Публикувана: 24 юли 2009, 15:00 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2009, 21:06 ч.

Шпионирате ли децата си?

13 618
206
1

1
...
8
9
10
...
14
Всички

# 120 29 юли 2009, 13:41 ч.

Мнения: 24 467

Винаги давам източника, за да може да се прочете.

В случая цитатът "Хората, страдащи от депресия, често /коренно различно от винаги/споделят с близките си за чувства на крайна безнадеждност, отчаяние и съмнение в себе си. Колкото по-силни стават тези чувства и колкото по-често те биват описвани като “непоносими”, толкова е по-вероятно да възникне идеята за самоубийство."

по никакъв начин не променя останалото:

"Понякога даже за професионалистите е трудно да разпознаят колко близо се намира даден човек до реализиране на самоубийство. Като приятел или член на семейството, Вие също не бихте могли да го разберете със сигурност.
Митова и факти за самоубийствата:
В повечето случаи хората са показвали явни или скрити признаци на по-различно поведение."- т.е. мит е да се приеме, че винаги подобни идеи могат да се забележат навреме.

Също така вече писах, че идеята може да възникне и внезапно, под влияние на силен стрес, както и че може да възникне постепенно и да не се забележи отстрани- две различни неща, което не обобщавам в едно.
И понеже става въпрос за "често" и "понякога", то лично аз не желая да рискувам и да попадна в другата, неблагоприятната част.
Толкова от мен по самоубийствата.

# 121 29 юли 2009, 14:02 ч.

Мнения: 1 266

Не знам, отказвам да живея с обсесивни мисли, че може да й хрумне да се самоубие, да се дрогира, да избяга в Тимбукту или Бог знае още какво. Това не означава, че си мисля, че "тези неща се случват само на другите, никога на нас" - напротив. Професионалият и житейският ми опит сочат, че всякакви неща се случват на всички. Въпреки това родителската тревожност е едно от най-задушаващите чувства, които познавам, като дете на тревожна майка. Именно тя ме е накарала да се затворя и дистанцирам, да не споделям никога проблемите си, защото не можех да понеса да провокирам още повече паника и параноя. Thanks but no thanks.

Колкото и различен да е един тийнейджър, той все пак има за "основа" възпитанието и отношенията си с родителите от първите 10-12 години от живота си - те не се изличават току-така, понеже някой го е ударил хормонът.

# 122 29 юли 2009, 14:24 ч.

Мнения: 13 452

Замислих се за тази майка с детето, което иска да се самоубие.
Ние тук спорим от любов към спора, вадим аргументи, обясняваме,чешем си езиците и разсъждаваме хипотетично върху нейния случай,даваме категорични мнения всеки от неговата си камбанария, но какво ли е всъщност в душата на тази майка?
Ако тя случайно чете, кое би и помогнало да преодолеят този тежък момент?
Интересно ми е как са се развили нещата.

# 123 29 юли 2009, 14:25 ч.

Мнения: 13 452

Не се доучних какво е станало с майката.

# 124 29 юли 2009, 14:29 ч.

Мнения: 1 266

А аз не разбрах какво е станало с детето...?

# 125 29 юли 2009, 14:41 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Зари, всъщност този случай няма конкретно значение към темата.
Предполагам на всички майки тук им е ясно какво е състоянието на тази изстрадала жена (дори и да не е имало летален край).
Лично аз причината да обсъждам този случай бе факта, че много родители се крият зад думите "Ама то не е имало как да разбера"...и това се отнася до всеки един детски проблем.
Лесно е да се каже "След като специалистите не могат да го разпознаят, как аз бих могъл"...
Истината е, че живот със живот не си прилича, човек с човек...естествено е да има всякакви примери и варианти, които да описват разнообразието на човешкият живот.
Когато обаче ние като родители осъзнаваме отговорността, и даваме всичко от себе си в името на качественото възпитание на децата (според съвременните школи), тогава каквото и да ни се случи поне можем с чиста съвест да си признаем, че сме направили всичко възможно.
Никой не е застрахован от нещастия, но трябва всеки да прави максималното за да ги избягва.
Точно както в този смисъл вие защитавате шпионажа.
Да приемам, че при основателни признаци е задължително да се направи "оглед", но когато подобно действие се извършва грубо и системно единственият резултат, който ще постигнем е отблъскване.
Точно както го описва Котката Марта.

# 126 29 юли 2009, 15:01 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Angel^wings в ср, 29 юли 2009, 14:41

...Да приемам, че при основателни признаци е задължително да се направи "оглед", но когато подобно действие се извършва грубо и системно единственият резултат, който ще постигнем е отблъскване.
...

Това също обсъдихме- как точно ще се проведе информирането, като подходът, с това всеки вече е съгласен, би следвало да е възможно най- дискретен и незабележим. Мярата е въпрос на конкретика вече- "колко", което е личен избор.
Връщаме се в началото, не "дали", а "как".
Нямам за цел да чистя съвестта си, целта ми е да си опазя децата живи и здрави и след това- да ги възпитам според своите критерии за правилно.

