Шпионирате ли децата си?

зависи от грешките и проблемите. някои грешки и проблеми децата не могат да решат сами, а дори да са близки с родителите си по една или друга причина решават да не споделят и нямат реална представа от последствията. не говоря за гаджета, слаб успех в училище, цигари и бира или две. говоря за наистина сериозни неща. и не, не винаги можеш да забележиш, че нещо става с децата ти. и не, не винаги можеш да разчиташ, че ще възпиташ детето си така, че да не стига до ексцесии. `историята` знае достатъчно примери с деца на добри и загрижени родители, които са стигнали до ексцесии...

ясно, че няма дори да направя на въпрос, ако разбера, че не са ми казали за двойката по история или че са ми спестили, че са се целували с пъпчивия син на съседите... (не съм го и правила) но дори да знам, че децата ми са напълно подробно информирани за последсвията от техните действия и сме им обяснили многократно какво е по-добре да не правят в определени ситуации, предпочитам да науча своевременно, ако по-голямото момче от съседната улица продава марихуана, за да се снабдява с джобни и че някой си индивид в чат рума им е предложил много куул компютърна игра, примерно, и ще им я даде ако му кажат в кое училище ходят и в колко часа свършват. колкото и да си говорим, може и да пропуснат да ми споменат тези неща. пък аз някак си държа да знам, че се случват, дори децата ми  да постъпят по правилния начин без моя намеса, което пък ще ми даде потвърждение, че съм на прав път.

и накрая едно примерче, което не пожелавам да сполети никого, независичо дали `шпионира` децата си или не. моя позната не нарушаваше личното пространство на сина си. не му ровеше в нещата, не го шпионираше. тихо и кротко дете, какво да му следиш. бяха близки, поне тя разказваше за него достатъчно интимни неща, за да мисля, че той споделя с нея и баща си какво го вълнува. един ден му прочете дневника и разбра, че близо година нито тя, нито съпругът и са забелязали, че е в дълбока депресия и в главата му сериозно се въртят мисли за самоубийство. само че вече беше късно. момчето беше на 17 години.

Сама си си отговорила на въпроса. Няма начин детето да не е имало индикации много преди майка му да прочете дневника. Друг е въпроса дали е имало кой да ги види и оцени като такива.
 П.С. Само по описанието "тихо и кротко дете"  (тийнейджър) мога да ти кажа, че е имало някакъв проблем. Обикновено децата след пубертета стават малко по-експресивни, по-експериментиращ, някой по-буйни...

Има начин, на вас всички искрено желая "Пази Боже!".

"Само по описанието "тихо и кротко дете"  мога да ти кажа, че е имало някакъв проблем."- това е погрешно, според мен, има деца, които просто са с такъв темперамент. Ето пример за обобщаване, въз основа на което не могат да се направят изводи, относими към всички. А пубертетът може да повлияе коренно различно при различните деца.
Малкото дете мога да го предвида, то е през цялото време с мен или с друг голям. С голямото е много "иначе".
Връзка с учители- хубаво, имаме я, но моето дете не е отделено от мен само в училище. Останалите големи деца, повечето, също. Освен това учителят не е бавачка и често също няма пълен и обективен поглед.

Judy, повярвай, че няма такава възможност.
И да, децата са с различен характер, но дойде ли пубертета няма начин в общият случай те да не се пречупят и да променят поне малко това послушание...нека не забравяме, че посоченият пример всъщност представя не дете, а младеж.
Мога да ти посоча поне 10  неща които вероятно могат да депресират едно такова по-затворено момче, на което , на пръв поглед, всичко му е добре.
И да, звучат малко фантастично нещата за които говоря, вероятно доста от родителите няма да се съгласят, но повярвай, че аз знам за какво говоря.
Думите ми в никакъв случай не са наизуст.

