Затова с интерес прочетох постовете на авторката и кратките й "репортажи" от предаването. Напълно споделям описаните, макар и накратко, позиции, защо знам, защото съм запозната лично вече с въпроса. Именно защото детето ми е свободно да е самостоятелно вече, а не с постоянен надзорник, свободата му следва да се дава на порции, по малко, докато се убедя, че може да му се гласува доверие на следваща стъпка. Дали ще го направите на 6, на 10, на 15- все някога ще дойде и този момент, а кога ще е той- родителят си преценява сам. Но ще дойде. Ще се получи така, детето да ходи и да се връща само от училище, да ходи по мероприятията си само, да излиза да играе само, да ходи на гости в приятелчета. Именно родители с деца не на определена възраст, а в такова положение, биха разбрали.
Задушаващо е когато едно дете на годините на сина ми, примерно, не е оставяно само, с приятели. Задушаващи биха били постоянните забрани, амбиции и манипулации. Задушаващо би било ако на тази възраст детето разбере как се информирам относно поведението му. /Макар че моето знае за "компа", приема го обаче, защото имам с него споделени обяснения във връзка с опасни запознанства и порнографски сайтове, наясно е, че мога да се информирам къде е влизано. Това направих напълно умишлено./
Дали аз се представям, примерно, пред хората не знам каква си, не е въобще тема на обсъждане нито в предаването, нито тук. Възрастният и детето са два различни свята и аршините, с които ги мерим, са коренно различни. Не сравнявам несравнимите неща.
Предпочитам да разтършувам не когато децата ми са поели стабилно по нанадолнището и връщането им от там е трудно или невъзможно. Нямам самочувствието на екстрасенс, не съм перфектен родител, не мога да знам винаги какво и как правят хлапетата, а каквито и други способи да ползвам, този е незаменим.