# 127 29 юли 2009, 15:05 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

С риск да оспамя, ще те допълня и с "Кога"

# 128 29 юли 2009, 15:11 ч.

София
Мнения: 62 595

Ама, то няма никаква гаранция в живота за нищо! Има вероятност мъжът ми да миизневери в един момент, но това причина ли е от деня на сватбата да му ровя в нещата "профилактично", да го следя, да му душа дрехите, че ако видя че се подхлъзва да го спра, че да не се разваля семейството и да не страдам аз и децата? И на мен целта ми няма да бъде да си чистя съвестта, а да съхраня семейството.
Или както се казваше в един виц, оправданието е като г..а - всеки си го има.

Колкото до майката на момчето - те са за терапевт, ама дали е готова да понесе своя дял от отговорността? Защото един човек рядко решава от днес за утре да се намоубие и тези мисли не започват ей така, от нищото. Има някаква предистория или обстоятелства - или проблеми в училище, или любовни истории, или насилие, наркотици, хазарт, семейни проблеми..., всичко, каквото се сетите.

# 129 29 юли 2009, 15:25 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Andariel, в това не си съвсем права. Съществуват психични състояния който много бързо могат да тласнат един човек към самоубийство. Затова е много трудно да се обследват такива случаи.
Първият пример за който се сещам е с изнасилено момиче ( Praynig

пак да не дава Господ), което преживява тежко случилото се и скоротечно посяга на живота си.
Но в по-голямата част от случаите се подготвя старателно терена.
Особеното например, за което родителите трябва да внимават е оръдието на действието.
За момичетата по характерно е самоубийството с хапчета или рязане на вените, докато момчетата по-често използват обесването или хладнокръвни оръжия.
бях чела някъде, че склонността на момичетата към самоубийство е по-голяма, но също така и по-малко резултна, заради избора на методи за деянието.
Докато при момчетата, спасени случаи почти няма.

# 130 29 юли 2009, 15:35 ч.

Мнения: 804

Цитат на: Andariel в ср, 29 юли 2009, 15:11

Ама, то няма никаква гаранция в живота за нищо! ....

Напълно споделям написаното от Andariel .
Допълвам само, че "шпионажът" създава огромна пропаст между "шпионина" и "шпионирания". В повечето случаи именно тя е причина за проблемите и да не кажа голяма дума, дори за трагедиите, които разказвате.

# 131 29 юли 2009, 16:01 ч.

София
Мнения: 62 595

Ама, стига сте се вкарвали в разни филми отсега! Тези моменти, дето психичните състояни се развиват много бързо и се стига до действие и Господ не успява да ги улови, та ние ли?
При всеки човек и дете е различно. Не може заради всяко страшно нещо, за което има някаква минимална вероятност да се случи да шпионираме близките си, то направо ще отидем в лудницата някой ден. Както написах преди, трябва да имаме очи и уши за децата си.

Мислех си, че аз съм най-изперкалата на тема тревога по децата, ама май имало и по-зле от мен.

# 132 29 юли 2009, 18:51 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: миз в ср, 29 юли 2009, 04:26

...

Благодаря за споделеното.

# 133 29 юли 2009, 21:36 ч.

София
Мнения: 754

Момичета - и аз ще повторя "Да пази господ"
Първо съгласна съм абсолютно - възпитанието е най-важно
Второ - доверието се гради години, дори един живот и трябва да се пази като рядко цвете
Но третото, да винаги има "но" - хормоните на пубертета са нещо стршно.
Как да разбереш индикациите, като всичко в това дете вече е различно.
Дълбоката депресия е много страшно заболяване, но детето ти е толкова различно в пубертета, че вече не знаеш на кое да обърнеш сериозно внимание.
Майките с деца в тази "трудна" възраст знаят за какво говоря. Те индикациите са много, това не е малкото ви момиченце/момченце, на личицето на което всичко е изписано.
И аз имам много неприятен пример - анорексия. Детето е със страхотна майка - отдадена, любяща, интелигентна. Но момиченцето е леко закръглено. Завършва елитна езикова гимназия и година преди това става белята. Аз познавам това дете. но не ми говорете за доверие и възпитание, очите на тази майка са по страшни от пропаст. Тези деца (неин цитат) са страшно изобретателни, нямате си идея. Няма симптоми и индикации, докато злото не е станало.
Малко по смирени да сме, без излишно самочуствие в стил "това на моето дете не може да се случи" и няма нищо лошо да сме в течение на това което се случва с детето ни. Отхвърлям категорично грубия шпионаж, но съм за интелигентен контрол.

# 134 29 юли 2009, 21:49 ч.

Мнения: 804

margaritavass , проблемът за който говориш е наистина страшен. Само човек, който е преминал през това може да го разбере, но все пак винаги има "родителска грешка".
По-добре е да отглеждаш дете с нереално високо самочувствие, отколкото дете с потиснато такова. Колкото и инфантилно да звучи, децата в една определена възраст имат нужда от безусловно одобрение. Къде биха могли да го намерят освен удома. Проблемът за който ти говориш не е "шпионски". Това е драма на търсене и отхвърляне. Малко са децата щастливи с адекватни родители в подобни ситуации. Ние всички смятаме, че децата ни са почти съвършени, но много малко от нас им го доказват.

Препоръчани теми

Инхалатор - измамена ли съм?

8
На пазар

Фармация в СУ или в МУ-София

дъщеря ми си търси партньор за спортни танци Варна

Търся това яйце на Киндер

0
На пазар

Причина:

Причина: