Шпионирате ли децата си?

Никой не се "задушава" от полагане на грижи в разумни граници. Децата не знаят, когато контролът се провежда интелигентно. Аз нямах представа каква е тази случайност майка ми да се появи или намеси баш когато имам нужда.  Разбрах по- късно и през ума ми никога не е минавала мисъл да обвиня, напротив, оцених поведението й като доста положително. Четени са ми и дневници, и писма, и с родители, и с учители, и с деца е говорено, не съм разбрала обаче нищо в периода, в който нямаше да мога да разбера защо. Положението у нас никога не съм чувствала "военно", нито когато съм била дете, нито сега, след като знам за способите на майка ми /основно/. Получавала съм обаче навременни и доста полезни съвети.
Затова с интерес прочетох постовете на авторката и кратките й "репортажи" от предаването. Напълно споделям описаните, макар и накратко, позиции, защо знам, защото съм запозната лично вече с въпроса. Именно защото детето ми е свободно да е самостоятелно вече, а не с постоянен надзорник, свободата му следва да се дава на порции, по малко, докато се убедя, че може да му се гласува доверие на следваща стъпка. Дали ще го направите на 6, на 10, на 15- все някога ще дойде и този момент, а кога ще е той- родителят си преценява сам. Но ще дойде. Ще се получи така, детето да ходи и да се връща само от училище, да ходи по мероприятията си само, да излиза да играе само, да ходи на гости в приятелчета. Именно родители с деца не на определена възраст, а в такова положение, биха разбрали.
Задушаващо е когато едно дете на годините на сина ми, примерно, не е оставяно само, с приятели. Задушаващи биха били постоянните забрани, амбиции и манипулации. Задушаващо би било ако на тази възраст детето разбере как се информирам относно поведението му. /Макар че моето знае за "компа", приема го обаче, защото имам с него споделени обяснения във връзка с опасни запознанства и порнографски сайтове, наясно е, че мога да се информирам къде е влизано. Това направих напълно умишлено./
Дали аз се представям, примерно, пред хората не знам каква си, не е въобще тема на обсъждане нито в предаването, нито тук. Възрастният и детето са два различни свята и аршините, с които ги мерим, са коренно различни. Не сравнявам несравнимите неща.
Предпочитам да разтършувам не когато децата ми са поели стабилно по нанадолнището и връщането им от там е трудно или невъзможно. Нямам самочувствието на екстрасенс, не съм перфектен родител, не мога да знам винаги какво и как правят хлапетата, а каквито и други способи да ползвам, този е незаменим.

Е, това дете на 10 години да не остава само с приятелите си е рядко явление. Повечето деца имат достатъчно места за ходене и дейности, че да са извън дома достатъчно дълго време. Ако говориш за свободната игра в квартала, това зависи много от местоживеенето. Дори в София, дето уж е един град ще намериш места, където е напълно възможно децата да играят пред блока, но и места, където е немислимо и няма да видиш нито едно дете навън.

За теб аршините са различни, за мен не са. Поне що  се остася до децата ми. Не мога и не искам аршинът за мен да е един, а за тях да е друг. Но явно зависи от възприемането на всеки за родителството и е въпрос на характер. Вкъщи дистанцията между нас и децата е малка, но те все пак знаят, че ние сме родителите, а те са деца.  Така да се каже, ние всички вкъщи сме наравно на масата. Децата са напълно наясно, че по много въпроси ние с баща им вземаме окончателното решение, но винаги обсъждаме с децата неща, които ги касаят и едва след това вземаме решение.

 За "даването" на свободата не го възприемам по този начин. Децата не са ми роби, че да решавам въпроса със свободата им и дали и колко да им дам. А и накрая пак се оказва, че свободата е на върха на копието. 

Има го, зависи- имаме приятелче, което живее на оживена улица и не може да ходи дори в ІV клас само на училище, нито да играе там. Майка му го е водила у нас и го е вземала. Това е без значение за темата, обаче. Рано или късно и това дете ще се наложи да стане самостоятелно. Тогава и неговите родители ще разберат за какво иде реч.
Така или иначе свободата започва да се дава на децата на различна възраст, в зависимост от ред обстоятелства. Когато за детето стане норма да има своите 4-5 часа всеки ден само, то е вече на етап самостоятелност, но за мен не е нужно да му сервирам доверие 100%, като на възрастен веднага, даже е опасно /пак от личен опит/.
Робството няма никакво отношение към въпроса, няма нужда да се пресилваме с излишни изкази. Реално е обективно невъзможно до вчера с детето ми да вървя неотлъчно аз или друг възрастен, а от днес то да играе 5 часа навън само и контролът ми да се изразява единствено в разговори с него.
Свободен е пълнолетният човек. До тази възраст не случайно законът е определил родителите като задължени да упражняват контрол. Свобода има там, където има спазване на правила. Спазване на правила има от този, който може да носи отговорност за постъпките си, който ги съзнава и може да контролира поведението си, а такива определено не са децата. Аз не съм науката, хората са го открили столетия преди мен.
Основно право на детето е не правото му на личен дневник, а правото му на защита досежно живот и здраве, което право е корелативно на родителското задължение да я предостави.

Личният дневник затова се казва личен, защото в него чете и пише само собственикът му.

А колкото до играта 5 часа навън, за какъв контрол говорим, ако не стоиш на пейката до игрището? Детето пак е непълнолетно и пак не е способно да контролира в пълна степен поведението си. Та, откъм закон то изобщо не трябва да е навън самичко, а с придружител. И като стане опасно ти откъде ще видиш и ще имаш време да реагираш, освен ако не си до него или ако терасата ти не е на 200 метра от игрището и ти не висиш на нея  постоянно да наглеждаш детето? И тъй като не можеш да си все до него, пак му сервираш свободата на 100%. Или ако го оставяш самичко вкъщи за някакво време. Тогава нали пак детето си контролира поведението на 100% и ти не можеш нищо да направиш, освен ако не си инсталирала камери във всяка стая, включително и в тоалетната?!

