Това се питам и не мога да си отговоря. Милостиня за "Бог да прости", упокойна молитва, жито, вино, свещи, цветя - ясно, но на това безумно ядене и пиене каква му е целта? То са меса, баници, сладки, соленки, мезета, безалкохолни, алкохолни... И друго - не е ли некролога известие за датата, мястото и часа на дадена панахида? Тези, на които има дълги сърцераздирателни поеми, а от долу пише само "от семейството", без нито дума за изнасяне на панахида, за какво са предназначени?
- Публикувана: 18 авг. 2009, 14:22 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2009, 15:11 ч.
Защо се опъват трапези по гробищата?
Такова чудо не съм виждала. На погребенията, на които съм била, е имало само жито, някакви дребни сладки, бонбони - раздават хората, да се "намери" за мъртвия. Ама меса, питиета, мезета и пр. сякаш не съм виждала 
А некролога според мен е известие за самата смърт, не за часа и мястото на панихидата.
А некролога според мен е известие за самата смърт, не за часа и мястото на панихидата.
кльомба, когато губим близък човек ммъката
е много голяма,а болката разкъсваща.
Молитва се чете заради душата на починалия.
Сладките,соленките,житото и виното "се раздават",
защото мъртвият вече няма да може да ги вкуси.
Писала съм некролог със "сърцераздирателна поема",
няма да ти обясня защо и ти пожелавам никога да не
разбереш смисълът на такъв некролог.Но, все пак, той
е предназначен да извести смърт, а всеки решава дали да оповести
датата и мястото на панахидата,с оглед това дали панахидата да
бъде само от поканени или и случайните минувачи,прочели за
панахидата,могат също да дойдат.
е много голяма,а болката разкъсваща.
Молитва се чете заради душата на починалия.
Сладките,соленките,житото и виното "се раздават",
защото мъртвият вече няма да може да ги вкуси.
Писала съм некролог със "сърцераздирателна поема",
няма да ти обясня защо и ти пожелавам никога да не
разбереш смисълът на такъв некролог.Но, все пак, той
е предназначен да извести смърт, а всеки решава дали да оповести
датата и мястото на панахидата,с оглед това дали панахидата да
бъде само от поканени или и случайните минувачи,прочели за
панахидата,могат също да дойдат.
Милостиня за "Бог да прости", упокойна молитва, жито, вино, свещи, цветя - ясно.
госпожо, считам за абсолютно ненужен какъвто и да било коментар за пищността на трапезата, защото в крайна сметка това са само пари на вятъра, човекът си е умрял така или иначе, но пък може живите да има да се показват колко са тъжни. то и с другите купони изхвърлянето е същото.
да не би на детските рождени дни, когато детето е на 2 години, е нормално да се правят панаири по детски кътове и да се канят цели катуни пияндета и какъв е кефът на рожденичето, това то едва ли може да го обясни.
същата показност
да не би на детските рождени дни, когато детето е на 2 години, е нормално да се правят панаири по детски кътове и да се канят цели катуни пияндета и какъв е кефът на рожденичето, това то едва ли може да го обясни.
същата показност
Всеки си изразява чувствата, както си намери за добре.
Егати чувтсвата да седне и да се наяде като прасе
, защото е точно така...И аз това с опъването на голяма трапеза не го разбирам...
Скоро бях на погребение, та за чувствата сега.... много ти пука за дадения човек , след като питаш откъде си имал толкова пари да си купиш такова жилище
и колко още такива имаш..Е, въпросната госпожа се наяде , напи, и къде получила необходимата, къде необходимата информация си замина.
Та толкоз по въпроса с чувствата ..
При всички положения човекът вече го няма. Но някои не могат да дарят органите му. Други купуват красив и много скъп ковчег. Други обличат мъртвеца в красиви и скъпи дрехи. Слагат много красиви и скъпи цветя. Слагат с мъртвия бижута. Богата трапеза сложена от близките е също такова нещо - израз на мъката им. Аз не мога да го осъдя това. И ако близките са си изразили мъката по този начин, аз ще си взема от храната им - това е израз на съпричастност. А дали ще я ям храната, дали ще се наплюскам като прасе или ще я хвърля в кофата вкъщи - си е моя работа.
Така го разбирам аз. Много хора го правят, просто защото така е прието. Но в такъв момент не съдя никого. Дългата поема на некролога е много хубаво нещо - да извадиш чувствата си наяве, болката, да се развикаш на целия свят. Не мога да съдя никаква проява на мъка
Така го разбирам аз. Много хора го правят, просто защото така е прието. Но в такъв момент не съдя никого. Дългата поема на некролога е много хубаво нещо - да извадиш чувствата си наяве, болката, да се развикаш на целия свят. Не мога да съдя никаква проява на мъка
Дългата поема на некролога е много хубаво нещо - да извадиш чувствата си наяве, болката, да се развикаш на целия свят. Не мога да съдя никаква проява на мъка
Кльомба, я сподели какво те наведе на такива мисли през жизнерадостния август?
Колкото до некролозите, май всеки импровизира там. Навремето видях некролог на едно куче, порода немска овчарка - толкова сърцераздирателна поема не бях чел... не ми се стори да е извадена от клишетата на погребалните агенции.
Колкото до трапезите при смърт, в различните краища на кълбето различно приемат нещата. Много вярват, че за такива хора хубавото тепърва започва.
Други откровено традицията им ги учи, че трябва да са в бяло и да се радват.
А трети считат докосването до трупа за голям грях, тъй като стават нечисти...
Шарено кълбо.
Колкото до некролозите, май всеки импровизира там. Навремето видях некролог на едно куче, порода немска овчарка - толкова сърцераздирателна поема не бях чел... не ми се стори да е извадена от клишетата на погребалните агенции.
Колкото до трапезите при смърт, в различните краища на кълбето различно приемат нещата. Много вярват, че за такива хора хубавото тепърва започва.
Други откровено традицията им ги учи, че трябва да са в бяло и да се радват.
А трети считат докосването до трупа за голям грях, тъй като стават нечисти...
Шарено кълбо.
хората така правят, защото така е прието, това е някакъв ритуал, традиция или както там се нарича. Да, той търпи вариации по отношение на пищността, но все пак носи своята си символика и значение, за която впрочем разбрах от предните изказвания.
По света и в миналото са познати доста по-странни ритуали при погребение.
По света и в миналото са познати доста по-странни ритуали при погребение.
На погребение не съм присъствала, което да е с такава трапеза, само най-обичайните жито, вино, соленки, бонбони. На трапезите, които описва кльомба съм присъствала на помените. На 9 дни, на 40 дни, на 6,9 месеца и т.н. Тогава се сяда в ресторант или в къща на обилна трапеза с много ядене. Възприела съм го като традиция, въпреки че повечето, не ги харесвам.
Ритуал и традиция. Не без основание. Храна се носи на гробищата за мъртвия. Почерпката в къщи е за "Бог да прости", за да се спомене името на починалия на маса.
Това че някой е починал, съвсем не значи че му е безразлично за ритуала и храната. Много пъти сме свидетели на сънища с починалия в които той изразява волята си за дадена храна или ритуал, или пък недоволството от нещо не така изпълнено както е трябвало.
Това че някой е починал, съвсем не значи че му е безразлично за ритуала и храната. Много пъти сме свидетели на сънища с починалия в които той изразява волята си за дадена храна или ритуал, или пък недоволството от нещо не така изпълнено както е трябвало.