Шпионирате ли децата си?

Права си!
шпионаж = липса на ВСЯКАКАВО  доверие.
Не ми се изпада в такава ситуация, Но контрол ми звучи добре.
А и го правя при всяка възможност!

аз го правя. изпитвам неприятно чуство от заниманието, но задължение ми е да знам какво става с децата ми. аз не съм споделяла всичко с родителите си, не очаквам и децата ми да го правят с мен, а особено малката ми дъщеря е много дива, влияе се много от мнението на околните и не искам да науча за нещо, което ще я нарани когато е вече късно. каквото откривам, пазя за себе си, не ги провокирам и се надям никога да не ми се налага да го правя.

За сега не е имало поводи да го правя.Тоест не ме е притеснило нищо не обичайно,но при най малкото съмнение,че има нещо нередно не бих се колебала.

Angel^wings не съм от бруталните шпиони,казала съм го в първият си пост.С червените букви обеснавам защо!!!
Момичета всеки интелигентен родител разбира ,че трябва да е приятел с огрочето си,да му създаде впечатление ,че нещата стават по неговата.А всъщност той е този който владее ситуацията.Е,питам аз, как става това?Само с разговор, и задаване на въпроси и получаване на отговори?Не!Трябва да сме далеч по-комбинативни ,изобретателни в действията си.Отговорноста за децата е изцяло на родителите,но докато около училищата се разхождат дилари,дискотеки и клубове са пълни с момиченца на по 13,14 ,продават се цигари и алкохол на малолетни ще шпионирам,че окото няма да ми мигне

Силно се надявам да не стигаме до там, но ако имам съмнения особено за наркотици ще го направя и изобщо няма да се замисля. Опитвам се да го възпитам така че каквото и да се случи, какъвто и проблем да има да дойде и да каже за да го разрешим заедно.

Не мога да се съглася с това. Защо да не можем наистина да сме приятели с децата си и да разговаряме? Каква комбинативност и изобретателност, че да мислят, че нещата стават по тяхната? Ами, не мога да го приема това като подход и това е! Гнусно ми е. Предпочитам да съм откровена с тях за нещата, отколкото да си играем на лъжи.

Заслушвам се в разговорите на сина ми с приятелите му. Доста неща научавам, те са толкова прозрачни още  
Но синът ми е все още малък и всичко си казва ако го питам, така че за сега не ми се налага да 'шпионирам'. Все пак мисля, че бих се изкушила след време, въпреки че ме дразни  тази мисъл  

А аз се заслушвам, като си говорят двамата с брат си. Баща им прави същото. В колата например често се случва, като ги вземем от занималнята и те започнат да си споделят деня. Не се намесваме в разговорите им, но научаваме интересни неща, които ни ориентират допълнително какво става.

Рядко и инцидентно, както е казала Класика - не ми е хоби.

Да правя го. Понякога се налага. Всеки интелигентен родител разбира ,че трябва да е приятел с детето си,да му създаде впечатление ,че нещата стават по неговата.А всъщност той е този който владее ситуацията.

Твое право е да не се съгласяваш .Мен пък не ми е "гнусно" това което казваш,приемам мнението ти и това че трябва да сме приятели с децата.Аз също съм открита и откровенна с тях.Говоря на всякъкви теми с голямата и неудобни въпроси за мен няма.Но...далеч не съм сигурна в каква среда е когато е извън къщи,когато е на у-ще.Питам постоянно, предразполагам я да споделя.Но дали това ще е така и за в бъдеще?Съмненията и тревогите ми се засилват колкото повече пораства и навлиза в опасната възраст.Само да не ти прозвучи написаното от мен като оправдание  Просто написах още няколко довода в защита на тезата,че от време на време е полезен един лек шпионаж.Може да даде отговори на доста въпроси.

 Ако изобщо тръгна да ровя в нещата на децата си, то ще е по някаква конкретна причина, например рязка промяна в поведението, което може да бъде свързано с наркотици или някакво друго много сериозно подозрение, а не така, по принцип, защото навлизат в опасна възраст или защото проверката е висша форма на доверие (повдига ми се само като го чуя). Тревогата ей така, защото детето порасва за мен не е причина да шпионирам. А ако нещо ме интересува ще попитам. Като цяло всичко зависи от това що за отношения има с детето от раждането му.  Ясно ми е, че няма дете,което да не е излъгало, няма дете, което да не е скрило нещо от родителите си. Със сигурност всяка от нас има неща, които за нищо на света не би споделила с родителите си, независимо от обстоятелствата. То, така се оправдават и жените, които ровят из телефоните и вещите на мъжете си лееекичко от време навреме. Да, да, оправдание винаги има. Обаче човек ако се окаже обект на шпиониране от близките запява съвсем друга песен.

За мен няма лек и тежък шпионаж или както там го наречете. Както няма малко бременна или малко изневерил. Шпионажът си е шпионаж. Но както и да е, всеки прави каквото намери за добре. В моята ценностна система доверието и уважението изключват шпионажа.

Не! Шпионажът е там, където няма доверие!
Родителите сме зрели хора, с житейски опит, познаваме най-добре децата си и трябва да умеем да ги предразположим към разговори. Така ще научим каквото ни интересува и това, което вълнува/притеснява децата ни, без да им ровим в нещата или слухтим зад вратата.

А и ако ни усетят, че го правим ще загубим всякакво доверие. Като родители знаем, че всеки има нужда от лично пространство - нека се опитаме да говорим повече 

За мен това е правилният въпрос, а не "дали". Също така е важно много да си отговорим и на въпроса "как" да става това, без да бъдем досадни, тиранични, да изглеждаме глупаво любопитни и да пречим. Защото всеки нормален родител го упражнява, а всеки откровен родител го споделя. Иначе разни общи приказки за доверие и разговори тук не ми се обсъждат, разбрах от въпроса, че темата е различна. Всички говорим с децата, но те са деца, не са възрастни с установен характер, навици и разбирания и с възможности да се грижат сами за себе си и за своето развитие. Ако бяха, то ние бихме били излишни. Поне аз не мисля, че функцията ми се изчерпва с готвачка, чистачка и проводник из улиците. Контролът върху децата е не само допустим, но е и задължителен и няма нищо общо с отношенията ни с други възрастни, към които нямаме тези функции и ангажименти.
Като работила за редица именно контролни органи съм разбрала, че това, което остава скрито, говори много повече за личността, за поведението, за целите, за пропуските, особено за проблемите, от онова, което индивидът открива за останалите. Този, който не е контролиран и още повече- знае това, има склонност към поемане по наклонена плоскост, особено ако се намира на етап развитие и оформяне на самия себе си.
Накратко, за мен е важно да знам с кого е детето, на какво играят, какво си приказват /моето дете от три- четири години е самостоятелно, играе само навън, не е залепено за мен или друг възрастен през деня и това намирам за необходимо- контролът и оставянето му да е самостоятелно/. За малкото си не говоря, то преди по- малко от два месеца навърши три години, при него контролът е изцяло съпътстващ и явен. И пак когато го оставя сам в стаята да си играе хвърлям тайно по някое око, за да се информирам и без то знае това.
Ако говоря за бебе, малко дете или просто дете, за което съм залепена или постоянно има надзор на голям човек, въпросът няма да стои по този начин, но едното ми дете ми е голямо и е нормално да има своето лично пространство и самостоятелност, съответно аз пък съм длъжна да се осведомя за това, как оползотворява тази си самостоятелност, за да мога да насоча, да помогна навреме. Така ще знам наистина до каква степен мога да му имам доверие за други неща и доверието определено не е даденост някаква, с което съм напълно съгласна с Анет. Най- голямеия си и обективен поглед върху света, хората и отношенията между тях съм придобила именно в игрите си навън, в които не взема участие и не присъства нито един възрастен. Обаче съм направо благодарна за наблюдението на тези игри, незабелязано, от страна на родителите ми. Оттървала съм редица неприятни и направо опасни ситуации. А за тях не може да се разкаже просто, когато детето си стои вкъщи и не живее свой собствен "външен" живот, то няма да разбере за какво става въпрос.
Не съм гледала предаването, но изчетох написаното за него, макар и да е кратко и подкрепям изцяло становището на родителите, споделили горното. Когато някой има свобода, следва да бъдат избрани и прилагани и контролни механизми. Това се отнася за всяка сфера на псоциален живот. Когато човек няма свобода не са му и необходими толкова такива механизми.
Въпросът не е нито шокиращ, нито абсурден, просто неправилно избраният термин изкривява отношението към него. Като питаш някого, дали "шрионира" веднага ще ти бъде отговорено по направения и в настоящата тема начин, без да се замисляме всъщност какво се има предвид и какви са нашите задължения, включващи и тази страна. Не е въпрос само на външна терминология, а основно на съдържание. Нито на оправдание- не се оправдавам за нещо, което правя, защото го намирам за необходимост.
Като се върна на правилния за мен въпрос- горния, от итата, то мога да кажа, че изборът на границите и начина пък са индивидуални за всеки и няма общо правило.