Шпионирате ли децата си?

Темата е за шпионирането, не за контрола. Андариел, спести ми писане.

Никога не съм очаквала от родителите ми да ме шпионират, очаквала съм да ми имат доверие.

От време на време го правя,да си сверя часовника, дали не съм
се предоверила евентуално, ако се налага дръпвам юздите.

Judy, няма спор, че родителският контрол е задължителен, но тук стана дума за нещо различно.  
Никой не оспорва необходимостта децата да се наглеждат. На всички (надявам се) им е ясно колко незряла всъщност е детската възраст, и как децата не винаги успяват да вземат адекватни решения (поради бедият си познавателен опит)..За това сме ние родителите - да наглеждаме, контролираме, напътстваме.
И всеки сам си избира механизмите за постигане на тези цели.
Но, шпионажа е нещо съвсем различно...Това означва системно и съвсем целенасочено да търсиш информация за евентуално неправомерно (или просто забранено от родителя) поведение на детето ровейки из личните му вещи...без дори да имаш основание за съмнение.
В общият пример това означава, да му претърсваш портмонето, да се ровиш из телефона му (четейки съобщенията, преглеждайки позвъняванията), да се ровиш из дрехите му, да броиш всекидневно презервативите му (за тийн възрастта)...и т.н.
Никой не оспорва необходимостта да наглеждаш детето, да се интересуваш къде, с кого, и колко време ходи, какви са навиците в тяхната компания, на какви игри играят, но това е съвсем друго нещо.

П.С. Всяка крайност на контрола (от незаинтересованост, до краен "диктат"), дават лошо отражение в мисленето и поведението на подрастващите. И двата типа родителско поведение не са никак препоръчителни.

Класика, изобретателността при възпитанието на децата е нещо което родителите сами трябва да открият в предвид, че познават най-добре детето си.
Могат да се изкажат някой препоръки, но те в никакъв слуай не са общовалидни.
Децата са различни, и като мислене, и като темперамент, и като заучено поведение- затова е редно с всяко едно от тях да се действа по индивидуален начин и съобразно ситуацията.


 

Тогава какво разбирате под "шпиониране" и как го отличавате от "контрол"? Как се извършва контрол без да се наблюдава човек и тогава, когато той не забелязва това? 
Темата е за споделяне на мнения по въпроса. Това правя.
Ето една формулировка на понятието:
"Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с ценна информация за организация, общество и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на притежателя на информацията."
Контролът включва и това. Ако терминологията се възприема по различен начин, няма как да обсъждаме едно и също. Аз давам понятие и смисъл на същото, не измислено от мен, разбира се, и обсъждам точно това понятие. Съгасна съм с Анет, че говорим за различни неща. За да не изпадам в излишна полемика пиша за кое понятие говоря. Много ясно, че децата няма да се съгласят да ги наслушвам, като си дърдорят глупости, който има големи деца и ги оставя да играят сами е на ясно, че няма да се възрадват. Но е и наясно, че това не е нещо осъдително, напротив, за мен лично е и беше много полезно, нееднократно.

Ето сравнение с по- различно значение на обсъжданото понятие:
" контрол-
м., само ед. Проверка или наблюдение с цел проверка; надзор."

"шпионаж-
м., само ед. Престъпната дейност, която се изразява в разузнаване и събиране на стопански, военни и др. сведения, които са държавна тайна, за да бъдат предадени на друга държава. Военен шпионаж. "- друга формулировка.

Много ясно, че никой няма да каже, че извършва престъпна дейност. Не вярвам някой да го очаква и тук. В този смисъл така зададен и разбран, въпросът е излишен. Едва ли обаче това се има предвид.
Например как ще квалифицирате подслушване до вратата разговор на деца? А наблюдение как играят на площадката? Гледане през прозореца как играят до блока? Една позната ходеше след дъщеря си, която тръгваше сама за училище, ходеше 1-2 седмици.  А проверка какво са чели в нета? А проверка на бележник /за големи деца говоря, разбира се/ на ученик, който получава не особено добри бележки или забележки за лошо поведение? А съобщения на голямата дъщеря /в осми клас, примерът ми беше такъв, съвсем жив/, на която е забранено да се вижда с лицето Х /има защо/? И т.н. житейските ситуации са сложни и различни, не опират само до малки деца.


Затова въпросът за мен лично си остава не дали, а как и колко се осъществява контролната дейност.
Иначе за модадата на либералността и стремленията на хората да са модерни, широко скроени и харесвани знам.

От време на време чета хисторито на скайпа, гледам къде влиза в интернет и преглеждам телефонната разпечатка за разговорите.
За мен не е нередно, не искам да се окажа от родителите, на които децата им залитат и те изведнъж са изненадани какво се случва.
А и съм далеч от мисълта, че колкото и да сме близки децата ни казват и ни споделят всичко. И ние сме били деца .
Затова за мен малко параноя си е съвсем здравословна.

Какво включва контролът, сдобиването с информация по таен начин, без знанието и разрешението на притежателя на информацията? Така ли се контролира, чакаш подчинените или колегите ти да си тръгнат и започваш да ровиш в бюрата им или ги проследяваш донякъде без те да знаят?

Изначално погрешно е да се прави аналогия между отношения на възрастни индивиди и отношения дете- родител. В първия случай нямам никакви контролни функции, за разлика от втория. В първия случай  сме преглеждали шкафчета при сигнали за кражби, примерно, счетоводна документация, "скрити" документи, има си законови варианти и правила затова, спазваме ги. Необходимо е. Що контролни институции са създадени с разписани в закона функции. Когато съм контролиращ орган контролирам и възрастни, когато не съм- нямам право. За децата се явявам такъв до пълнолетие. Лично мнение.
А що се отнася до границите и вида- писах многократно, всеки ги определя по различен начин. Ако беше нужно да има закон и затова, щеше да е разписан. Няма такъв, няма и нужда.
Зари, това имам точно предвид. Дори не е параноя. Чиста профилактика. Като станат възрастни- да си берат грижата сами.

Защо да не се прави аналогия? И в двата случая става въпрос за хора, които имат своето лично пространство. Дори е по-лошо, защото, ако с колегите и подчинените си не си обвързан емоционално и морално, то децата са ти най-скъпото и ги обичаш повече от всичко на света нали? Да си родител не означава да притежаваш детето си и всичко, което е негово. Просто е по-лесно да се подходи откъм силата на властта с детето, защото то така или иначе ти е в кърпа вързано, а възрастният може да ти се опъне доста здраво и ако разбере няма да се остави да го унижаваш по такъв начин.

Колкото да шкафчетата - когато човек постъпва на работа той се подписва под документ, в който се информира и се съгласява с правилника за вътрешния ред, който може да включва и постоянно видеонаблюдение. Дори за ровенето по шкафчетата се издава съответната заповед, която е свързана с конкретния повод и служителят бива запознат с нея, т.е. той знае, а не просто някой колега или началник да тършува тайно с профилактична цел.
 А детето няма избор дали да се съгласи или не, то дори не знае, че му ровиш в нещата. На всичко отгоре то ти има безкрайно доверие, но има и чувство за собствено пространство, което е нормално да защитава. Още повече, че се намира в дома си, в стаята си и поне леглото и шкафчето му трябва да са негови.

За мен контролът включва задаване на ясни правила и осъзнаване от страна на детето, че се следи за тяхното спазване, като методите на проверка са "легални" (предварително ясни) и се основават на взаимно доверие... Нещо, което изключва "по таен начин, без знанието или разрешението на притежателя на информацията"...

   Подкрепям напълно. Представям си как бих се почувствала аз, ако някой "...по таен начин, без знанието или разрешението на притежателя на информацията(т.е. аз)" реши да ме дебне.

Вече обясних разликата в позициите възрастен- възрастен и възрастен- дете. Няма смисъл да повтарям, обяснила съм го, това нищо няма да промени. Съвсем различни неща са, излишно е да се спирам и по- подробно.
Контролът, М4, включва именно набавяне на информация за състоянието на контролирания от контролиращия. А начините, освен разговори и информиране само посредством очевидното и предоставеното от контролирания, включват и други методи, включително и обсъдените. Явната и подбрана единствено от контролирания информация е необективна и непълна /от опит и с деца и с възрастни/.
Една от разликите между контрол по отношение на възрастен, за който си има правила в закона и контролът по отношение на децата, за който такива регламентации липсват. Възрастният също може да бъде контролиран тайно /и се прави постоянно/, но по определените за целта правила, каквито няма в отношенията родител- дете и които се изграждат от самия родител. Предпочитам обективна и пълна информация, пред избирателно подбрана и предоставена ми такава само и само да изглеждам някому либерална, модерна и да бъда одобрена. Въпрос на осмислено предпочитание.
Контролът въобще не се изчерпва с "доверието", ако на голото доверие можеше да се разчита изцяло животът щеше да е песен, но не е. А "легални" са всички негови форми, които не са забранени и не увреждат контролирания /при нерегламентирани форми на контрол/ или изрично уредените форми /при регламентирания контрол/. "Легален" в случая използвам със значение "законен", "позволен", "допустим", а не "явен".
"Синоними
-законен, легитимен, юридически, признат от закона, узаконен, позволен, допустим, правилен, прав, справедлив, лоялен
-открит, явен"

Кое е допустимо в отношението с децата ми определям аз, освен ако не пристъпвам закона, а последния познавам и спазвам. Описаното в предходните ми постове приемам именно за легално- допустимо и необходимо.
Често се случва и да не знаем за някои наистина важни неща не защото детето не споделя, а защото то не ги е намерило за важни. Дала съм кратки примери вече. Мога да добавя- съобщения и общуване с възрастни хора, които биха навредили на детето ми и за които то може да няма представа относно вредоностния ефект. Забележка от особена важност за опасно поведение в училище, която детето е забравило да покаже /не от страх, наистина е забравило/. Писмена информация за упражняван тормоз от по- силен над детето със заплаха от последици при издаване /да не се случва, не винаги е на плоскот "доверие с родители, зависи от заплахите, от заплашващия/. "Тайници" с наркотици, цигари, порнография, алкохол. За хора с по- големи деца, на които е предоставена свободата да имат наистина свое време извън дома сами, е ясно и те могат да се сетят за такива примери- от своето детство, от собствените си деца или от по- големи деца на свои близки.
Бих предпочела да съм наясно, а за когото това е без значение- нека си остане така, не се меся и нямам претенции. Слава Богу как ще контролирам децата си зависи от мен и не се определя по общозадължителен начин, както това се прави с възрастни хора. Това е моето становище и отговорът ми на зададения по темата въпрос с мотиви за направения от мен избор в тази насока. Пиша по темата, тъй като ме интересува от мига, в който пуснах сина си да играе сам навън.
Извинявам се предварително, но спирам да чета, съответно да обсъждам, общите приказки за либерализма и правата на детето, нямам време, дано някой сподели наистина как упражнява контрол върху по- големи деца, до които няма винаги прикрепен голям човек,  извън приказките с тях и страничното явно наблюдение, защото наистина ме вълнува този въпрос.
Бих била благодарна за линк към предаването.

Ами, всеки да си прави сметката според закона и собствения морал. Аз съм на принципа да се отнасям към децата си така, както искам те да се отнасят към мен.

При мен това правило важи за отношенията ми с възрастните.
Децата си ги карам да правят неща, които намирам за нужни и което намирам, че следва да правя, защото са ми деца. Те обективно няма как да се държат с мен така, както аз с тях, докато са деца. Когато станат възрастни и самостоятелни- да.

Според мен някои дами от пишещите тук изпадат в крайности и правят от простите неща сложни.Но пък по този начин винаги се заформя спор и започват едни дълги обяснения на които аз много се радвам.
На въпроса:
Шпионирам,разбира се.
Мъъъъъничко.
Незабележимо и без да се натрапвам.
Така проверявам как и дали се справям с контрола.
За сега се справям,пък и няма залитания от страна на децата.
И мисля,че всеки родител шпионира-рядко или често,рано или по-късно...

П.П. Преди няколко години разбрах,че и мама ме е шпионирала.Благодаря и,че го е правила интелигентно и без да забележа.

Напротив, могат и когато се чувстват засегнати намират начин да си го върнат, пък ако ще да е след 20 години. Всеки родител, когото попиташ, дори и тези, които малтретират децата си ще кажат, че го правят, защото го смятат за нужно и защото става въпрос за децата им. Не мисля, че изобщо има нещо обективно във взаимоотношенията мужду хората.
Не карам децата си да правят неща, които аз самата не бих направила, защото в противен случай ще заложа двоен стандарт в семесйтвото. Това че съм родител на децата си и се грижа за тях не означава, че разполагам с абсолютна власт над тях, както и те не са длъжни да правят нещо, само защото аз съм казала или безпрекословно да се подчинят на волята ми.
Не понасям да ме шпионират, пък ако ще да е за мое добро. Това може само да ме подтикне да крия още по-ревностно всичко, което ме засяга (дори най-невинното да е) или просто да се махна от хората, защото аз просто вече им нямам доверие.