 

Аз пък мисля,че Judy и Andariel никога няма да се разберат.

Аз съм в отбора на Andariel 
И ние сме били деца, и ние сме правили опити да пушим (и трева), и ние сме пили бири, и ние сме бягали от училище. Аз не особено (понеже бях смотана), но брат ми правеше всичко това редовно. Преди 2 седмици завърши бакалавър философия с 6,00 и не пие и не пуши от години. Така че това изобщо не го намирам за показателно. Така се формира и намира идентичност, до голяма степен на метода на пробата и грешката, като влезеш в различни роли, за да видиш кои са ти присъщи и кои - не. Ако този процес се следи и контролира непрекъснато от родител, детето ще стане продукт на родителя си, а не на собствените си съзнателни избори. Не го приемам това за моето дете. Вярвам, че ако се даде стабилна основа в детството, след това е неизбежно да има залитания в различни посоки, но детето ще има инстинкт да се пази само, ще знае къде е границата, която не бива да прекрачва, без да се налага аз непрекъснато да му дишам във врата и да му напомням за нея.
Не съм пъдар, родител съм. И докато овцете са собственост, децата не са.
Това го осъзнах още докато малката ми беше в корема и си ме риташе, както си иска - че ще има неща, върху които няма да мога да повлияя, защото е отделен от мен човек.

Мисля,че отбора на Андариел леко залита в крайности.
Просто не четете внимателно.

Koe? Че е нормално да чета нечий личен дневник и кореспонденция, да подслушвам разговорите му, да му бъркам в джобовете...? Да му следя телефона с GPS (о, да, и това съществува). Нали сте чели Оруел всички?

Освен това, мнението е лично, отнася се само за моето дете.

Да за конкретното нещо с Джуди няма как да се разберем, защото сме на изначално различни позиции. Дали е от възпитание, дали е от характер или различията в житейския опит не се знае.

За наркотиците, алкохола и чатовете от доста време много говорим с децата. Сега вече пораснаха според мен достатъчно, че да не им спестявам и нелицеприятната информация за тези неща, включително и педофилията и опасностите в мрежата. Целта ми не е да ги наплаша, а да знаят, че има и групова глупост, но после всеки сам си носи последствията. И че това "всички го правят" не означава, че трябва автоматично да изключат мозъците си и да предадат контрола на "другите".

Внимателно се чете, просто хората който не са се чувствали "жертви" на шпионажа на родителите си не могат да разберат "другата" позиция.

ana_ , съгласна съм с теб, че отбора на  Andariel, залитна в крайности. Никога не казвай казвай никога. Според мен още не са наясно какво ги очаква когато децата им изведнъж се променят в пубертета. Някак родителите мисля, че никога не може да сме достатъчно готови за тази промяна, колкото  ида четем и да мислим. Просто изведнъж те връхлита.
И преди като ми разказваха приятелки с по-големи деца-аз си казвах не е възможно, с моето дете не може да се случи, няма да прави така-но ето на случва се.
Да и аз много съм говорила с дъщеря ми по всякакви теми, но това не и спира любопитството да чуе и връстниците си какво ще кажат, а това че съм разяснила различните опасности не ме успокоява много, че например няма да опита цигари или нещо друго.
Доста случаи на излъгано родителско доверие съм наблюдавала, не искам да се присъединя към тях. Затова със чиста съвест отвреме навреме профилактично поглеждам хисторито и се стремя да знам всичко, което правя голямата щерка.
А се надявам че с времето няма да ми се налага да го правя.
Споделям мнението, че свободата трябва да се дава на порции, тя е свързана и с отговорности, което детето не може изведнъж да поеме.
А относно четенето на телефоната разпечатка, повярвай полезно е.
Андариел, ти как би реагирала като разбереш че детето ти по цяла нощ пише смс и сутрин не може да стане за училище.
Любопитно ми е какво ще ми отговориш.

Аз не съм Андариел, но не вярвам, че имам нужда от телефонната разпечатка, за да ми направи впечатление, че детето ми сутрин не може да стане за училище. Ще го питам на какво се дължи това и ще поговорим за училището, смисъла му и отношението на детето ми към него. Детето ми само ще може да си направи съответните изводи. Ако не си ги направи, това ще си проличи в резултатите и пак то ще трябва да се справя с последствията от избора си (като това ще е обяснено предварително).

Това ли е най-страшното, че ще опита цигари...?

Бих пристъпила към този род проверяване, ако имам много сериозно подозрение, че става дума за наркотици или нещо наистина опасно, а не за профилактика просто.

Може би тогава ще е прекалено късно...

Това имах и аз предвид, като писах одеве, че когато вече детето тръгне по наклона и го усетите, може да е късно или невъзможно да върнете лентата.
Профилактиката е по- доброто средство не само в медицината.
Писах многократно, не само аз- моите родители са ме "шпионирали", спорен същността на понятието, при което не съм се чувствала жертва никога, нито тогава, нито сега.
През позицията на майка с деца- малки или съпътствани винаги от възрастен човек съм минала, както съм видяла и другата позиция, на майка с дете, имащо своето наистина свободно време.
Не ме разбирайте погрешно- искрено ви желая да си решавате проблеми мирно и кротко, с разговори и добронамереност, но изказвам обективен скепцизъм, че това ще работи винаги и за всичко.

Разговорите ги минахме, не помогнаха нито предварителните обяснения.А телефоната разпечатка просто даде отговора защо това е така, а не разговорите.