Бих ти повярвала, само ако имаш способности на екстрасенс. Аз, лично, бих се въздържала от такива генерални изводи и обобщения.
През периодите на промяна първо конкретната такава може да бъде коренно различна при всеки отделен човек и второ- тя може да е в определени години, месеци и дни дори една, а в останалите- коренно различна. Аз през пубертета, например, се кротнах и се вчовечих. Преди това замерях хората с круши от дома, биех се, разправях се с учителите дори и вкъщи постоянно идваше някой да се оплаква. В този период започнах активно да спортувам, почнах да приказвам по- малко и да се осъзнавам доста повече.
Познавам много родители, които "си познават" децата и също се кълнат и верят, че винаги могат да предвидят и да разберат и чиито деца се занимават в свободното си от възрастни време с неща, за които същите тези родители и не подозират. Четейки подобни неща тук пред мен просто тези родители като че ли оживяват- същите неща говорят и те.
Не говоря наизуст също, защото имам личен опит.

Дори и да не съм се изразила точно нещата за мен си остават такива.
Едно е да нямаш реална представа за действията на детето си, съвсем друго е да не забележиш тежката депресия и суицидните мисли....
Всъщност може - но тогава когато вр4ъзката родител- дете не е пълноценна.

Погрешно си ме разбрала, не се каня да променям нещата у теб или някой друг. Пиша защо аз приемам същите по начина, по който съм ги описала, на база не само на голата ми вяра и изчетени книги, но и на база личен опит. Знам, че няма да ме разберат всички- нито е възможно, нито е необходимо. Стига ми, че хората в моето положение ме разбират и бих се радвала също на конкретни съвети и опит, споделени от тях, повечето имат по- голям от моя.
Връзката "родител- дете" е неконстантна, не се измерва с някакви точни и ясни мерни единици и не може да бъде винаги по всяко време здрава и качествена /както и всяка друга връзка/. От раждането си още детето все повече се отделя от родителите си и това е нормален процес. Същият не може и не следва да бъде контролиран от родителя, той е естествен и изкуственото му задържане не решава нищо, създава допълнителни проблеми. Този процес не бих квалифицирала като "непълноценна връзка", особено когато касае случаи, които лично не познавам.

И като такива не следва обаче да се дават като доказателство в полза на "шпионажа" .
Сигурно вече ще се повтояр, но депресията си има изявени форми на поведение и мислене.
Когато тя е в по-дълбок стадий няма начин това да не се забележи от околните и респективно от най-близките.
Това не е като да те боли корема и да се усмихваш.
Депресията е състояние в което човек страда, измъчва се, има изразен негативизъм, появяват е соматични разстройства и т.н. (да не изброявам)...
Вседно майка да не забележи, че детето и е болно от "анорексия"

Защо да не бива? Напротив, правилно са дадени от авторката на поста, "шпионажът" е допустим и необходим с цел избягване на сериозни проблеми и опасност за живота и здравето на децата.
За депресията има вероятно теми, да не спамя тази, но до фатална крачка може да бъде доведен човек с лабилна психика /децата нямат устойчива психика/ и много бързо, както и постепенно и това да не се забележи.

Доколкото зная, хората (и децата) дават достатъчно много сигнали и през достатъчно дълго време, когато нещо с тях не е наред или са със сериозни проблеми, които водят до депресия или мисли за самоубийство. И тези сигнали не се крият само в дневника или в чекмеджето, или в гардероба, или в телефона, а са достатъчно видими в ежедневието. Човек много трудно може да скрие мислите си през цялото време, защото те се изплъзват от устата му, още повече когато е тийн и с неособено стабилна психика. Така че дори е по-лесно да се забележат. Затова за мен "предпазването" по принцип не е оправдание за шпиониране.
Друг въпрос е какво и доколко иска да види родителят.

Понеже аз нямам самочувствието нито на психолог, нито на магьосник, бих предпочела да се предпазя с всички възможни превантивни мерки.
Малко по въпроса:
"Как да разпознаваме предупредителни сигнали у другите?
Понякога даже за професионалистите е трудно да разпознаят колко близо се намира даден човек до реализиране на самоубийство. Като приятел или член на семейството, Вие също не бихте могли да го разберете със сигурност.
Митова и факти за самоубийствата:
В повечето случаи хората са показвали явни или скрити признаци на по-различно поведение.

източник:
http://bglog.net/psychology/10858

"Причини:...
Паник-атаки. Под паник-атаки се разбира добре ограничени периоди на интензивен страх или голямо безпокойство, които:
са неочаквани, т.е. не настъпват непосредствено, преди или след ситуация, предизвикваща страх;
не се предизвикват от ситуации, в които лицето е в центъра на вниманието. .."
 източник:
http://www.psihologiaonline.hit.bg/suisid.htm

За тези, които се интересуват от въпроса.
За да не спамя повече, спирам до тук с въпроса за явността на суицидните намерения.
Който мисли, че е велик в сферата на психологията може и да може да разчита само на външни сигнали и да е убеден, че винаги ще ги открива навреме и ще ги разчита. Аз обаче не съм.

Давате прекалено бързи и категорични мнения на база една реплика и едно изречение. Нещата при тинейджърите не са толкова прости. При всяко дете по различен начин и в различно време настъпват промените. В тази възраст са още много крехки и неустановен като личности на границата дете-възрастен, много емоционални-едни го показват, други не така явно.Влият се от много неща и търсят себе си. При някои промените настъпват изведнъж, при други по-плавно. Изведнъж трябва да се справят със придобитата си самостоятелност, много по-големите отговорности в училище и да намерят себе си ако мога така да се изразя.
Аз като родител се стремя да съм с отворено съзнание и очаквам всичко, за да мога да съм в подкрепа и да дам правилната насока.
А това на мен и на моето дете няма да се случи и ще разбера в миг, не е моята позиция.
 Относно какво иска да види родителя-обикновено по-удобната позиция е някой друг е виновен-училището, приятелите, "мойто гардже тъй не прави-то е много добре дете", а в повечето случаи  тези родители въобще незнаят за какво става въпрос.
А за шпионажа ще продължа да го правя/внимателно и незабележимо както досега/, докато съм сигурна на 100%, че ще се справя.
Всеки родител преценява за себе си.

Judy, мойто непрофесионално мнение по случая със самоубиството съвпада с твоето, никога  не може да сме сигурни  и да знаем какво се върти в главата на един тинейджър.

Ама, кой тук е написал, че на неговото дете не може да се случи и че би разбрал на мига? Няма такова нещо! Както неведнъж написах и както е описано в 98% от въпросната статия за самоубийството, има достатъчно много видими начини да се придобие представа как е детето и самото дете дава много сигнали.

Разбира се, че (опита за) самоубийството като акт може да се извърши спонтанно при възникнал афект.Това важи за всеки човек.
И за да не говорим общи приказки ще напомня, че в примера ставаше дума за момче, което:
1. Си води дневник - което не е много характерно за този пол в тази възраст,  и съм склонна да вярвам, че момчето е било с ограничени социални контакти, с изразена свръхчувствителност и изявено чувство за вина...и т.н. (разбира се това си е моя хипотеза)
2.В този дневник от година назад има признаци за съществуването на тежка депресия.

"Понякога даже за професионалистите е трудно да разпознаят колко близо се намира даден човек до реализиране на самоубийство. "

Но специалистите лесно могат да разпознаят депресията, и знаят какви са бътищата към и след нея.
И оповавайки се на статията посочена от Judy ще допълня още една малка част:


"Хората, страдащи от депресия, често споделят с близките си за чувства на крайна безнадеждност, отчаяние и съмнение в себе си. Колкото по-силни стават тези чувства и колкото по-често те биват описвани като “непоносими”, толкова е по-вероятно да възникне идеята за самоубийство."

Но сте прави в едно "Да пази Господ от подобни неща"