можеш да живееш с това , а и да знаеш,че ако вървиш по неговите правила ,това не помага , а ограничава все повече теб.Трябва постепенно да си извоюваш всичко което искаш като свобода,а това са си нерви......Много зависи какъв е човека ревнивец и дали заслужава тази жертва.
Трудно се дава съвет в тези случаи,защото ревнивеца може иначе да е много стойнотен човек , а и не е виновен за тази си ревност.Просто трябва да си дадеш сметка дали можеш да живееш с това , а и да знаеш,че ако вървиш по неговите правила ,това не помага , а ограничава все повече теб.Трябва постепенно да си извоюваш всичко което искаш като свобода,а това са си нерви......Много зависи какъв е човека ревнивец и дали заслужава тази жертва.
